АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Ще спаси ли „спасителният пояс“ на Брюксел Меркел?

Валентин Радомирски - 04 юли 2018

В политическия календар на ЕС има два шестмесечни „сезона“. Условно могат да бъдат наречени „летен“ и „зимен“ поради това, че през юни и декември се провеждат т.нар. „самити“ – официалните срещи на върха на ръководителите на държавите членки във формата Европейски съвет, на които се вземат най-важните решения в съюза. През последните години тези срещи стават все по-драматични в резултат на процесите в света, които предизвикват доста различаващи се реакции в отделните държави от алианса.

Сегашният „сезон“ съвпадна с българското председателство и това предопредели отношението на основните български медии към проблемите пред Евросъюза. У нас преобладаваше възхитително-обожателният тон, с който се отразяваха различните мероприятия на многобройните съюзни формати. В описанията връх взеха не задълбочаващите се проблеми пред Европа, а протоколно-административната дейност на председателството. Концентрацията върху това, как добре се справяме с проблемите на Западните Балкани, остави българската общественост неподготвена за случващите се сериозни промени в Европа.

През първата половина на сегашния „сезон“ като че ли нищо не се случваше в ЕС. Всички очакваха резултатите от трудните преговори на Меркел за съставяне на правителство в Германия, което по сполучливия израз на един западен колега е „европейското правителство в сянка“. Дори рязко увеличената активност на Франция след идването на власт на Макрон не успя да промени тази картина. И тъкмо когато политиците от досегашното статукво се зарадваха на новата, а всъщност стара германска коалиция, сегашният партньор на Меркел и нейната партия в ХДС/ХСС взриви немското и съответно европейското успокоение.

Баварската партия ХСС, която делегира своя влиятелен лидер Хорст Зеехофер за министър на вътрешните работи в новото правителство на Германия, преди 20 дни постави ултимативно условие пред канцлера

да започне решаване на проблемите с бежанците

Подобно решение изискваше обаче от Меркел не само да признае „де факто“ провала на своята досегашна политика, но и да получи под някаква форма одобрението на промяната от ръководителите на останалите държави членки на ЕС, сред които все по-голяма част открито се противопоставя на германската позиция.

Това бе основата на свиканата от нея неофициална среща на лидерите на 16 от страните членки 5 дни преди официалното заседание на Европейския съвет. На нея отсъстваха държавите от Вишеградската четворка, а Италия заплаши, че няма да подпише подготвяната до онзи момент чернова на заключителния документ.

Освен Вишеградската четворка, към която в последно време все по-често се присъединява Австрия, особено значителна беше промяната на Италия, след като там бе съставено ново, доста националистически настроено правителство. И ако Вишеградската група с Австрия са силни поради своята численост, то Италия, освен че е една от държавите учредителки на ЕС, е сред трите най-важни икономики на алианса. Разразилият се конфликт между нея и Франция показа дълбочината на кризисното състояние в съюза.

Италианците привикаха за обяснения френския посланик в Рим след обвиненията на Макрон към Италия във връзка с неприемането на кораба с бежанци „Водолей“. Италианският министър на вътрешните работи в интервю за „Шпигел“ заяви, че ЕС е изправен пред екзиcтенциална криза и може да cе разпадне до една година. Той направи песимистичната прогноза, че „през идните месеци ще се реши дали Европа все още има бъдеще в сегашната си форма или цялото нещо е станало безсмислено“.

А френският президент Емануел Макрон на 26 юни – два дни преди европейската среща на високо равнище – макар и по-умерен, също призна: „Днес не можем да говорим за миграционната криза. Това е политическа криза на Европа по въпросите на миграцията“.

Отразявайки времевите и съдържателни характеристики на кризата въз основа на данни и цифри от агенция Фронтекс, журналистът от вестник „Фигаро“ Едуард дьо Марешал написа: „Сегашната ситуация с мигрантите е несъизмерима с тази, която наблюдавахме през 2015 г“. Днес обаче Европа е изправена пред нарастващ поток от „вторична миграция“, т.е. пред проблема с движението на нелегални имигранти в шенгенската зона.

Въпросът за миграцията и реформата в еврозоната бяха двете основни теми, обсъждани на 28-29 юни на срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел. Дневният ред освен тях включваше и следните въпроси: оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, въпросите на търговията и иновациите, както и международната политическа ситуация. В ранната сутрин на миналия петък, под заплахата на Италия и след дълги часове преговори, 28-те страни от ЕС успяха да постигнат споразумение за миграцията. Както беше съобщено от белгийския всекидневник „Льо Соар“  „г-н Конте заплаши, че ще блокира приемането на общия текст на Европейския съвет, ако не получи по-голяма солидарност от страна на ЕС в областта на миграцията“. А френският седмичник „Куриер Интернасионал“ на базата на резултатите от срещата на лидерите на ЕС подчерта „решителната и истинска победа на италианския премиер Конте на срещата на върха“.

Обобщавайки 12 точки от заключенията на Съвета, можем да сведем до следното

основните решения, взети на срещата на високо равнище :

Първо, Европа признава принципа, според който „пристигналият в Италия е пристигнал в Европа“, а не само в конкретна държава. По този начин бе удовлетворено искането на италианската страна: пристигналите мигранти няма непременно да бъдат размествани в страната на първото им влизане.

На второ място, „възможността за създаване на платформи за слизане на брега (на английски – disembarkation platforms – б.а.) в трети държави под ръководството на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците“. Тези платформи ще бъдат създавани извън ЕС, т.е. на териториите на трети държави. Идеята е да се принуди, например, либийската или тунизийската брегова охрана да върне в тези центрове задържаните в морето мигранти. Въпреки това, както отбеляза френският вестник „Паризиен„: „Нито една страна не е предложила да бъде техен (на платформите) домакин на своя територия, докато Албания и Мароко, например, вече се изказаха против“. След тази публикация и едно от правителствата в Либия отказа сътрудничество по тази точка.

И накрая, ще се работи за „създаването на приемни контролирани центрове в европейските държави, но само на доброволна основа и с европейско колективно управление“. Въпреки това, както отбелязва ежедневният либерален френски бизнес вестник „Лес Ехос“, в четвъртък вечерта нямаше държава, с изключение на Гърция, която се е съгласила да бъде домакин на подобни центрове.

Ще се направи разграничение и между нелегалните икономически мигранти, които подлежат на експулсиране, и законните, търсещи убежище (т.е. бежанците), които могат да бъдат разпределяни в ЕС. Споразумението също така призовава държавите членки да „предприемат всички необходими вътрешни мерки“, за да бъде избегнато движението на мигранти между страните от ЕС.

Това, което прави впечатление, е

пожелателният характер на формулировките

Голяма част от предвижданите мерки могат да влязат в действие след доста дълъг период от време и то при условие, че за тях бъдат отделени финансови ресурси. А това след „Брекзит“ е все по-трудно постижима задача за съюза. Доказателство е забавеното предоставяне на средствата за Турция и Африка, поради което в т.7 се отправя призив за попълването на тези фондове от държавите членки.

Европейските лидери до един демонстрираха своето задоволство от успеха: всички двадесет и осем избегнаха „експлозията“, от която германският канцлер Ангела Меркел се страхуваше толкова много. Въпреки това, както отбелязва „Лес Ехос“, „предложените решения ще бъдат трудни за изпълнение“, а мерките, предприети за подобряване на политиките в областта на миграцията и убежището, „остават доста неясни“.

Отбелязвайки „успеха на европейското сътрудничество“, Макрон приветства подхода „Да работим заедно“, който бил по-добър от „избора на национални споразумения или решения, които не са нито ефективни, нито устойчиви“. Той също така подчерта, че „Европа ще живее дълго с миграционния натиск, който ще дойде от бедните страни в криза. Ние не сме остров и трябва успешно да се справим с този проблем, като сме верни на нашите ценности и защитаваме нашите народи и националното единство“.

От заключенията може да се направи извод, че страните са се договорили центровете за настаняване на мигранти да се появят в държави от ЕС само с тяхното изрично съгласие. Няколко часа след постигане на този компромис Макрон в коментари пред журналисти каза, че никакви договорености не отменят Дъблинското споразумение, според което страните от „първия запис“ на мигранти носят специална отговорност за съдбата им.

Всичко това означава, че Франция отново възнамерява да се скрие зад думите, подчертава италианският „Либеро Котидиоано“. Изданието не си спестява острите фрази: „Петлето Макрон отново плюе върху Италия и води случая към пълна война“. И други италиански медии, без да използват такъв суров език, отбелязват

разликата между изявленията за резултатите от Съвета на ЕС и думите на Макрон, казани няколко часа по-късно

„Нищо конкретно“ – това заключение е направено от повечето френски публикации. Обобщавайки резултатите от срещата на върха, „Лес Ехос“, отбелязва, че „италианското правителство може да се гордее с факта, че бе чуто… И че италианският премиер не пое никакви конкретни ангажименти за приемането на мигрантите“.

„Най-лошото беше избегнато“, обобщава резултатите от срещата на високо равнище френското списание „Льо Пойнт“. Връщането на националните граници се изключва и Шенгенската зона е запазена. По принцип, както отбелязва същото издание, Европа се връща към „класическия подход“, където най-важното е „да се предотврати напускането на страните на първа регистрация и на транзитните държави“.

28-те държави от ЕС си обещаха възможно най-скоро да започнат прегледа на седемте законодателни акта, които хармонизират тяхната политика в областта на предоставяне на убежище. По този начин остава да се изчака реформата на Регламента от Дъблин III за реалното решение на въпроса за миграцията между европейските държави.

В дните след срещата се появиха и други моменти, които потвърждават впечатлението, че нищо конкретно не е договорено и всяка страна интерпретира заключенията от срещата така както й е изгодно от гледна точка на вътрешнополитическия момент. Швеция обяви, че въвежда допълнителни гранични проверки на сухопътните си граници и „избирателни“ проверки на основните летища. Полша заяви, че принципно е против „лагери за бежанци“ на територията на ЕС, но няма да възразява, ако някой друг ги иска и плаща за тяхната издръжка.

Агенция ДПА, цитирайки документ, до който е получила достъп, твърди, че миналата седмица в писмо, изпратено до коалиционните си партньори от ХСС и Германската социалдемократическа партия, Меркел пише, че е постигнала споразумения с 14 страни за бързо връщане на мигранти, опитващи се да влязат в Германия.

По данни на агенция Ройтерс сред тези страни са Унгария, Полша и Чехия – страни, които досега се противопоставяха на всякакви планове за разпределяне на бежанците из Европа. Другите държави са Белгия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Литва, Латвия, Люксембург, Холандия, Португалия и Швеция. Четири часа след това съобщение Унгария обяви, че тя не давала съгласие за подобно споразумение.

Писмото на Меркел беше предназначено да насочи предвиденото за 1 юли заседание на ръководството на ХСС и срещата му с ХДС. Преди тях на основата на резултатите от срещата в Брюксел германските медии очертаха следните сценарии за развитието на вътрешнополитическата обстановка в Германия:


Унгарският премиер Виктор Орбан застъпва коренно противоположни позиции по въпроса за миграция от провъзгласеното от фрау Меркел „добре дошли!“ преди 3 г. В Брюксел обаче двамата показаха топли отношения
БГНЕС

Вариант 1: Ангела Меркел представя срещата на върха за миграцията като победа. ХСС и Хорст Зеехофер оценяват тези успехи като резултат от оказания „баварски натиск“. ХДС и ХСС отново са съюзници. Меркел е спасена и дори излиза от тази криза по-силна.

Вариант 2: Резултатите от срещата на върха се интерпретират различно. Предприемат се първи стъпки към приемането на обща за ЕС политика за правото на убежище, но всякакви по-нататъшни действия се протакат с помощта на декларативни обещания. ХДС моли за още малко време, а Зеехофер и ХСС на свой ред заявяват, че ще вземат всички предпазни мерки срещу връщането на бежанци. Ангела Меркел е с отслабени позиции, но все пак остава канцлер.

Вариант 3: Критиците на Меркел определят постигнатите резултати от срещата на върха като недостатъчни, а ХСС обявява, че те няма да доведат до никаква промяна на положението по границата. И понеже все още не са договорени никакви двустранни споразумения, германската полиция започва да връща обратно мигранти. Ангела Меркел дава пълна свобода на действие на вътрешния министър Хорст Зеехофер, а неговият ХСС представя това в предизборната си кампания в Бавария като победа над курса на канцлера в бежанската политика. Меркел излиза от ситуацията силно отслабена.

Вариант 4: Ангела Меркел обявява срещата на върха за голям успех. Но нейните критици от ХСС смятат, че тя се е провалила. Хорст Зеехофер разпорежда връщането на хора от границата. Меркел държи на своя курс и уволнява Зеехофер. След това ХСС напуска коалицията. Фракцията ХДС/ХСС в Бундестага се разпуска, а Ангела Меркел продължава да управлява с правителство на малцинството заедно със социалдемократите или пък кани Зелените да заемат мястото на ХСС.

Вариант 5: ХДС и ХСС оценяват различно резултатите, постигнати на европейско равнище. Германският вътрешен министър Хорст Зеехофер решава да действа на своя глава на границата и бива уволнен от германската канцлерка. Коалицията се разпада, както и парламентарната фракция на консерваторите. Ангела Меркел поема отговорността за провала на правителството, иска вот на доверие от парламента и проправя пътя за нови избори. На конгреса на нейната партия ХДС обаче Меркел не се кандидатира за председателското място. То се оспорва между Анегрет Крамп-Каренбауер, Армин Лашет и Йенс Шпан.

Засега се очертава, че „спасителният пояс“ бе хвърлен по посока на Меркел, въпреки гръмките думи, че е бил насочен към „давещата се“ европейска сигурност. Дали Меркел ще успее да го използва или ще се удави в „мъртвото вълнение“ на германската политика, предстои да видим през следващите седмици.

Източник - Дума
Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Завършил е през 1974 г. „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт за международни отношения. Започва работа във МВнР през 1976 г. Между 2005 г. и 2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност на министър-председателя Сергей Станишев. От 2009 г. до 2012 г. е посланик на България в Румъния.…