– Как гледате на това, че България и Македония вече втори път честват съвместно героите от Илинден, проф. Пантев?
– Изцяло позитивно, независимо от неизкоренимите различия. Когато имаш един общ герой, това те сближава. Ние не можем да гледаме на Даме Груев, Гоце Делчев, на Пере Тошев – половината македонци, половината българи, защото ние казваме „българи“, което е основателно и вярно, но от ответната страна се дава един особен привкус. Така че съвместното честване е добър пример за сближаване, а не за онова отвратително дръвчене, което често пъти на някои исторически конгреси предизвикваше леко снизходителна, а понякога и презрителна усмивка, че другите всички говорят за миналото, а ние с македонците (тогава с югославяните) се караме какви са те.
– Но македонците май все още не говорят за Илинденско-Преображенско въстание, както го наричаме ние и каквото е било то в действителност, а само за Илинденско въстание. А нали трябваше да правим общ прочит на историята?
– Те пропускат „Преображенско“ защото то е сто процента българско, в Илинденското има и власи и прочее. Илинденско-Преображенското въстание е българско. То е прието по този начин от европейската и световна преса тогава. Сърбите и гърците се радват на неговото поражение – този пример за балканска ненавист дава една английска журналистка, съвременничка тогава, лейди Дърам. След потушаването му по-богатите бягат в Америка, другите – в България, не бягат нито в Сърбия, нито в Гърция. Това въстание е продължение на априлската идея, родена в Копривщица и Панагюрище. Те много си приличат по организация, по пропаганда, по отглас в чужбина. Това никой не може да го отрече. Няма сериозен учен, който и до днес да не потвърждава, че това е въстание на македонските българи. Съвсем друг е въпросът днес. Това е драмата.
– Явно разделението още стои, историята не е „стикована“.
– Според мен това е неразрешим въпрос. Има много български политици в миналото и историци, които правят кариера с македонския въпрос. Има много македонски политици и историци, които също правят кариера по тази тема. Не можем да разрешем миналото. Нито един сериозен историк в България няма да ви каже, че Гоце Делчев не е българин, обратното обаче е тест за благонадеждност за тези, които в момента живеят в държавата Македония.
Но сега става дума за нещо друго – търсим сближение. Как може да са толкова враждебни два народа, да оставим общия ни генетичен код и произход, как може да почитат еднакви герои, еднакви събития, еднакви добродетели, еднакво минало и в същото време да са толкова враждебни?! И идва въпросът защо македонците (македонските българи по-точно) често са в по-добри отношения със Сърбия и с Гърция, а не със своите исторически братя, каквито сме ние?
– Как си обяснявате това? С кариерните подбуди на политиците в Скопие?
– Колкото и парадоксално да звучи, най-голямото доказателство, че македонците са българи е тази архитектурна гигантомания, тази комплексарска идея, че са единствени на света от Афганистан до Струмица. Ние същото имаме тази мания.
Когато кажеш: какъв македонец си ти, виж диалекта на който говориш! Да, де, но се оказа, че това не работи! Създава се едно условие за сепарация, нека не забравяме, че българските македонци са живели дълги години под угнетяващото въздействие на това, че България първо е съюзник на австро-германския блок, след това е съюзник на Хитлер. Това травмира техния български идентитет. Че са българи те знаят – не са толкова прости техните бащи и деди. Но в момента се създава една особена еволюция, при която те казват – българи сме по произход, но сега се чувстваме различни. Аз също протестирам срещу названието Северна Македония, защото и Благоевград е Северна Македония, но не разбирам защо сме толкова панически нервозни. Има едно несъответствие, което не разбирам – малка Македония не казва, че ще я „глътнем“, ние се страхуваме от това!
– Възможно ли е албанско съединение на Балканите, след като вчера Косово и Албания обявиха, че отварят границите си за свободно движение от 1 януари 2019 г.? Какво ще означава това за България?
– Има един принцип на световната политика спрямо Балканите – извършва се фрагментация, за да може малките държави да бъдат контролирани. Но може би това, за което говорите, е контрапункт на славяно-православния анклав. Да не забравяме, че в Тирана има улица на името на президента Буш. Така че ние дано да си запазим съвременните граници, защото ако следваме принципа „Косово“ и гледаме към Източните Родопи, това навява ако не страх, то поне песимизъм.
– Ще засиля усещането за песимизъм, като припомня, че тези дни френският президент Еманюел Макрон излезе със своята визия за бъдещето на Европа – Европа на три пояса. И ние май сме в третия.
– Кога Европа е приемала Балканите като равностепенна и равнозначима част?! Никога!
– Нашата царска династия е Сакскобургготски, както и британската. Съпругата на Борис III е от Савойската династия. Това не е ли доказателство, че ни приемат като равни?
– Не! Това е доказателство за нашата непълноценност. Само сърбите не позволиха да им натрапят чужденец за крал. Ние – българи, румънци, гърци приемаме да ни управляват хора от чужда кръв, от чужд род. Ние сами, на Балканите, подготвяме условията за намеса поради експозиция на нашата непълноценност. През XIV век турците идват на Балканите като ефекта на водата – тя прониква там, където е най-лесно. Турците не тръгват към Париж. По това време на Балканите има приблизително 40 враждуващи държавни единици. Като си тръгват турците след нашите героични борби, ние – християните, се хващаме гуша за гуша. Е, как това да не прави впечатление на един чуждестранен наблюдател? Затова аз приветствам всякакво балканско разбирателство. То за мен е по-значимо от всякакви българо-китайски проекти или това, че ни харесват в Канада, например.
– Балканското разбирателство ли е преградата срещу планове като този на Макрон?
– Да, но се страхувам, че ще има пропуквания в идеята за такова единство. Съмнявам се, че това ще стане, защото външният свят не обича единството на Балканите, но втората причина е по-важна – ние не се обичаме. Това е пълен идиотизъм при толкова общност – от манталитет през език, до музика и бит. Защо трябва да се възхищаваме от Горан Брегович, а да не можем да позволим някой сърбин или хърватин да ни е началник? Или напротив – ние да сме му началници. Това е идиотизъм и той е многовековен.
– Горан Брегович пя на събора на БСП на Бузлуджа, където бе широко представена и „Визия за България“. Какво ще кажете за нея, като бивш депутат от левицата?
– Красива фразеология. Но ми омръзна от политици, които казват „трябва да…“ Как може? Та ти си 30 години в политиката! Чуя ли „трябва да“ в политическо предаване, търся нещо по-развлекателно. Не може милионер до милионера, мила моя, майнолю, да ми говорят против бедността!
– БСП ли имате предвид? Или и ГЕРБ, и БСП?
– И двете тези партии. Не може да си се реализирал толкова като бляскаво материално състояние и да казваш, че има хора, които са гладни. Това не означава, че политиците трябва да са сиромаси, но все пак има един скепцис към този, който е побързал да реализира себе си, а сега се оплаква, че не може да реализира съдбата на бедните. Нещо не ми се връзва.
Интервю на Красина Кръстева
Източник - Епицентър