АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Проф. Искра Баева: От Кубинската ракетна криза може да се изведе посланието, че и в най-напрегнатата ситуация се намира мирен изход

Искра Баева - 21 октомври 2018

Историкът проф. Искра Баева в интервю за Агенция „Фокус“ за напрегнатите дни от втората половина на октомври 1962 г., наречени ракетната, или Кубинската криза.

 

 

 

 

 

 Фокус: Проф. Баева, на 18 октомври 1962 г. започва Карибската криза. Кои страни са замесени в този конфликт?

Искра Баева: Всъщност кризата започва, когато на 14 октомври 1962 г. американски разузнавателен самолет Ю-2 заснема тайно изграждането на стартови площадки за съветски ракети СС-4 със среден радиус на действие край Сан Кристобал в Куба. Това е съобщено на 16 октомври на тогавашния американски президент Джон Ф. Кенеди, който преди това е получавал уверения от съветските дипломати, че няма да бъдат разполагани съветски ракети в Куба. След като разузнавателната информация е потвърдена, Кенеди е принуден веднага да действа, тъй като подобни ракети застрашават територията на САЩ.

Като всеки важен конфликт от онова време, той е между двете свръхсили, родили се в резултат от Втората световна война – Съединените щати и Съветския съюз. Но също както често се случва тогава, той засяга и други държави. В тази случай – на първо място Куба, където през 1959 г. побеждава революцията срещу местния диктатор Батиста, подкрепян от САЩ. А американските опити силово да бъде спряна Кубинската революция тласкат националреволюционера Фидел Кастро към сътрудничество със Съветския съюз. Косвено засегната от конфликта се оказва още и Турция, където преди това са разположени американските ракети „Юпитер“, насочени към Съветския съюз, които се превръщат в разменна монета при окончателното преодоляване на кризата.

Но мащабът на евентуалните последици от кризата е толкова широк, че целият свят се чувства засегнат или по-скоро застрашен, тъй като Ракетната криза би могла за втори път след края на Втората световна война да доведе до ядрен сблъсък – първият е по време на Корейската война от началото на 50-те години, но през 60-те години ядреният потенциал на САЩ и СССР е многократно по-голям и опасен.

Фокус: Каква е международната обстановка преди започване на кризата и какви са причините за възникването ѝ?

Искра Баева: Става дума за епизод от Студената война, която се води с всякакви средства – пропагандни, идеологически, разузнавателни, диверсионни, икономически, а на моменти дори и военни, макар и в периферията. Тя се води между основните победители във Втората световна война, като залогът е бъдещето на човечеството: дали капитализмът или социализмът ще вземат връх. Конфликтът се възприема обикновено като противопоставяне между Запада в лицето на САЩ и Изтока, представян от СССР.

До Ракетната или Кубинската криза, както се наричат напрегнатите дни от втората половина на октомври 1962 г., се стига, след като съветският лидер Никита Хрушчов се опитва да се възползва от новата ситуация в Куба, за да наруши баланса на силите. До момента Съединените щати вече разполагат с военни бази навсякъде по света, включително и близо до границите на СССР – американски ракети има както в Турция, така и в Италия. В отговор Съветският съюз може да разчита само на подводници, които носят ракети, но революцията в Куба предоставя шанс за отговор на американската военна заплаха с разполагане на съветски ракети в „задния двор“ на САЩ. На Хрушчов това действие може и да е изглеждало логично, но то е толкова драстична промяна в утвърденото вече съотношение на военните сили, че Кенеди няма как да не реагира бързо и решително. Това е контекстът, в който се развива Кубинската криза, превърнала се в една от повратните точки в развитието на Студената война.

Фокус: По какъв начин се развива Карибската криза и може ли тя да се определи като кулминация на Студената война?

Искра Баева: Да, Кубинската криза може да се определи като кулминация на Студената война, тъй като президентът Кенеди обявява морска блокада на Куба, като американските кораби не позволяват на съветските да достигнат до острова. Като имаме предвид импулсивността на съветския лидер Хрушчов и относителната младост на американския Кенеди, хората по света с притаен дъх следят дали играта на нерви между двамата няма да излезе от контрол. Опасността е да се стигне до използване на ядрено оръжие и съответно до нова световна война, този път многократно по-унищожителна от първите две, заради новите оръжия, многократно по-унищожителни от използваните от американците през 1945 г. в Хирошима и Нагасаки. Изглежда сякаш светът е на прага на ядрен апокалипсис и унищожение на човечеството. В крайна сметка, след напрегнати преговори, в които водещ участник е братът на президента и тогавашен министър Робърт Кенеди, се стига до споразумение чрез взаимни отстъпки.

Съветският съюз се съгласява да се откаже от намеренията си да изгради ракетна база в Куба, насочена срещу САЩ (ракетите оттам с лекота могат да достигнат Вашингтон), а Съединените щати на свой ред – да изтеглят ракетите си от Турция. Това последното е резултат от тайна спогодба, докато явната оповестява ангажимента на САЩ да прекратят подривните си действия в Куба и да се примирят с нейния нов режим.

Допълнително решение, важно за бъдещето, е установяването на пряка линия за контакт между ръководствата на двете държави – това е т.нар. червена телефонна линия. Прекият контакт е важна гаранция, че в бъдеще няма да се стигне до ескалиране на напрежението поради недоразбиране или самостоятелни действия на различни институции в двете водещи световни сили. Червената линия също така демонстрира от чии решения зависи бъдещето на света.

Фокус: Какви са геополитическите последици след Кубинската криза?

Искра Баева: Най-важната геополитическа последица от Кубинската ракетна криза е, че е потвърден балансът на силите като гаранция за продължаване на мира. Става ясно, че всяка драстична промяна в съотношението между САЩ и СССР е опасна за всички, затова водещите сили оттук нататък ще се опитват да се удържат от крайни действия, но и да възпират своите съюзници от такива.

По-големи проблеми постигнатият компромис поражда за Съветския съюз, тъй като част от неговите съюзници го възприемат като отстъпление и предателство към световната революция. Обиден на първо място е Кастро, тъй като споразумението е постигнато зад гърба му. Разочарованието му е голямо и той ще се опита по-късно да заема самостоятелни позиции по различни въпроси, но без да се откъсва от зависимостта си от Изтока.

Реакцията на китайския лидер Мао Дзедун е може би най-категорична – Кубинският компромис на Хрушчов му дава възможност да обяви СССР за консервативна и империалистическа сила, а Китай да заеме мястото на водач на световната революция. След Кубинската криза разцеплението в лагера на Изтока става видимо. Докато на Запада Кубинската криза носи консолидация, тъй като САЩ получават твърда подкрепа от всички свои съюзници, дори и от инак вироглавия френски президент ген. Шарл дьо Гол. С други думи, след Кубинската ракетна криза съотношението на силите в света започва да се променя в полза на Запада.

Фокус: Какъв е съвременният прочит на тези събития, както и какви изводи и поуки можем да си направим от този исторически момент?

Искра Баева: Винаги има смисъл да си припомняме историческите събития, тъй като те носят послания за днешния ден. От Кубинската ракетна криза днес могат да се изведат различни послания. Едно от тях е за това колко важен е компромисът, за да не се задълбочава един конфликт до такава степен, че да бъде поставена на карта съдбата на целия свят.

Друго послание е колко опасни могат да бъдат непремерените решения и действия на политици, съсредоточили огромна власт в ръцете си, но непознаващи достатъчно добре механизмите на международните отношения и опасностите, до които могат да доведат действията им.

Трети извод може да бъде този, че дрънкането на оръжия може да се окаже и условие за постигане на споразумение – нима не го направи севернокорейският лидер Ким Чен Ун?

Четвърти е за предимството на преките контакти между политиците, за да се избегнат различните интерпретации на посредниците. А за по-малките държави изводът и тогава, и сега е, че трябва внимателно да наблюдават действията на големите, за да не се окажат техните интереси заложени, а дори и предадени, когато големите уреждат отношенията помежду си.

Сигурно има още поуки, но за мен най-важната е, че и в най-напрегнатата ситуация може да се намери мирен изход. Дано и днес, а и в бъдеще, по мирен начин се решават и най-острите кризи.

Деница КИТАНОВА

Източник - Агенция Фокус
Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…