Днес Комисията по транспорт в Европейския парламент ще гласува социалната част от пакета „Мобилност“, който засяга международните превозвачи и стана известен като закона „Макрон“ (1).
Този закон показва как в „акционерното дружество“ Европейски съюз по-силните и по-богатите се опитват да фалират бизнеси на по-малките и по-бедните, защото явно днес лакомията е най-голямата геополитическа движеща сила. Всички приказки за европейска солидарност между страни с различни нива на икономическо развитие отиват на боклука. Не знам защо нашите политици, след като заявяват толкова голяма загриженост за българските превозвачи, не приготвят друга политика към френските и германските инвеститори в България, примерно към търговските им вериги. Нека им размахат заплашително пръст – това е единственият начин, както се оказва, да си формираме силно лоби в ЕС. Явно не им стиска или пък обявената съпричастност е просто формална и фалшива.
Най-обидното в случая е, че в Европейския парламент „не се разглеждат основните аргументи на България“, както твърди Мадлен Кавръкова, юридически консултант на Съюза на превозвачите у нас. Това, че ни цакат, е ясно. Поне да ни чуят аргументите, ей така от европейско възпитание. А нашите апологети на „прогреса“ да престанат да набиват в главите на хората баснята за хармоничната Европейска общност, в която България е неразделна и по достойнство и със загриженост ценена част. Ценена, разбира се! То и крепостният селянин е бил ценен от феодала. Защото му върши черната работа.
