АНАЛИЗИ > СТАТИИ
„Дворцови“ борби в Румъния

Валентин Радомирски - 17 юли 2018

Тези, които са посетили столицата на нашата съседка Румъния знаят, че дворецът Виктория е символът на правителството, а дворецът Котрочени – на президентската власт. Противопоставянето между тях през последните 29 години с малки прекъсвания във времето може съвсем фигуративно да бъде оприличено на известната сага от „войната на троновете“. Понякога това противопоставяне беше открито, понякога завоалирано с церемониално-процедурни трикове. И не винаги между левите и десните, а и между „своите“, ако това понятие е валидно за политиците.

Но този конфликт между дворците винаги се е отразявал на цялото румънско общество и е оказвал огромно влияние върху всички негови институции. И следователно върху всеки обикновен румънец.

Последните президентски избори през 2014 година предоставиха властта на „десния“ кандидат – Клаус Йоханис, докато от 2012 г. досега в Парламента властват левите. С прекъсване от 14 месеца за едно „експертно правителство“ левите определяха и министър-председателите. Така че конфликтът между двата двореца продължава и към настоящия момент и тенденциите са той да продължи да се задълбочава в резултат на тенденциите в света. Както и поради факта, че от пролетта на 2019 г. в Румъния през всеки 6 месеца ще има избори – за европейския парламент, за президент и за местни власти. А в началото на следващата година на нашата съседка предстои и трудно председателство на Европейския съюз.

На политическата сцена, на която социалдемократическата партия (SDP) със съдействието на коалиционния си партньор – Алианса на либералите и демократите (ALDE) – държи монопола, президентът Клаус Йоханис се опитва да очертае и изгради като конкурент опозицията, която от няколко години вече е загубила както своето значение, така и силата и истинските лостове за изразяване на желанията на своя електорат.

При сегашното съотношение на силите в румънския парламент партии като „Национално-либералната партия“ (PNL), съюзът „Спасете Румъния (USR) или партията „Народно движение“ (PMP) на бившия президент Траян Бъсеску са напълно декоративни и тяхната сила на обществено изразяване е равна или дори по-малка от тази на някои неправителствени организации. Поради това единствената опозиция и всъщност единствената опора, около която може да се формира политическа конкуренция, остава „самотното“ присъствие на президента Йоханис.  „Самотно“ единствено в партиен смисъл, тъй като според опонентите му от правителството, на негова страна са институциите от наричаната от тях „паралелна държава“ – придобилата известност румънска Национална дирекция за борба с корупцията (DNA) и службите за сигурност и преди всичко вътрешното разузнаване и румънското НСО – службата за защита и охрана.

И поради това видимата борба между тези групи от румънския политически елит се води на два фронта – промените на законите в правосъдната система и промените в горепосочените институции.

На втория от тях събитията от последната седмица бележат успех на управляващата коалиция  в започналата още след парламентарните избори преди година и половина битка за отстраняване на ръководителката на дирекцията за борба с корупцията – Лаура Кьовеши. През лятото на миналата година бяха оповестени записи, свидетелстващи че Кьовеши е започнала да възприема делата като средство за натиск върху политиците и важните държавни институции.

„Конституционният съд  даде неблагоприятно решение, нека да арестуваме един министър. Ако се постараем, може дори и премиера, защото знам със сигурност, че е подписал някакви договори за реституция на имоти. Да направим всичко, за да демонстрираме на обществеността и на тези, които излязоха на улицата след постановление 13, че устояваме. С всякакви средства“, казва в записите Кьовеши, за която антикорупцията очевидно не е безпристрастен въпрос, а война, в която противниците са известни.

След публикацията на първите записи в средствата за масова информация се появиха и други, в които тя търси виновните за изтичането на информация от дирекцията . „Имаме предател между нас!“, казва в тях Кьовеши и иска от подчинените си да се подложат на детектор на лъжата, за да разбере кой я е предал. Прокурорите отказват този „тест за лоялност“ и са твърдо против да бъдат третирани като престъпници от самозабравилата се Кьовеши. Трима от топпрокурорите  с най-добрите резултати в DNA сезираха Висшия съвет на магистратурата във връзка с начина, по който протича разследването, поръчано от Кьовеши. Тя от своя страна им изпрати мейл, в който им пишеше, че са „престъпници“, „клеветници“ и „страхливци“. И както справедливо отбелязаха румънски експерти „магията на DNA започна да се изпарява“. Лаура Кьовеши показа една от класическите патологии на властта. И това не е само физическото и психическо изхабяване от властта. Има още и зависимост от „играта“, опиянение от властта, по-точно от чувството за всемогъщество.

Това даде основания на социалдемократите да създадат парламентарни комисии, които да разгледат нейната работа и дейността на ръководената от нея дирекция, твърдейки че от над 1300 разследвания на хора по високите етажи на властта до края на 2016 т. четири пети са на ръководни дейци от левицата и техни съмишленици. Кьовеши значително утежни положението си, отказвайки да се яви на заседанията на комисията и да даде свидетелски показания.

Разследването обаче разкри подробности в една чувствителна за румънското общество след ерата на Чаушеску сфера. Оказа се, че има неправомерно сключени протоколи за сътрудничество между DNA и вътрешното разузнаване, като на тяхна основа през последните години (2005-2016 г.) са били подслушвани шест милиона души в Румъния. Т.е. систематично са били нарушавани основни човешки права в условията на прокламирана демокрация.

На 22 февруари т.г министърът на правосъдието Тудорел Тоадер повдигна обвинения срещу Лаура Кьовеши за твърде авторитарно управление. Той заяви, че тя системно е вредяла на имиджа на страната по време на интервюта с чуждестранни журналисти и че под нейно ръководство мнозина антикорупционни прокурори са фалшифицирали  доказателства по разследвания от дирекцията. Министърът поиска главният прокурор на DNA да бъде освободена от длъжност, като я обвини в 20 „неприемливи действия“. Сред тях Тоадер спомена разследването по правителственото решение № 13 (предизвикало многохилядните протести през февруари 2017 г.), нейния отказ да се яви на парламентарни изслушвания за дейността на дирекцията, фалшификации по дела, липса на правилна реакция по повод на предполагаеми закононарушения, извършени във филиала на  DNA в Плоещ и влошаване на имиджа на Румъния чрез погрешно информиране на европейските институции. Тогава в продължение на 80 минути министърът на правосъдието представи синтез на 36-страничния доклад за управленската дейност на ръководството на DNA, като обвини Лаура Кьовеши за 20 „неприемливи нарушения“ и настоя за уволнението й. Впоследствие президентът Клаус Йоханис обяви, че няма да изпълни искането за освобождаване на ръководителя на DNA, като изтъкна, че причините, изтъкнати от Тоадер, не са убедителни. Президентът не се съгласи с аргументите на Министерството на правосъдието.

След този отговор правителството обжалва президентското решение пред Конституционния съд. На 30 май т.г. румънският Конституционен съд задължи президентът Клаус Йоханис да издаде указ за отстраняване от длъжност на главния прокурор на Национална дирекция за борба с корупцията Лаура Кьовеши. Съдът публикува съобщение, в което посочи, че е установил юридически конфликт от конституционно естество между министъра на правосъдието и президента на Румъния в резултат на отказа на държавния глава да даде ход на предложението на правосъдния министър за отстраняване на Кьовеши. В съобщението се уточняваше, че решението на Конституционния съд е окончателно и има задължителен характер. Започнаха спекулации ще се съобрази ли президентът с това решение или ще търси обходни маневри за запазването на Кьовеши. Появи се хипотеза, че той може да я уволни и веднага след отново да я назначи. Партиите от управляващата коалиция започнаха подготовка за парламентарна процедура по отстраняване на президента от поста му. Напрежението постепенно се покачваше докато в началото на миналата седмица – почти 40 дни след решението на Конституционния съд – президентът не се реши да издаде указ за освобождаването на ръководителя на дирекцията.

На прощалната си реч по повод напускането на поста си в дирекцията Кьовеши заяви отново, че не приема отправените обвинения и че е загубена „битката, но войната продължава“. Тя бе назначена в покровителствения от нея филиал на дирекцията в Плоещ, а за временно изпълняващ нейната длъжност като ръководител на Националната дирекция за борба с корупцията бе определена досегашната й съветничка Анка Джурма. Въпреки това социалдемократите все още не са решили дали да не стартират процедурата за „импийчмънт“ на президента. За това им намерение свидетелстват думите на техния лидер Ливию Драгня миналата седмица, който заяви в интервю по една от румънските телевизии, че „това е план, който все още е в дневния ни ред. Точно сега не знам какво трябва да се случи, за да се осъществи този процес есента. Става дума за мнението на депутатите. Не е задължително да е следващата есен. Но нещата могат да се случат. Говорих с колегите си в понеделник. Казах им, че могат да отидат на парламентарна почивка, но те трябва да държат телефоните си при тях, защото може да се наложи да се срещнем „.

Раздвижиха се и партиите от опозицията. Президентът на съюза „Спасете Румъния (USR) Дан Барна заяви, че е предложил на Лаура Кьовеши да се присъедини към партията му и добави, че понастоящем е преждевременно да се каже дали, при условие, че приеме поканата му, тя ще бъде номинирана за кандидат на партията за президент на Румъния през 2019 г. От своя страна бившият министър-председател и сегашен лидер на партията „Движение Румъния заедно“  (считан за един от потенциалните десни кандидати за президент) заяви, че статута на магистратите не им позволява да се занимават с политическа дейност и че „десен проект следва да се гради върху принципи и програми, а не личности.“ А лидерът на „Национално-либералната партия“ (PNL) Людовик Орбан, който подкрепя кандидатурата на сегашния президент Клаус Йоханис за втори мандат бе изправен пред заканата на вътрешнопартийната опозиция за смяната му с един от заместниците му.

На другия фронт се води битката за промяна на законодателството – един от основните  приоритети в програмата на управляващите, с която те дойдоха на власт. Първоначално внесените в началото на миналата година изменения в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекси, които предизвикаха масовите улични протести през февруари, предвиждаха отмяната на наказания за „незначителни“ престъпления, свързани с корупцията, чиито щети не надхвърлиха четиридесет  и две хиляди евро. Под натиска на уличните протести както и на Брюксел и Вашингтон това бе отменено. Сега преработените проекти на тези кодекси и на Административния кодекс според правителството са съобразени с препоръките. През миналата седмица министър-председателят Виорела Дънчила след работното си посещение в Европейската комисия заяви, че по време на разговорите си в Брюксел  „когато Президентът Тимерманс постави тази тема го уверих, че измененията са извършени след парламентарни дебати, които продължиха една година, бяха проведени консултации с неправителствени организации и професионални асоциации и с онези, които имаха възможност да излязат с предложения, както и че Конституционният съд ще има последна дума, която ще бъде уважена от правителството. Повторих, че тези изменения са необходими, като се има предвид необходимостта от транспониране на европейските директиви в румънското законодателство.“ Според нея в ЕК не са поставили въпроса за уволнението на Кьовеши, но са били информирани за секретните незаконни протоколи между службите за сигурност и Националната дирекция за борба с антикорупцията, както и за подслушванията на над шест милиона румънци. Юнкер е определил това като фрапантно нарушение на демокрацията, а Тимерманс – като сериозен прецедент. Било изразено безпокойство от неспокойната вътрешнополитическа обстановка в северната ни съседка само шест месеца преди да поеме европредседателството.

През изминалата седмица Конституционният съд на Румъния отново призова парламента на страната да постави в предлаганите законопроекти минимален праг за размера на щетите, при които злоупотребата със служебно положение може да се смята за престъпление. Съдът „поиска предефиниране на съдебна грешка, недобросъвестност и сериозна небрежност“, заяви председателят на Конституционния съд  Валер Дорнеану през журналисти в Букурещ. Съгласно предлаганите промени държавата ще може да предприема действия срещу даден прокурор или съдия, обвинявани в извършването на „съдебна грешка, произлизаща от недобросъвестност или сериозна небрежност“. Конституционният съд в Румъния във вторник отсъди, че предложеното определение е твърде неясно и поиска от правителството да го детайлизира. Предвижда се дебатите по тях да се състоят през септември.

Сегашното съотношение на силите и тежките взаимни обвинения се превръщат от тема за размисъл в кампания, която надхвърля обикновените партийни боричкания преди предстоящите през следващата година избори.

В Румъния все по-често си задават въпроси за виновността и кой кога я определя.

Обикновено от първите мигове на „извънредните новини“, с които обявяват привикването на даден политик в дирекцията за борба с корупцията до доказване или не на вината на засегнатото лице и прилагането на закона минават години. Недопустимо много години. Някои от тези лица са в затвора, но много други са освободени. Но със свобода, лишена от чест, нормалност и всичко, което техният живот е означавал преди това.

В последно време бяха произнесени редица първоинстанционни и окончателни оправдателни присъди по дела, свързани с  имена от първия ешалон на румънския политически и обществен живот. Като това на Виктор Понта, бивш лидер на социалдемократите, бивш министър-председател и бивш кандидат за президент, обвинен в пране на пари, фалшифициране на дела и съучастие в укриване на данъци. Сред  оправданите са и Дан Сова, бивш парламентарист и министър, обвинен в злоупотреба с длъжност, подправяне на дела, укриване на данъци и пране на пари; Тони Гребла, бивш съдия от Конституционния съд, обвинен в злоупотреба със служебно положение, финансови операции, несъвместими със заеманата от него длъжност, организиране на престъпна мрежа и фалшиви показания; Тибериу Ниту, обвинен в злоупотреба с власт във връзка с използването на полицейски ескорти.

А съпругата на бившия съдия на Европейския съд по правата на човека Корнелиу Биршан и самата тя съдия – Габриела Виктория Биршан – бивш шеф на Върховния касационен съд получи окончателна оправдателна присъда. Но в последния случай Румъния бе осъдена да й заплати 1,1 милиона леи (над 250 хил. евро) обезщетение, както и глоба за нарушаване на дипломатическия имунитет на съпруга й при несанкционирания обиск на дома им.

Поляризацията „за“ и „против“ управлението на социалдемократите се усилва. В тяхна полза са резултатите от провежданата социално-икономическа политика. Миналата седмица Националният статистически институт на Румъния потвърди публикуваните в средата на май оценки, според които страната е отчела икономически растеж от над 4% през първото тримесечие на тази година.Според сезонно приравнените данни брутният вътрешен продукт на Румъния е нараснал през първите три месеца на 2018 г. с 4.2 процента спрямо същия период на миналата година, достигайки 226.281 милиарда леи (48.54 млрд. евро). Спрямо предходното тримесечие БВП на Румъния е нараснал с 0,1 процента. А за цялата 2017 г. Румъния постигна растеж от 6,9 % – втори в ЕС. Бяха спазени и сроковете за увеличението на пенсиите и минималните заплати. Това дава възможност на управляващите да не се страхуват от предсрочни избори и това е причината опозицията да не ги иска в настоящия момент, въпреки поляризираното обществено мнение. В една чудесно написана статия от Владимир Митев в  „Дума“се дава и още един аргумент за това състояние – външната подкрепа за социалдемократите (от Израел) и за опозицията (от Германия и съответно от ЕК). Може да се добави и американската подкрепа за управляващите след осъществените от тях през тази година сделки за закупуване на въоръжение и бойна техника от САЩ и обявеното намерение веднага след като Вашингтон се реши на този ход да преместят и румънското посолство от Тел-Авив в Йерусалим.

По всичко изглежда, че последното лято преди европредседателството на Румъния няма да бъде от най-спокойните.

 

 

Източник - в. Дума
Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Завършил е през 1974 г. „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт за международни отношения. Започва работа във МВнР през 1976 г. Между 2005 г. и 2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност на министър-председателя Сергей Станишев. От 2009 г. до 2012 г. е посланик на България в Румъния.…