АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Задочен разговор с родните олигарси

Кольо Парамов - 06 юни 2018

На 5 юни 2018 г. КРИБ – Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България,  връчи тазгодишните награди на Четвъртия си годишен бал. Кулминация на въпросното тържество,  провело се в „София Тех парк“, бяха темите КАЧЕСТВО, РАСТЕЖ и ИНОВАЦИИ ОТ БЪЛГАРИЯ. Председателят на КРИБ Домусчиев  връчи специалната награда за най-голям личен принос за развитието на българската икономика. Номинациите за наградите бяха общо 23. В категория „Качество“ бяха номинирани 11 фирми, в категория „Растеж“- 8 фирми и в категория „Иновации“- 4 фирми. КРИБ планира да открие „Академия Икономика“ като най-голяма инициатива в областта на образованието и професионалната подготовка на младите хора. За целта се предвижда част от приходите да бъдат набрани от рекламодатели на бала, уточнени като платинени, златни, сребърни и бронзови- общо 18 фирми. Дотук всичко е прекрасно, по-скоро идеално! Но къде се крие истината, другата истина за българския бизнес?

На 16 февруари 2009 г. изпратих писмо до тогавашния председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо със заглавие: „Еврокомисията насърчава крадците в България“. Получих много критики, дори заплахи, от мои бивши червени съпартийци със съвета да се държа по-сериозно и възпитано. Тогава те доприватизираха, заменяха, продаваха и подаряваха българското стопанство. Те раждаха олигархията. В текста до Барозо изрично бях записал: „У нас олигархията е поставила в жалка зависимост държавната власт. Днес България няма държавност, имаме стартово функционираща олигархия от най-елементарен тип, гарнирана с прокажен, фалшив и неграмотен политически елит. Президент, премиер, парламент и цялата върхрушка работят всекидневно за целите и ангажиментите на новата българска олигархия“. Уточних още, че управляващата клика, т.нар. „Тройна коалиция“, доказа по най-вулгарен начин своята крадливост, наследствена, но и последователно осъвременявана като методи и схеми за източване на обществените средства. Два месеца след отговора на г-н Барозо някои отговорни и логично мислещи бизнесмени като Божидар Данев (който преди няколко дни си отиде от този свят) осмислиха фактите за прокажената корупция, трансформирала се в партийна и дадоха идеята за изготвяне на Харта на българския бизнес.

През пролетта на 2009 г. бе изработена такава Харта. Препрочитайки неколкократно документа и връщайки се към онзи хъс на проф. Кръстьо Петков и Божидар Данев, виждам в огледалото си целия екип като някакви прекрасни фантазьори. Написаното звучи прекрасно, но наивно и мечтателски: „България навлиза в нов етап на своето развитие. Без преди това да установи стабилна национална икономика не е възможно изпълнението на общоприета от българското общество необратима политика за присъединяване към евроатлантическите структури. Българският бизнес няма право и не може да стои настрана от процесите на обществено-политическо развитие. Време е да се поеме персонален ангажимент и отговорност не само за развитието на икономиката на страната, но и за гарантиране на необратимост на цялостния демократичен процес. Трябва да се сложи край на парцелирането на икономиката и политическото фаворизиране на отделни бизнесмени и бизнессктруктури. Българските бизнесмени са в състояние да допринесат много за общото развитие на страната. Но те трябва да бъдат гарантирани в условията да правят успешен бизнес. В отговор българските бизнесмени могат да дадат своята пълна лоялност към държавата и за тях няма да е чужда философията на допустимия компромис в името на общото положително развитие на страната.“ Така завършваше Хартата. Уникална заблуда за всички нас като автори на този важен документ. И отразените принципи за развитието на българския бизнес и секторната политика днес сравнени с реалността в държавата са една безкрайна утопия, една авторова глупост, изявена като надежда за перфектност. Тогава ние се надявахме, че топ-мениджмънта на бизнеса ще обърне сериозно внимание както на генезиса, така и на модерното разбиране за развитието на най-важните сфери на бизнес-мощта. Българският бизнес трябваше да генерира мощ, базирана единствено на чисто стопански и технологични показатели. Тази мощ трябваше да разграничи бизнеса от неговите псевдопрояви. Защото в България трябваше да сме изградили правовата държава, а не територия зависима от елементарното, антидържавно поведение на водещи български бизнесмени- основатели и реализатори на най-грубите олигархични принципи и порядки.

Установявайки оценъчния ресурс на родния бизнес се натъкваме на най-различни парадокси. Но не това е най-важното, защото навсякъде и в Англия, и в Германия, и в Америка има огромен брой мечтатели в бизнеса и два пъти повече фалити по много причини. Никога обаче държавата не зависи от това. Напротив, това е пример за бизнеса, селекция на знанието и моженето, силата на риска и цената на вложените пари – лични, чисти, партийни или мръсни, кредити от банки или пари, придобити по най-престъпен начин. Повечето от половината фалити са предизвикани от изтласкването от бизнеса на такива знакови пари. По начало българският бизнес проходи с престъпни пари и няма начин да стигне до другаде освен до престъпния си край.

От този фундаментален негов край трябва да се ръководим при конкретизиране на оценъчния ресурс. Едно е да развиваш система от логично обвързан бизнес, структуриран в отделните направления с надграждане и обвързване на пазара.  Друго е да си ползвал, получил даром и излъгал държавата в приемните условия на приватизационния договор. Получаваш богатство за 250 млн. евро, обещаваш, че ще откриеш 1500-1800 работни места, но откриваш само 1/10 от тях и баламосваш всички по вертикала. От следприватизационния контрол до Министерския съвет, от районния съд до Висшия касационен, чиновниците – зависими, министрите – твои, съдиите -също, връзките чрез адвокатите перфектни. Всички чакат и кротуват докато „перфектният бизнесмен“ се опаричва. Подизпълнителите плащат, не съществуват регулации, хаосът е пълен, а хазната – празна. В края на годината приходите на държавата са нула. Миналата година така, тази също, другата като тази. В края сигурно следва революция, конфискация, затвор и колелото на слабата държава се завърта обратно. Това е българският бизнес – дребен, нагъл, опърничав, зависим и взаимнозадлъжнял до гуша за близо едногодишен БВП. Установил 10-12 млрд. лв. черни кредити към момента, изнемощял и лишен от перспектива. През последните 10-18 години са отписани още 15-20 млрд. лв. лоши кредити, заради неумение, негодни прогнози, тежка капитализация или фалшиви отчети. Този бизнес очевидно е на първично ниво. Неговата обвързана цикличност е на нулево ниво. Защо? Защото той изнася всичките си свободни пари в чужбина. Всяка година офшорните сметки на олигарсите и едрите търговци нарастват с 3-3,5 млрд. евро., за да достигнат вече повече от 35-37 млрд. евро. Плоският данък се яви като манна небесна за българските богаташи и скритите им пари. Скритите пари не раждат инвестиционна активност, не раждат нови пари, нови доходи, нови данъци.

Земеделието е твърде еднообразно. Държавата е на Луната. Няма ограничение, няма програма за работни места, няма обвързаност по подотрасли, няма двойно – тройно ниво за създаване на принадена стойност. Няма стратегия за доходна политика. Наблюдаваме, съзерцаваме и надничаме в крепостите на 600-700 латифундисти. Всяка година на тях подаряваме по 1 млрд. лв. субсидии. Те като че ли не са от България, те са от друга планета и имат по 50-100 хил. дка земя и си правят каквото искат. Навремето Станишев им говореше за социализъм, те му ръкопляскаха, циганите крадяха, за да оцелеят, а държавата все наблюдава. Ех, ще понаблюдава още малко, докато ония от панелките вземат сопите и разпределят наново нацията. Това състояние ражда омраза, първична, зла и огромна омраза.

Отрицанието на реалната сила на българския бизнес не е случайно. Скритият механизъм за опаричване на бизнеса на партиен принцип е най-тежкият парадокс на днешната ни демокрация. Тези изводи са сериозен повод за дълбоки анализи, защото се приближаваме към сериозни проблеми, създадени от институционални, политически и партийни противоречия. С приключване на председателството на Съвета на ЕС приключва и балансираното поведение на всички участници в политическия живот. Резките противоречия, с които ще стартира новият политически сезон ще засегнат много повече бизнеси, отколкото самозваните политически фаворити. Бизнесът трябва да плаща, а ограничителните механизми тепърва излизат на преден план. Ако бяхме в Еврозоната, компенсационните механизми щяха да бъдат други, но на левова база ситуацията е коренно различна. Тази есен за първи път бизнесът ще ползва допълнителен свеж ресурс от офшорните си сметки. Това е твърде неприятно условие и действие за знаковите олигарси. Те ще забавят плащанията по важност към подизпълнителите, които нямат средства. Липсата на т.нар. технически оборотни пари, с които могат да „спасят“ положението рязко намаляха и това допълнително ще изнерви вероятната, непридвидима и сложна предизборна обстановка. Предвиденото балансирано плащане към бюджета ще бъде нарушено, а оттам и очакванията като плащане от бюджета и към самия бизнес.

Твърде сложният и омагьосен кръг на българския бизнес е сериозен урок за всички онези, които залагат изцяло на партийно толериране и защита на двуякия интерес на политическите закрилници и на реалните производители.

Уважаеми бизнесмени, между вас има твърде сложни, по-скоро опърничави, олигарси. Дълго време вие работите, партнирате им, по-точно слугувате, на техния странен и на пръв поглед благонравен характер. Всъщност това е един голям фалш. Осмислете това. Не можете да продължите напред по този начин. При резкия спад на партийно-политическия му заряд и зависимост бизнесът трябва да промени своя същностен модел. Модерното аргатуване през ХХІ в. е напълно неприемливо. То говори за тежка зависимост, нуждаеща се от прелом на връзките и установените принципи на новия български капитализъм. Същият, който бе роден и изроден по най-вулгарния начин на отблъскващите принципи на зависимостта – първоначално партийна, а впоследствие – олигархична. Отървете се от това, побързайте, защото всичко ви е заложено – семейство, деца, домове, всичко, което притежавате. Отървете се от олигарсите, за да получите свободата си. Това е вашият нов 10 ноември.

Разберете най-важното: паричното равновесие в държавата е нарушено. Дългите години на Валутен борд родиха жестоко изкривена картина на доходите и на фалшивата реалност. На този етап никой не желае да формулира базисните проблеми на сгрешената доходна матрица. Управлението на БНБ е неадекватно. То чака да получи месечното си възнаграждение, за да продължава да наблюдава стопанството отстрани. Българските бизнесмени трябва да осигурите непосилните лихви, които са 2-3 пъти по-високи от ЕС. Вие трябва да осигурите доходи и вноски за бюджета, мизерните заплати на работниците. Имащите политическа закрила ще се промушат в някоя обществена поръчка или през НАП. Другите ще останат на поръчка на олигарсите. Там адвокатите им си знаят работата, съдиите им отреждат „тяхното щастливо бъдеще“ и операта свършва. На лице е фалит. След фалита идват болести, разправии, трагедии и безполезността на поредния живот само заради другия живот- на олигарха. Много важно заключение за съдържанието на българския олигарх. Разберете това и го осъзнайте в пълната му цялост, уважаеми бизнесмени от средната класа. Престанете да бъдете подлоги на олигарсите, защото няма да спечелите пари от това. Ще спечелите с последователна точност и пълна независимост, с гордост и можене пред свръхбогаташите.

Няколко директни думи за свръхбогаташите. Драги олигарси, престанете с тези балове! Вашите балове са пир по време на чума. Повярвайте ми, отвращението към вас е толкова голямо, че скоро ще изтървете контрола в общуването помежду си. Наслоява се голяма омраза във вашите среди и всички висши политици, съдии, прокурори, народни представители, областни и общински ръководители. България изпадна в ненужна криза на доверието. Досега то бе балансирано, че виждате ли се крепи на някаква надежда за утрешния ден. Сега обаче се установява като един уникален държавен фалш. Целите ни, отговорностите ни са свързани с един елементарен, простоват и нагъл процес спрямо вашето опаричване. Лъжливото забогатяване е временно. Колкото повече вие забогатявате, народът обеднява и оскотява, а утрешният ви ден като олигарси става ненужен.

Установете друг режим на политика. Този е фалшив и негоден. Убеден съм, че ще жертвате министър-председателя Борисов по най-наглия начин. Ще го жертвате като балканския Мануел Антонио Нориега Морено, приписвайки му всичко неугодно в държавата. Но това няма да ви спаси. В никакъв случай не забравяйте, че в крайна сметка демократичната политика е съвкупност от всички действия, насочени към осъществяване на това, което едно правителство желае или не желае да се случи. За целта разучете в детайл старата Харта на българския бизнес или сътворете нова. Пътят, по който вървите сега, е грешен. Поучете се от гръцките корабовладелци. Те навреме осъзнаха идеята за т.нар. „триумфираща демокрация“ и доведоха на власт един уникален и абстрактен комунист. Той изведе на преден план не глупавите утопии на Станишев, а спасението на държавата. Днес това е важно за гърците и премиерът Ципрас е олицетворение на вековната гръцка държава. Няма партии, няма партийни шмекери. Злоупотребилите с държавни пари – в затвора. Същото сега се случва и в Испания. По всяка вероятност у нас нещата ще станат по друг начин – с фалит на бизнеса. Тогава ще осъзнаете това, за което ви предупреждавам сега. Ако не го чуете, не есен ще платите сметката.

Аз наистина съм убеден, че ще се наложи да платите сметката като творци на политическия хаос, като виновници за безброй загуби за обществото. Убеден съм още, че трябва да има и мислещи хора, които да организират производството и работната ръка, и да се включат активно в силата на този живот. Без мислещите хора бизнесът няма реална сила. В тях е надеждата да отделим мръсното от чистото, наглото от ефективното. Време е да издигнем в култ интереса на хората и на страната. Няма как да успеем само с простоватото ви опаричване.

Дано ме разберете правилно, драги олигарси!

Кольо Парамов
Кольо Парамов е финансист и политик. Роден  е на 2 август 1954 г. Завършва средното си образование в търговската гимназия в гр. Стара Загора, а висшето – в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Икономическа география“, с втора специалност „Философия“. В периода 1989–1991 г. завършва пълен преквалификационен курс по Международни икономически отношения в УНСС – София. Специализира финанси в Euromoney Management…

Вашият коментар