Васил Сгурев
КУРСКИЯТ СБЛЪСЪК
Издателство „Захарий Стоянов“
ISBN 9789540912608
Прочетете тук въведението на книгата
Курската битка от 5 юли до 23 август 1943 г. обикновено се разглежда като ключово събитие и прелом във Втората световна война между Германия и СССР, като водораздел между две различни фази на войната. След Курск Германия поема безвъзвратно пътя към пълния разгром – отстъпления, поражения, капитулация.
В предложените 18 очерка е направен преглед не само на непосредствените сражения, но и на редица предшестващи събития, свързани със състоянието на военните икономики, с въоръженията и типа на двете воюващи държави. В текстовете са дадени немалък брой заслужаващи доверие данни за числения състав и загубите на отделните съединения, както и текстовете на важни архивни документи. Приложени са и кратки биографични данни за 20 военачалници, взели най-активно участие в Курската битка – по 10 от всяка страна.
Това дава възможност на непредубедения читател сам да си направи изводи за разглежданите събития.
***
КУРСКАТА БИТКА И ПОУКАТА ОТ МИЛИОНИТЕ ЧОВЕШКИ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ
Послеслов на акад. Георги Марков за книгата на акад. Васил Сгурев „Курският сблъсък“
Най-голямата война в историята не престава да предизвиква интереса на няколко поколения, които живеят под знака на нейните дългосрочни последици. Почти всеки ден при напрегнатата международна обстановка се появяват сведения за поредното „вето“, наложено в Съвета за сигурност при ООН, което напомня за Великите сили победителки и тяхното влияние върху световните дела. В историографиите на отделните страни се водят разгорещени дискусии за характера на войната и относно пропуснатите възможности за друг развой на събитията. Достъпните вече архиви предоставят на изследвачите ценни документи, които променят натрупаните представи за предрешения изход на войната между „добрите и лошите“. Това позволява обективно обяснение на съдбовните явления, без да се робува на предвзети тези с политически оттенък.
Книгата на акад. Васил Сгурев, която читателят държи в ръцете си, впечатлява със своята задълбоченост при всестранно оценяване на едно ключово събитие, което затвърждава стратегическия обрат в хода на Втората световна война. Той се обляга на фактите, когато защитава своята гледна точка относно редица широко обсъждани въпроси. Например, загубите на воюващите страни дълго време са приспособявани към политическата действителност: снижават се собствените и се преувеличават чуждите загуби. Авторът добросъвестно сравнява и съпоставя данните, за да стигне до верните, за съжаление, многоцифрени числа, зад които улавя мъката на вдовиците и сираците.
Войната е представена като сблъсък на огромни човешки маси и разнообразна бойна техника, чиито състав и качества са анализирани отблизо с всичките им предимства и недостатъци. Акад. Сгурев разкрива стратегическите цели на двете воюващи страни на решаващия Източен фронт за изхода на цялата война. Моралната подготовка е сплетена с техническото превъзходство още от първия ден на Курската битка, защото това е и война на машините. Инженерната специалност на автора му дава предимството да обясни качествата и недостатъците на отделните оръжейни системи с оглед тяхното приложение на бойното поле. Забележително е, че съотношението между броя на танковете и самолетите не винаги отговаря на съотношението между загубите.
Предисторията на Курската битка е внимателно проучена, за да се разбере как точно се стига до „размяната на ролите“ на Източния фронт. Червената армия се оказва „добра ученичка“ и нейните пълководци извличат горчиви поуки от катастрофалните поражения от лятото на 1941 г. до есента на 1942 г. Същевременно в книгата е професионално разкрит потенциалът за пълната мобилизация на човешките и материалните ресурси, като се прави основателната забележка, че докато Съветският съюз е в тотална война от 22 юни 1941 г., то Третият райх я обявява със закъснение едва след погрома в Сталинградския „котел“. Използването на женския труд, на военнопленници и чужди работници обаче не дава същото високо качество на оръжията и боеприпасите.
Акад. Сгурев не се съсредоточава единствено върху централния участък на Източния фронт, а изследва развитието на бойните действия и на север, и на юг, защото участъците си взаимодействат. Той свързва стратегическите планове за Сталинград и Кавказ с оглед насочването на резервите в това или онова направление. Ясно са отразени различните мнения на ръководните фактори, за да се разбере кое от тях е правилното. Друг е въпросът, че последната дума принадлежи на Сталин и Хитлер, като водачи на две тоталитарни Сили. Този неписан закон особено личи при проявата на крайната упоритост на фюрера да не отстъпва от брега на Волга, като жертва 6-а армия на фелдмаршал Паулус. Твърде интересна е изцяло цитираната стенограма на съвещанието в Главната квартира на Вермахта от 1 февруари 1943 г., когато Хитлер разсъждава за примера на военачалника при извънредни обстоятелства, включително и с проява на волята да не попадне жив в ръцете на врага.
Тоталната мобилизация на Третия райх е разширена и в окупираните територии, за да се разбере с какво разполага във войната на ресурсите. Напредъкът на технологиите води до създаването на нови оръжейни системи със значителна огнева мощ. Авторът обаче изтъква, че новите попълнения на Вермахта не са с качеството на сражаващите се от началото на войната. Подобен проблем има и в Червената армия, в която обучението в съкратени срокове води до първоначално недостатъчна боеспособност. Освен това тя трябва да докаже, че може да побеждава не само „зимните“ немци (при Москва и Сталинград), но и „летните“ немци.
В книгата не е пропуснато мартенското контранастъпление на германците при Харков, като последната успешна тяхна стратегическа операция на Източния фронт. Тъкмо то дава надежда на Хитлер да си възвърне стратегическата инициатива на Изток преди отварянето на Втори фронт в Европа. Акад. Сгурев отново подчертава разликите във възможностите и постиженията на военните икономики, като добавя и тези на съюзниците. Той обръща внимание и на конкуренцията между концерните в Германия в борбата за изпълняване на програмите за въоръжаване. При съветската държавна собственост условията за тотална мобилизация са по-добри, въпреки загубата на предприятията в окупираната територия. Червената армия получава съвременно оръжие и бойна техника от Съединените щати по линията „заем – наем“, като с тях подсилва своята огнева мощ и мобилност.
Воден от преценката, че качеството и количеството на оръжията „играят значима роля за крайния изход на войната“, авторът посочва параметрите на най-произвежданите и използвани самолети и танкове през Курската битка. Техническите подробности са обобщени чрез сравнителна оценка на съперничещите си категории и марки оръжие, и то в процес на развитие. Акад. Сгурев отбелязва, че бойната техника се използва по различен начин от воюващите страни, а и това зависи от съоръженията и оборудването за ремонт и зареждане с гориво и боеприпаси. Сформирането на бронирани и въздушни армии дава предимство на Вермахта в първия период на войната, но то е бързо преодоляно от Червената армия. Верен е изводът, че най-добре е да има едновременно количество и качество на въоръжението, но твърде често се налага труден избор. Хитлер избира качеството на бойната техника, което губи пред количеството на Червената армия.
Решаващото значение на операция „Цитадела“ е отбелязано с позоваване на важни директиви и заповеди по Вермахта за постигането на бързи успехи и оползотворяването на стратегическата инициатива. Споровете в главната квартира на фюрера са пресъздадени с документална точност. Отлагането на стратегическата операция не усилва мощта на настъпващата германска групировка. Напротив, на всички танкоопасни направления към Курската дъга са заложени плътни минни полета. Върховното главно командване узнава стратегическия замисъл на противника и решава първо той да бъде обезкървен в преднамерена отбрана и тогава да се премине в контранастъпление. Наистина по-здравите нерви са ценно предимство и могат да се превърнат в най-ефикасното оръжие.
Проследеното отблизо „изгризване“ на съветската отбрана среща твърда съпротива и причинява тежки загуби. Изненадващото контранастъпление е обяснено с факта, че Върховното командване на Вермахта го очаква, но не знае кога и къде ще се осъществи. Недостигът на пехотни дивизии не може да се компенсира с бронирана техника и артилерия. Като връх на Курската битка е изтъкнато най-голямото танково сражение на 12 юли 1945 г. при с. Прохоровка с участието на 1200 танка, като Червената армия губи 300 танка, а Вермахтът – 65. На следващия ден обаче Хитлер прекратява операцията „Цитадела“ и заповядва преминаване към отбрана поради десанта на англо-американците в Сицилия и изтеглянето на войски от Източния фронт. Авторът вярно отбелязва, че Третият райх е изправен пред значителното вражеско превъзходство по численост и въоръжение, което ще нараства до края на войната.
Акад. Сгурев сполучливо удължава Курската битка с Орловската и Белгородско-Харковската операции, които са по-продължителни от операция „Цитадела“. Така се утвърждава убеждението, че ходът на войната вече е необратим и при летни условия на воюване. Изравняването на фронтовата линия освобождава военни части, които веднага са прехвърлени на други участъци на Източния фронт. Авторът с основание изтъква „фактора време“, което може да бъде използвано, но е фатално пропуснато при стратегическото настъпление. Загубите в хора и техника са възстановими, но във време са невъзвратими.
В книгата е отделена специална глава за рисковете и решенията, които се вземат еднолично по йерархията „отгоре – надолу“, а както винаги, твърде високата цена се заплаща с кръв и страдания от народите. Добре пресметнатите рискове авторът разглежда в две мери: наличните ресурси и вероятностите за изненадващо неблагоприятно събитие. Той набляга на предварително неизвестните фактори и обстоятелства, които правят изчисляването на рисковете и вероятностите извънредно трудно. След сражението понесените загуби се приравняват с действителните рискове. Посочените математически модели и цифровото моделиране на бойните действия са новост в българската историография. В Курската битка Червената армия дава повече жертви от противника, но това е цената на стратегическата победа. Хитлер пренебрегва превъзходството на врага два пъти в техника и с 1 000 000 офицери и войници, но поема големия риск и губи необратимо.
Преломът във войната на Източния фронт е оценен от акад. Сгурев с неговото голямо стратегическо значение във вътрешнополитически и международен план. Той прави верния извод, че германското Върховно командване разчита прекалено много на високите оперативно-технически и професионални умения на офицерите и войниците от Вермахта и си позволява да провежда операции при твърде неблагоприятно съотношение на сили и средства в сравнение с тези на противника. Червената армия също се развива и постига постепенно изравняване на уменията да води съвременни бойни действия. Съветската военна промишленост заработва на пълни обороти и постига двойно превъзходство в производството на бойна техника, а Вермахтът ще воюва и на още три фронта. Третият райх не може да спечели войната, макар че упоритата съпротива на „гъвкавата отбрана“ ще продължи още 22 месеца.
Акад. Сгурев проявява своята научна обективност и в приложението със сведенията за пълководците, които участват в Курска- та битка. Той представя съветските и германските военачалници, без да надценява или подценява техните качества в зависимост от някакво политическо пристрастие. Колкото е по-силен противникът, толкова е по-ценна победата. От често цитираните спомени става ясно, че военачалниците от двете страни професионално се уважават, защото познават трудностите на своята изключително отговорна работа. За тях е твърде сложно да разгърнат дарбата си, когато са пряко подчинени на един ефрейтор от Първата световна война и на един неслужил семинарист, и двамата със самочувствието на гениални и непогрешими водачи.
Прочетената книга предизвиква въпроси в читателя относно смисъла и безсмислието на „Световната касапница“, която е съпроводена от тържествени фанфари и тъжно биене на камбани. Вярно е, че нечии имена влизат трайно в Историята с различен знак на оценяване, но над войнишките братски гробове се издигат паметници с тъжния надпис „Неизвестни“. Съществува едно безчовечно правило, че „колкото повече са жертвите, толкова по-голяма е славата на пълководците“. А поуката от милионите човешки жертвоприношения е точно в противоположен смисъл!
Акад. Георги Марков
