На основание чл. 71, ал. 1 и чл. 72 от Закона за концесиите и чл. 43б, ал. 1 и ал. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване, с Решение № РК-1 от 02.07.2018 г. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията откри процедура за определяне на концесионер и възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София” – публична държавна собственост (1). С посоченото решение на министъра е одобрено обявлението за откриване на процедурата, както и документацията за концесията. Обявлението за откриване на процедурата е публикувано в „Официален вестник“ на Европейския съюз под № 2018/S 127-290417 на 5 юли 2018 г (2). На 5 юли 2018 г. решението за откриване на процедурата, обявлението за концесията, обосновката на концесията и документацията за концесията са публикувани по партидата на процедурата в Националния концесионен регистър под номер 111-2/05.07.2018. Настоящата процедура за концесия се открива в съответствие със Закона за концесиите и Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия.

Летище София е най-голямото летище, разположено на територията на Република България, което с Решение на Министерски съвет № 885 от 29.12.2002 г. е обявено за летище за обслужване на международни превози. През 2017 г. Летище София е обслужило 6 490 096 пътници. Летище София разполага с два пътнически терминала – Терминал 1 и Терминал 2. Към момента Летище София се управлява от „Летище София” ЕАД, еднолично търговско дружество със 100% държавна собственост на капитала, в което правата на едноличен собственик на капитала се упражняват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Общи изисквания за концесията.

Наименование: Възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“

Обект на концесията е гражданско летище за обществено ползване София с концесионна територия 5 128 460 м2, подробно описан в документацията за концесията и включващ:

1. поземлени имоти и сгради — публична държавна собственост;
2. съоръжения и прилежаща инфраструктура;
3. имоти и вещи — публична държавна собственост, представляващи сгради, съоръжения и системи на визуалните аеронавигационни средства (светотехническо осигуряване), намиращи се на територията на летище София;
4. сградите, съоръженията и оборудването, които ще бъдат изградени и/или монтирани от концесионера на негов риск и с негови средства при условия и по ред, определени в концесионния договор.

С допълнително споразумение към концесионния договор като част от обекта на концесия могат да бъдат включени и други имоти при определени условия съгласно документацията за концесията.

Прогнозна обща стойност: Стойност, без да се включва ДДС: 3 898 229 907.50 EUR (111 377 997 евро годишно) – 7 621 001 383, 46 лв.

Прогнозна цена по видове такси в EUR, описани в документацията:

— такса за кацане 14,30 (3—25 т);

— такса за паркиране 0,171/0,064 (ден/нощ);

— такса за пътници 5,46/2,73 (възрастен/дете);

— такса за ползване на пътнически ръкав 95 (до 60 мин);

— такса за сигурност 5,50;

— такса за шум 0,30 (тон, кат. 3);

Срок на концесията. Продължителност в месеци: 420. Ако началото е 2019 г., то концесията ще е до 2054 г. включително.

Основен въпрос № 1: дали да заколим кокошката, за да си направим в момента вкусна пилешка супа заедно с концесионера, или да я запазим, за да може през следващите 35 години да ни снася златни яйца?

Подвъпрос № 2: в момент, когато по примера на САЩ и Русия, Унгария и Полша, усилията на държавниците да насочени към деглобализация и ограничаване влиянието на външните икономически сили, дали е приемливо да се продължава с неолибералната латерна за „отворени свободни пазари“ и „който и инвеститор да дойде, добре е дошъл“?!

Впрочем, „кокошката“ не ни е разход, а е на печалба. За 2016 г. летището има приходи 131.4 милиона лева, за 2017 г. приходите са нараснали с 26 %, т.е. и са близо 170 милиона. При този вид дейност разходите са около една втора – една трета от приходите. Т.е. сега летището трябва да печели около 100 милиона лева годишно. За 35 години – минимум 3,5 млрд. лв. – при неизменни други условия.

Други разчети показват още по-интересни варианти (данните не са „пресилени“, а са умерени)

Прогнозни печалби на ½ от приходите на Летище „София“ 2019-2054 г.

Песимистичен сценарий. Да допуснем че следващите 10 години се изгражда Терминал 3. Оборотът ще нарасне поне двойно след това. Т.е. първите 10 г. – 1 млрд. лв. печалба; следващите 25 години – по 200 млн. лв. – още 5 млрд. лв.; сумарно – 6 млрд. лв. печалба ако е държавна собственост при песимистичен сценарий! Спрямо концесионната такса обаче пропуснатите ползи ще са за -2 221 001 383 лв.

При реалистичен сценарий – с нарастване на 5% средногодишно: първите 10 години и с константни приходи през следващите 25 години – разликата спрямо концесионните плащания ще е 787 998 617 лв. в полза на държавата. И то при акумулирани средства за изграждането на Терминал 3!

При оптимистичен сценарий, очертаващ 10% растеж на печалбата през първите 10 г. на 35-годишния период се очертават 5 171 998 617 лв. печалба за държавата спрямо концесионните плащания.

С други думи, ще е най-добре кокошката да не бъде заклана за пилешкия бульон на концесионера, а да бъде оставена да снася още 35 години златни яйца за България.

Срокът за подаване на оферти от кандидатите e 22 октомври 2018 г.

Мисли, българино, мисли!

(1) https://www.concession-sof.bg/bg

(2) https://ted.europa.eu/udl?uri=TED:NOTICE:290417-2018:TEXT:EN:HTML&tabId=1

(3)  Взети са 600 млв. лв. инвестиции по експертни оценки на специалисти, а не 600 млн. евро по оценка на МС.

Проф. д-р Боян Дуранкев е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Ръководител е на катедра „Маркетинг и мениджмънт“ във ВУЗФ и част от Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab. Специалист по глобалистика и стратегическо планиране. Автор е на…