АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Проф. Искра Баева: Събитията от 9 септември 1944 г. са съчетание на класически преврат с немалобройни въстанически акции из страната

Искра Баева - 09 септември 2018

Преподавателят в Историческия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ проф. д-р Искра Баева в интервю за Агенция „Фокус“ по повод събитията от 9 септември

1944 г.

 

 

 

 

 

Фокус: Проф. Баева, на 9 септември се навършват 74 години от Деветосептемврийските събития през 1944 г. Исторически пределно ли е това и какви са вътрешните и външните условия, довели до преврата от 9 септември?

Искра Баева: Не, историческите събития нямат хронологичен предел. Те съществуват в съзнанието на хората, докато предизвикват техния интерес. Затова отбелязваме събития с над вековна отдалеченост във времето като Априлското въстание, Освобождението, Съединението, да не говорим за онези от Средновековието. Що се отнася до вътрешните и външните условия, които правят възможни дълбоките промени, започнали на 9 септември, те са добре изследвани и описани в българската историография.

Водещи несъмнено са външнополитическите условия, защото става дума за заключителния етап от такъв разтърсващ Европа и света конфликт като Втората световна война. Външните условия са представени от императивната необходимост Третият райх и неговите съюзници от Тристранния пакт, между които, за съжаление, е и Третото българско царство, да бъдат победени. За да стане това възможно обаче, се оказва необходима не просто международна коалиция, а световен съюз, в който се обединяват САЩ, СССР, Великобритания и още десетки държави, съюз, наречен неслучайно Антихитлеристка коалиция. Участващите в нея държави са твърде различни в геополитическо, идеологическо и други отношения, затова договарянето им за това как да бъде постигната безусловната победа и как трябва да изглежда следвоенният свят става трудно, дълго и минава през значителни компромиси. В хода на преговорите се стига до прословутото разделяне на Източна Европа на сфери на влияние между Великобритания, представяща Запада, и Съветския съюз, при което България е поставена в съветската сфера.

От волята на Съветския съюз започва да зависи развитието на България още преди повратните дни на септември 1944 г. И независимо, че в Съюзната контролна комисия наред със съветски заседават още американски и британски представители, техният глас е само съвещателен, защото такива са правилата, създадени още през 1943 г. – тогава в Италия в Съюзната комисия съветските представители са без решаващ глас.

Но наред с водещия външен фактор в България съществуват и вътрешни фактори. Първо място сред тях играе създадената през лятото на 1942 г. политическа коалиция Отечествен фронт, в която участват както комунистите и земеделците, така и представители на традиционните антинацистки партии и политически кръгове. Вторият по важност фактор е антинацистката съпротива, която организират главно комунистите, но с немаловажното участие на земеделци и безпартийни. В последните месеци и дни преди 9 септември 1944 г. те организират толкова много акции, че принуждават властите не само да създадат жандармерията за борба с партизаните, а и да хвърлят редовната армия в борбата срещу българската съпротива. Съществува и легална опозиция, която в началото на септември се опитва да осъществи плавен преход. Това е правителството на Константин Муравиев. Този опит е обречен на неуспех, тъй като не получава външна подкрепа отникъде, като имаме предвид съдбата на мисията на Стойчо Мошанов в Кайро. Това накратко са външните и вътрешните предпоставки за 9 септември 1944 г.

Фокус: От съвременна гледна точка преврат или революция е извършеният акт от 9 септември?

Искра Баева: По този въпрос отдавна се спори, но главно между политиците. В епохата на социализма много ясно се вижда как първоначалните оценки за 9 септември като завземане на властта, победа, въстание постепенно се заменят с определянето на събитията като революция, а впоследствие дори и като социалистическа революция. След новата голяма промяна в България, настъпила в края на 1989 г., започна да се говори само за преврат. Няма нужда да обосновавам политическия заряд и на двете позиции.

За професионалните историци събитията говорят за по-сложна картина, която не може да се оцени еднозначно. Несъмнено властта в София е взета с помощта на преврат, осъществен от военните от „Звено“, които са част от ОФ. Същевременно обаче, за разлика от другите преврати от българската история, в страната паралелно се развиват бурни събития – партизани, съпротивителни групи, местни комунистически, ремсови, земеделски дейци, стимулирани и от приближаването на Червената армия до българските граници, започват да завземат властта по места. А някъде местните власти сами я предават, съобразявайки се с променилата се реалност. Така че очевидно става дума за съчетаване на класически преврат в центъра с немалобройни въстанически акции из страната.

Фокус: Какво се променя в България след 9 септември 1944 г. и кога става ясно, че един модел вече е изчерпан?

Искра Баева: След 9 септември 1944 г. в България се променя всичко – политика, икономика, социален живот, култура, демография и т.н. С дотогавашното развитие на България е скъсано кардинално и започва изграждането на нов социално-икономически модел. Това е моделът на държавния социализъм от съветски тип. Той е пренесен от Съветския съюз и е реализиран най-вече от българските комунисти. Известно е, че този модел е наложен с помощта на мащабни политически репресии, че той отстранява от обществения живот цели класи, но същевременно модернизира България – осъществява ускорена индустриализация, създава едро машинизирано аграрно производство, урбанизира държавата, което вкарва традиционния български селянин в градския бит с придобивки като вътрешна тоалетна, течаща вода, баня, централно отопление, задължително прогимназиално образование, достъпни културни институции и също такива медицински услуги.

Кога се изчерпва моделът? След като извършва модернизацията на обществото с помощта на екстензивния си модел – горе-долу това, което описах. Когато обаче идва времето за качественото преустройство на модерното общество, моделът започва да боксува и да търси средства за интензивно развитие, които намира в пазарната, сиреч капиталистическата икономика. За България процесът на изчерпване започва през 60-те години, а завършващият му етап настъпва през 80-те години, най-ярко капитулацията на модела може да се види в т.нар. Юлска концепция от 1987 г.

Фокус: Обединява или разединява българите днес датата 9 септември и как си обяснявате носталгията към социализма на младото поколение, което не е живяло в онзи период?

Искра Баева: Едва ли някой има съмнение, че датата 9 септември разделя българското общество. Причините също са ясни: за част от българите 9 септември е начало на влизането им не само и не толкова във властта, колкото в модерния свят, при който традиционното общество се пропуква и настъпва бързо социално развитие. Става дума за онези значителни като брой социални слоеве, които при социализма се „качват в социалния асансьор“, който им дава възможност да осъществят професионална, образователна, научна, културна или административна кариера. За друга част обаче тази дата носи крах на житейската и семейната съдба, репресии, физическо унищожение и социална деградация. Те няма как да не възприемат датата 9 септември като черен ден в българската история.

Защо днес съществува носталгия по социализма сред младото поколение е интересен въпрос. Първо обаче трябва да кажа, че в този случай не може да става дума за носталгия, защото съвременните младежи няма как да помнят „доброто старо време“, както го правят много българи от по-възрастното поколение. Очевидно става дума за друго обществено явление. Според мен, то е мотивирано от неприемането на някои елементи от днешната ни демократическа, но и капиталистическа реалност. Това е естественият младежки бунт срещу несправедливостите в съвременна България. Бих отишла и по-далеч: в повечето случаи не става дума за желание на младежите да се завърнат назад към „социалистическото минало“, а да направят днешния и най-вече утрешния ден на България по-справедлив за мнозинството български граждани. Това е поглед напред и бунт срещу олигархичната ни фасадна демокрация, поглед, насочен към желанието в България да се утвърди истинска демокрация, каквото и да се разбира под това понятие, и да се създадат реални възможности за развитие за всекиго.

Фокус: Трябва ли тези събития да се изучават в училище и може ли историческото минало от този период да бъде оценено обективно?

Искра Баева: Разбира се, че трябва да се изучават. Всъщност, изучаването им в училище никога не е прекъсвало, сменят се само учебните програми, които от средата на 90-те години вече достигнаха и до включването на нашето време. Фигуративно казано: от траките до Бойко Борисов. Що се отнася до въпроса дали това минало може да бъде оценено обективно, аз бих отговорила с контра въпрос: А кое минало се оценява абсолютно обективно? Да не би за създаването на българската държава, произхода на прабългарите, за Средновековното, за османското владичество или за дейци и събития от историята на Третото българско царство да не се водят остри спорове? Не, за нито един от тези периоди няма единна и общоприета оценка. И това е нормално, защото в различните оценки се крие научният подход към историята. Тя е субективна наука, тъй като се прави от субекти и се пише от субекти със своите страсти и пристрастия. Важното е при анализите си професионалните историци да се опират на документите и фактите, и най- важното – да не ги преиначават или да ги премълчават целенасочено. Такива действия, които за съжаление, винаги говорят за съзнателна или неосъзната политизация на историята. А че различия в оценките има и ще продължава да има, е напълно нормално – така се развива всяка наука.

Същевременно, смятам, че днес е добре да постигнем органичен консенсус по някои основни въпроси, за да не оставаме в плен на миналото, а да потърсим онова, което заедно бихме могли да направим, за да осигурим по-добър живот на всички български граждани днес и в бъдеще.

Деница КИТАНОВА

 

 

Източник - Агенция Фокус
Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…