АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Радио „Свободна Европа“ отново в България. И какво от това?

Искра Баева - 21 юли 2018

Новината за възстановяването на легендарното радио „Свободна Европа” в България (а и в Румъния) от есента на тази година предизвика първо смут. Много хора в България знаят, че „Свободна Европа” е създадена през 1949 г. в пика на Студената война като пропагандно оръжие на демократичния Запад срещу комунизма на Изток. Тя е финансирана от американската държава (до 1972 г. и от ЦРУ), което показва, че „Свободна Европа” е политическо оръжие, днес можем да го наречем американска „мека сила”. Но възобновяването на дейността ѝ у нас означава ли, че се връщаме към недемократичното минало? Или пък демокрацията ни не е успешна?

Наред със смущението новината породи и задоволство. Наистина, то идваше от бивши журналисти от „Свободна Европа” като Ели Юрукова и Димитър Бочев и имаше носталгичен характер. Но предполагам, че завръщането на „Свободна Европа” в България ще се приеме положително и от критиците на демокрацията в съвременна България. Защото „Свободна Европа” прекрати съществуването си у нас през 2004 г., когато след приемането ни в НАТО изглеждаше, че повече не трябва да ни наставлява по пътя към демокрацията. Днешното възстановяване вероятно означава обратното. С други думи, убеждението на нарастващ брой българи, че живеем във „фасадна демокрация” е потвърдено и от американското правителство.

Все пак не мисля, че целта на възраждането на „Свободна Европа” в България е САЩ отново да ни учат на демокрация. Не само защото напоследък те самите имат проблеми в това отношение, а и защото тази радиостанция винаги е била пропагандно-политическа, подчинена на външнополитическите приоритети на Съединените щати – в случая става дума за съперничеството с Русия. И в това няма нищо лошо, тъй като стремежът на държавите да пропагандират и защитават целите и интересите си в международните отношения е напълно легитимен.

Е, при това положение, не е трудно да се разбере, че възстановянето на дейността на „Свободна Европа” в България и Румъния има за цел, както е и оповестено, да си служи с „мултимедийни репортажи и анализи на български и румънски… за да подпомогне на съществуващи проекти, които развиват отговорността пред обществото и разобличават фалшиви новини”. Борбата с „фалшивите новини” се превърна в глобален проблем, но нима само при нас, а в Съединените щати няма такива? Та нали именно оттам дойде този термин, зад който се крие известната стара дезинформация? Да не говорим, президентът на САЩ Доналд Тръмп го използва почти всекидневно, за да отрече всяка информация, която не му харесва?

Подозирам, че както става винаги, борбата с „фалшивите новини” у нас ще се превърне в елемент от онова, което повечето анализатори наричат нова Студена война. Че за пореден път ще бъде направен опит Западът да се върне в добре познатата му схема на Студена война, където неговият най-голям и основен противник вече дори не е Съветският съюз с всичките си съюзници и клиенти, а значително по-малката като територия и население Руска федерация. Но нищо добро няма да произлезе от повтарянето на схеми от миналото.

Дълбоко съм убедена, че глобално противопоставяне има, но то е съвсем различно от „добрата стара” Студена война – силовите центрове са много повече, идеологическото предизвикателство е съвсем различно, а и резултатът може да се окаже друг. Затова, вместо да възраждаме призраците от миналото, по-добре е да си отворим очите за настоящето.

Какво очакват авторите на идеята за възстановяване на работата на „Свободна Европа”? Вероятно тя да изиграе същата повратна роля за нагласите на българите, която донесе в края на 80-те години старата „Свободна Европа”. Само че тогава тя се е слушала от 1 600 хиляди българи, защото официалните ни медии бяха строго контролирани и цензурирани, бълващи такава пропаганда, която ни караше да вярваме в обратното на онова, което се пише и говори в тях. Докато сега има такова разнообразие на медии, че всеки може да пише и говори каквото си иска, а медиите са толкова разнопосочни, че все повече хора предпочитат да правят личен избор на средство за информация, обикновено сред най-несигурните новини, пристигнали от фейсбук. Но това е положението.

Какво може да направи „Свободна Европа” в новата ситуация в България? Само да стане поредния източник на правилна политическа информация, към каквато повечето българи отдавна не питаят никакво уважение. А отвъдокеанският ѝ произход със сигурност веднага ще ѝ донесе и етикета „соросоидна”.

И може би с основание, като се има предвид резултатът от щедро финансирания с половин милион лева средства от „Америка за България” проект „Антилиберални дискурси и пропагандни съобщения в българските медии: разпространение и социално възприятие”. Защото в доклада „Антидемократичната попаганда в България” (април 2017 г.) и особено от придружаващите го списъци на антилиберални пропагандни послания се оказаха Робърт Каплан, Джордж Фридман, Хенри Кисинджър, Патрик Бюканън, Валери Жискар д`Естен, Федерика Могерини, Ангела Меркел, Анджей Дуда, Тереза Мей, Йенс Столтенберг, Джон Кери, Доналд Туск и много други, както и източници като „Фигаро”, „Файненшъл таймс”, „Обзървър”, Ройтерс, Стратфорд и т.н. Както тогава написа Филип Буров: „С такива защитници на демокрацията не ѝ трябват врагове”.

В заключение ще кажа, че вестта за възстановяване на дейността на Радио „Свободна Европа” в България е поредният пример за неадекватен отговор на реално съществуващи проблеми. Такива в България, на Балканите, в Европа и в света същестуват както в междудържавните отношения, така и в медиите. Но те могат да се решат със средствата, използвани в света след Втората световна война. Живеем в нов свят, който може би не е по-добър, но при всички случаи е различен. И изисква нови решения.

 

 

 

Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…