АНАЛИЗИ > ДОКЛАДИ
„Хибридните войни“ в триъгълника между геополитика, сигурност и медийна среда

Симеон Николов - 08 юли 2018

Представата в България за хибридните войни дълго време беше на едно неоправдано ниско равнище, диктувана от пропагандни клишета за произхода й, съдържание, цели, форми и методи.  Причините обаче бяха не само в събитията в Украйна през 2014 г., а в липсата на  исторически познания за развитието й, както и  на единна дефиниция на понятието. Това наложи на 18. 09. 2014 г. да публикуваме обобщен анализ по тези две направления и да направим изводи за новите тенденции, недооценка и манипулации. В него трябваше да припомним, че първата научна разработка се появява в Американски държавен военен колеж през 2008 г. и представлява изследване върху Ливанската криза от 2006 г. и „Хизбула”, която демонстрира „хибридно водене на война”. Макар че за първи път понятието „хибридна война“ е употребено от военния експерт William Nemeth  през 2002 г. във връзка с Втората Чеченска война от 1999 г.

През 2010 г.- по искане на американския конгрес  военните изготвят доклад от 28 страници, в който търсят отговор на въпроса, дали настоящи и бъдещи противници са склонни да използват хибридни методи за водене на война, смесвайки конвенционални и неправомерни подходи в пълния спектър на конфликта. Но представители на Специалните сили тогава възразяват, че тогавашната доктрина достатъчно добре описва текущата и бъдещата оперативна среда и не е необходимо да се въвежда и използва термина „хибридна война”. Думата „хибридна” е използвана в Прегледа на отбраната на САЩ от 2010 г. за да се обърне внимание на нарастващата сложност на бъдещи конфликти. Едва около срещата на на НАТО в Уелс през септември 2014 г. западни политолози се опитаха да дадат по–точна формулировка: „В основата си хибридната война” означава разширяване на военните действия в цивилни сфери, следователно водене на „войни” вече не само с оръжия, а с всички средства, в известен смисъл на „тотална война”, включваща цивилни инфраструктури или медии като средства и като обект.“

Нашият Център за стратегически изследвания обърна внимание още през 2011 и 2012 г., че „в съвременния свят постепенно се налага скритото водене на война за постигане на крайните цели, както и нови информационни и високотехнологични форми. Говорим вече за четвърто поколение войни, при които няма дефинирано бойно поле или фронтове и при които може да има размиване между военна и цивилна сфера.“

Нашата формулировка тогава беше, че хибридната война се състои по–скоро в използването на комплекс от средства, предизвикващи многопосочни заплахи, съчетаване на различни, извън рамките на военните, способности за постигане на целта, а не конкретна, опростена, нова заплаха.

Развитието на разбирането за хибридни действия  премина от комбинирани военни операции на силите, хибридна война в настоящия етап и потенциално бъдещи предизвикателства като „хибридни конфликти”. Т.е., ние вече търсим новото понятие, което скоро ще замени „хибридните войни”.

Формите и методите й отварят огромна празнота в международното правно пространство, защото се прилагат извън правно регулираните отношения, скрито се нарушава суверенитета на атакуваната държава в мирновременен период, извършват се действия извън правото и закона срещу отделни групи от населението. В онзи момент на едностранчива пропагандна кампания беше важно да подчертаем, че е абсолютно неправилно и невярно хибридните методи да се приписват само на „недържавни актьори”. Напротив, става дума както за държавни, така и за недържавни актьори, както и за интернационализиране на хибридната война, най – показателен пример за което са Сирия и Украйна.

По–късно се появиха: монографичното изследване „Хибридната война: непряк адаптивен подход за смяна на режими”, 2015 г., Русия; сборникът „Войни на бъдещето” в Германия  с 12 тези за войните на бъдещето, включително асимитрични конфликти и хибридни заплахи, кибервойната и използване на безпилотни летателни средства.

Участието на чужди сили във вътрешно–държавни конфликти се оказа подходяща форма на хибридните войни. Според изследване на Хамбургски съюз за изследване причините за войните 1/3–та от конфликтите след 1945 г. показват пряко участие на друга държава и в 1/3–та от тези случаи са подкрепени от недържавни субекти в конфликта. Впрочем днешните конфликти се нуждаят от военна сила само в 25% от процеса на тяхното разрешаване.

Когато обаче, вървеше кампанията за руска хибридна война, удобно се премълчаваше, че в Либия вече бе прилагана именно от западни страни практиката за скрито въвеждане в чужда страна на спецчасти и командоси /Франция/ , попълване на всеки батальон на бунтовниците с по двама представители на разузнаването на Великобритания „Ми 6“, да не говорим за сваляне на правителства или за операциите на ЦРУ в Западните Балкани и т.н..

 

В България министерството на отбраната съобщи на 26 март 2015 г., че България официално се намира във война с Русия. Първото обявяване на хибридната война бе по време на служебното правитевство, в първия проект на т.н. Визия 20–20. В доклада за въоръжените сили, излязъл през март 2016 г. бе записано, че в България се води „хибридна война”. Тогава Русия премълча предизвикателството, но последвалите загуби бяха значителни и в енергетиката и в туризма.

НАТО и ЕС и хибридните войни

НАТО и ЕС работят вече еднакво активно по въпросите на хибридната война. Старата конкуренция между тях изглежда забравена. Министрите на отбраната споделят мнението, че оркестрирането на разнообразните елементи в архитектурата за сигурност ще промени из основи континента ни.

В рамките на двата съюза има напрежение по линията Север–Юг , Балтийски държави, Полша– Германия и при споменаване на понятието „хибридна война” те мислят веднага за „Руски модел на хибридната война”. В Италия, Гърция и Испания въобще не е така. Според тях моделът „Ислямска държава” е първостепенната опасност.

В НАТО се признава, че не само се отбранява, но и оперира хибридно. Въпросът е обаче в това, как се аргументира необходимостта от това. На срещата на НАТО през юли 2016 година, на която „хибридната война” беше приоритет, генералният секретар на Алианса Столтенберг подчерта: „Ние използваме комбинация от военни и невоенни средства за да стабилизираме някои страни.” Резултатът е точно обратния, но всичко е въпрос на оценка или прикриване на истински намерения.“

Военните записаха в своите документи, че хибридните заплахи са основно предизвикателство и комплексността им изисква всеобхватен мрежов подход с цел международните конфликти да се преодоляват с общи усилия на страните. Т.е. „хибридните заплахи” и мрежовата сигурност бяха избрани с цел да се аргументира мобилизацията на общите усилия за определена кауза. Държави членки на ЕС и НАТО основаха в Хелзинки „Център срещу хибридната война”, чиято задача е създаването на стратегии срещу хакерски атаки, пропаганда и дезинформация.  Съдейки по резултатите обаче възникващите структури в тази област в стремежа си за постигане на целите на съответните съюзи и държави самите те се превръщат в производители на опорни точки и хибридни атаки. Центровете за киберсигурност на национално ниво се оказаха по–реалистично решение за отразяване по–специално на кибератаки. Великобритания задели 1,9 млрд паунда за 5 годишна Национална кибер–програма. Започна обединение на киберспособности, киберразузнаване и воденето на електронна война в една обща организация.

Всъщност, за първи път в историята си НАТО одобри на срещата на върха в Букурещ още през февруари 2008 година политика по кибернетична защита. Но през последните години се създадоха вече структури във въоръжените сили, а от 2017 г. кибер–пространството е обявено за петото бойно поле след земя, въздух, море и космическо пространство, което би могло да предизвика дълбоки променив НАТО.

В стратегиите на отделни държави залегна констатацията, че са размити границите между информационна война като първи етап на хиридната война и кибер–войната.

 

Както при военните учения в миналото, така и при провеждащите се днес  учения за „хибридна война” е интересно да се проследят техните сценарий и протичане, защото те дават представа за очакванията и демонстрират възможности за справяне с предизвикателствата. Така например в сценария на учението на НАТО „Защитен щит” /Locked Schields/ през 2017 г. бяха отработени отделни технически елементи, като например защита на комуникационните мрежи, разпознаване на пропагандни методи, подготовка за прекъсване на електроснабдяване и опити за дестабилизиране на дадена страна и т.н.

Европейският съюз, чиято Концепция за хибридните войни влезе в сила от 23 ноември 2016 г., проведе през 2017 г. щабно учение EU CIBRID 2017 в Естония по два сценария, първият  от които  симулира кибератака срещу главната квартира на Съюза и пропагандна кампания от „квази–демократична държава”, а вторият сценарий  – културна инвазия за завладяване на Европа от новооснована от екстремисти  държава, при който доминират пропагандните, а не кибесредствата.

Следващото учение през ноември 2018 г. PACE 18 ще има за основен сценарий реакции при криза в Средиземно море.

Депутати от парламенти на западноевропейски страни считат обаче гражданско–военните учения в киберпространството  за «изключително проблематични», тъй като за врагове очевидно се посочват Русия, Китай и антиглобални организации. При това приемането на руски произход на кибератаките се основава само на предположения и индикации.

Международно–правни аспекти

Риск  за мира крие  отвореният все още въпрос за предложението на министрите на отбраната от страните–членки на НАТО хибридните заплахи да бъдат повод за задействане на член 5–ти от Североатлантическия договор. Това е особено опасно, защото рязко ще бъде свален прага на разпалване на гореща война. Нито хибридните действия на бунтовници, нито кибератака от неустановена посока, биха били надеждни доказателства за да бъде поета отговорност за ответен военен отговор.

До 2019 г. обаче, 7 страни членки на НАТО /САЩ, Германия, Великобритания, Норвегия, Испания, Дания и Холандия/  ще разработят принципи за водене на кибервойна, за да предоставят на войските правила, кога използването на кибер–оръжията за нападение е оправдано. Франция и източно–европейските страни не участват в тази разработка. Може би въздържането им оправдано е обяснимо с това, че остава неясно, как НАТО ще идентифицира категорично врага. Точно при кибератаките може да се използва   операция „под чужд флаг”, да се прикриват и да се оставят фалшиви следи и в крайна сметка да се обвини, когото поискате.

Въпросът, кога е прекрачена границата към военно нападение  по смисъла на член 51 от хартата на ООН става особено важен при вземане на решение за отбрана срещу кибератака. Целта на ешалониране на международно–правната реакция на хибридната война трябва да бъде предотвратяване започването, началото на въоръжен конфликт. Следователно много по–рано трябва да се реши проблемът с хибридната война в рамките на правилата на международното право– забраната за насилие, член 2, т. 4 от хартата на ООН. Следващ въпрос е действителният източник на упражнената сила и необходимостта от ефективен контрол. При кибер–заплахите обаче е по–трудно да се даде отговор на въпроса „Кои са истинските играчи?”

 

Нови проявления на хибридните войни

Това, което днес е различно и прави опасна хибридната война е бързината, с която един конфликт в дигиталния свят може да ескалира и това ни прави по–уязвими. Всичко е свързано с всичко– иконимика, дипломация, финанси, разузнаване, комуникации, киберпространство и всичко може да бъде поставен в служба на агресията.

В многополюсния свят обаче, условията благоприятстват използването на хибридните форми за постигане на крайните цели. Склонността към това е присъща на държавни ръководства, които имат в практиката си традицията в използване на спеиални операции, пропагандни кампании, диверсионни действия, преврати. А в света се очертава тенденция към преминаване към авторитарни режими.

Скритите форми на хибридната война забавят реакциите на световната общност и евентуално противодействие.

Те затрудняват и разузнаванията за разкриване на дългосрочните планове на евентуалния противник и условното начало, защото днес войните вече не се обявяват.

Участнието на различни актьори, държавни и недържавни, прокси–сили, наемни армии и др. създава неяснота, кой носи отговорност за военни престъпления.

Друга особеност е, че прилаганите скрити форми на хибридната война биват демаскирани във все по–кратък времеви интервал, истината излиза по–бързо на бял свят: Ако бяха необходими десетилетия за разкриване на исторически документи, доказващи подготовката в НАТО за използване на химическо оръжие на границата с ГДР и проведено дори учение, бяха нужни само няколко години помощник –дъравният серетар на САЩ г–жа Нюланд да признае за огромната финансова подкрепа за събитията в Украйна; още по–малко време бе нужно за направеното в парламента във Варшава признание, че снайперистите, окървавили мейдана в Киев са били подготвяни в Полша; само след месеци извозването на ковчези с полски военни от Украйна потвърди данните ни за участие на полска артилейрийска част, само дни бяха достатъчни за да се разкрие елементарната инсценировка на химическа атака срещу цивилно население в Източна Гута в Сирия, а ако за агентите за влияние в българския парламент, 20 на брой, научихме едва 15 години по–късно от близката до ЦРУ агенция Стратфор, то за агентите за влияние в Армения научихме само ден след избора на нов премиер  тази година с точност дори до това кой кога е вербован.

В последните месеци не може да не впечатлява и друга характерна особеност: на базата на недоказани данни от инсценировки и провокации, т.е. от арсенала на хибридната война, държавни ръководители, включително на ядрени държави, с лекота са склонни да вземат крайни решения, да отправят заплахи, да нанасят ракетни удари, да претендират за решения на международни организации и т.н. Вълната от хибридни войни ерозира и международното право.

Ефектите от хибридните войни

Опасността от хибридните форми и методи на действие срещу даден противник е в това, че чрез тях могат да се постигат както стратегически цели с трайни последствия дори за цели континенти, така и решаване на локални икономически и политически цели.

Използването на мигрантските потоци като оръжие може да промени облика  на един континент, да създаде религиозни и етнически напрежения, да катализира сблъсъци и дори граждански войни, за каквито впрочем още през 2008 г. предупреждава проучвателен доклад на ЦРУ за „Глобализацията на миграцията  и гражданската война” и прогнозира, че  „към 2020 година много европейски урбанистични центрове ще станат неуправляеми” , а тогавашният шеф от ЦРУ генерал Михаел Хайдън в своя реч в Университета в Канзас през април 2008 г. очертава сценарий, който съдържа изненадващи детайли и от тогава се развива безпогрешно  и стъпка по стъпка в посочената от него посока. Учудва точността на прогнозите за миграционното нашествие в Европа, провалената интеграция, радикализацията и оттам и „значителното увеличаване на потенциала за безредици и екстремистки прояви”. Едва по–късно,  след 2015 г. радикалните ислямисти в Осло, в Брюксел и др. заявиха: Искаме халифат, или започваме джихад. Срокът за предстояща „гражданска война” – 2020 година, странно съвпада със срока, посочен в документи на „Ислямска държава” за създаване на първите халифати в Европа, един от които Испания.

Цветните революции, финансирането и пряката подкрепа на религиозни групировки, смяната на правителства и заменянето им с удобни режими за постигане на геоикономически и геополитически цели предопределя съдбата и бъдещето на цели народи, тласка ги в дълги периоди на несигурност и нестабилност на своето развитие, поставя ги в зависимост от външни сили.

 

Внушението, че Русия целяла разбиването на единството и дестабилизирането на ЕС се наложи очевидно като елемент от една целенасочена хибридна война срещу нея, защото здравата логика сочи, че Москва няма интерес от една слаба Европа, а точно обратното, нито има икономически потенциал за водене на продължителна силова операция срещу нея. А САЩ не само с действия доказа, че се стреми към разпадане на Европа, но през последните месеци президентът Тръмп дори открито го заявява: през април 2018 г. в личен разговор с френския президент Макрон му предложи да напусне ЕС срещу сключване на двустранно споразумение със САЩ.

Разузнаване, НПО, частни армии и медии

В тези процеси в недостатъчна степен е изследвана ролята на разузнавателните служби, неправителствените организации, частните армии и медиите.

Организирането на «прокси»– сили от бунтовнически групировки разбираемо не можеше да стане без разузнавателните служби. Не беше необходимо да се стига до разкриването на кореспонденцията между Хилъри Клинтън и  сътрудника й Джон Подеса за да се докаже, че Саудитска Арабия и Катар с подкрепата на САЩ са основни спонсори на «Ислямска държава». Бивш премиер на Катар призна, че страната му заедно със Саудитска Арабия, Турция и САЩ от самото начало /2011 г./ са доставяли оръжие на джихадистите. Милиарди долари бяха излети заради плана за газопровод Катар – Турция – Европа – без резултат.  Заловените десетки западни инструктори и командоси в тила на терористичните групировки в Сирия, станали причини за остри междудържавни реакции са живо доказателство за това кой кого подкрепя и за двуличната политика на международната сцена. Бивш служител на английското разузнаване създаде  «Белите каски» в Сирия, подкрепяна и официално финансирана от Великобритания и САЩ – организация, която работеше тясно с терористичната групировка фронт Ал Нусра и само на контролираните от нея територии и инсценира не една провокация и разпространи стотици видео–записи от тях, предизвиквайки желаните политически реакции или затрудни преговорите за мир.

Част от 43–те радикални ислямистки групировки, с които Турция предприе операция «Маслинова клонка» в северносирийската провинция Африн, категорично получават подкрепа, указания или са на пряко ръководство на турското разузнаване. Почти всички от групировките използват символа на „Ал Кайда” върху знамената си, а някои и  сега поддържат тесни връзки с терористичната организация. Впрочем, операцията на турските ВС нямаше нищо общо с наименованието й „Маслинова клонка”, така и на групировката ислямистки отряди неоснователно е дадено името „Свободна сирийска армия”, но някой да се зае с разобличаването на тази маскировка?

Не е тайна и силното присъствие и влияние на американското разузнаване в Украйна, огромният екип от 120 души в сградата на Украинската служба за сигурност, доставките на оръжие, организирането на присъствието на частни военни фирми, скритото прехвърляне на съюзнически сили на украинска територия и др.

Турското разузнаване организира попълването на т.н. Кримски батальон с над 150 души, всички от бившата крайно националистическа организация „Сивите вълци” и подкрепи кримските татари.

Правителствена политика на Ердоган през последните години е активизирането на „Петата колона в Европа”, турските граждани, които бяха призовани лично от президента да не се интегрират, а да укрепват идентичността си и да заемат важни постове в страните, в които се намират, защото утре Европа щяла да бъде тяхна. Създадоха се етнически политически партии, активизираха се радикални ислямистки групировки като „Германските османлии”, подкрепата за които е от тясното обкръжение на Ердоган. В България станахме свидетели на партийно инженерство /партията ДОСТ/ и опит за влияние върху изборите.

Наивни са коментарите за турска военна заплаха. Такава не й е необходима, защото тя вече силно присъства в България. Службата по вероизповеданията /Дианет/, чиито бюджет нарасна от 325 млн. през 2002  на 2,5 млрд долара през 2016 г., не само финансира имамите, но свиква съвещания в Анкара, на които лично Ердоган им дава указания, финансира мюсюлманското вероизповедание в България, осигурява кадри, поддържа мюсюлманските училища, изгражда нелицензирани такива за имами в Сърница, Делчево, Айтос и др.. През 2016 г. курсовете по Коран са преминали над 50 000 младежи. От 1280 джамии 200 нови въобще не се използват, но продължават да се строят още нови джамии в селища където за сега няма мюсюлмани. В Северна България казълбашите са подложени на обработка дори от официални делегации на турски депутати и бивши турски министри. За икономическото влияние и агентурата включително и в окръжните центрове, да не говорим.

НПО и хибридните войни

Организациите на милиардера Сорос, който даде достатъчно доказателства за вредителската си роля срещу Европа и за направляваните от негови структури мигрантски потоци за дестабилизиране на континента, се оказаха замесени още от 2014 г. в редовното превеждане на финансови средства на организации в Каталуния, които настояваха за нейната независимост. На първо място това са Каталунският обществен съвет за дипломация /DIPLOCAT/ и Международният документационен и информационен център в Барселона /CIDOB/.

Лично испанският премиер нае лобистката DIPLOCAT, финансирана от «Отворено общество» на Сорос за придвижване на идеята за отделяне на Каталуния от Испания.

В сайта DCLeaks преди две години бяха публикувани хиляди страници от различни документи на фондацията на Сорос, като малка част от тях представлява списък на евродепутатите, с които фондацията на Сорос работи в настоящия Европарламент. Броят на депутатите от всички страни, с които Сорос работи, е 226, което прави неговата неформална група най-голямата в Европейския парламент от общо 751 евродепутати.

Турската организация за сътрудничество и развитие ТИКА, която на практика се явява подразделение на турските специални служби, от години работи по дългосрочни стратегически цели на Балканите, особено в Косово и Македония, в Европа и в Азия под прикритието на проекти в културата, религиозната област и медицината. Организира строителство на джамии, съдейства за икономическо и религиозно проникване в смесените региони.

Освен клонове на фондации от Саудитска арабия, у нас  се създават и нелегални сдружения като Съюза на мюсюлманите в България, привличащ и християни към идеите за свещена война. На учредителното събрание са скандирали «Родопите– бъдещата Чечня», пише Христина Йорданова в книгата си «Настъплението на радикалния ислям», излязла от печат в началото на юли 2018 г.

Български неправителствени организации, финансирани от външни фондации упорито работят за пренаписване на българската история, за подкопаване на българската идентичност. Някои от тях се превръщат в кадрови източник на управляващите след като членовете им разбира се са преминали съответната подготовка и доказали своята лоялност. Други организации, подкрепяни от някои посолства лансират идеи за масирано разполагане на чужди въоръжени сили в България и Черно море с нелогичния аргумент за противодействие на хибридни заплахи. Как самолети танкове и кораби ще се борят срещу хибридни заплахи сигурно и на тях не им е ясно. Гръмките им изявления обаче отклоняват вниманието от действителните хибридни заплахи и те идват от Турция, а не от Русия.

Все по–активната намеса на някои посланици с риск да нарушат Виенската конвенция за дипломатическата дейност, поставя въпроса дали техни действия не подпомагат директно хибридни форми за въздействие. Такива примери имахме в България с проявите на бивш турски посланик и турски дипломати, с изявления на сегашния украински посланик и дори спиране на премиерата на български документален филм за Източна Украйна чрез българското министерство на културата. А през последните дни и спирането на едно авторитетно списание /”Аспекто”/, което не се хареса на друго посолство, чиито напътствия управляващите често са следвали.

Ако се върнем назад във времето, ще установим, че и сред  съветниците на представителството на ЕК у нас е имало хора, които целенасочено са нанесли немалко вреди на България. Например цитирания в разсекретената грама на американското посолство в София от 2009 г. съветник в представителството на ЕК Юри Бюрер Тавиние, който е информирал ЦРУ, военното разузнаване и др. и има дял в предложението да не се прекратява мониторинговия механизъм спрямо България, временното спиране на плащанията по европейските фондове, унищожаването на българското правосъдие,  съдействието на  организации на Сорос в България, покровителството и финансирането на НПО и др.

Информацията е оръжие и затова борбата за нея и използването й се активизира изключително много.

Чужди специални служби успешно лансираха чрез своя агентура в България в противоречие със Закона за досиетата да бъде поискан от български политици предаването на оперативните дела на чужденците, които в една или друга степен са сътрудничили на българското военно разузнаване. Макар и да не бяха отворени, достъпът до тях значително се разшири след изнасянето им от сградата на МВР и със сигурност е бил удовлетворен интересът на поръчителите. А това означава разкриване на лица, които могат да попаднат под ударите на местните закони, предвиждащи в някои страни дори смъртно наказание, както и на лица, които по–късно са се издигнали в политическата и държавна йерархия и осветляването на контактите им от младежките години днес би предизвикало непредсказуеми дипломатически скандали. Информации за странната смърт на някои хора, както на Балканите, така и в арабските страни, един ден ще се материализират в обвинения и дано виновните за това понесат наказанието си.  А на трето, но не и маловажно място, този факт още дълги години ще е психологическа пречка за всеки, който би могъл да помогне на България, да се довери на български представители  и се съгласи на каквото и да е сътрудничество. Т.е. разузнаването се лишава от очи и уши, удря се директно най–важния орган от организма на държавата, гарантиращ сигурността й, без да са необходими някакви силови, какво остава– военни средства.

Интересното е, че проводникът на такива чужди опити са същите политически среди, чрез които агент на турското разузнаване МИТ, осъждан за шпионаж в България преди 10 ноември 1989 г., донесе изготвена в Анкара чернова на документ, който бе внесен в българското Народно събрание и приет– това бе решението за обявяване на възродителния процес за геноцид, което отваря възможности за претенции, включително финансови,  на Турция към България и дори за внасяне на обвинителен акт в Европейския съд при необходимост. Т.е. една страна постига политическо предимство без да оказва дори дипломатически натиск.

Частните армии и хибридните войни

Частните армии не само увеличиха ролята си във всички конфликти и дадоха основание да се говори за „приватизиране на войната”, но извлякоха огромни печалби и някои от тях разшириха бизнеса и влиянието си. Това открива възможности за опасни злоупотреби със сила, чрез фактори, които не носят правна отговорност, но са под чадъра на властта. Освен потулване на вината за хиляди цивилни жертви, се констатират и крупни измами  в договорите, които тези компании сключват с държавите. Показателна е ролята на бившия шеф на ЦРУ и сегашен държавен секретар Майк Помпео и съветника Стивън Банън, съдействали за реализация на двегодишния план на Ерик Принц, създател на частната военна компания „Блекуотър”,  за предоставяне на 5000 военни и 100 бойни самолета на арабска страна. Интересите на военните фирми се трансформират и в икономически, особено когато става дума за завладяване на природни ресурси, например само на част от територията на Афганистан, оценявани на над 1 билион долара. Самият военно–промишлен комплекс на САЩ също започна да създава свои армии за използване в кризисни региони. В Ирак и Афганистан участието на армии от наемници е по–голямо, отколкото на американските въоръжени сили.

Медиите и хибридните войни

Медиите носят голяма отговорност в случаи на превръщането им в проводник на форми и методи на хибридната война.

Дори професионалисти обаче, изглежда не разбират, че свободата на мнение не означава, че можеш да лъжеш без граници.

Парадоксът е, че  медии, които най–много пишат срещу хибридните форми на влияние, обикновено се превръщат в най–яростните проводници на пропаганда и обвинения срещу международния политически противник, надминавайки в своята агресивност дори много американски и европейски критични гласове.

Привличането на вниманието като първостепенен критерий нанесе поражения, изпразни от съдържание обективността, неутралността и многообразието, подронвайки доверието. Медиите сами създадоха благоприятна  среда за използване на фалшиви новини. Ролята на PR-те изкривява общата картина. Формирането на общественото мнение и дезинформацията изискват огромни средства. Само за Пентагона на САЩ работят 27 000 PR -специалисти с годишен бюджет от 5 млрд долара.

Коментаторите в България пък нямат равни в усилията към политкоректно говорене, лавиране в оценките си, за да не засегнат някой фактор или нечия политика и не рискуват да изпаднат в групата на неудобните, от което зависи може и бъдещото им професионално развитие, но не съзнават колко това опротивява на публиката.

За съжаление има и необяснимо неумение да се развенчават опростени пропагандни схеми. Т.н.“ събития в Крим“ се превърнаха в основния довод срещу Русия. Но историята не започва с него. Той можеше въобще да не се случи. Нито един „експерт” не изложи доводите против този манипулативен подход.

В условията на многообразни хибридни форми на война е трудно да се прецени достоверността на някоя информация и придържайки се към правилото, че тя трябва да бъде потвърдена поне от 2–3 източника, някои данни остават неизползвани от сериозния анализатор. Т.н. ние от нашия Център не дадохме гласност на прехванатия запис на разговор между военен аташе и лидер на дясна партия в Украйна за това, „какво става със самолета в Източна Украйна”, а 4 месеца по–късно такъв бе свален. Не дадохме гласност и на новината, че украинско предприятие е ушило 300 руски военни униформи, защото и тази информация не бе потвърдена, но месеци след това стана ясно, че украински военни в руски униформи са проникнали на територията на сепаратистите и са успели да заблудят цивилни граждани и да изпълнят диверсионните си задачи.

Параноични изявления от параметрите на сатирата опростачиха българското медийно пространство. Не се посвениха дори  да обявят, че протестиращите майки на деца–инвалиди били активирани и финансирани от Путин, за да свали българското правителство! Опростявайки и опошлявайки темата, подобни словоблудства засмукват неосведомени и безкритични  граждани, които  пишат по социалните медии, че частната военна компания «Вагнер» вече била в България. Изкуственото създаване на враг, независимо кой ще е той, румънец, сърбин, македонец, грък, турчин или руснак, не работи за националния интерес, а за превръщането на страната в лесно манипулируем обект на международната сцена, който може да бъде жертван за чужди интереси.

Трябва да има известна хигиена в допускането на крайно некомпетентни и скандално манипулиращи гости в предаванията. Налага ни се  да слушаме по националната телевизия, че „Сирия била окупирана от Русия и Иран  и че бежанският поток ще спре, когато спре войната.” Този същият гост в друга телевизия твърдеше миналата година, че Русия създала Ислямска държава. И въпреки това продължава да шества в няколко телевизии. Едва ли водещите не са наясно, че руските сили са в Сирия по покана на правителството и ако не бяха те, Дамаск отдавна да е столица на Ислямска държава. А бежанците отдавна вече се завръщат в освободените от терористичните организации сирийски провинции. Дори учениците знаят, че мигрантската криза не е резултат само от войните, а тепърва предстои вследствие на демографски взрив, икономически и социални кризи, климатични промени. Но активността на такива хора не е случайна, те изпълняват стриктно задачите си по спуснати опорни точки.

През последните седмици влиятелни западни медии започнаха кампанийно да използват твърдението, че правителствените сили на Ассад в Сирия водели «завоевателна война». Досега по–често срещан бе изразът «воюва срещу собственото си население». И това се използва в момента, когато именно цивилното население бе защитено от терористичните групировки, свързвани с масови убийства и разрушения на цели селища, църкви и исторически паметници. Второто обвинение, което се внушава е, че международната общност не се намесвала. Напротив, външни фактори вече 7 години подпомагат с въоръжение и финанси терористични групировки и радикални ислямисти, които унищожиха една светска държава. Списание «Дер Шпигел» пише за «жестокостите на Ассад», когато започва операцията срещу останалите в Южна Сирия терористи, без да поясни разбира се, какво би се случило, ако край Лондон или Берлин такива въоръжени групировки започнат да обстрелват техните столици, както правеха това с Дамаск и от които имаше над 10 000 цивилни жертви.

Освен стигналите гротескни напъни за представяне на несъществуваща заплаха от Изток, медиите често преиначават първопричините за някои събития, за да прикрият генезиса им или изваят образа на някой политически лидер или държавник. Така например  за всеки запознат е пределно ясно, че след определяне на страните от Балтика до България включително за фронтови, логично се активира инициативата за обвързване и на Западните Балкани в зоната на едно настъпление на Изток. Тоест, това беше геополитическо решение. И ако не бе стартиран този процес от Вашингтон, Бон и Париж, проектодоговорът с Македония още щеше да си стои в чекмеджетата на МВнР и Западните Балкани нямаше да са приоритет на българското председателство. Т.е. изборът му не е наша заслуга.

Във вечерните новини на БТВ на 16 юни 2018 г. бе излъчен репортаж по случай Деня на бежанците и показани две момичета от Иран, които бягали от войната. Само че в Иран няма война! Обяснението едва ли е в глупостта на автора, а по-скоро в една целенасочена подготовка на общественото мнение, провеждана и в други страни от САЩ и Израел за предстоящи военни  действия срещу Иран, защото в противен случай ще виждаме тези невинни дечица, бягащи от лошия враг.

Необходими са нови критерии за качеството на журналистическия труд, като основен от тях бъде прозрачността на добиването и представянето на информацията, нуждата от нея и отношението на автора към същата. Защото определено е намаляло доверието на гражданите в медиите и сме свидетели на все по–силно изкривяване във формирането на ценностната ни система.

Доклад на конференция с международно участие „Хибридните войни”, София, 29.06.2018 г.

Симеон Николов е директор на „Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения“

 

 

 

Симеон Николов е български дипломат, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като главен експерт по международна политика и…