Според швейцарското издание „Нойе Цюрхер Цайтунг“ въпросът „Защо плащат на източноевропейците по-малко пари?“ силно занимавал източноевропейските страни-членки на ЕС (1). Въпросът бил логичен, защото разликата в производителността не можела да обясни фрапантните разлики. Например в „Шкода“, собственост на германския концерн „Фолксваген“, чешките работници получават три пъти по-малко от своите немски колеги, въпреки че „производителността на чешките заводи не е по-ниска от тази в Германия. Точно обратното: дори е по-висока заради по-дългото работно време в Чехия. “
Швейцарското издание може по-принцип да е право, но по отношение на България греши. България е източноевропейска страна-членка на ЕС, но тя не се занимава силно с въпроса „Защо плащат на българите много по-малко пари?“ Даже изобщо не се занимава с този въпрос.
Сред българските политици има консенсус, че това е нормално. Нормално е, защото в пазарната икономика се получава толкова, за колкото можеш да се договориш; защото българската производителност е много по-ниска; защото произвеждаме стоки с ниска добавена стойност; защото „какво пък толкова!“ – парите стигат, хората дори спестяват рекордно в банките и т. н. Дори ще си призная, че тези обяснения си ги извлякох от разни изказвания, ама не от политици. Политиците ни не дават обяснения, защото самият въпрос не съществува. Ако един въпрос не съществува няма как той да те занимава, още повече „силно“.
Ще кажете: „Ти пък откъде знаеш, че този въпрос не си го задават?“ Знам, защото ако си го задаваха в парламента щеше да има от време на време ожесточени спорове по него, въпросът щеше да се появява от време на време в основните медии, щеше да предизвиква някакви дискусии по някакви конференции и семинари, щеше да бъде възлаган за изследване на научни колективи. Вместо това ние постоянно жънем успехи. Успех след успеха – сдобряваме Вучич и Тачи, сприятеляваме Ципрас и Заев, разхождаме Макрон, Мей и Меркел по алеята на влюбените, строим магистрали, поддържаме бюджетен излишък, държим нисък външен дълг, правим ръст на БВП над 3% и още много други успехи. При такова количество на успехите нямаме никакво време и желание да се занимаваме с въпроса за доходите. Така, че „Нойе Цюрхер Цайтунг“ да си гледа там Чехия и да не ни слага в кюпа на държави, към които не принадлежим!
