АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Бедните богати. America First (for 1%)

Боян Дуранкев - 06 юни 2018

В масовото съзнание на бедните страни (и даже в България) аксиоматично се допуска, че в най-развитите страни всички живеят охолно, весело и щастливо.

Че САЩ имат немалко наистина богати хора, е факт:

  • има семейства, които добавят в банковата си сметка повече от 40 000 щатски долара всеки ден, над 14 600 000 долара всяка година;
  • над 50% от главните изпълнителни директори на 200-те най-големи корпорации в САЩ печелят над 336 538 долара на седмица, над 17 500 000 долара годишно;
  • най-скъпите часовници, които се продават, струват до 40 000 000 – 50 000 000 долара бройката;
  • най-богатите владеят медии, лобират за фирмите си и купуват политическо влияние (в страната си, а може би и в България).

Данните за охолството обаче се допълват с една съвсем друга – грозна и отблъскваща – социална картина на масовия недоимък.

Не според медиите на Владимир Путин – виновен за всичко и навсякъде, даже преди нещо да се е случило – а според Федералния резерв на САЩ (отворете и прочетете този Report on the Economic Well-Being of U.S. Households in 2017. 2018[1]) в страната на „богатите хора“ има поразяваща бедност:

  • над една пета от семействата не могат да си позволят да „плащат всичките си текущи месечни сметки в пълен размер“.
  • над една четвърт от семействата не стигат до „необходимата медицинска помощ“, просто защото не могат да си позволят разходите.
  • 40% от семействата няма да могат да покрият „неочакван разход от 400 долара“, без да се налага да заемат пари в брой или да продават нещо, което притежават.
  • двама от всеки петима американци имат годишни доходи в домакинствата по-малки от 40 000 долара.

Ще си позволя да цитирам и част от едно много скорошно писмо, подписано от Бърни Сандърс, за да оформя панорамата на „богатите“ бедни:

Компанията „Уолт Дисни“ е изключително успешна корпорация, котираща се около 150 милиарда долара. Миналата година тя реализира печалба от 9 млрд. долара и възнагради своя главен изпълнителен директор Боб Игер с компенсационен пакет в размер на 423 млн. долара за период от четири години. И в резултат на намаляването на данъците от Тръмп те получиха допълнителни 1,6 млрд. долара.

В същото време – и това е национално недоволство – на служителите в увеселителния парк на компанията в Анахайм, Калифорния, се плаща толкова зле, че много от тях буквално живеят в палатков град недалеч от парка.

Според скорошно проучване, близо 1 на всеки 10 работници, работещи в парка, съобщава, че е бил бездомен през последните две години; повече от 2-ма от всеки 3-ма казват, че са несигурни за храната си; и 3-ма от всеки 4-ма служители казват, че не печелят достатъчно пари, за да покриват своите основни нужди.

Това не е, което Мики Маус и Доналд Дък трябва да са. Това не ми звучи като „най-щастливото място на Земята“.

Сега може да греша, но не очаквам, че ще видите тежкото положение на тези нископлатени работници в Дисни, обсъждани тази вечер по ABC, собственост на Дисни. Нито мисля, че ще чуете твърде много за неравенството в доходите и богатството в основните медии.

….

Този тип алчност и безмилостен капитализъм не е икономическият модел, който би трябвало да прегърнем. Не трябва да се празнува. Можем да направим нещата по-добре и ние трябва да се справим по-добре.

Ето защо този уикенд отивам в Калифорния, за да застана до работниците на „Дисни“ и да поискам от „Дисни“ да им платят заплати и обезщетения, които им позволяват да живеят с достойнство и сигурност… Накарайте ги да чуят омразата, която толкова много от нас чувстват по отношение на този вид икономическа експлоатация.

Политическата революция продължава.

Със солидарност,

Бърни Сандърс

 

Нарастващото неравенство в най-богатата страна в света може да бъде лекувано – икономистите имат чудесни експертизи и добри практики за методите на лечението – и вероятно трябва да бъде лекувано. Например, чрез по-висока скала за облагане на най-високите доходи и печалби, чрез прогресивно облагане на рентиерството и крупните наследства.

Крайният резултат? В Съединените американски щати, където почти половината нация живее на ръба на икономическото бедствие, правителството намалява данъците на най-богатите. America First (for 1%).

Между другото, господа либерали и (пес)социалисти, Маркс не е прав за класите, експлоатацията и неравенството, нали?! Много поздрави на Брюксел, Юнкер поне отиде до родния дом на Карл Маркс, а вие хал хабер си нямате от неговите трудове.

Бележка:
[1] https://www.federalreserve.gov/publications/files/2017-report-economic-well-being-us-households-201805.pdf

Председател на Клуб "24 май" Боян Дуранкев е български икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Роден е на 2 май 1951 г. в София. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през…

Вашият коментар