ЛИТЕРАТУРА
Стари притчи. За зелника и знанието

Иван Габеров - 22 май 2018

 В един незабравим майски следобед Иван Габеров посрещаше гости в „Имението“.Той беше опънал огромна трапеза – нещо характерно за всеки българин, който посреща в дома си чужди и наши гости. Върху масите жената на бившия кмет, кака Ванчи, беше разкъсала едри парчета от изключителния български традиционен зелник – разнасящ славата на Отечеството по всички континенти. Самият бай Даки, кмета, с детинско наслаждение въртеше пред гладните чеверме.

Габеров се изпълваше с умиление при вида на италианските професори и архитекти, които ядяха направо с пръсти от българските гозби.

По едно време младият редактор от БНР Божан Петров, който се разхождаше наоколо, се присъедини към всеобщото кулинарно оживление.

– Чичо Иване – каза той, виждайки своя патрон, –  колко сладко хапват тези хора, да не са работници от полето?

– Това са учени, моето момче – отвърна Габеров, – италианци. Те ядат толкова сладко, защото са образовани и са имали време да се наситят на глада, докато постигат професионална зрялост и опит, а признанието по-сетне да ги нахрани. Без съмнение и те както майката на нашия премиер Кобургготски, обичат хубавите неща и са дошли да ги намерят в България.

– А защо само образованите хора заслужават такива вкусотии? – попита пригладнелия Петров.

С характерната си остра мъдрост и проницателност Иван Габеров заключи разговора:

– Разбира се, че не е нужно да си образован, за да излапаш зелника, особено ако са ти го поднесли на тепсия, но е нужно повече, за да му се насладиш докато оставиш и за другите.

29 май 2004 г.

Д-р Иван М. Габеров е роден на 10 март 1964 г. в гр. Сопот. През 1983 г. завършва ТМТ „Ген. Владимир Заимов“ със златен медал. През 1990 г. става магистър по история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Управител и едноличен собственик на издателствата „Елпис“, „Е“ и „Габеров“. През 2015 г. защитава дисертация по социална психология в СУ „Св.…

Вашият коментар