Русофобията има  сериозни геополитически причини и функции. Чрез нея се всява вражда между народи, които биха могли да си взаимодействат, отслабва ги и ги прави по-лесна плячка за външни сили. Тя е едно от мощните оръжия на САЩ в борбата им срещу Русия и Европейския съюз. С помощта на русофобията европейските народи се стимулират да враждуват с Русия, а това осигурява обръщането им към САЩ и влиянието на САЩ върху тях расте. Вместо да търсят енергийни източници от Русия, да ги търсят другаде. Вместо да привличат руски инвеститори, да привличат американски. Вместо да купуват руски филми, да купуват американска масова култура. Вместо да пращат децата си да учат в Русия, да учат в Америка. Вместо да правят бизнес и да работят в Русия, да го правят в САЩ и т.н., и т.н.

А, от друга страна, «зад всички фалшиви обвинения на западния елит срещу Русия се крие… страхът от единствената незападна страна, която не само не легна под капиталистическия запад като колония или полуколония, не само успешно му се съпротивлява, но в продължение на четири века му е нанасяла поражения, а в двадесети век създаде алтернативна система на световния капитализъм – системен анти-капитализъм» (1).

Западните елити отчаяно се нуждаят от нови врагове или от възкресяването на някои стари, за да провеждат агресивната си политика по света.

«Опитват се да представят Русия, съществуващия в нея политически режим и човекът, който го олицетворява, едва ли не за враг номер едно на човечеството. „Режим – престъпен“, „Русите анексираха Крим“, „Русия води война срещу Украйна“, „В Русия са виновни за падналия Малайзийски“ Боинг“, „Русия е присвоила ресурсите на Сибир, които не е в състояние да усвои“,“в Русия преследват хомосексуалистите“ и т.н.

Враговете на Русия, русофобите, както в чужбина, така и в самата Русия са наясно с това: съветофобската кампания, очернянето на съветското минало, на съветските постижения, на съветските победи – това е удар за Русия, по руския „кратък ХХ век“ (1917-1991), който е доказал своята историческа състоятелност, победоносността на руското точно в неговата съветска форма.

И ако преди русофобите бяха облечени в дрехите на антикомунистите, днес те са облечени като „критици на режима на Путин“ и бойци за „истинска демокрация в Русия» (2).  Една от причините е фактът, че по времето на Путин Русия отново излезе на международната арена като напълно самостоятелен политически субект и това плаши (3).

Изказванията на отделните западни политици и медийните материали в по-голямата си част създават негативен образ на Русия. Западните елити оправдават редица свои несполуки, враждебни за народите им действия и т.н. с действията на Русия. В тази връзка може да се каже и, че западните елити преувеличават способността за влияние на Русия и, в по-широк смисъл, нейната власт. Те пренебрегват всички ограничения на Русия: военен бюджет, близо десет пъти по-малък от този на НАТО, демографски спад, недостатъчно диверсифицирана икономика, която е прекалено зависима от горивата и т.н. Русия няма нито империалистическите амбиции, които твърде често й приписват, нито средствата за реализиране на подобни амбиции. Русия по-скоро практикува политика на защита на своите интереси в съседство и иска да бъде балансираща сила в днешния международен ред.

Русофобията е в идеологическата система и политиката на страните от Златния милиард. За да запазят своите властови ресурси, своето доминиращо положение в света, своите възможности за експлоатация на ресурсите на народите от другите милиарди е необходимо тези милиарди и техните държави /в това число Русия/ да бъдат обвинявани във всякакви грехове, за да се докаже второстепенното им качество. Нещо подобно на социалната роля на расистките идеологии. Обвиняваш дадени хора за диваци и варвари и им отреждаш робска позиция в обществото, отиваш с кораби да ги крадеш от собствените им домове /например в Африка/ и ги откарваш например в САЩ.

Именно на Запад се ражда идеологията на омразата към Русия и всичко руско, докато подобна фобия по отношение на Запада не е характерна за руската култура (а точно обратното).

Според С. Г. Кара-Мурза, русофобията има дълга история и дълбоки корени в европейското съзнание: „Това е голяма идеологическа концепция, неразделна част от евроцентризма, лежащ в основата на западния светоглед, според който в света има една цивилизация – Западът (не в географски, а в културен смисъл)“ (4).  Историята на формирането на западното самосъзнание и идентичност свидетелства за това, че още в епохата на античността, станала основа на съвременната западна цивилизация, в работите на великите философи от атинската школа – Платон и Аристотел, ние можем да намерим идеи за превъзходството на атиняните над другите народи, които те смятат за варвари. Идеята за превъзходство ясно се проявява и в римската империя, чиито граждани смятат, че тяхната държава е най-добрата и затова смятат за своя основна задача завладяването на нови територии и разпространението на римската власт. Подобна парадигма се разпростира и в сферата на духовния, религиозния живот. Отношението на римляните, а по-късно и на всички европейци към Византия ясно се характериза с термини, използвани в подобен дискурс. Както се отбелязва, „Византия е била едно от онези явления, за които по-добре да не се помни“ (5). Русия, приела християнството от Византия, а по-късно ставайки нейна наследница, става и основен обект на атаки. По този начин, идеята за превъзходство, която е станала основа за западната цивилизация, е ярко изразена при формирането на русофобска идеология… Европейският дискурс по същество е „стил на мислене, основаващ се на онтологическо и епистемологично разграничение на „Изтока“ и „Запада“ (6).

Според съвременния изследовател Г. Meтaн ключова роля във формирането на световната русофобия е изиграла Франция. Именно в недрата на френския интелектуален елит се раждат две основни идеи, оформили идеологията на русофобията: „митът за експанзионизма и митът за азиатския деспотизъм (7). Първият мит се основава на фалшивия „Завет на Петър I“, вторият произтича от хода на цялата руска история. Именно във Франция се заражда представата за Русия като tabula rasa – полигон за експерименти, чиято цел е да „догонят и изпреварят регресиращия Запад“. Тези идеи се съдържат в произведенията на Лайбниц, срещал се с Петър I и в произведенията на Волтер.

По този начин може да се различат две ключови идеи, които стоят в основата на идеологията на русофобията:

– идеята за агресивната политика на Русия, за която Европа може да бъде жертва;

– идеята за руското варварство, липсата на култура и цивилизация (включително чрез приемането на източната версия на християнството).

Българските национални интереси изискват да не се залита към тази или онази империя, към този или онзи «голям брат», а да има стремеж към взаимоизгодно съществуване. Да не се създават врагове в лицето на страни, от които България винаги повече или по-малко ще зависи. Да се прави трезв анализ на степента на съвпадение на българските интереси с тези на другите страни и народи, в това число и Русия. Да се разграничава политиката и отношението на елитите от отношението на обикновените хора. Да не се късат връзките с народи, с които българите имат много бивши и настоящи поводи за близост.

«Нашите русофоби с охота влизат в коловоза на Вашингтон и Брюксел, че Русия е виновна със самото си съществуване. Те не се интересуват полезно ли е това за България. Пълен абсурд е да натрапват на България да избира между Русия и ЕС. Трябват ни нормални отношения с всички държави и защита на националните ни интереси» (8). Най-върлите русофоби са защитници предимно на своите интереси, но не винаги на тези на България.

Русофобията, американофобията и всякакви подобни фобии са свързани пряко с българофобията. Най-изгодно за българската нация е да контактува по най-добрия за нея начин с всички останали нации. Орязването на възможности в това отношение може да облагодетелства едни прослойки, но да възпрепятства развитието на много други и на България като цяло.

(1) Фурсов, А. И., Русофобия – психоисторическое оружие верхушек Запада в борьбе против России. – Наш современник. М., 2016. № 1. С. 141-148. http://www.viaevrasia.com/documents/Russophobia.pdf

(2) Фурсов, А. И., Русофобия – психоисторическое оружие верхушек Запада в борьбе против России. – Наш современник. М., 2016. № 1. С. 141-148.

(3) Сипко, Й., Запад, Россия и мы – фрагменты языковой картины.- Ученые записки Казанского университета. Серия гуманитарные науки, 2017, Т. 159, кн. 5

(4) Кара-Мурза С. Г., Русофобия Запада.- Контуры глобальных трансформаций: политика, экономика, право. 2015. Вып. 1, с. 6

(5) Runciman, S., La Chute de Constantinople, 1453. Paris, 2007, р. 268

(6) Саид Э. В. Ориентализм. Западные концепции Востока. СПб., 2006, с. 9

(7) Меттан, Г., Запад – Россия: тысячелетняя война. М., 2016, с. 180

(8) Шопов, Николай, В тресавището на антикомунизма и русофобията. – в. Дума, 20.09.2018, http://www.duma.bg/node/163984

Доклад, предназначен за националната научна конференция „Русофобството – причини, етапи, форми, институции“, 11 октомври 2018 г.