„Безпрецедентно, българската войска напусна бойното поле, обърна гръб на преследващите ги победители и тръгна към София да търси сметка на управниците си…“ – У. Чърчил
Войнишкото въстание избухва след пробива на съглашенските войски на Македонския фронт при Добро поле (18 септ. 1918 г.). Обезверените от поражението войници се поддават на гнева си и формират няколко въстанически групи, насочили се към вътрешността на страната. За неорганизирания и спонтанен бунт на близо 5000 войника бързо се намират водачи – земеделските лидери Александър Стамболийски и Райко Даскалов, които дълго са предупреждавали цар Фердинанд за рисковете от съюза с Германия.
Въстание ли са събитията в Радомир от септември 1918 г. или предателство на група заблудени войници, водени от политически опортюнисти?
По темата “Войнишкото въстание и Радомирската република от 1918 г.” в предаването „История.бг“ разговарят проф. ИСКРА БАЕВА – преподавателка по съвременна история в Софийския университет „Свети Климент Охридски, проф. ВЕСЕЛИН ЯНЧЕВ – преподавател по Нова българска история в Софийския университет, експерт по история на армията и вътрешната сигурност в Следосвобожденска България, проф. БИСЕР ГЕОРГИЕВ – преподавател по История на Българското възраждане в Шуменския университет „Константин Преславски“ и доц. ГЕОРГИ КОКЕРОВ – изследовател на войните в българската история.
