АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Кокошката на летище София. Пилешки бульон или златни яйца?

Боян Дуранкев - 19 юли 2018

На основание чл. 71, ал. 1 и чл. 72 от Закона за концесиите и чл. 43б, ал. 1 и ал. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване, с Решение № РК-1 от 02.07.2018 г. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията откри процедура за определяне на концесионер и възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София” – публична държавна собственост (1). С посоченото решение на министъра е одобрено обявлението за откриване на процедурата, както и документацията за концесията. Обявлението за откриване на процедурата е публикувано в „Официален вестник“ на Европейския съюз под № 2018/S 127-290417 на 5 юли 2018 г (2). На 5 юли 2018 г. решението за откриване на процедурата, обявлението за концесията, обосновката на концесията и документацията за концесията са публикувани по партидата на процедурата в Националния концесионен регистър под номер 111-2/05.07.2018. Настоящата процедура за концесия се открива в съответствие със Закона за концесиите и Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия.

Летище София е най-голямото летище, разположено на територията на Република България, което с Решение на Министерски съвет № 885 от 29.12.2002 г. е обявено за летище за обслужване на международни превози. През 2017 г. Летище София е обслужило 6 490 096 пътници. Летище София разполага с два пътнически терминала – Терминал 1 и Терминал 2. Към момента Летище София се управлява от „Летище София” ЕАД, еднолично търговско дружество със 100% държавна собственост на капитала, в което правата на едноличен собственик на капитала се упражняват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Общи изисквания за концесията.

Наименование: Възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“

Обект на концесията е гражданско летище за обществено ползване София с концесионна територия 5 128 460 м2, подробно описан в документацията за концесията и включващ:

  1. поземлени имоти и сгради — публична държавна собственост;
  2. съоръжения и прилежаща инфраструктура;
  3. имоти и вещи — публична държавна собственост, представляващи сгради, съоръжения и системи на визуалните аеронавигационни средства (светотехническо осигуряване), намиращи се на територията на летище София;
  4. сградите, съоръженията и оборудването, които ще бъдат изградени и/или монтирани от концесионера на негов риск и с негови средства при условия и по ред, определени в концесионния договор.

С допълнително споразумение към концесионния договор като част от обекта на концесия могат да бъдат включени и други имоти при определени условия съгласно документацията за концесията.

Прогнозна обща стойност: Стойност, без да се включва ДДС: 3 898 229 907.50 EUR (111 377 997 евро годишно) – 7 621 001 383, 46 лв.

Прогнозна цена по видове такси в EUR, описани в документацията:

— такса за кацане 14,30 (3—25 т);

— такса за паркиране 0,171/0,064 (ден/нощ);

— такса за пътници 5,46/2,73 (възрастен/дете);

— такса за ползване на пътнически ръкав 95 (до 60 мин);

— такса за сигурност 5,50;

— такса за шум 0,30 (тон, кат. 3);

Срок на концесията. Продължителност в месеци: 420. Ако началото е 2019 г., то концесията ще е до 2054 г. включително.

Основен въпрос № 1: дали да заколим кокошката, за да си направим в момента вкусна пилешка супа заедно с концесионера, или да я запазим, за да може през следващите 35 години да ни снася златни яйца?

Подвъпрос № 2: в момент, когато по примера на САЩ и Русия, Унгария и Полша, усилията на държавниците да насочени към деглобализация и ограничаване влиянието на външните икономически сили, дали е приемливо да се продължава с неолибералната латерна за „отворени свободни пазари“ и „който и инвеститор да дойде, добре е дошъл“?!

Впрочем, „кокошката“ не ни е разход, а е на печалба. За 2016 г. летището има приходи 131.4 милиона лева, за 2017 г. приходите са нараснали с 26 %, т.е. и са близо 170 милиона. При този вид дейност разходите са около една втора – една трета от приходите. Т.е. сега летището трябва да печели около 100 милиона лева годишно. За 35 години – минимум 3,5 млрд. лв. – при неизменни други условия.

Други разчети показват още по-интересни варианти (данните не са „пресилени“, а са умерени)

Прогнозни печалби на ½ от приходите на Летище „София“ 2019-2054 г.

  Песимистичен сценарий

(0% растеж първите 10 г.)

Реалистичен сценарий

(5% растеж първите 10 г.)

Оптимистичен сценарий

(10% растеж първите 10 г.)

1.   2019 100 000 000 100 000 000 100 000 000
2.   2020 100 000 000 105 000 000 110 000 000
3.   2021 100 000 000 110 000 000 121 000 000
4.   2022 100 000 000 116 000 000 133 000 000
5.   2023 100 000 000 122 000 000 146 000 000
6.   2024 100 000 000 128 000 000 161 000 000
7.   2025 100 000 000 134 000 000 177 000 000
8.   2026 100 000 000 141 000 000 195 000 000
9.   2027 100 000 000 148 000 000 214 000 000
10.               2028 100 000 000 155 000 000 236 000 000
11.               2025-2054 200х25 = 5000 млн. 3105х25 = 7750 472х25 = 11800
ОБЩО 6 000 000 000 лв. 9 009 000 000 лв. 13 393 000 000 лв.
-600 млн. лева инвестиции (3) 5 400 000 000 лв. 8 409 000 000 лв. 12 793 000 000 лв.
Разлика с концесионната сума -2 221 001 383  лв. 787 998 617 лв. 5 171 998 617 лв.

Песимистичен сценарий. Да допуснем че следващите 10 години се изгражда Терминал 3. Оборотът ще нарасне поне двойно след това. Т.е. първите 10 г. – 1 млрд. лв. печалба; следващите 25 години – по 200 млн. лв. – още 5 млрд. лв.; сумарно – 6 млрд. лв. печалба ако е държавна собственост при песимистичен сценарий! Спрямо концесионната такса обаче пропуснатите ползи ще са за -2 221 001 383 лв.

При реалистичен сценарий – с нарастване на 5% средногодишно: първите 10 години и с константни приходи през следващите 25 години – разликата спрямо концесионните плащания ще е 787 998 617 лв. в полза на държавата. И то при акумулирани средства за изграждането на Терминал 3!

При оптимистичен сценарий, очертаващ 10% растеж на печалбата през първите 10 г. на 35-годишния период се очертават 5 171 998 617 лв. печалба за държавата спрямо концесионните плащания.

С други думи, ще е най-добре кокошката да не бъде заклана за пилешкия бульон на концесионера, а да бъде оставена да снася още 35 години златни яйца за България.

Срокът за подаване на оферти от кандидатите e 22 октомври 2018 г.

Мисли, българино, мисли!

(1) https://www.concession-sof.bg/bg

(2) https://ted.europa.eu/udl?uri=TED:NOTICE:290417-2018:TEXT:EN:HTML&tabId=1

(3)  Взети са 600 млв. лв. инвестиции по експертни оценки на специалисти, а не 600 млн. евро по оценка на МС.

Председател на Клуб "24 май" Боян Дуранкев е български икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Роден е на 2 май 1951 г. в София. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през…