(американо-корейски дилеми две седмици преди евентуална среща в Сингапур)
Сценаристите от Холивуд вече сигурно се подготвят да пишат сценарий, базиран върху американо-корейските отношения от последната година. Налице са всички елементи на съспенса – несигурност и вълнение, тревожност, безпокойство, напрежение, очакване на опасни или непредвидени събития. В трилърите след съспенса, който като творческо понятие е въведен от Хичкок, идва хорърът, чието очакване или проявление нагнетява съспенса. За съжаление така понякога е и в политиката.
През 2017 г. светът се чудеше какво повече като обиди може да измислят ръководителите на Северна Корея и САЩ след определенията „малкия човек-ракета“ и „изкуфял старец“ . Само за няколко месеца от началото на тази година заплахите за „изравняване на врага със земята“ и обмяната на учтивости в духа на „кой има по-голям ядрен бутон“ бяха подменени от ласкателни думи за опонентите. На някои дори вече им се привидяха нови лауреати на Нобелови награди за мир.
Този пълен обрат стана възможен след като в началото на март президентът Тръмп заяви, че приема поканата да разговаря с ръководителя на КНДР. През Великденските празници бе осъществена тайна визита на все още неположилия клетва като Държавен секретар на САЩ бивш директор на ЦРУ Марк Помпео, след което светът разбра, че на 12 юни т.г. ще има среща между лидерите на САЩ и Северна Корея.
Това даде възможност на 27 април в демилитаризираната зона, разделяща КНДР и Република Корея, да се организира среща на върха на лидерите на двете корейски държави. Резултатът от историческите преговори беше съвместна декларация: 65 години след края на Корейската война, Пхенян и Сеул възнамеряват да сключат мир. Ръководителите на двете страни не изключват обединението на Севера и Юга. Беше договорена нова среща за 16 май, но няколко дни преди тази дата в Пхенян обявиха отказа за нея, като мотивираха това решение с факта, че на 11 май започнаха двуседмичните военни учения Max Thunder на американските и корейските ВВС. Те бяха оценени от ръководството на КНДР като“репетиция на нахлуването в КНДР и провокация на фона на затоплянето на междукорейските отношения“. Севернокорейското ръководство заяви в допълнение, че срещата в Сингапур между Ким Чен-ун и Доналд Тръмп, също може да бъде отменена.
От своя страна президентът Тръмп заяви на 16 май, че не е получавал никакво уведомление за отмяната на срещата му с лидера на КНДР. Ръководителят на Белия дом подчерта, че „ще види какво ще се случи“.
Предстои да се разбере дали бяха случайност или предварително замислен ход за психологическо въздействие изявленията на вицепрезидента Пенс и съветника по национална сигурност Джон Болтън, както и двусмисленото обяснение на Тръмп за възможността да се използва „либийския сценарий“ спрямо Северна Корея, след които очаквано официален Пхенян изрази гнева си и за втори път заплаши да отмени срещата на Ким Чен-ун с Доналд Тръмп. Тази непоследователност на изказванията на представители на висшата администрация на САЩ би изглеждала странна, ако не се отчита желанието на Тръмп да изглежда като силен и непоколебим лидер. Американският президент се стреми да поддържа образа на твърд и решителен ръководител, независимо от това на какъв компромис е готов и знае, че може да направи по време на реалните преговори . За него обаче е неприемливо успехът на една многоходова комбинация от дипломатически, икономически и военни стъпки да виси „на косъм“, който може лесно да бъде прерязан от ръководителя Ким по всяко време. И поради това предпочита да се откаже от амбициите си, вместо да бъде поставен в положението на техен заложник. Тази опасност бе основното обяснение на обявения на 24 май от Вашингтон отказ от срещата на 12 юни в Сингапур. Решението за това бе послание към Пхенян, че Съединените щати възнамеряват да сключат сделка на изгодни за тях условия или просто да се откажат от преговорите. Патрик Кронин и Абигейл Грейс в статия за The National Interest отбелязват, че в писмото си до Ким Чен-ун президентът Доналд Тръмп дава ясно да се разбере, че САЩ са разочаровани от последните действия и изявления на Северна Корея. Други коментатори сочат като капка, преляла чашата на търпението във Вашингтон последните изявления на КНДР, изразени от заместник-министъра на външните работи на Северна Корея Чой Сонг-Хуи. „Дали ще се срещнем в преговорите или ще влезем в ядрена конфронтация, зависи изцяло от решенията и поведението на Съединените щати“.
Но има и друго мнение,според което критиците, които осъждат Болтън и Пенс за рекламирането на „либийския модел“, не са прави. Както заяви държавният секретар на САЩ Майк Помпео, КНДР не е показала ентусиазъм в подготовката на срещата на високо равнище. Това твърдение означава, че САЩ смятат, че Северна Корея не е готова за сериозна дискусия за бъдещето на ядрената си програма.
Нещо повече, действията на Пхенян потвърждават първоначалните му намерения да запази своя собствен арсенал, като в същото време постигне отмяна на санкциите и същевременно получи икономически инвестиции и нормализиране на отношенията. Вероятно Ким Чен-ун също иска да сведе до минимум възможността за неблагоприятно за него сделка, в която Северна Корея ще бъде подложена на необратимо и пълно ядрено разоръжаване. Очевидно, че освен официалните данни, в тайните преговори, подготвящи срещата на върха на 12 юни, има много различия, които сочат, че действията на участниците са доказателство за двулични позиции.
След последните изявления на Северна Корея във връзка с военните учения между САЩ и Южна Корея, Северна Корея реши да рискува, като използва силна реторика срещу САЩ, за да засили позицията си в навечерието на срещата на върха. Но изглежда, че Ким Чен-ун бе подведен от очакването си, че Тръмп е ангажиран повече от това да се проведе самата среща с лидера на Северна Корея, отколкото с дългосрочно заявената американска цел за осигуряване на пълно, подлежащо на контрол и необратимо ядрено разоръжаване на Северна Корея.
Решението на Тръмп е обусловено от уникалния преговорен стил на президента и неговия личностен подход към решенията в областта на външната политика. Той показва, че все още е ангажиран с идеята за преговори, но изтъква високи изисквания с надеждата да сключи по-благоприятно споразумение от това, което може да бъде сключено с помощта на традиционните дипломатически средства.
Въпреки че вероятността за цялостно дипломатическо уреждане на проблематиката в американско-корейските отношения да остава изключително ниска, Тръмп все още оставя на Ким Чен-ун поле за маневри . В писмото си, ръководителят на Белия дом посочва, че не изключва възможността за среща с севернокорейския лидер в бъдеще, като подчертава, че диалогът между двамата държавни ръководители е от голямо значение. С други думи, Тръмп казва на севернокорейския лидер: „Обадете ме се, когато сте готови за сериозен разговор“.
По този начин, Съединените щати показаха, че все още са отворени за подписване на изгодно от тяхна гледна точка споразумение, като едновременно дават да се разбере, че никога не биха се съгласили с условия, които могат да застрашат американски граждани и регионални съюзници в Южна Корея и Япония. Този подход свежда до минимум възможността Тръмп да бъде подложен на вътрешенополитически натиск, ако в Сингапур се подпише под компромисна (според противниците му в Конгреса и Сената) сделка.
Въпреки това, американският лидер, както в писмото се от 24 май, така и в последвалата реч в Белия дом и в изявленията си след това, изрази готовността си и дори надеждата за продължаване на преговорите и срещата със севернокорейския лидер „може би дори на същата дата или по-късно …“. Корейците обаче се оказаха в доста неудобно и даже унизително положение, тъй като вече бяха започнали процедурата по унищожаването именно на 24 май на най-големия си изпитателен ядрен полигон пред очите на чужди журналисти, който наред с предварителното освобождаване на трима осъдени в Северна Корея американски граждани, беше замислен като жест на добра воля и пролог на срещата на двамата лидери. И въпреки това на 25 май заместник-министърът на външните работи на Северна Корея Ким Ке Хуан обяви, че Пхенян все още е готов да води диалог със Съединените щати. „Нашият ангажимент за постигане на по-добри резултати за стабилност в света и на Корейския полуостров остава непроменен. Ние сме готови да предоставим същата възможност на Съединените щати „, подчерта корейският дипломат. Очаквано Китай, Русия, Япония изразиха съжаление от отказа от срещата в Сингапур. Според Reuters американското решение е предизвикало вълна от недоволство в Южна Корея, чийто ръководител предприе енергични действия за спасяване на постигнатото до този момент.
В отговор министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис заяви, че „вероятността за провеждане на срещата на върха със Северна Корея все още съществува“. Според съобщението на Reuters Матис е казал „Може да имаме добри новини по време на срещата на върха в Корея. Ако работата на нашите дипломати е успешна, може би ще я организираме“. А логистичният екип, който организира задграничните визити на американския президент, вече отпътува за Сингапур. На 25 май и американският президент Доналд Тръмп, каза, че въпреки отмяната на срещата с лидера на Северна Корея Ким Чен-ун, „бих искал да видя тя да се случи и сега се провеждат консултации по темата“.
На 26 май се състоя нова, извънредна среща на лидерите на Северна и Южна Корея в демилитаризираната зона. На нея южнокорейският президент Мун Дже Ин е съобщил на Ким Чен-ун, че президентът на САЩ Доналд Тръмп иска да сложи край на враждебността между двете страни. В официалното съобщение за срещата се съобщава, че по време на разговорите лидерите на двете Кореи са обсъдили прилагането на декларацията, приета на първата междукорейска среща на високо равнище в края на април. „Лидерите обмениха мнения относно изпълнението на декларацията, приета по време на първата междукорейска среща на върха“, се казва в съобщението. А малко по-рано стана известно, че южнокорейските органи възнамеряват да възобновят всеобхватен диалог с КНДР след приключването на военните учения в САЩ и Южна Корея. В тази връзка втората среща на върха на лидерите на Южна и Северна Корея изглежда обещаваща, тъй като Сеул показва, че иска да използва ситуацията и да търси сближаване с Пхенян по пътя на обединението, което би отслабило сегашната пълна зависимост от Вашингтон. Доказателство за това е и договорката за нова среща между двамата лидери на 1 юни. Три срещи за малко повече от месец след десетгодишния период на отсъствието на официални контакти между двете корейски столици говори сам за себе си.
Остават две седмици до 12 юни и едва ли някой от наблюдателите, които разполагат само с информация от открити източници би се наел да предвиди дали срещата в Сингапур ще се състои. Зигзагите през последните месеци, които обрисувахме по-горе, дават основание да очакваме всякакви обрати и от двете страни. Но има и няколко неща, които тази странна дипломатическа игра ни позволява да изведем като все по-очевидни.
Първото е, че както във вътрешната си, така и във външната си политика Тръмп се опитва да спазва предизборните си обещания. Той шокира експертите по външната политика, когато по време на кампанията през 2016 г. заяви, че е готов да води преговори със севернокорейския лидер Ким Чен-ун. През март 2018 г. Тръмп прие неочакваното за мнозина предложение за провеждане на среща на високо равнище с лидера на КНДР. И отново шокира обществеността, която бе забравила за ангажимента му и която е свикнала политиците да не спазват предизборните си обещания.
Второ. Едва ли някой може да мисли, че процесът на преговори с КНДР ще бъде лесен. Има обаче опасения, че президентът е в плен на нереалистични очаквания. Според статия на Дъг Бъндоу от The National Interest убеждението на Тръмп, че миналогодишните военни заплахи към КНДР са поставили Пхенян на колене, вероятно го кара да предполага, че лидерът на Северна Корея е готов да се съгласи да започне необратим процес на премахването на ядреното оръжие в замяна на демонстрация на добра воля и обещания за бъдещи ползи.
Трето. Става ясно, че заплахите срещу КНДР са контрапродуктивни. Всички тези заплахи за евентуална атака както и излизането на САЩ от споразумението за ядрената програма на Иран още веднъж напомниха на КНДР, че ядрената програма е създадена специално, за да предотврати военната атака на САЩ. Независимо от това, среща на върха между Съединените щати и КНДР може да стане продуктивна. Ядрената програма на Северна Корея може да бъде под контрол, а Ким Чон-ун може да направи някои отстъпки. Една обикновена забрана за провеждането на ракетни и ядрени опити би ограничила сериозно способността на КНДР да развива ядрени оръжия и балистични ракети, способни да поразяват Съединените щати. Най-малко срещата на върха би могла да намали вероятността от грешка, която може да доведе до конфронтация или дори мащабна война.
И тогава след съспенса няма да имаме хорър, който да състави ужасен политически трилър.
Източник - в. Дума
