АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Една сватба, 60 погребения и трескава международна дейност

Валентин Радомирски - 22 май 2018

Цяла седмица ни настройваха за голямото събитие – кралската сватба на Хари и Мегън Маркъл. В събота кампанията достигна своето кресчендо – всички национални телевизии отразяваха и пищно коментираха и най-малките детайли от церемонията  в Уиндзор. Това събитие сполучливо отклони общественото внимание от трагедията на 14 май в Газа, където загинаха над 60 палестинци и над 1700 бяха ранени.

Причината за организираните от „Хамас“ протести бе, че в същия този понеделник тържествено беше открито новото посолство на САЩ в Йерусалим. А този град според резолюциите на ООН трябваше много отдавна да бъде поделен между израелците и палестинците. Тази перспектива сега се отдалечава още повече след решението президента Тръмп. Действията на американската администрация прокарват все повече разделителни линии между Вашингтон и неговите традиционни съюзници. Преместването на посолството в спорния, свещен за три религии град бе подкрепено горещо от Израел, а на тържествената церемония присъстваха и дипломатически представители на четири държави – членки на ЕС – Австрия, Румъния, Унгария и Чехия. А преди това последните три  страни от тази група блокираха в Брюксел предложената  от Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Федерика Могерини проекторезолюция, осъждаща американското решение.  Последва изтеглянето на палестинските посланици от столиците на четирите държави. А нашата съседка Турция не само отзова посланика си в Израел, но според турските медии е „помолила израелският посланик в Анкара да си вземе почивка в Тел-Авив“. Периодът на „почивката“ не се уточнява.

Цялата тази какафония внесе нови нюанси в и без това усложнената до крайност ситуация в Близкия изток. Почти ежедневно проникват сведения за размяна на удари между израелците и иранците на територията на Сирия.  Победата на „Хизбула“ на изборите в Ливан и на коалицията „Сайрун“ начело с радикалния шиитски лидер Муктада ал-Садр на парламентарните избори в Ирак променя ситуацията в полза на шиите. В Ирак на второ място е коалицията „Фатх“ начело с бившия министър на транспорта и командира на шиитското опълчение „Ал-Хашс аш-Шааби“ Хади ал-Амири, който е смятан за партньор на Иран. Тя спечели 47 мандата. Още преди официалното обявяване на резултатите партиите започнаха преговори за съставянето на коалиционно правителство. Експертите отбелязват, че кандидатурата на Муктада ал-Садр не устройва нито Техеран, нито Вашингтон. Радикалният шиитски имам се прочу след нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г., когато създадената от него „Армия на Махди“ успешно се сражаваше с американците. Но наред с антиамериканската риторика ал-Садр се стреми към по-голяма независимост от Техеран.

Основният елемент за рязкото усложняване обаче е обявеното от Тръмп решение САЩ  да се откажат от „Съвместния Всеобхватен План за Действие“ (СВПД), изработен след дългогодишни преговори между Иран и „шестицата“ държави, в която влизат петте постоянни члена на Съвета за сигурност на ООН  – САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция, както и Германия. Този ход на Вашингтон, наред с обявеното преди това налагане на мита върху вноса в САЩ на стомана и алуминий подреди дневния ред на неофициалната среща на ръководителите на 28-те държави от ЕС в София. И въпреки че в нашите медии първостепенно място бе отредено на тяхната среща с лидерите на 6-те страни от Западните Балкани, въпросът как да реагира Европа на инициативите на Тръмп бе централната тема по време на вечерята на 16 май на основните политически фигури от континента. Сред мерките за защита на европейските фирми, работещи с Иран от новите антиирански санкции на САЩ е поставянето на началото на юридически процес, даващ възможност на Европейската инвестиционна банка да инвестира средства от бюджета на ЕС в европейски проекти в Иран.  Други мерки могат да бъдат връщането към т.н. „блокиращ статут“ от 1996 г. (приет във връзка със санкциите на САЩ срещу Куба), както и преминаването към преки разплащания с Централната банка на Иран. Според изявлението на Европейската комисия тези действия ще позволяват на европейските компании да се справят със санкционния натиск от САЩ върху тях. Част от политическите коментатори обаче отбелязват, че едва ли големите европейски фирми ще поставят под риск отношенията си със САЩ, което поставя под съмнение значението на горепосочените мерки. Френската „Тотал“ вече обяви, че ще прекрати сътрудничеството си в започналата през юни миналата година разработката на ирански газови находища.

Старши съветникът по политическите въпроси Браян Хук в изявление пред журналисти в събота, съобщи, че на 21 май Държавният секретар на САЩ Майк Помпео ще обяви „пътна карта“ за противодействие на „съвкупността от ирански заплахи“ и ще поиска от европейските съюзници да окажат максимален натиск върху Иран.

На този етап изглежда, че сблъсъкът на САЩ с Европа и други правителства практически е неизбежен. След шест месеца администрацията на Тръмп ще наложи санкции за всички сделки, свързани с продажбата на ирански нефт, които ще засегнат банковата дейност, мореплаването, застрахователната област.

При отсъствието на постигането на консенсус през този период между Вашингтон и неговите съюзници спрямо ядрената програма на Иран, напълно възможно е Китай, Индия, Турция, ЕС и други държави да се откажат да изпълняват санкционните ограничения на САЩ. В този случай Вашингтон ще се изправи пред труден избор: или да не предприема  санкции, или да ги въведе срещу банките и фирмите, участващи в купуването на ирански петрол.

При първия вариант ще бъде нанесен удар по ефективността на цялостната санкционна политика на американците досега, а това може да се отрази на поведението на Русия, КНДР и други държави, срещу които се прилагат американски санкции сега или може да попаднат в бъдеще под тяхното въздействие.  Във втория случай действията на Вашингтон ще подкопаят не само иранския, но и световния нефтен пазар. Международната обстановка ще се влоши значително. Нито един от тези варианти не способства за подписването на ново споразумение между САЩ и Иран. Поради това редица коментатори, включително и в Америка, считат действията на Тръмп за безразсъдни.

Но има и други съображения. Излизането на САЩ от СВДП бе анонсирано на фона на изостреното противопоставяне на ислямската република с двама ключови съюзника на Америка в Близкия изток – Израел и Саудитска Арабия. Въпреки различията в религиозната ориентация, в системите на държавното устройство и в националните манталитети, и в двете страни елитите им с рядко срещано единодушие желаят скорошния крах на Иран или поне забавянето на стремителното му развитие. Доминация на Ислямската република в Близкия изток е неизгодна за САЩ, тъй като Иран е съюзник на Китай в същата степен, в която идейно чуждите на Вашингтон саудитци са съюзници на САЩ. Поради това прекъсването на диалога с Иран от САЩ и подкрепата им на всички претенции на близкоизточните конкуренти на Техеран не са изолирано действие на „полудялата“ американска администрация, а още един ход в глобалната битка за световна хегемония между САЩ и Китай.

Съединените щати ще продължат опитите си да получат през следващите шест месеца от ЕС  съгласие за ново споразумение с Иран, налагащо му ограничение в подкрепата на „международния тероризъм“, в прекратяването на ракетно-балистичната му програма и сроковете на самите договорености. За целта Вашингтон  разполага с внушителен инструментариум за натиск.

Един от тях е въвеждането на мита за стоките, произведени в ЕС. САЩ отложиха за ЕС митата си от 25 процента върху вносната стомана и 10 процента върху вносния алуминий до 31 май в полунощ. За да се реши на безсрочно изключение обаче Вашингтон поставя искането за по-отворен европейски пазар. 28-те от Европейския съюз обсъдиха в София и хода на текущите дискусии с американците за митата върху стоманата и алуминия. „Целта ни е проста: да останем твърди. Това означава за нас да се направи безсрочно изключение“ за тези мита, заяви Туск. „Абсурдно е да се мисли, че ЕС би могъл да е заплаха за САЩ. Трябва да върнем реалността в тези дискусии“, призова той.

Според неназован европейски източник лидерите на 28-те на вечерята в София били заявили, че „ЕС няма да преговаря с опрян в главата пистолет“. Ако обаче американците им предоставят исканото безсрочно изключение, европейците били готови да започнат дискусии по редица теми като подобряването на взаимния достъп до пазарите, по индустриалните продукти, включително автомобилите, както и за отварянето на обществените поръчки.

Лидерите на страните от Европейския съюз били единни в колективния си отговор на „капризното поведение“ на президента на САЩ Доналд Тръмп по темите на иранското ядрено споразумение и международната търговия, предава Франс прес.

В американските медии обаче бе отбелязано, че на следващия ден президентът Доналд Тръмп отговори на съименника си Доналд Туск, като обяви че „Европейският съюз е ужасен партньор за САЩ“. А Вашингтон очевидно е настроен за сериозна битка, която може да постави началото на търговска война. За това говори обявения от Белия дом план на Тръмп за намаляване на цените на лекарствените средства. Той бе рекламиран с подходяща помпозност, макар и да не е все още напълно подробно разработен, което говори, че е ще бъде използван не само да укрепване на авторитета на Тръмп и републиканците в навечерието на частичните избори през ноември т.г. В плана се предвиждат и преки държавни инвестиции, и приемането на промени в нормативните документи, регламентиращи дейността на фармацевтичната промишленост, и много други мерки.

Но най-важното в него е това, че Тръмп иска да понижи цените на лекарствата без това да сплоти като негови врагове всички онези, които печелят от тази индустрия. Ключовият момент в програмата на американския президент е възможността намалената печалба на фармацевтичните фирми в Щатите да бъде компенсирана за сметка на …. гражданите на останалите държави в света. Според Тръмп понастоящем много страни налагат сериозни ограничения на максималната цена за вносните лекарства и при тяхното нарушаване просто не им разрешават достъп до местните пазари. Вашингтон ще използва „своето влияние за премахване на тези бариери“, а американските фармацевтични фирми следва да се отблагодарят за достъпа до нови пазари като снижат цените на продаваната в Америка продукция.

Друг показателен за американския натиск върху Европа пример е заплахата за въвеждане на санкции върху фирмите, участващи в проекта “Северен поток-2“. Според списание „Шпигел“ заместник директорът на Департамента по енергетика на Държавния департамент на САЩ Сандра Оудкърк е заявила по време на свое изказване в Берлин, че „САЩ искат да предотвратят планирания газопровод Северен поток-2 от Русия до Германия“. Според нея зад съпротивата на САЩ срещу проекта стоят „енергийни и геополитически причини“. Въпреки това на срещата си в Сочи на 18 май Меркел и Путин показаха, според агенция „Ройтерс“, че отношенията между Берлин и Москва може и да са сериозно обтегнати след руското анексиране на Крим, но това не им пречи да споделят общ интерес относно „Северен поток 2“, който ще позволи на Москва да изнася повече природен газ за северна Европа. „Смятаме, че газопроводът „Северен поток  2″ е изгоден за нас и ще се борим за него“, обобщи Путин на съвместната пресконференция след разговорите с Меркел. А германският канцлер намекна за напрежението между Берлин и Вашингтон с думите: „Ние имаме силно трансатлантическо приятелство, което понякога е трябвало да издържа в много случаи на различни мнения. И мисля, че това може да е случаят в момента“, заяви германският канцлер.

Но преди началото на вечерята в София председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза: „Днес сме свидетели на ново явление — капризното поведение на американската администрация. Като се видят последните решения на президента Тръмп човек даже е склонен да си каже, че с такива приятели няма нужда от врагове“.

Изглежда, че в международните отношения трайно се установява увеличаващото се  влияние на разбирането „моята страна преди всичко“, което доведе Доналд Тръмп до Овалния кабинет в Белия дом. Живеем в две реалности – „де юре“ и „де факто“. Първата, базирана на международно правните документи, като устава и резолюциите на ООН и другите глобални и регионални институции все повече е пренебрегвана за сметка втората, основана на тактически и геополитически национални интереси. Досегашният „световен ред“ все повече се превръща в „световен безпорядък“, в който досега поетите задължения могат с неподозирана до скоро лекота да бъдат отхвърляни. Необходим е обрат на тази опасна за световния мир тенденция.

В тази връзка положителен сигнал дойде през изминалата седмица от срещата в България.

Въпреки че  работната вечеря в София не завърши с официални решения според някои съобщения  28-те са се съгласили, че „Европейският съюз ще продължи да се бори за основана на правила международна система въпреки неотдавнашните решения за климата, митата и Иран“.

20 май 2018 г.

 

Източник - в. Дума
Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Завършил е през 1974 г. „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт за международни отношения. Започва работа във МВнР през 1976 г. Между 2005 г. и 2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност на министър-председателя Сергей Станишев. От 2009 г. до 2012 г. е посланик на България в Румъния.…

Вашият коментар