АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Самир Амин обясняваше света по-добре от Джордж Сорос

Вихра Павлова - 13 август 2018

На 12 август, 2018 г. напусна този свят Самир Амин (1931-2018) – един от най-последователните критици на глобалния капитализъм, неограничената експлоатация на периферните държави, антихуманното, социал-дарвинистко влияние на пазара, атомизиращо обществото и унищожаващо солидарността между хората и народите.

В България той остана непознат, но на Запад, в развиващите се страни, и най-вече в „Меката на либералната демокрация“ – САЩ,  египетският политолог и икономист, изследовател на глобализацията и зависимото развитие, неомарксист и един от основоположниците на свят-системния подход остави трайни следи и верни последователи.

Един знаменит мислител си отиде, но неговите идеи остават и ни дават възможност да разберем съвременния свят, освободени от натрапваните ни от сутрин до вечер по основните медии и политици неолиберални идеологически догми. 29 години в България идейно господства Сорос и неговите думи звучат от безброй медии, писания и устата на стотици платени от него пропагандистки тружници от НПО-тата. Може би е добре да прочетем и чуем Самир Амин, може би той ще ни обясни по-добре света и това защо така главоломно се провали така нар. „преход към демокрация“ у нас.

Автор на повече от 30 книги, сред които „Империализъм и неравностойно развитие“, „Вирусът на либерализма. Перманентна война и американизацията на света“, „Европоцентризъм“, „Капитализмът в ерата на глобализацията“, „Отвъд американската хегемония? Оценка на перспективите за многополюсен свят“, „Имплозията на съвременния капитализъм“ и мн. др.  Самир Амир показва в тях тясната взаимовръзка между натрупването на капитал и феномена на социалната нищета. И доказва, че световният капитализъм се управлява от олигополи, базирани в страните от капиталистическия център, които държат монопола над технологиите, достъпа до природни ресурси, финансите, глобалните медии и оръжията за масово поразяване. Само чрез победа над тях, обезвластяване/демонтаж, може да се постигне реален напредък.

Либералните концепции за капитализма, свеждащи същността му до „общ пазар“, управляван от „икономически закони“, които оставени сами на себе си трябва да доведат до „оптимален баланс“, не съответстват на реалността. Така нар. „нерегулирани пазари“ се регулират именно от властта на монополите, намиращи се извън пазара. В реално съществуващия капитализъм класовата борба, политиката, държавата и логиката на натрупване на капитал са неразделни. По своята природа това е такава система, при която последователните състояния на неустойчивост се обуславят от социалните и политически противоречия, намиращи се извън пределите на пазара. Настъплението на неолиберализма през последните десетилетия има за цел с цялата своя жестокост да преодолее нарастващата конфликтност на капитализма, който е изчерпан и не може да предостави на човечеството никакви перспективи, освен самоунищожение.

„Стигнали сме до момент, в който, за да се осигури ново пространство за експанзия на капитала, ще бъде необходимо унищожението на цели човешки общности“, пише той. И като наблюдаваме как през последните години капитализмът изби милиони хора в Близкия Изток, и не само там, а сега увеличава военни бюджети, настървено води търговски войни, технологични войни, нови студени войни, надпревара във въоръжаването тази перспектива тепърва предстои.

Политиката в условиятата на неолиберален капитализъм се превърна в пълна безсмислица, тя повече не работи и губи всяка възможност да придаде смисъл и съгласуваност на алтернативни обществени проекти. В миналото господстващата класа уверява, че почтеността на членовете й доказва законността на техните привилегиите. Днес в света на бизнеса и политиката намира място нещо,  наподобяващо мафиотски модел, постепенно превръщащ се в норма не само за страните от третия свят, или за държави с периферен и зависим капитализъм като България, но и за центъра на световната система.

Но „изкуфелият“ капитализъм не възнамерява мирно да доживее своя век. Напротив, това старческо слабоумие е съпроводено с ръст на агресията.

Въобще не сме преминали в нова „неимпериалистическа“ фаза, понякога наричана „пост-империалистическа“, ни казва Самир Амин. Точно обратното: по своята същност империалистическата система е достигнала границата на своята агресивност. „Превантивната война“, „правото“ да инициира, което Вашингтон запазва за себе си, директно ликвидира международното право. Всеки юрист знае, че повечето от войните от 1990 г. насам са абсолютно нелегитимни, което означава, че тези, които носят отговорност за тях, са военнопрестъпници. Програмата за отмяна на гражданските права вече е в ход. Принципът на равенството между хората беше заменен от разделянето на хората на „расата на господ“ (САЩ и Израел) – и всички останали народи. Тази „раса на господ“ има право да заграби необходимото й „жизнено пространство“, докато самото съществуване на другите народи, е разрешено само ако не представлява заплаха за амбициите на „господарите на планетата“. От гледна точка на американския истъблишмънт, всички ние сме хора, имащи право на съществуване единствено в случай, че не пречим на експанзията на транснационалния капитал на САЩ.

Съвременната империалистическа система е и система за централизиране на излишъка в световен мащаб. Поляризацията заема централно място в историята на глобалната капиталистическа експанзия. Непрекъснато нараства разривът между центъра и периферията. Това е ново явление в историята на човечеството. За последните пет века разривът се е увеличил до такава степен, че от опита, притежаван в миналото, нищо не е останало. Борбата с това явление е възможна само чрез постепенно изграждане на посткапиталистическо общество, животът в което действително ще бъде по-добър за всички. Така смятат Самир Амин и негови знаменити съмишленици като Имануил Уолърстейн.

Тези движения, които днес са включени в обществената борба „за един по-добър свят“ и алтернативна глобализация, ще могат да постигнат значими социални промени само ако са освободени от идеологическия вирус на либерализма и започнат отново истински теоретичен дебат. В противен случай ще останат заложници на неефективните „коригиращи“ мерки като тези, върху които почива реториката за „намаляването на бедността“, която лицемерно струи от устата и на българските политици. Или както пише Уолърстейн (относно либералните идеологеми, доминиращи и у нас), „всичко е длъжно да се промени така, че нищо да не се променя“. Но изграждането на общество, способно да даде истинското значение на гражданската политическа демокрация, е невъзможно без скъсване с либералните идеологически догми. Освобождаването от либералния вирус е задължително условие, неспазването на което превръща демокрацията в начин за утвърждаване на едностранната диктатура на капитала. Съчетанието на либерализма с демокрацията е съчетанието й с капитализма, който по своята същност е отрицание на демокрацията.

Основната непосредствена задача, стояща днес пред антисистемните движения, е да осуетят вашингтонския военен проект: това е абсолютна предпоставка за постигане на свободата, от която се нуждаем, и без която всеки социалнен и демократичен прогрес и преход към многополюсен свят остават в крайна сметка уязвими. В отговор на това предизвикателство „Политиката“ в настоящия смисъл на термина и следователно ролята на държавата ще продължат да бъдат решаващи.

Самонадеяният характер на американския проект означава, че той е обречен да се провали, макар и на ужасна човешка цена. Съпротивата на жертвите – народите на Юга, ще става все по-силна и ще принуди САЩ да воюват на много фронтове. Съпротивата в крайна сметка ще победи противника, и дори може да събуди общественото мнение в Съединените щати, както се случи с войната във Виетнам. Но би било много по-добре да се спре катастрофата по-рано с помощта на международна дипломация. Тук Самир Амин е солидарен с друг неомарксист – Чейс-Дън, според когото опозицията на държавите в БРИКС срещу западния експанзионизъм създава пространства за западно антисистемно движение. Сътрудничеството Юг-Юг, което БРИКС и други регионални съюзи насърчават, има потенциал да постигне политическа, икономическа и финансова независимост от западно доминираните институции. Това прави  малко вероятно една единствена сила да установи хегемония в световната система (1) (което се очаква от Китай).

Изграждането на бъдещето винаги започва от днес и е необходимо да тръгнем по този път сега. Не да чакаме поражението на Съединените щати. Предстои ни най-дългият преход към световен социализъм. Само тогава може да се постигне целта за истински многополюсен свят.

Източници:

Amin, Samir. The liberal virus : permanent war and the Americanization of the world. New York. Monthly Review Press, 2004

Amin, Samir. Beyond US Hegemony? Assessing the Prospects for a Multipolar World. Beirut. SIRD, 2006

 (1) Цит. по Komlosy, А. Prospects of Decline and Hegemonic Shifts for the West.  In: Journal of World-Systems Research. Vol. 22. 2016, р. 476 

Вихра Павлова е асистент, д-р по философия в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН. Занимава се с геополитика и геополитическо прогнозиране.