АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Неудобният пример на безсмъртните убити…

Ваня Добрева - 23 юли 2018

И тази година се събираме на лобното място на героите на България и на нейното антифашистко движение, крупните дейци на Българската комунистическа партия Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев,  Никола Вапцаров, Петър Богданов. Тук в тунела на Софийското гарнизонно стрелбище на 23 юли 1942 г. те бяха екзекутирани от силите на мрака и варварството на ХХ век, за да останат живи в паметта на идващите поколения.

От хоризонта на доблестната им смърт днес още по-ясно се откроява смисълът на техния идеал, вдъхновил ги да се борят докрай с българския фашизъм и с армията на германския Вермахт, окупирала отечеството ни. Днес още по-ясно се вижда, че те са били хора на  достойнството, способни да се жертват заради България, за да няма повече върху нейната земя тирания и социален гнет.

Делото на героите, които чиято памет днес почитаме, заедно с делото на десетките хиляди участници в съпротивата, е неопровержимо доказателство, че българският народ – в периоди на съдбовни изпитания – може не само да търпи, но и да отстоява с оръжие в ръка родовите си и общочовешките ценности. Няма да е преувеличено, ако заявя: подвигът на българският антифашизъм е най-величавият връх в новата българска история, съизмерим с подвига на героите-революционери от Националното ни възраждане през ХIХ в.

Нека не забравяме също, че тук са разстреляни и други скъпи на сърцето ни българи – ген. Владимир Заимов, Цвятко Радойнов, Трифон Георгиев, Васил Цаков, Иван Изатовски, Андон Бекяров, Димитър Димитров, Васил Вълчанов, Стефан Маринов, Борис Томчев, Делчо Наплантанов, Август Попов, Георги Кратунчев, Иван Йорданов, Мирко Станков, Симеон Филипов, Иван Щерев, Мильо Минчев и Димо Астаджов, Александър Пеев (Боевой), Емил Попов  и Иван Владков. Мъченичеството на антифашистите изми позора на България като раболепен сателит на Хитлеровата империя.

Казвам тези неща, тъй всички ние, с болка си даваме сметка, че днес нашето отечество, родината на Ботев, Левски и Вапцаров  „отново е робска страна”, че е най-озлочестената държава в Европейския съюз, смъкнала се на унизителните стъпала на бедността и хищническата експлоатация, на  икономическия регрес и културния застой, на националното обезпаметяване и моралната деградация.

За днешните отцеругатели, най-неудобният пример, който трябва да бъде унищожен, е този на безсмъртните убити и разстреляни наши другари.  И вече трийсет години гробовете, паметниците, барелефите и паметните плочи на героите-антифашисти са оставени за гаври и осквернение. Имената им се заличават от учебните програми, от улици и читалища, манипулира се българското съзнание. Изключително опасно и тревожно е, че в актуалността, която ни заобикаля, ставаме свидетели на масовото възкресяване на фашистките практики и теории, чийто основен враг за кой ли път са мирът, свободата и справедливостта, чието кредо за кой ли път е фикс-идеята за световно, глобално господство.

 Слово по повод възпоменателното тържество в памет на разстреляните антифашисти, произнесено на 21 юли на Гарнизонното стрелбище, София.

Ваня Добрева е изследовател на българската литература и култура, публицист и политик. Доктор на филологическите науки, професор. Родена е на 20 юли 1965 година в град София. Завършила е НГДЕК „Константин Кирил Философ. През 1990 година се дипломира като магистър по „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1996 година след защита на дисертация на тема: „Структурообразуващи принципи…