Терминът „студена война“ е неприложим за съвременните международни отношения, категорична е професорът по история
На 30 август 1963 г. от Белия дом изпращат първото пробно съобщение по пряка кабелна връзка до Кремъл, което гласи: „Бързата кафява лисица прескочи ленивото куче“ (The quick brown fox jumped over the lazy dog’s back) и цифрите от 0 до 9. Изречението съдържа всички букви от английската азбука.
55 години след въвеждането на пряка връзка между президента Джон Кенеди в Белия дом и генералния секретар на КПСС Никита Хрушчов в Кремъл по време на Студената война (1946 – 1991), задаваме въпроса: „Как контактуват Великите сили днес и какви са резултатите и въздействието от тази комуникация?“
Ако преди повече от половин век целта на директния контакт между лидерите е била да се предотвратяват опасностите от война между двете свръхсили във връзка и с ракетната криза в Куба, то днес комуникациите са на разположение на Великите сили, но кога и как лидерите им посягат към пряк контакт е друг въпрос.
Защо процесът на управление и състояние на света днес не може да се характеризира с термина „студена война“? Кой е истинският опонент на САЩ, ако това не е Руската федерация? Защо Бил Клинтън произнася за последно една от най-оптимистичните си речи именно в София през 1999 година? Има ли движение от еднополюсен към многополюсен модел в света и какво следва?
Отговор на тези и други въпроси в звуковия файл в анализа на проф. Искра Баева с участието на политолога Димитър Ганев.
Източник - БНР, програма "Христо Ботев"