Идеята за ускоряващо се социално неравенство с навлизането на новите технологии не е нова, но става все по-популярна. Писатели, историци, социолози и футуролози се опитват да предвидят бъдеще с новите реалности – изкуствен интелект, роботизирани производство и бит, умни машини, поемащи човешките дейности. Изводите им стават все по-тревожни. Расте усещането, че настъпва обрат, който невъзвратимо ще раздели човечеството на слабо зависими една от друга групи.

Не става дума само за неравенство в доходите, за прословутия „златен милиард“, заграбващ благата на планетата. Опасенията са, че бедните стават физически ненужни на богатите дори и като потребители, наред с производителите, измествани от повсеместната информатизация и автоматизация на труда. Израелсският историк Ювал Ноа Харари в книгата си „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ предупреждава, че през ХХІ век социалното неравенство ще достигне своя исторически максимум. В постиндустриалния свят народът, работещата маса губят своето предназначение и стават излишни. Армията се заменя от дронове и роботи, от програмирани оръжейни комплекси, а във фабриките работниците – от автоматизирани производствени системи, 3D принтери и умно оборудване. Така се формира кастата на „безполезните“. Икономическото неравенство се превръща във физиологично. По прогнозата на Харари след 2100 г. човечеството се разделя на биологични касти. Достъпът към най-новите достижения в генната модификация, подмладяването, дълголетието ще бъде гарантиран за най-богатите. Шепата здрави свръхбогати столетници, живеещи доволен, наситен със събития живот, ще формира висшата каста. Останалата маса ще бъдат примирилите се с гарантиран базисен доход, потъващи във виртуалната реалност и отказващи всякакъв протест.

Руският изследовател Павел Родкин също предупреждава: „Капиталът като собственик на роботите и автоматите ще се откаже от станалите ненужни наемни работници, за които няма да има място в новите производствени структури. И само новата креативна класа от програмисти и АйТи специалисти продължава да живее с измамното чувство за своята незаменимост в бъдеще.“

Възможни са варианти за по-нататъшното развитие. Най-позитивният е технологичните блага да достигнат до всички както Интернет, компютрите и смартфоните. Най-негативният е дали богатите ще се съгласят да издържат милиарди хора, ако всичко ще произвеждат машините и изобилието няма да зависи от наличието на жива работна сила? Тогава радикалните решения могат да бъдат целенасочени усилия на елитите към ликвидация на ненужните чрез изкуствено създавани смъртоносни пандемии, биотехнологични въздействия за снижаване на раждаемостта, агресивни внушения за бягство във виртуалния свят и дори до предизвикани „въстания“ на бойни роботи, които ще се заемат с физическото унищожаване. Фантазията на алармистите в това отношение е безгранична.

Компромисен вариант е ако самите елити решат да се изолират от останалото население. Той произтича от тяхната неувереност, че ще съумеят да овладеят социалните и природни процеси в случаи, че се появи неконтролиран вирус, някой от Третия свят успее да изстреля ракета с ядрени бойни глави, катастрофално изригне вулканът в Йелоустоун, астероид се сблъска със Земята или терористи взривят складове с химически или биологически бойни отровни вещества. Ами ако масите изведнъж се разбунтуват и нападнат технологичните гета – градове, долини и гигантски офиси на АйТи компаниите? Списъкът със страхове и възможности и тук е неизчерпаем. Ето защо печели популярност растящото движение на сървайвалистите (обучаващите се да оцеляват) в Силициевата долина, в Ню Йорк сред представителите на големия бизнес и мениджърите на хеджфондовете.

Технологичните елити вече се ориентират към придобиване на защитени имения по-далеч от индустриалната цивилизация на екологично чисти острови, строителство на убежища и бункери в Нова Зеландия, проучване на възможностите за пребиваване в затворени екосистеми, създаване на частни плаващи градове до изнасяне на цели селища на орбита, колонизация на планети, пренасяне на съзнанието в небиологични носители и търсене на технологии на безсмъртието. Нашумелият иноватор Илон Мъск определя съдба на човечеството като мултипланетарен вид и планира заселването на милион човеци на Марс, като основната му грижа е дали ще успеe да запази демокрацията в новата колония. Друг голям финансов играч Питър Тил влага стотици милиони в търсене на технологии за прекратяване на стареенето. Рисковият инвеститор Сем Алтман и идеологът на технологичната сингулярност Рей Курцвайл обединяват усилия за прехвърляне на човешко съзнание в суперкомпютри. Джеф Безос влага милиарди в космически проекти като опит за бягство от земните предизвикателства. И всичко се представя като филантропични проекти, обещаващи достъпност за всички. Но масите отказват да повярват. Достиженията стават достояние на избраните, които контролират развитието на желаните технологии. Технологичните супермени и рискови инвеститори формират бъдеще за себе си, останалите са в ролята на възторжени зрители, които доброволно могат да напуснат шоуто. Цифровата платформа става поредната хранилка за корпорациите, данните и емоциите стават стока, а хората в очите на елита – продукт на неудачно програмиране. Прогресът приема облика на дехуманизация и изолация. Фантомите на антиутопиите обсебват интелектуалната среда и смразяват надеждите на масите. Това ли е бъдещето, което ни очаква?

0,7% от населението на планетата имат годишен доход над 1 млн. дол. годишно и владеят 46% от световното богатство.