КНИГИ
Курският сблъсък

Васил Сгурев - 04 юли 2018

Васил Сгурев
КУРСКИЯТ СБЛЪСЪК
Издателство „Захарий Стоянов“
ISBN 9789540912608

Прочетете тук въведението на книгата

Курската битка от 5 юли до 23 август 1943 г. обикновено се разглежда като ключово събитие и прелом във Втората световна война между Германия и СССР, като водораздел между две различни фази на войната. След Курск Германия поема безвъзвратно пътя към пълния разгром – отстъпления, поражения, капитулация.

В предложените 18 очерка е направен преглед не само на непосредствените сражения, но и на редица предшестващи събития, свързани със състоянието на военните икономики, с въоръженията и типа на двете воюващи държави. В текстовете са дадени немалък брой заслужаващи доверие данни за числения състав и загубите на отделните съединения, както и текстовете на важни архивни документи. Приложени са и кратки биографични данни за 20 военачалници, взели най-активно участие в Курската битка – по 10 от всяка страна.

Това дава възможност на непредубедения читател сам да си направи изводи за разглежданите събития.

***

КУРСКАТА БИТКА И ПОУКАТА ОТ МИЛИОНИТЕ ЧОВЕШКИ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ

Послеслов на акад. Георги Марков за книгата  на акад. Васил Сгурев „Курският сблъсък

Най-голямата война в историята не престава да предизвиква интереса на няколко поколения, които живеят под знака на нейните дългосрочни последици. Почти всеки ден при напрегнатата меж­дународна обстановка се появяват сведения за поредното „вето“, наложено в Съвета за сигурност при ООН, което напомня за Вели­ките сили победителки и тяхното влияние върху световните дела. В историографиите на отделните страни се водят разгорещени диску­сии за характера на войната и относно пропуснатите възможности за друг развой на събитията. Достъпните вече архиви предоставят на изследвачите ценни документи, които променят натрупаните представи за предрешения изход на войната между „добрите и ло­шите“. Това позволява обективно обяснение на съдбовните явле­ния, без да се робува на предвзети тези с политически оттенък.

Книгата на акад. Васил Сгурев, която читателят държи в ръце­те си, впечатлява със своята задълбоченост при всестранно оценя­ване на едно ключово събитие, което затвърждава стратегическия обрат в хода на Втората световна война. Той се обляга на фактите, когато защитава своята гледна точка относно редица широко об­съждани въпроси. Например, загубите на воюващите страни дълго време са приспособявани към политическата действителност: сни­жават се собствените и се преувеличават чуждите загуби. Авторът добросъвестно сравнява и съпоставя данните, за да стигне до ве­рните, за съжаление, многоцифрени числа, зад които улавя мъката на вдовиците и сираците.

Войната е представена като сблъсък на огромни човешки маси и разнообразна бойна техника, чиито състав и качества са анали­зирани отблизо с всичките им предимства и недостатъци. Акад. Сгурев разкрива стратегическите цели на двете воюващи страни на решаващия Източен фронт за изхода на цялата война. Морал­ната подготовка е сплетена с техническото превъзходство още от първия ден на Курската битка, защото това е и война на машините. Инженерната специалност на автора му дава предимството да обясни качествата и недостатъците на отделните оръжейни систе­ми с оглед тяхното приложение на бойното поле. Забележително е, че съотношението между броя на танковете и самолетите не винаги отговаря на съотношението между загубите.

Предисторията на Курската битка е внимателно проучена, за да се разбере как точно се стига до „размяната на ролите“ на Източния фронт. Червената армия се оказва „добра ученичка“ и нейните пълководци извличат горчиви поуки от катастрофалните поражения от лятото на 1941 г. до есента на 1942 г. Същевременно в книгата е професионално разкрит потенциалът за пълната моби­лизация на човешките и материалните ресурси, като се прави осно­вателната забележка, че докато Съветският съюз е в тотална война от 22 юни 1941 г., то Третият райх я обявява със закъснение едва след погрома в Сталинградския „котел“. Използването на женския труд, на военнопленници и чужди работници обаче не дава същото високо качество на оръжията и боеприпасите.

Акад. Сгурев не се съсредоточава единствено върху централ­ния участък на Източния фронт, а изследва развитието на бойните действия и на север, и на юг, защото участъците си взаимодейст­ват. Той свързва стратегическите планове за Сталинград и Кавказ с оглед насочването на резервите в това или онова направление. Ясно са отразени различните мнения на ръководните фактори, за да се разбере кое от тях е правилното. Друг е въпросът, че послед­ната дума принадлежи на Сталин и Хитлер, като водачи на две то­талитарни Сили. Този неписан закон особено личи при проявата на крайната упоритост на фюрера да не отстъпва от брега на Волга, като жертва 6-а армия на фелдмаршал Паулус. Твърде интересна е изцяло цитираната стенограма на съвещанието в Главната кварти­ра на Вермахта от 1 февруари 1943 г., когато Хитлер разсъждава за примера на военачалника при извънредни обстоятелства, вклю­чително и с проява на волята да не попадне жив в ръцете на врага.

Тоталната мобилизация на Третия райх е разширена и в окупи­раните територии, за да се разбере с какво разполага във войната на ресурсите. Напредъкът на технологиите води до създаването на нови оръжейни системи със значителна огнева мощ. Авторът обаче изтъква, че новите попълнения на Вермахта не са с качеството на сражаващите се от началото на войната. Подобен проблем има и в Червената армия, в която обучението в съкратени срокове води до първоначално недостатъчна боеспособност. Освен това тя трябва да докаже, че може да побеждава не само „зимните“ немци (при Москва и Сталинград), но и „летните“ немци.

В книгата не е пропуснато мартенското контранастъпление на германците при Харков, като последната успешна тяхна стра­тегическа операция на Източния фронт. Тъкмо то дава надежда на Хитлер да си възвърне стратегическата инициатива на Изток преди отварянето на Втори фронт в Европа. Акад. Сгурев отново под­чертава разликите във възможностите и постиженията на военните икономики, като добавя и тези на съюзниците. Той обръща вни­мание и на конкуренцията между концерните в Германия в борба­та за изпълняване на програмите за въоръжаване. При съветската държавна собственост условията за тотална мобилизация са по-до­бри, въпреки загубата на предприятията в окупираната територия. Червената армия получава съвременно оръжие и бойна техника от Съединените щати по линията „заем – наем“, като с тях подсилва своята огнева мощ и мобилност.

Воден от преценката, че качеството и количеството на оръжи­ята „играят значима роля за крайния изход на войната“, авторът посочва параметрите на най-произвежданите и използвани само­лети и танкове през Курската битка. Техническите подробности са обобщени чрез сравнителна оценка на съперничещите си категории и марки оръжие, и то в процес на развитие. Акад. Сгурев отбелязва, че бойната техника се използва по различен начин от воюващите страни, а и това зависи от съоръженията и оборудването за ремонт и зареждане с гориво и боеприпаси. Сформирането на бронирани и въздушни армии дава предимство на Вермахта в първия период на войната, но то е бързо преодоляно от Червената армия. Верен е изводът, че най-добре е да има едновременно количество и ка­чество на въоръжението, но твърде често се налага труден избор. Хитлер избира качеството на бойната техника, което губи пред ко­личеството на Червената армия.

Решаващото значение на операция „Цитадела“ е отбелязано с позоваване на важни директиви и заповеди по Вермахта за пости­гането на бързи успехи и оползотворяването на стратегическата инициатива. Споровете в главната квартира на фюрера са пресъз­дадени с документална точност. Отлагането на стратегическата операция не усилва мощта на настъпващата германска групировка. Напротив, на всички танкоопасни направления към Курската дъга са заложени плътни минни полета. Върховното главно командване узнава стратегическия замисъл на противника и решава първо той да бъде обезкървен в преднамерена отбрана и тогава да се пре­мине в контранастъпление. Наистина по-здравите нерви са ценно предимство и могат да се превърнат в най-ефикасното оръжие.

Проследеното отблизо „изгризване“ на съветската отбрана сре­ща твърда съпротива и причинява тежки загуби. Изненадващото контранастъпление е обяснено с факта, че Върховното командване на Вермахта го очаква, но не знае кога и къде ще се осъществи. Не­достигът на пехотни дивизии не може да се компенсира с бронирана техника и артилерия. Като връх на Курската битка е изтъкнато най-голямото танково сражение на 12 юли 1945 г. при с. Прохоровка с участието на 1200 танка, като Червената армия губи 300 танка, а Вермахтът – 65. На следващия ден обаче Хитлер прекратява опе­рацията „Цитадела“ и заповядва преминаване към отбрана поради десанта на англо-американците в Сицилия и изтеглянето на войски от Източния фронт. Авторът вярно отбелязва, че Третият райх е из­правен пред значителното вражеско превъзходство по численост и въоръжение, което ще нараства до края на войната.

Акад. Сгурев сполучливо удължава Курската битка с Орловската и Белгородско-Харковската операции, които са по-продъл­жителни от операция „Цитадела“. Така се утвърждава убеждение­то, че ходът на войната вече е необратим и при летни условия на воюване. Изравняването на фронтовата линия освобождава военни части, които веднага са прехвърлени на други участъци на Източ­ния фронт. Авторът с основание изтъква „фактора време“, което може да бъде използвано, но е фатално пропуснато при стратеги­ческото настъпление. Загубите в хора и техника са възстановими, но във време са невъзвратими.

В книгата е отделена специална глава за рисковете и решени­ята, които се вземат еднолично по йерархията „отгоре – надолу“, а както винаги, твърде високата цена се заплаща с кръв и страдания от народите. Добре пресметнатите рискове авторът разглежда в две мери: наличните ресурси и вероятностите за изненадващо небла­гоприятно събитие. Той набляга на предварително неизвестните фактори и обстоятелства, които правят изчисляването на рисковете и вероятностите извънредно трудно. След сражението понесените загуби се приравняват с действителните рискове. Посочените ма­тематически модели и цифровото моделиране на бойните действия са новост в българската историография. В Курската битка Черве­ната армия дава повече жертви от противника, но това е цената на стратегическата победа. Хитлер пренебрегва превъзходството на врага два пъти в техника и с 1 000 000 офицери и войници, но поема големия риск и губи необратимо.

Преломът във войната на Източния фронт е оценен от акад. Сгурев с неговото голямо стратегическо значение във вътрешно­политически и международен план. Той прави верния извод, че германското Върховно командване разчита прекалено много на високите оперативно-технически и професионални умения на офи­церите и войниците от Вермахта и си позволява да провежда опера­ции при твърде неблагоприятно съотношение на сили и средства в сравнение с тези на противника. Червената армия също се развива и постига постепенно изравняване на уменията да води съвремен­ни бойни действия. Съветската военна промишленост заработва на пълни обороти и постига двойно превъзходство в производството на бойна техника, а Вермахтът ще воюва и на още три фронта. Тре­тият райх не може да спечели войната, макар че упоритата съпро­тива на „гъвкавата отбрана“ ще продължи още 22 месеца.

Акад. Сгурев проявява своята научна обективност и в прило­жението със сведенията за пълководците, които участват в Курска- та битка. Той представя съветските и германските военачалници, без да надценява или подценява техните качества в зависимост от някакво политическо пристрастие. Колкото е по-силен противни­кът, толкова е по-ценна победата. От често цитираните спомени става ясно, че военачалниците от двете страни професионално се уважават, защото познават трудностите на своята изключително отговорна работа. За тях е твърде сложно да разгърнат дарбата си, когато са пряко подчинени на един ефрейтор от Първата световна война и на един неслужил семинарист, и двамата със самочувстви­ето на гениални и непогрешими водачи.

Прочетената книга предизвиква въпроси в читателя относно смисъла и безсмислието на „Световната касапница“, която е съпро­водена от тържествени фанфари и тъжно биене на камбани. Вярно е, че нечии имена влизат трайно в Историята с различен знак на оценяване, но над войнишките братски гробове се издигат памет­ници с тъжния надпис „Неизвестни“. Съществува едно безчовечно правило, че „колкото повече са жертвите, толкова по-голяма е сла­вата на пълководците“. А поуката от милионите човешки жертво­приношения е точно в противоположен смисъл!

Акад. Георги Марков

 

Васил Сгурев е български учен, академик на Българската академия на науките. Работи в Института по информационни технологии (обединен в Института по информационни и комуникационни технологии от 2010 г.) на БАН, ръководител на секция „Интелигентни системи“. Завършва висше инженерно образование в Ленинград със специалност „Електромеханика“ (1960). Там защитава дисертация за научна степен „кандидат на техническите науки” през 1968 г. Става „доктор на техническите науки” в БАН (1983). Има над…