АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Виваком рекет, или синдромът на сварената жаба

Дора Чичкова - 13 юли 2018

С нелоялна търговска практика операторът завлича милиони клиенти с по левче-два.
Какво прави това?

 

От средата на юни „Виваком“ едностранно подменя тарифните плановете за стационарни телефони на свои клиенти. Заменя ги с по-скъпи под благовидния предлог за „по-голяма свобода на общуването“ и „много повече съдържание“.

За клиента промяната идва под формата на фактуриран сюрприз. Поне за онези от тях, които не са имали късмета да открият сред рекламния спам в пощенската си кутия изпратено по-рано уведомително писмо.

Въпросното писмото лежерно информира: „считано от 15.6.2018 г. преустановяваме предлагането на настоящия ви тарифен план VIVACOM UniFIX… Ползваната от вас фиксирана телефонна услуга ще се предоставя при условията на тарифен план VIVAFIX М“.

Плановете VIVAFIX всъщност са три  – S, M и L. С различни по обем услуги и с различна цена. Но планът, избран „за теб“, не е твой избор – нито като обем, нито като цена. Той е… „еквивалентен“ на стария, твърдят без запъване от отдел „Обслужване на клиенти“. Е, само с 2 лева по-скъп, ама „К’во му плащаш!“

„Като лидер на пазара на фиксирани гласови услуги ние отговаряме на очакванията и потребностите ви за открита комуникация, предоставяйки ви по-добри условия, отговарящи на вашите нужди“, сладкодумно обяснява старши мениджър „Обслужване на клиенти“, подписал уведомителното писмо.

Хубаво, само че как  „лидерът“ отгатна очакванията и потребностите ми, та чак определи и нуждите ми? Ако досегашните 30 включени минути са ми били в излишък, защото съм  ползвала стационарния телефон само за да си открия мобилния, коя „Виваком“ врачка пророкува, че бъдещите ми нужди са за 1000 минути (VIVAFIX М), а не за 600 (VIVAFIX S), например, или за неограничени минути (VIVAFIX L)?

„Виваком“ дава право на клиентите си в едномесечен срок  да прекратят без неустойки договорите си за старите планове, като посетят магазин на компанията. Така пише в писмото. Записът обаче няма никаква практическа приложимост.

Първо, защото тези договори вече едностранно са прекратени (и подменени). И второ, защото в магазините отказват да го направят. Там прилагат откровен рекет: или се съгласяваш с новия план, или закриваш телефонния пост. Такива били указанията отгоре. Опс! „Не, не, няма указания, госпожо. Това е написано в уведомителното писмо, което сте получили като клиент.“

Не, в уведомителното  писмо пише  друго: че в едномесечен срок  и без неустойки клиентът може да прекрати договора за стария си тарифен план. А не да закрие телефонния си пост!

От публикуваните на сайта на компанията Условия за преминаване към новите планове пък става ясно, че:

– „Виваком“ „предлага“, а не налага тези планове;
– за активирането им  „се подава  заявление“ при съответен представител или в дистрибуторската мрежа (т.5);
„за съществуващи абонати…промяната се извършва в рамките на 24 часа от датата на сключване на договора“ (т.12), т.е. необходим е договор, а договор означава двустранно съгласие.

Нищо такова не се случва. Посещаваш магазин на „Виваком“ и разбираш, че:

  1. Не можеш да оспорваш едностранната промяна на договора;
  2. Не можеш да избираш от новите планове, определяйки сам действителните си нужди;
  3. Не можеш да подадеш заявление за предпочетен тарифен план по т. 5 от Условията;
  4. Не можеш да сключиш договор по т. 12.

Какво можеш? Ами можеш

да се жалваш на колективния арменски поп
от отдел „Обслужване на клиенти“

„Защо си губите времето, госпожо? Знаете ли каква армия от юристи ги пише тези неща“, снизходително ме отпраща млад служител.

Окей. Хайде сега някой „виваком армеец“ да обясни публично: по силата на кой закон в държавата договор може да се променя с уведомително писмо. (За което компанията дори не може да докаже, че е получено,  защото в алчния си стремеж да ви свие 1-2 лева си е спестила едни пари за обратна разписка).

Ако една услуга (тарифен план)  повече не се предлага, това би следвало да важи за нови клиенти, а не за тези, на които вече  е била предложена и които имат действащ договор за нея. Промяната в условията трябва да влече неустойки за неизправната страна, в случая „Виваком“, а не за потърпевшата.  Кой юрист на „Виваком“ ще заложи дипломата си срещу обратно твърдение?

„Виваком“ драстично нарушава дори собствените си правила, публикувани на официалния й сайт,  което сътрудниците й (и от номера за обслужване на клиенти, и в магазините на компанията) отричат с нелепи обяснения, словесни еквилибристики и разиграване на клиентите. Разчитайки очевидно на това, че никой няма да тръгне да се разправя за 2 лева.

За два лева ли става дума обаче? Или за няколко милиона по два?

И все пак това, че „Виваком“ ще прибере едни пари по нечестен начин, е по-малкият проблем от гледна точка на обществения интерес. Правили са го, правят го и ще продължат да го правят и те, и други като тях.  Докато ни обясняват, пък и сами си вярваме, че не си струва да хабиш време и нерви заради някакви два лева.

Нарича се „ефект на сварената жаба“.

Защото в студената вода на отмъкнатите два лева, за които „не си струва да хабиш време и нерви“, фатално се сварява и без друго закърнялото чувството за правов ред и законност. Безсилието пред безнаказаното корпоративно безочие парализира  желанието за съпротива и протест. Укрепва правният нихилизъм в общество, в което да си прецакан, става някак съдбовна неизбежност. И колкото по-бързо я приемеш, толкова по-скоро ще почувстваш облекчение.

Само срещу 2 лева!  „К’во му плащаш!“