АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
„Визията“ на БСП се нуждае от „превод“ на езика на малкия човек

Боян Дуранкев - 25 юли 2018

 „Демократите“ убиха демокрацията, но се настаниха в държавата, превръщайки я в своя частна собственост!

 Интервю на Валентин Георгиев

Валентин Георгиев: проф. Дуранкев, каква е оценката ви за последния документ на БСП „Визия за България“ – успява ли да изведе приоритетите на страната, които са най-важни за решаване?

Боян Дуранкев: по принцип професорите поставят оценки на студентите, а народът – на политиците. И ако се доверим на „народните“ оценки, то след 1990 г. така наречените „демократични“ избори винаги са поверявали страната на тройкаджии и четворкаджии. Но, както се казва често, при демокрацията всеки може да стане политик; вече знаем че наистина това е така, но не винаги всеки става успешен държавник!

Хубавото е, че винаги е имало опозиция (не само парламентарна, но и „извънпарламентарна“ – интелектуална), която е изразявала различни идеи (освен когато трябва да има единна позиция по външнополитически теми!), а при липса на значими идеи – и собствени визии за бъдещето. Цяло щастие за левицата е че в момента управляват организираните политици от ГЕРБ-ОП (да не пропускаме и винаги „гъвкавото“ ДПС) – толкова много критики могат да погълнат управляващите!… Синтез на критиките, но и на възможните решения, е „Визия за България“ на БСП като предварителен документ за „нов курс“ на държавно мислене, движение и поведение.

Една предварителна бележка. Всяка нова визия е заявка или за промяна, или за смяна на системата. Не се изключва понякога и възможността само за „смяна на караула“.

Така че въпросът е: съдържателна промяна или радикална смяна на системата?

В последните 28 години системата по цял свят генерира кризи, които в някои отношения са по-тежки от Голямата депресия през 1929 г. Те са обхванали много аспекти на развитието на науката, технологиите, морала, културата. Големият дефект на сегашната система е описан отдавна – пазарът управлява хората („Profit over People“), „демокрацията“ се купува. А всъщност хората настояват видимата глава на обществото, на науката, на културата, да управлява „невидимата ръка“ на пазара. Затова в САЩ възникна и се разви движението „Occupy Wall Street” и доктрината на Бърни Сандърс; затова в ЕС възникнаха силни социални и националистически движения против глобализма и оставането на всичко на пазара. 99% срещу 1%, както се казва. Това не е ли социална революция?

Обратно казано, в много отношения е необходима „смяна на системата“ – създаване на координирана социална пазарна икономика, на координирана хоризонтална и вертикална реална демокрация, на равни стартови възможности независимо от принадлежността към определена социална група, на възможности за „работа за всеки“, на „поевропейчване“ на минималните и средните доходи, на рязко снижаване на неравенствата, на прилагане на стоманената ръка на закона! И понеже това не е дело за ден-два и на един-двама, необходима е „Визия“ (и свързаните с нея комплексни целеви програми) за социално-икономическо развитие поне до 2030 г. с разбивка по години.

Същевременно „визията“ е и за промяна на системата, а не за нейното окончателно „разграждане“. Всички „единични“ индикатори от социално-политическия живот в страната ни показват различни „аномалии“, свързани с деструктурирането на българското общество, на нация, на народност. Но „визията“ на БСП не предлага „тотална смяна“ на системата, няма и дума за напускане на ЕС, на НАТО, нито изграждане на „реален социализъм“.

Затова акцентирам върху по-голямата тежест на „промяна“ на социално-икономическата система, отколкото на „смяна“ на системата в тази „Визия“. Но това е и „Визия“ за „смяна на системата“ на управление на държавата. Промяната е свързана и със смяна, в този контекст.

Същевременно наблюдателните очи на всеки читател ще забележат отсъствието на ярки напълно реални феномени в нашето общество и икономика като „капитализъм“, „експлоатация“ (освен „сексуална на жени“ – но защо не и на мъже?!), на „класи“, на огромна несправедливост (думата „несправедливост“ присъства само два пъти), на партокрация, на корпоратокрация, на откровена клептокрация. „Визията“ изобилства с прилагателното „социално“ – само по себе си чудесно! – но поради отсъствието на контрапунктове „социалното“ остава мъгливо и доста пресолява ястието. В това отношение „Визията“ се нуждае от „стимуланти“ и обогатяване.

Стигаме и до приоритетите. „Социална държава“, „Повече държава там тогава, където и когато това е необходимо“, „Ефективна администрация вместо административен произвол“, „Върховенство на закона и възстановяване на доверието в съдебната система“ и „Принципно нов модел на ограничаване на корупцията“ – това е двигателят на промяната. В това отношение „Визията“ правилно насочва вниманието към онова, което буксува и не позволява едно демократично, ускорено и балансирано развитие.

Това фокусиране върху държавната машина е в голяма степен правилно решение. Системата, наложена и наследена от „прехода“ от държавен социализъм към „представителна“ (парламентарна) демокрация и „пазарна“ (простостокова,  монополистическа и мутренска) икономика, показва явни, последователни и деструктивни дефекти. От една страна, „натискането на бутоните“ от страна на гласоподавателите веднъж на 4 -5 години (парламент и президент), възпроизвежда устойчива „парламентарна“ партокрация от 2-3-4 основни играчи на политическия пазар, които са със забележително познати физиономии, забележително бързо проспериращи във финансово-икономически аспект и със забележително повтарящи се банални идеи. Партокрацията, откровено казано от страна на обикновения „малък човек“, просто му е втръснала и не работи в негова полза. Обратно казано, когато не го питат за нищо съществено, „представителите“ му не могат да бъдат реални представители. Именно по тази причина представителната „демокрация“ е блокирала, мерено по по-големия брой на негласувалите от този на гласувалите. „Демократите“ убиха демокрацията, но се настаниха в държавата, превръщайки я в своя частна собственост! „Приватизираната“ държавна машина трябва да бъде, с извинение, но точно казано, „национализирана“ или „обобществена“ – както ви се хареса като понятие – за да служи на суверена. Това е целта на „Визията“, имплицитно разписана на първо място.

„Двигателят на държавата“ трябва да заработи на високи обороти, за да се променят нещата, в това отношение „Визията“ е права.

Остава не по-малко сложното – при работещ двигател на държавната машина да се посочи курсът – накъде ще поеме България в обозримо бъдеще

В. Г.: С какво не сте съгласен и смятате, че трябва да се промени или допълни?

Б. Д.: Има неща за допълване, за доизкусуряване, за прецизиране – затова „Визията“ е проект за широко обществено обсъждане а не „Решение на Политбюро и на ЦК на БСП“.

Много мека и хилава е критиката на „прехода“ през последните 28 г. наистина ли сме „отличниците“ на ЕС? Да, имаме макроикономическа стабилност, но поддържайки финансова, икономическа и социална нестабилност на милиони български граждани; стоката „работна сила“ у нас беше и още е „най-евтина“ и удобна за пазаруване от страна на чужденците, но тя самата нямаше как да пазарува с тези ниски „неевропейски“ доходи; експортът е нисък и рисков, но нарасна импортът на всичко, което преди е имало етикет „Произведено в България“. Икономическата система съсипа демографската система и съсипва природната система – отглеждането на деца при ниски заплати, „опазарено“ здравеопазване и „опростачено“ образование, е „неефективно“. „Смърт на раждаемостта“, „приватизация“ на общата природа! „Пазарната икономика“ на България е неморална, нискоефективна и нископродуктивна. Синтезирано казано, България (икономика, общество, природа, наука и т.н.) е в тежка системна криза, която е причинена именно от „приватизираната държава“. С други думи, проблемът не е, например, Борисов, а функционирането по определен начин на държавната машина през целия нескончаем „преход“.

Именно по тази причина се очертава „краят“ на парадната демокрация, принизяваща народната демокрация; „краят“ на бандитската, криминалната и просташката „пазарна икономика“, превръщаща трудещите се в евтин „разход“ (заплати), но трудещи се неуморно за високи печалби на олигарсите и нагли заплати и привилегии за изпълнителните им директори! И тук БСП трябва да бъде съвсем категорична, без да се страхува от „лимузинените“ социалисти (по проф. Андрей Пантев).

Що се отнася до „пътят напред“, то „Визията“ очертава доста смели и полезни решения. Но пътят не трябва да е до плюс безкрайност. Обозримият период трябва да опира не по-късно от 2030 г. по простата причина че за реализирането на по-голямата част от тези идеи 4 годишният „парламентарен“ период е недостатъчен; но все пак хората на възраст 20-50 години трябва да видят собственото си бъдеще.

За „Визията“ е необходимо обобщаването на идеите в няколко дългосрочни комплексни целеви програми за различните подсистеми: за опазване и възпроизводство на природната среда (сега напълно отсъства думата „природа“?!); за демографско развитие; за догонващо икономическо развитие; за развитие на социалните дейности; за повишаване жизненото равнище и качеството на живот; за развитие на науката и научното обслужване. И край!

Но „Визията“ се нуждае от „превод“ с точни сметки на езика на малкия човек. От типа на „ако левицата дойде на власт, то минималната работна заплата през 2020 г., 2025, 2030 г. ще бъде…“; същото за пенсии, за майчинство и т.н. Необходими са майстори-„преводачи“ и визионери с точни сметки, които да оформят конкретна панорама на бъдещето.

В. Г.: Специално в икономиката акцентът пада върху развитие на индустрията, откъдето пък да дойдат пари за развитие на социалните дейности, както и за забрана на приватизация и концесии при стратегически обекти и предприятия. Вашият коментар?

Б. Д.: Ако някой измисли как да се прави нещо от нищо, ще го удостоят с Нобелова награда. Засега такъв откривател няма. Всяко нещо – от иглата и конеца – през сградите и санирането – и чак до поликлиниките и училищата – се прави от нещо друго. Всичко започва от материалното производство, което днес в света е поставено на индустриални начала. Впрочем, всичко пак „свършва“ в това материално производство, ако се затвори производствения цикъл при „зелена икономика“. Така че „Визията“ на левицата, слагайки примат върху материалното производство, изпреварва със светлинни години визиите на неолибералите, които слагат доминанта върху финансите. Впрочем, Доналд Тръмп може да бъде упрекван за много неща, но и той поставя правилно акцента върху материалното производство.

Нещо повече, сегашната държавна глава твърди че „държавата исторически е доказала, че не е добър управленец“, следователно: повече частно, повече приватизации, повече концесии, повече чужди капитали, но дали наистина е така?! Тази хипотеза просто не е вярна, БСП да пита обикновения българин по въпроса. Добрият държавник – стига и да е начетен – ще управлява по-добре държавната собственост, отколкото лошият частник своята тясна собственост! Чрез приватизация разстреляхме такива обществени гиганти като БГА „Балкан“, „Балканкар“, „Кремиковци“, „Химко“, „Булгартабак“ – всичко в услуга на капитала! Спирането на стратегически обекти от вълшебството „приватизация“ може да има здравословен ефект върху тяхното бъдеще, „Визията“ е права!

„Концесия“ – другата магическа дума на „не добрите управленци“ на български вече звучи като „давам ти нещо, сещай се срещу какво, за срок плюс безкрайност и на цена минус безкрайност“. Към 31.12.2017 г. общо 1293 бр. концесии, концесиите за добив са 600 бр., от които 565 бр. са за добив на подземни богатства, 34 бр. са за добив на минерална вода, 1 бр. е за добив на биологични ресурси. Ако се сумират и инвестициите, които прави концесионерът, и приходите от държавните концесии в България, сумарно става дума за около 200-250 млн. лв. годишно – една жалка сума на фона на очакваните ползи за концесионерите – до милиарди лева годишно – от последната страна по жизнен стандарт в ЕС! Затова и чрез концесиите българинът припознава не „невидимата ръка“ на пазара, а „видимата ръка“ на корупцията – при това в гигантски размери.

На път е обаче една концесионна сделка, която може да коства властта на коалицията – тази на Летище София. Тази „потенциална“ концесия не само мирише, а вони! Правителството едва ли се съмнява, че не само авторитетният Румен Радев или бойката Корнелия Нинова, но и всеки българин ще го преценява и чрез идеята за новата гигантска концесия.

В. Г.: Опонентите на БСП питат откъде ще се намерят пари за реализацията на всички тези намерения. Дали пък ако се спрат кражбите, това все пак е възможно да се постигне?

Б. Д.: Проста сметка. Ако се смачка корупцията – която е от 10-20% и до 90% – в разполагаеми бюджет на държавата ще останат поне милиард левове повече. Това не го ли знае всеки управляващ?! Властта е сладка и „ден фамилия храни за цял живот“. Все ще остане и някой лев за покупка на къща в Б…англадеш, например.

В. Г.: Как бихте коментирали решението на КЗК, с което се спира сделката за ЧЕЗ – достатъчно сериозни ли са според вас доводите за бизнеса на „Инерком“ с фотоволтаични централи, монополно положение с разпределението на ток, или това е само една маска за пред публиката?

Б. Д.: Цялата тази сцена с блокирането на покупката на ЧЕЗ и едновременното спиране на продажбата на „Нова броудкастинг груп“ АД беше един епизод от сериал на тема „светът е голям и опасности дебнат отвсякъде“. Уж държавата „не можела да се меси“, пък сега се намеси, когато започнаха да се появяват по-истинските актьори зад кулисите. Все пак добре е че някои от тези „актьори“, освен налични пари, имат и бързи инстинкти.

Но инстинктите не правят стратегията.

 

 

Източник - в. Дума
Председател на Клуб "24 май" Боян Дуранкев е български икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Роден е на 2 май 1951 г. в София. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през…