„Китай е „шанс“, каза наскоро президентът Макрон. В часа на пренареждане на света този шанс трябва да бъде уловен бързо“, пише Jacques Hubert-Rodier в редакционния коментар „Един близък Китай“ на авторитетното френско издание Les Echos от 22. О6 (1)
И от кога Китай стана близък на Франция? Та до вчера обсъждаха в ЕС какви мерки да се вземат срещу китайските инвестиции в Европа! И май обсъждането продължава. Висши брюкселски чиновници излизат с враждебни изявления срещу „агресивната икономическа политика“ на Китай. Като чуят „Китай“ и френски и немски политици на часа забравят, че всички сме се клели в „свободната търговия“.
Та кога Китай стана близък на Франция? И защо, както твърди авторът на коментара, в света вече никой не споменава за човешките права в Китай?
Франция просто прогледна за факта, че без Китай Европа трудно може да се противопостави на агресивните САЩ, които възраждат национализма си. Франция прогледна за факта, че с Китай е по-добре е да си в дружески взаимоотношения, отколкото във враждебни. Защото Векът на Китай мощно чука на вратите. Защото ако не се съобразяваш с Китай много скоро ще разбереш, че страхотно губиш. И Макрон, този интелигентен мъж, този държавник с остра интуиция, казва, че „шансът Китай трябва да бъде уловен бързо“. Бързайте, скъпи французи!
Много скоро същото ще се случи и с Русия, по други причини, разбира се. Ще четем в авторитетните медии редакционни коментари със заглавия „Тази близка Русия“.
(1) .( https://www.lesechos.fr/idees-debats/editos-analyses/0301858357678-une-chine-proche-2186173.php#xtor=EPR-3058-%5Bnl_ideesdebats%5D-20180624-%5BProv_popup_unknown_art2%5D-3020293)
