АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Проф. Робърт Райх: „Следващата голяма катастрофа  идва!“

Васил Проданов - 04 септември 2018

„Следващата голяма катастрофа идва“, заяви тези дни проф. Робърт Райх, служител в администрацията на президентите Джералд Форд и Джими Картър,  министър на труда при  Бил Клинтън. Имах шанса да се запозная с него през 1992 г., когато като гост професор във Вашингтон посетих мозъчния тръст на Демократическата партия „Прогресив полиси инститют“, където под ръководството на Райх бе разработена предизборната  програма „Да сложим хората на първо място“, с която Бил Клинтън спечели изборите. По това време Райх беше възторжен глобалист и изигра водеща роля в отказа на Демократическата партия от идеите на Рузвелт и ориентацията й към глобализма чрез съвкупност от идеи, които след това бяха развити от Лейбъристката партия на Великобритания като „третия път“. Тогава Райх ентусиазирано ми говореше за това как Демократическата партия трябва да се откаже от предходната работническа класа и да заложи на „работниците на знанието“, хората занимаващи се с високоинтелектуален труд, които са основата на новата „икономика на знанието“, която ще бъде от полза на всички, от която ще спечелят всички. С тази изработена под негово ръководство платформа Бил Клинтън дойде на власт и управлява два мандата.

Минаха две десетилетия обаче и се оказа, че неговите оптимистични очаквания съвсем не се реализираха. Глобализираният неолиберален капитализъм, прегърнат и от неговата Демократическа партия започна да се тресе от противоречия и губещата от тези противоречия бяла американска работническа класа, от която демократите се отказаха, гласува за популиста Тръмп.  Тогава Райх като че ли стана съвсем друг човек, не онзи, с който разговарях някога, не оптимиста за бъдещето на Америка и на глобализираната икономика, не пророка на „работниците на знанието“, а точно обратното. След като Тръмп спечели изборите започна да пише, че Демократическата партия има бъдеще, ако си върне работническата класа – нещо, за което дори БСП у нас не говори. От сутрин до вечер в блога си и по медиите ругае Тръмп.

Тези дни, отбелязвайки че на 15 септември се навършват 10 години от колапса на банката Лемън Брадърс, която бе знакова за кризата през 2008 г. написа, че „Следващата голяма катастрофа идва“ (1). Официално като че ли икономиката върви напред, борсовият пазар е в добро състояние, корпоративните печалби растат. Мнозинството американци обаче живеят в сянката на голямата рецесия, отбелязва той. Заплатите им не са нараснали в съответствие с инфлацията. Много са по-зле, поради нарастващите цени на жилищата, здравеопазването и образованието. Стойността на това, което притежават е по-малко отколкото през 2007 г. През миналата година 40 % от американците семейства са водили борба да задоволят поне една от базисните си потребности – от храна, здравеопазване, жилище за живеене.

Според проф. Робърт Райх САЩ в момента вървят към катастрофа, която в добрия случай ще бъде такава като през 2008 г., а в лошия – като тази през 1929 г. Ако се взрем в тези две катастрофи ще видим, че те идват след разширяващи се дисбаланси между това, което повечето хора могат да купят и това, което могат да получат като доходи. Именно тези дисбаланси в момента са във възход. Най-богатият 1 % от американците днес получава 20 % от доходите и притежава 40 % от богатството на Америка. Това са данни, подобни на тези от 1928 и 2007 г. Американската икономика при това положение неизбежно ще катастрофира, тъй като зависи от потребителските разходи, за да продължи да расте, а  това не е възможно, ако повечето доходи отиват у едно малцинство. Почти 80 % от американците живеят от заплата до заплата. Скорошно проучване показва, че 40 % от американците казват, че те не биха могли да си платят сметките, ако се наложи да плащат за нещо извънредно – например 400 долара. А тепърва потребителските им разходи ще растат, поради митата наложени върху евтините китайски стоки, които обикновените американци досега купуваха.

Досега нещата се закърпваха, благодарение на ускорено нарастващите дългове, вземани от американските домакинства, за да поддържат потреблението си. В резултат на това през първото тримесечие на тази година този дълг е стигнал равнища по-големи от всякога в американската история, равнявайки се най 13.2 трилиона долара. Досега успяваха да връщат задълженията, тъй като лихвите бяха ниски, но времето на ниските лихви изтича и тепърва ще бъдат изправени пред невъзможността да плащат. Както през 1929 г. и 2008 г. дълговият балон предстои да се спука и САЩ са вече много близко до това състояние.  А през последното десетилетие наблюдаваме нещо, което става преди това между 1913 и 1928 г. когато дългът на американските домакинства почти се удвоява. Голямата част от американците се държат като играчи в игра на покер, където печалбата се концентрира във все по-малко ръце, а другите продължават да стоят в играта, вземайки заеми. Скоро обаче това ще бъде невъзможно и тогава ще дойде краят. Както става в по-тежкият вариант с верижния фалит на банки през 1929 г. И както става в по-лек вариант с фалита на Лемън Брадърс през 2008 г. Дисбалансите и сега са налице. Катастрофата предстои. Така смята професорът от Харвардския университет Робърт Райх и бившият министър на Бил Клинтън.

Ако той смята така, възможно е и да стане. Предстои да видим. Но си мисля друго, не за Америка, а за самия него. Ех, проф. Робърт Райх, проф. Робърт Райх, а бяхте такъв оптимист за Америка  през 1992 г.! Също като своя сънародник Франсис Фукуяма, който точно тогава публикува своята книга „Краят на историята и последния човек“. Мина четвърт век и двамата вече сте катастрофични песимисти и говорите за катастрофа и разпад на Америка. Изминахте пътя от неолибералния оптимизъм към днешния катастрофизъм. Така и не успяхте да разберете какво става с неолиберализирания капитализъм, чиито ентусиазирани проповедници някога бяхте. Да разберете как това, което изглежда като победа при него може да се превърне в своята противоположност.

(1) Robert Reich: The Next Great Crash Is Coming, https://www.truthdig.co(m/articles/robert-reich-the-next-great-crash-is-coming/, 03.09.2018

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. За контакт: vprodanov@hotmail.com