АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Пропагандата на успеха винаги води до разочарования

Искра Баева - 31 май 2018

Какво стана с нормалната информация за събитията, от които зависи бъдещето на държавата ни? Май остана в миналото, онова минало, когато повече разговаряхме с часове, четяхме книги, ходехме на кино и на театър, за да търсим смисъла на живота, а не за развлечение. Тогава новините бяха скучни и не им обръщахме внимание, защото единствената телевизия всяка вечер ни информираше какво е направил през деня „генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет др. Тодор Живков”.

Сега всичко е различно. Всеки ден ни държат в напрежение, сервират ни извънредни съобщения, преки включвания, сензации. Но в едно отношение

миналото сякаш се завърна:

отново всеки ден ни информират какъв успех е осъществил неизменният победител във всички избори (без едни), разрешителят на всички проблеми и спорове в България и в чужбина, помирителят на най-големите врагове, трикратният ни премиер ген. Бойко Борисов.

Бойко Борисов, който досущ като Тодор Живков получи и народно прозвище: „Бай Тошо” бе заменен от „Бат` Бойко”. В пропагандата за успехите му се включиха повечето медии, книжни и електронни, обществени и частни, а онези, които не поискаха, бяха купени, задушени, принудени да сменят линията или фалирани. Важно допълнение към картината все пак са и малките оазиси на опозиционното говорене и писане, но само като доказателство, че медийна свобода в България я има, макар и ограничена (както личи в различни класации).

Та думата ми е за поредния огромен успех на българския премиер Бойко Борисов, който само за ден в Москва успя да възстанови подаването на руски газ за България и да отпуши проекта АЕЦ „Белене”. Пропагандата на успеха ни информира, че срещата с руския президент Владимир Путин е продължила не час, а два; че Путин е приел извиненията и отново е готов да помогне на българската енергетика; че най-после изпадналите в задънена улица отношения са възстановени. Ура, ура и пак ура за Бойко Борисов!

Ако не беше един малък проблем – че тези вести бяха гарнирани само с думите на българския премиер и почти нищо от Путин.

Българските журналисти повтаряха тезите на Борисов

за топлия прием и големия успех в отношенията с Русия, придружавани от разбираемите за всички обяснения – сгрешихме, но това е минало, големият брат винаги прощава. И както винаги – хубавото предстои. Там, в бъдещето, ни очаква ролята на България като газоразпределител, производител на атомна енергия, работни места и благоденствие за всички.

За разлика на вежливите и щедри на комплименти европейски политици руските обаче бяха доста въздържани. При опита на премиера Борисов за братска прегръдка Путин остана неподвижен и всички видяхме неудобното прислоняване на главата на Борисов на рамото на Путин, още по-нелепо при твърде различния ръст на двамата. Българските усмивки бяха посрещнати от каменни лица, щедрите договорености за българско отклонение от турски поток се оказаха общи разговори за намерения, ангажиментът за АЕЦ „Белене” – също. Гордостта на правителствената пропаганда – присъствието на петима министри, каквито изобщо липсваха при президента Радев, се оказа осигуряване на публика на вежливата, но сдържана среща.

С други думи, голямата пропагандата за най-успешния български и европейски политик Бойко Борисов не доведе до резултат. За реално станалото повече подхожда шекспировото заглавие

„Много шум за нищо”

А ако не беше правителствената пропаганда, ако беше подходено нормално, сега можехме да определим двете посещения на президента Румен Радев и на премиера Бойко Борисов в Русия като много успешни, защото показаха воля за размразяване на толкова важните за нас двустранни отношения. Обаче в светлината на неудържимата „пропаганда на успеха”, посещението на премиера Борисов в Москва прилича повече на голям провал. И предполагам, че така го е оценил и той, защото съкрати посещението си от 48 на 12 часа.

 

 

 

Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…

Вашият коментар