АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Контрареволюцията на “демократичния преход”

Орлин Загоров - 14 юни 2018

Що е гражданско общество и има ли условия за него у нас?

Имануел Кант: “Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. … Sapere aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! – ето това е девизът на Просвещението.

Мързел и малодушие са причините, поради които една толкова голяма част от хората, след като природата отдавна ги е освободила от чуждата опека (naturaliter maiorennes), остават все пак охотно през целия си живот непълнолетни; ето защо е толкова лесно за другите да се самообявят за техни опекуни. Та колко е удобно да си непълнолетен!..”

За да се появи гражданско общество в една страна, са необходими определени условия за формиране на признаци на нова цивилизационна парадигма.

Принципите, върху които се изгражда гражданското общество, са дефинирани от науката според законите на обществен консенсус, за социална справедливост и взаимна солидарност по основните права, свободи и отговорности на всеки член, който доброволно се ръководи в своите действия от силата на авторитета, отхвърляйки авторитета на силата като регулатор на обществените отношения.

Крайният резултат от всичко това е способността на дадено общество да обединява частните интереси върху принципите на взаимна отговорност. По този начин то се превръща в промеждутъчен катализатор между семейството и политическите институции в рамките на държавата.

Аспекти на съгласуването

Гражданското общество не отхвърля държавата, а установява система за ограничаване на нейните прерогативи и авторитета на силата. В рамките на държавните организации отношенията между хората са строго формализирани. Държавата функционира върху монистичния принцип. Гражданското общество черпи своята сила от самодостатъчната обществена активност, самоинициатива и отговорност.

В гражданското общество неформалните обединения и неформалните групи съществуват по необходимост и функционират чрез силата на моралния авторитет и споделени общи ценности и правила на взаимодействие и взаимоотношения.

Неформалните групи са приятелски кръгове. Хората в тях са свързани на основата на взаимната доброжелателност.

Гражданското общество е доброволно сдружение на свободни хора, което е способно да съчетава общото и частното, общественото и индивидуалното, общото благо и личните интереси, амбиции и цели. Неговото формиране не е възможно без наличието на национална демокрация като постигната степен на социална устойчивост и духовно-идеологическа  сплотеност. Оттук произтича заключението, че при наличие на десетки малки и големи политически партии, стотици неправителствени организации, всяка от които се стреми към самоизолация и самообособеност без желание да се включи в общ обединителен процес.

Същественото превъзходство на гражданското общество пред останалите форми на социален живот се състои в това, че ако традиционното общество обезличава индивидуалното, абсолютизирайки общностното начало, а потребителското общество издига в култ преуспяващия индивид с необуздан примитивен утилитаризъм за сметка на общото благо, то гражданското общество, т. е. реалният социален живот в своята автентичност, заема място между тези крайности. Следователно, основният проблем (а и „ахилесовата пета”) на всички концепции за традиционното и модерното общество е неразбирането на връзката, взаимната зависимост между реда и хаоса, на общото и индивидуалното, общностното и личното.

Тук същността на проблема не е във взаимното отричане и противопоставяне на държавата и гражданското общество, а в съчетаването на тяхното функциониране и ефективното им взаимодействие в определени рамки и по определен кръг проблеми, компетенции и прерогативи.

Гражданското общество е несъвместимо с произвола, в който действа принципът „борба на всички срещу всички”. То е самоуправляващо се общество на свободни и равноправни субекти на властта. Оттук се налага изводът, че държавната (политическата) власт и гражданското общество са двата полюса, между които лъкатуши пътят към хармонично съгласуване на личното и общественото благо (интереси, ценности) – в полза на всеки поотделно и на всички заедно.

Единство в многообразието

Юридическата основа на гражданското общество е общественият договор.

Основните негови принципи са солидарността, сътрудничеството, доброволното взаимодействие, и в същото време независимостта на членовете. Благодарение на тях се постига и постоянно укрепва духовното единство и социалната стабилност на обществото.

Гражданското общество представлява мрежа от различни неправителствени институции, достатъчно силни в своето единство, за да бъдат противотежест на държавата, без да й пречат да бъде гарант за сигурността на живота, честта и имота и на гражданите.

Това означава равнопоставеност на формите на собствеността, ограничаване на политическия централизъм.

В условията на гражданското общество се постига и идеологическият плурализъм. Той намира израз във формулата, че „истината не е ничий монопол”, че социалното сътрудничество, лоялността и солидарността предполагат единство на многообразието, което не пречи на обществения консенсус.

Гражданското общество предполага  израстването на „модулния човек” – способен да се впише в ефективни сдружения и институции.

Това разкрива една от същностните характеристики на гражданското общество, изразяваща се в създаване на връзки, които са ефективни, гъвкави, продуктивни, поддържащи  творческата самоинициатива на обществото.

В успешното функциониране на гражданското общество важна роля играе връзката между свободата и гражданските добродетели, между правната култура и държавното управление, между морала и политиката.

Известно е, че чувството  за общност, за свободно и равнопоставено гражданство и за стабилна съвкупност от ценности с общочовешко значение е неотменна необходимост за нормалното функционирне на гржданското общество. Гражданското общество обхваща съвкупността от икономическите, социалните и духовните отношения. Извън тях остават само политическите отношения, свързани с осъществяване на държавната власт чрез механизмите на публичната власт.

Гражданското общество може да се определи като автономна, свободна и самоуправляваща се организация, чиито членове доброволно се ръководят от общи интереси и принципи като необходимо условие за постигане на трайни цели и поемат своята част от отговорността за общото благо.

Принципи на националното единение

Гражданското общество не познава и не признава никакви привилегии. По смисъла на неговите закони привилегията е престъпление. Гражданското общество не допуска злоупотреба с власт. Злоупотребата е доказателство за политическа и нравствена инфантилност, сигнал за незабавно лишаване на неговите автори от всякакви управленски (ръководни, служебни) правомощия. Така става възможно постепенно да се преодолява дълбоката пропаст между богатството и бедността, корупцията и алчността на управляващите за повече власт като начин на грабеж, коварство и самочувствие на безнаказаност.

В гражданското общество националното единение е изградено върху равенството на всички и вишегласието на законите. Националното единение в този смисъл не се интересува от това кой в каква културно-битова или религиозна среда се е родил. Важното е, че той и неговите родители и деца са приели да бъдат равностойни членове на едно доброволно и свободно сдружение, което по смисъла на Великата френска революция означава нация, а принадлежността към това сдружение се обозначава с термина духовна идентичност.

В гражданското общество националният консенсус произтича не от решения, приемани от вишестоящи органи, а от общността на ценностите, от равенството пред законите, които изразяват вишегласието на обществената воля.

В гражданското общество вероизповеданието  и атеизмът са въпрос на лично убеждение, сфера на свободата на съвестта. Властта на единението и законите на справедливостта, пред които хората са еднакво равни и еднакво отговорни, произтичат от общото гражданско битие. Връзките на гражданина с държавата са основание за колективна автономност, равноправно участие в нейния живот, който е огледалният образ на неговата собствена автономност. Докато поданикът е свързан с държавата само чрез подчинеността, зависимостта и задълженията без гаранции за права и свободи, то гражданин значи взаимна отговорност на личността и държавата.

Докато ни ръководи психологията, че има някой, който трябва да ни казва как да постъпим и така да ни „освободи” от отговорност, не може да се говори за гражданско общество. В своята преобладаваща част хората искат свобода, но се плашат от нея. Тази психология ражда философията на тоталитаризма, който е най-добрата почва за чиновническо високомерие, за безусловната му власт над волята, душите, съвестта и мисълта на хората. Това е първоизточникът на политическата конфронтация.

Гражданското общество не е неограничено поприще на озверения индивидуализъм, не е власт на всепозволеността и безнаказаността на преуспяващата алчност. То е свободно сдружение на независими индивиди (личности) с благородни и хуманистични мотиви на своите мисли, намерения и действия.

Днес все по-упорито се говори за създаване на международно гражданско общество.

И тук принципът е прехвърляне на ударението от държавата към народите. Международната система, създадена върху основата на Хартата на ООН изисква глобално обновление. Това се налага от необходимостта народите да се ръководят от общи ценности, чието ядро са хуманизмът, мирът и сигурността. В крайна сметка нито една организация няма да може да функционира и никакъв закон не ще бъде спазван, ако не са основани върху чувство за обща отговорност както пред сегашните, така и пред бъдещите поколения.

Развитието на световното гражданско общество е част от еволюцията на усилията на човека да организира живота върху Планетата по нов начин. За тази цел трябва да се промени моделът на развитие, който задълбочава социалната несправедливост, създавайки все по-дълбока пропаст между богатството и бедността.

Там, където изобилието на едно малцинство поражда мизерия за огромното мнозинство от населението, не може да се говори за гражданско общество. У нас вече три десетилетия несправедливостта, корупцията и организираната престъпност се задълбочават и все по-осезателно лишават мнозинството от населението от възможността да се противопостави на неолибералната политическа философия и основаната на нея пазарна икономика.

Същевременно новото световно управление не може да бъде свят, в който няма ред, общовалидни правила. Целта е управлението на световните дела да отговаря на интересите на всички хора в едно устойчиво бъдеще, в което ръководното начало ще бъдат универсалните човешки ценности, произтичащи от формулата за категоричния императив, обоснована от немския философ Имануел Кант. Тя гласи: „Постъпвай така, че максимата на твоята воля да може винаги да важи същевременно като принцип на едно всеобщо законодателство”. Според Кант в основата на категорическия императив лежи „висшата абсолютна цел” и „абсолютната ценност”, каквато е човекът. Той по своята природа е надарен с ум, разсъдък, свободна воля и съвест.

Славянската духовност – изразител на културната идентичност на нацията

Днес човечеството е изправено пред важен избор. Този избор е свързан с изискванията на нова ера на сигурност, изградена върху логиката на закона за колективното благоразумие и общата отговорност. Това изисква привързаност и приобщеност към ценностите с общочовешко значение.

Световното управление, което някога се смяташе за свързано с междуправителствените отношения, днес обхваща не само правителствата и междуправителствените институции, но и неправителствените организации, широките граждански движения и сдружения, академичната общност и средствата за масова информация.

Във връзка с третирания тук проблем една обществена тенденция заслужава специално внимание. Нерядко здравомислещи интелектуалци поставят въпроса за възвръщане на редица добродетели и духовни практики сред българите, силно изявени по време на духовното ни възраждане през 18-19 век и десетилетия след това. Вътрешната сплотеност, постигната чрез всеобщия ентусиазъм, породен от жаждата за свобода и независимост, както и от общонационалната мобилизация за приобщаване към семейството на свободните и цивилизовани народи в Европа и славянския свят, с времето се превръщат в основополагащи устои на устойчиво гражданско общество.

Тази тенденция получава силен тласък след Втората световна война, когато България тръгва по нов път на развитие. Именно през този период сме свидетели на превръщането на славянската духовност в устойчива характеристика на културната идентичност на нацията.

В условията на общежитие, основано на кооперативния начин на обществена реализация, индивидът започва да се чувства потопен в стихията на всеобщия ентусиазъм да се живее за общото благо. Този доброволен колективизъм е и в основата на общинното начало във всекидневните общи грижи за изграждане на хуманистично и справедливо общество.

Като историческа реалност общината е универсална форма на социален живот. Тя е доброволна асоциация на свободни по дух хора, живеещи с общи цели за бъдещето, общи интереси и солидарност. При тези условия човечността, милосърдието, благородството на духа, толерантността към различието и преклонението пред героизма в името на общото благо все повече се превръщат в отличителни черти на всекидневието, обявени за характерни особености на гражданското общество.

Някои представители на творческата интелигенция смятат, че една от причините на постепенното отслабване на колективистичното чувство у българите се дължи на профанацията на художествения вкус на българската нация, на обезличаващата музикално-песенна инвазия в цялостното духовно пространство, провокираща чудовищна екзалтация на низките страсти, завладявайки средствата за масова информация, концертните зали и домашната среда.

Всъщност изброените по-горе явления са следствие от контрареволюцията, започнала в края на 80-те години, представяна от нейните организатори и идеолози като „демократичен преход”, основан на неолибералната политическа доктрина.

През изминалите тридесет години следите от гражданското общество, чиито основи са изградени цели 45 години след Втората световна война, сериозно са осквернени и на тяхно място световната финансова олигархия и нейните послушни слуги в страната с всички средства се опитват да внедряват генетично присъщите на капиталистическия начин на живот злокачествени тумори,  разлагащи хуманистичната тъкан на облагородените импулси на разума.

Крайната цел на тази разложителна екзалтация е да се съхрани налаганата с всички средства социална система, която ежедневно възпроизвежда отровните плодове на неолибералната ирационална духовно-идеологическа система. Като нейна алтернатива постепенно се възстановяват основните елементи на гражданското общество с неговите ценности, които не са само „европейски”, а по-скоро-универсални, с общопланетарно значение.

 

 

 

Източник - в. Нова зора
Орлин Загоров е роден е на 17 юли 1936 година в село Дюлица.  Завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1966 г., след което работи като журналист и преподавател. От 1967 г. преподава в Кърджали в Института за начални и прогимназиални учители, а впоследствие работи в Окръжния народен съвет. От 1980 до 1982 г. е секретар, заместник-председател и първи…

Вашият коментар