В състезанието между интелектите няма победители. Това не е борба, а среща, уредена от  съдбата. Заложена е в безвременната история на прераждащата се душа да стане точно тогава, точно между такива умове и точно по този начин. Не с оръжия, а с инструменти за градеж. Тези пособия  са основно благородството и ерудицията, наследени от преражданията, култивирани от победите и пораженията и за които епизодите за телесни пребивававания, наречени от нас животи,  не са от значение. Това е единственото бойно поле, където превъзходството на другата страна не поражда омраза и завист, а възхита.

Възхищението е висше блаженство на Божествено ниво, незабравими мигове на  мимолетно равновесие по време на радост от мисленето в тази телесна рамка. Божествена е, защото освен всичко друго, е безкористна . Това означава, че цялата енергия на Висшия Аз е вложена в радостта на преживяването, от срещата с красотата на друг ум, и не е отделен и нито един джаул енергия за „самоизяждане от безпомощност”. Така наричам завистта.

Възхитата е победителката над егоизма. Тя е тържество на чистото чувство, на онази смесица от преклонение и наслада, за която непритежанието и рожбата му – завистта , дори не знаят, че съществува. Неспособността за възхищение е предопределено страдание, за което, според мен,  биологичният му носител няма вина. В някаква степен може да бъде упрекнат за това, че се съгласява с тази безпомощност. Но и това е несправедливо обвинение, защото хората, които са го възпитавали дотогава, не са знаели за това високо ниво и не са му го посочили като правилното място за личностно съществуване. Те без да искат са го оставили да разпилява енергията в посока „самоунищожение” , вместо да я използва за  съграждане чрез самоусъвършенстване.

Възхищението е възхитително само по себе си и  защото е жизненоважен медикамент за удължаване на биологичния живот. То благородно подарява себе си на по-нисшия си физиологичен носител  – човешкото тяло, под формата на  ендорфини, хормоните на удоволствието. Те пък са във връзка с ретикуларната формация, стояща в основата на имунитета. Това рядко съчетание на профилактика и лечение е забележителен пример за превъзходството на духовността над тялото и жлезите му с вътрешна секреция.

Възхищението не е самопризнание за загуба, а неусетно съпричастие, вид съучастие  към достижението на друг човек. То личи по блясъка на радостта в очите и по полудяването на пулса. А светлината на този блясък блести с триумфа на победата над Тъмната материя, вградена във  Вселената, която в този момент губи смисъла на съществуването си.

Да поощрим хармонията между духа и тялото!