„Всеки народ има свой революционен стил”  Николай Бердяев

1.

Руската революция е сложен и твърде продължителен процес. Тя започва от царуването на Петър Велики (т. е. от 1682 г.), преминава през императорското величие на Екатерина ІІ, после през 1905 година, за да претърпи рязък обрат през октомври 1917 година, след което в началото на 90-те години на ХХ век преминава в нещо като контрареволюция и реставрация. Дългата й история е резултат на особеностите на руската „модерна епоха” и на обуржоазяването на Русия. Тук историята има различни от Европа форми и начини на протичане. Тук, в Русия, смяната на обществено-икономическите формации започва с революция, а не завършва с нея, за да узакони радикалната промяна, както е в Европа. Това създава сериозни пречки пред нормалния ход на процеса и съсредоточава усилията на властта и държавата в разрешаване предимно на политическите проблеми, а не в промяната и усъвършенстването на икономическата му база. Властта и държавата са като наложени отвън и отгоре, а не произтичат от самата система. Не обществено-икономическата система ги утвърждава и укрепва, а те нея – при това без достатъчно обществен и икономически ресурс, който трябва да дойде именно от системата. Затова и съпротивата срещу установяваната от властта и държавата система е толкова яростна и непримирима, а революцията продължава прекалено дълго и завършва, без да е изпълнила докрай целите и задачите си.

В такава огромна и неравномерно развита по цялата си територия страна не е възможен друг ход на историята и друг модел на историческото развитие. Затова и великият руски поет и мислител Фьодор Тютчев ни уверява, че „умом Россию не понять”. Разумното обяснение и разбиране на Русия е точно в тази неравномерност и нарушена последователност във формационното й устройство. В различните свои региони Русия (говоря за времето от Петър І до 1917 г., но и след това – та чак до наши дни) живее в различни исторически епохи. Разстоянията в Русия се измерват не само в пространството, но и във времето

Когато в Москва или в Санкт-Петербург се наченат радикални процеси, в отдалечените места на Империята те могат и да не получат продължение или да достигнат до тях в силно изменен вид – понякога и като тяхна противоположност. Това е констатирал и Николай Бердяев в книгата си „Извори и смисъл на руския комунизъм” (1938)

Но това обяснява много от „необяснимите” особености на руската история и най-вече характера на руската революция – в това число и на тази от октомври 1917 г.

Всяка революция се ражда от криза и в криза и е предопределена да разреши кризата. Колкото по-дълбока и всестранна е тази криза, толкова по-неизбежна, обоснована и обективно необходима е револцията. Защото никое общество, народ и държава не могат да съществуват в постоянна криза и на границата между две епохи, които трябва да се очертаят и отделят от революцията, за да продължи историческото развитие. Друг е въпросът, че в модерната епоха буржоазната революция, а след нея и социалистическата, е и съзнателно организирана, желана и теоретично обоснована и подготвяна поне от една от класите и нейните идеолози. В същата степен, в която е осъзнавана като необходима, тя е отричана и заклеймявана като разрушителна и опустошителна стихия на злото от тези, срещу които е насочена. Тези, които принадлежат на следващата епоха, очакват революцията, а тези на отиващата си – са нейни врагове. Социално-политическият сблъсък се мотивира идеологически, от което става още по-жесток и неразрешим с мирни средства. Разделителните линии между съсловията са толкова дълбоки, че е невъзможно при никакви обстоятелства и с никакви средства да се сближат и заличат.

Т. е. революцията е разрушаване на всичко старо: личност, икономика, общество, държава. И създаване на ново: личност, икономика, общество, държава. Процесът на разрушаване на старото и изграждане на новото вече е започнал и значително напреднал още преди революцията да е обявила новата епоха. В противен случай това не би било революция, а някаква форма на протест, бунт, въстание, държавен преврат. Крайната степен на революцията винаги започва с подобни събития, но избухването им още не означава, че революцията е налице. Тези разлики обикновено не се забелязват и не се отчитат, като под един общ знаменател се подвеждат различни по характер и смисъл исторически явления.

Това е особено важно да се отчете в анализите и оценките на Руската революция, на която трябва да се гледа като на уникално явление, произтичащо от обективни обществено-политически процеси в Русия, нямащи аналог в други обществени среди в Европа.

2.

Революцията не започва от лош живот, мизерия и глад. Тези фактори понякога ускоряват радикализацията на обществото, но в никакъв случай не са основни и определящи. Революцията, както вече стана дума, е граница между две исторически епохи с двете техни социално-икономически и политически системи. И в това какво трябва да бъде разрушено, но още повече какво ново трябва да бъде установено, са най-главните причини за революцията.

Какво явление е революцията: от Бога или от дявола? Въпросът е важен, защото неговият отговор определя нравствената (най-малко) оценка и отношението ни към нея. Обикновено, оценките за една или друга революция се дават „по презумция”, преди дори да са анализирани издълбоко – просто по някакви политически съображения и в зависимост от държавата и народа, които са я извършили. Такива оценки, стигащи до пълно отрицание, се дават постоянно – особено за Великата октомврийска социалистическа революция. Но руската революция е анатемосвана почти през целия ХІХ век. Тя е представяна като нещо страшно и ужасно, което изменя човешката природа и обрича Русия на гибел. Да си припомним великия роман на Ф. М. Достоевски „Бесове”, който очертава толкова грозно бъдеще за Русия, ако се изпълни това, което идеолозите и изпълнителите на революцията („бесовете”) проповядват и вършат.

По-сложна е интерпретацията и оценката на Октомврийската революция, но не само заради рязката промяна на отношението към нея в края на ХХ век, а преди всичко заради обективно сложния й характер тя се нуждае от задълбочен анализ. Враговете на социализма я отрекоха и продължават да я отричат, определяйки я като начало на всички злини в Европа и света. Не са малко и тези в Русия, които смятат, че без нея Русия би извървяла далеч по-плодоносен път и би постигнала огромни успехи в своето икономическо развитие.

Но едно историческо събитие, отдалечено на цял един век от нас, не бива да се разглежда емоционално и единствено от гледната точка на политически и идеологически пристрастия. Сега, когато вече няма живи участници и свидетели на онова време, е необходимо да се подходи обективно и задълбочено към събитието и също така обективно и задълбочено да се изследват реалните и конкретни последици от него. Натрупан е социален опит, който не може да се изключи. Той неизбежно влияе върху днешната действителност, въпреки че най-главният резултат от революцията – СССР и световната социалистическа система, – да не съществува.

Много изследвания доказват, че в навечерието на Октомврийската революция Русия се намира в добро икономическо състояние и че не са верни твърденията за някаква дълбока криза, довела до изключително тежка мизерия, глад, разруха. Напротив, икономическата среда се подобрява и дава основание да се смята, че Русия придобива все повече икономическа мощ, което й отваря възможност да поддържа сравнително добро жизнено равнище на своите граждани. Разбира се, положението не е цветущо, но е поносимо и не поражда условия за брожения и тревоги. Проблемът на руската икономика от онова време е в бавната индустриализация на страната, лошата инфраструктура и недостатъчно образованата и с висока производителност работна ръка. Бавно навлизат новите технологии, но пък е налице активизиране на предприемачеството и наченки на добри темпове на икономическия растеж.

Индустриализацията обаче създава сериозни демографски проблеми. Освободените от крепостничеството селяни масово отиват в града, където се надяват да намерят работа и препитание. Селото започва, макар и бавно, да не бъде способно да изхрани града, макар че е увеличено чувствително производството на зърно и други селскостопански култури. Причината, както посочва В. В. Кожинов (Вж. Вадим Кожинов. Рассия век ХХ”, М., 2008) е, че селото увеличава продукцията, но запазва по-голямата й част за себе си и предлага за продан недостатъчно количество зърно. Държавата се принуждава да въвежда различни административни мерки, в това число и купони, за да ограничи спекулата и осигури по-справедливо разпределение.

Сериозните затруднения идват с Първата световна война, която ускорява разрушителните процеси, причинени, колкото и странно да е, от ускорената буржоазно-демократична революция, започнала, както вече стана дума, още по времето на Петър І. Обикновено изследователите не се съобразяват с това състояние на обществото и държавата, когато вече са започнали радикални изменения в същността на обществената система, но резултатите от тях са все още в началния си вид, неоформени, крехки. Това важи особено за институциите на властта и обществото, върху които се крепи държавата и благодарение на тяхното нормално функциониране икономиката укрепва, набира инерция и придобива сила. Аз бих определил този период като „разпад-създаване” и бих го характкеризирал като най-драматичния и най-уязвимия за съдбата на революцията. Сега именно враговете на държавата и нацията могат да нанесат тежък удар върху тях и да ги сразят напълно. В едни национални светове този период протича по-бързо, в други – по-бавно. В едни изходът е благоприятен и не се намират врагове, които да нападнат и победят държавата; в други той е фатален. Но във всички случаи това е най-тежкият исторически момент, когато водачите на революцията трябва да проявят огромни усилия и изключителни властови умения, за да я изведат до успешен край и спасят държавата и нацията. Проблемът за властта излиза на най-преден план и налага драстични решения – в това число и диктатура. Колкото и силен да е подемът на носителите на новото, колкото и страстен да е техният ентусиазъм и енергията им, старото, разрушеното и разрушаващото дават повече основание за несигурност и тревожно очакване на нещо лошо и фатално. Държавата се руши в своята трансформация и е безсилна и неспособна да гарантира сигурността на поданиците и гражданите, да ги защищава и им вдъхва вяра в настоящето и бъдещето.

За съжаление, това не е само субективно усещане или чувство за тревога и безизходица, а самата реалност.

Трудно е, защото властта не е в състояние да се справи с елементарните си задължения, обществото е раздирано от остри и непримирими противоречия, безнаказаността се шири навсякъде, нарушена е йерархията, моралните норми са разколебани, а държавните закони вече не действат в пълна мяра. Настъпва безредие. А това наистина е страшно и много опасно.

Последното десетилетие на ХІХ и началото на ХХ век е време на сериозни изпитания за Русия както в международен план, така и вътре в нейното общество. Може да се каже, че буржоазната революция ускорява своя ход, а това създава проблемите, за които стана дума малко по-горе. Разпадът е виден и е объркал напълно управляващите – в това число и императора. Разклатени са устоите на държавата и тя е наистина пред рухване. Но за да бъде предпазена от катастрофата, са необходими сериозни мерки, каквито не могат да бъдат нито формулирани, нито приложени в подобна политическа обстановка. Формулата на т. нар. „революционна ситуация”: ” „отгоре не могат, отдолу не искат” е влязла в действие. Това е тържеството на „бесовете”!

3.

След Петър І Русия извървява дълъг път на дълбоки промени, които разрушават не само старото аристократично-дворянско общество, но и радикално трансформират личността, откъсват я от досегашния й душевен и социален свят, превръщат я в буржоазна личност, отричаща се от Бога и гледаща по друг начин на себе си и средата, в която живее. Руският човек, иска или не иска, съзнателно или несъзнателно, се отделя от Бога и от себе си, от своето религиозно съзнание и доброволно пуска в сърцето си „беса на революцията”. Този „бяс на революцията” не се вселява в него в навечерието на октомври 1917 г., а още с реформите на Петър І и с началото на руската буржоазно-демократична революция, когато Русия заявява на себе си и на Европа, че иска да стане като всички други държави, за да придобие икономическа, военна и геополитическа сила, да установи друг социален ред и постигне ново равнище на живота и характер на труда, нови икономически отношения, нов тип устройство на властта, която все повече не е от Бога и затова може да бъде оспорвана и заменяна с друга.

Руската революция е революция на обуржоазяващия се човек, който постепенно, но достатъчно бързо се превръща в буржоазна личност. Типичното за нея е недоволството и нежеланието да се смирява и примирява. Тя иска свобода, равенство, справедливост, защото осъзнава себе си като абсолютна стойност и не допуска някой друг, който и да било той – дори и императорът, да владее душата му и да определя начина, по който да живее. Родила се е нова по характер и смисъл свобода, основаваща се на принципа „всичко е позволено”. Всичко е позволено, но не „щом няма Бог”, а защото „няма Бог”. Буржоазният човек е атеист. В началото той още не се осъзнава като такъв, но е разколебан във вярата си под въздействието на „науката”, но по-късно – вече към края на ХІХ век и особено в началото на ХХ век е убеден, че самият той е бог и има право на „своята” свобода.

Тази свобода е политическа и е необходима да бъда извоювана, за да се превърне досегашния човек от „раб Божий” в „господар на самия себе си”. Само „господар на самия себе си” е способен да изгради на земята рай и да превърне „камъните в хлябове”, за да нахрани гладните и напои жадните. Човекът поема съдбата си в своите ръце и започва да изгражда нов свят. Религията се заменя с идеология.

Идеологията е не просто система от идеи за общественото устройство и ролята на личността в него, но и начин на мислене и говорене; тя е нравственост, домостроителство и „добролюбие” на еманципиралата се личност.

Започва борбата на идеи и идеологии. Тази борба и явен знак за протичаща революция, която ще завърши с победата на една идеология над всички останали. Тяхната непримиримост свидетелства за дълбоките разделения в руското общество и зреещата руска революция, която търси думите, за да се легитимира и намери поддръжка в колкото се може по-широки народни слоеве. Идеологията привлича и организира хората, убеждава ги правотата на политическия замисъл и политическото действие, дава енергия на властта да ръководи и потиска недоволствата.

Политическият живот в Русия се усложнява. Все по-често се чуват гласове в подкрепа на друг тип държавно и обществено устройство, подобно на това, което вече е установено в Западна Европа. Интелигенцията проповядва свобода и равенство и недоволства от това, че Русия е изостанала, че човекът е унизяван, превърнат е в роб на социалната несправедливост и деспотизма. Проблемът е дали руският човек може да бъде свободен, а обществото справедливо, ако не възприеме европейския модел на обществено устройство. Но възприемайки този модел Русия се отдалечава от традициите, губи от своеобразието си, обезличава се и заприличва на всички останали държави и народи.

Имперският тип държава или изобщо голямата по територия и население държава, в която различните народи живеят в различни форми на самостоятелност и политическа организация, налага особено напрежение на властта. Такава държава трябва постоянно да устоява на неизбежните центростремителни сили, които нарастват при разколебана и омаломощена власт, но стихват, когато срещу тях се въздигне здравата ръка на владетеля. Огромните разстояния между центъра и периферията пораждат от само себе си сепаратизми, които допълнително натоварват с изпитания държавата и властта. Самодържавието е формата на власт, която за Русия е най-ефикасна в преодоляването на тези сепаратизми и изглаждане на социалните противоречия.

Революцията и трансформацията на руската държава, които (които, както много пъти подчертавам и ще продължа да подчертавам) започват в епохата на Петър І, все повече отслабват властта и държавата. Русия през всичкото това време е велика сила, но нейното могъщество се топи застрашително и това проличава в тежките поражения в редица войни, които води. Тенденцията се задълбочава и към края на ХІХ век и в началото на ХХ век Русия приближава критичната точка на своята държавност и териториална и политическа цялост.

Това не е преувеличение. Революцията се надига и става все по-агресивна, брутална и дори кървава именно заради слабостта на държавата и нерешителността на властта да я овладее и укрепи. Все повече хора са въвлечени в революционни кръжоци, организации и завери – въпреки репрресиите срещу тях. В народа се създава усещането, че властта е неспособна да се справи с проблемите и се страхува от нещо. А когато една власт изглежда такава в очите на своите поданици и граждани, тя не получава доверие и подкрепа от тях. Напротив, дори се надигат срещу нея.

„Смесването” на епохи в руската икономическа и политическа действителност създава бавно подвижни и трудно действащи хибриди на държавната власт.

Казвам всичко това, за да подчертая още веднъж особения характер на руската революция и да изведа една от най-главните й причини – отслабената държава, разрушаващата се империя, застрашена да се разпадне. Николай Бердяев твърди, че руският човек не е „държавен”, т. е. няма съзнание за принадлежност към държавата и нехае за съдбата й, но той отчита това му качество именно в такъв исторически момент, когато държавата е отслабена и „незаслужаваща” не само любов, но и най-обикновена привързаност и готовност да бъде опазена и спасена. Впрочем, за да бъдат възстановени любовта и доверието към нея, са необходими радикални действия и изменения, които да премахнат причините за разпада.

Ако се появи политически субект, способен да спре разпада и възстанови държавата, хората тръгват след него. Ако обаче такъв няма, защото е невъзможно да има заради приключилия „жизнен цикъл” на този тип държава, стихията ще събере в себе си огромна сила и енергия и ще я довърши окончателно.