АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Какво ми нашепва публичната среда

Юрий Борисов - 31 август 2018

Не знам дали сте забелязали, но у нас вече няма от къде да се информираш какво се случва или не се случва с икономиката на България. Силно намаляват и постепенно изчезват информациите и анализите за отношението на държавата към бизнеса и отношението на бизнеса към държавата; за това как се движим в света по критериите конкурентоспособност, производителност, условия за бизнес, кадрови дефицити и прочие; кои инвеститори си тръгват и кои инвеститори идват; променя ли се структурата на българския износ; кои български предприятия дърпат напред и кои загиват; как се държи чуждият капитал у нас – инвестиране в дялов капитал, реинвестиране на печалбата, плащане на данъци, отношение към българския производител; има ли динамика в отношенията между затворената в банките печалба на българския капитал и реинвестираната в икономиката печалба и т.н. Не говоря за по-сложни неща, които са страшно важни за наемния труд, но по принцип отсъстват от публичната среда като например динамика на разпределянето на принадената стойност между корпоративна печалба и съвкупна заплата.

Няма, няма и няма. Пълно затъмнение.

И тъй като все пак искам да удовлетворя някаква своя потребност от икономически анализи, отварям днешния Les Echos, за да се полюбувам на разгорещен спор за френския бюджет 2019, който още не е приет от Министерския съвет, но вече пълни с реакции печатните и електронните медии, до които се докосвам. Едни казват, че правителството е поело „въоръжен“ десен курс като премахва индексациите на пенсиите и социалните помощи и като не забравя за данъчни облекчения за едрия бизнес. „Ceinture pour les gens modestes, open bar pour les grandes fortunes.“„Колан за скромните хора, „отворен бар“ за големите богатства“, ни казва Ian Brossat. Да, ама Cecile Cornudet ни споделя своя анализ, според който Макрон и неговото правителство правят крачка в  ляво, като запазват огромните обществени дефицити при този анемичен икономически растеж. И за да си съставиш собствено мнение ти предлагат числа и сравнения.  Например обясняват ти как при 40 години осигуряване и 30 години получаване на пенсия (!!!) и при тази демографска криза, налегнала страната и това лошо икономическото състояние на Франция,  е саботажно някак да искаш индексиране на пенсиите.

Да, ама на мен ми е по-интересно да знам какво се случва в България!

Може да ти е интересно“ – шепти ми Публичната среда – „ама богаташите в България нямат никакъв интерес ти да знаеш и другите като теб да знаят. Затова изчистват медиите, които притежават, от всичко съществено,  имащо значение както за развитието на обществото като цяло, така и за класовите отношения в това общество“.

„Добре де, аз какво да правя? Да се интересувам от френския бюджет и от Тръмповите търговски пируети ли?“ „Че мен какво ме интересува какво ще правиш?“ – любезно ми отговаря Публичната среда – „Стой си мирно и си чакай пенсията, защото да я дочакаш си е личен успех! Казах!“

Секретар на Клуб "24 май" Юрий Митков Борисов е доктор по философия. Роден на 12 август 1956 г. Средното си образование завършва във Френската езикова гимназия „Ромен Ролан“  гр. Стара Загора, а висшето - в СУ „Св. Климент Охридски “. В периода 1980 - 1983 е учител по морал и право, естетика, обществознание, логика и психология във ФЕГ „Ромен Ролан“. …