АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Българското задраскване на Волтер

Ваня Добрева - 14 юли 2018

На днешния ден светът отбелязва едно епохално събитие: деня на Великата френска революция!  Известно е, че с този радикален акт френският народ издига и защитава принципите на свободата, равенството, и братството, на демокрацията и социалните права на хората, на хуманността и високото предназначение на човека.  Това са европейските ценности, фундамент на модерната европейска цивилизация.

Франция обявява  14 юли, деня, в който е превзета Бастилията, за свой национален празник.  И всеки, който усеща себе си като европеец, уважава това велико историческо събитие. Най-малкото, защото то се изучава в училищата.

У нас, преди години, Великата френска революция подробно се изучаваше. Не само като история на събитията, но и като история на идеите, като кулминация на културната епоха на Просвещението,  като френското време, белязано от големи фигури, велики мислители, енциклопедисти, философи, писатели.

Обаче, в новите програми по история и цивилизация, които навлизат с новия Закон за предучилищното и училищното образование,  българските ученици почти нищо няма да знаят за Френската революция. Независимо, че част от т.нар. политически елит у нас се представя като франкофони, а останалата – като персони с европейска идентичност.

В 8 клас, например, учениците изучават ХVІІІ век като век на Просвещението чрез формулата „Държавност и политики”. Първото, което учениците трябва да усвоят,  е създаването на САЩ. Едва след това се престъпва към Франция и Великата френска революция от 1789г.

Другият етап, на който ще се преподава отново ХVІІІ век, е в 9 клас. Този път по литература учениците изучават културната епоха Просвещението. Само че единствено чрез  откъс от „Пътешествията на Гъливер” на  Джонатан Суифт.  Липсва какъвто и да е намек за приноса на Франция към Просвещението.  Което означава, че учениците няма да знаят  нито кой е Волтер, нито Дидро, нито Русо.

Което поставя въпроса: защо програмите по История и цивилизации и по Литература в българското училище обезценяват епохалните социални европейски движения и заличават имената на онези велики европейски мислители, които обосновават и отстояват идеите за справедливост, за равенство и братство?

 

 

 

Ваня Добрева е изследовател на българската литература и култура, публицист и политик. Доктор на филологическите науки, професор. Родена е на 20 юли 1965 година в град София. Завършила е НГДЕК „Константин Кирил Философ. През 1990 година се дипломира като магистър по „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1996 година след защита на дисертация на тема: „Структурообразуващи принципи…