4.
Социално-икономическите и политически промени в Русия от Петър І до началото на ХХ век не са достигнали до такава степен, че да е наложителна смяната на системата. Капитализмът е навлязъл дълбоко в стопанския живот, родил е новия тип личност на буржоазен предприемач, възбудил е у него жаждата за печалба, създадена е известна материална база за нов тип производство, но като цяло Русия продължава да живее в различните епохи и обществени системи и нито е изцяло капиталистическа, нито е все още аристократично-дворянска. Извършената от Александър ІІ реформа, с която се премахва крепостничество и се освобождават селяните, е сериозен тласък в посока модерната епоха, но движението е все още със скромна скорост. Но междинното положение не може да продължава дълго, защото за всички е непоносимо. Политическото статукво се усложнява до краен предел след отричането на Николай ІІ от трона, създаването на Учредителното събрание и формирането на Временното правителство. На всичко отгоре Първата световна война допълнително натоварва държавата, обществото и народа, за да бъде възможно да се изчака още някое време, за да узреят нещата и времето да покаже какво трябва да се направи.
В книгата си „Россия. Век ХХ” Вадим Валерианович Кожинов – един от най-големите руски литературни критици и литературоведи от втората половина на ХХ век, проследява ролята на масонството и масоните в разпада на Руската империя като най-важните фактори в т. нар. „Февруарска революция”. По това време те са мнозинство в ЦИК на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати и по същество ръководят работата на този Съвет и фактически са политическите двигатели на революцията. Аз не се наемам да съдя доколко е било решаващо влиянието на масонството в Руската революция от последния й стадий, а и не е моя работа да го правя. Но подчертавам факта, че не болшевиките са тези, които разрушават държавата, хвърлят в хаос нейните дела и ликвидират армията и цялата държавна машина. Казвам го не за друго, а за да подчертая изцяло буржоазния характер на руския политически живот по онова време. На 2 (15) март 1917 г. Комитетът издава „Заповед № 1”, с която практически ликвидират руската армия, ограничавайки до минимум властта на военното ръководство и прехврляйки почти изцяло управлението й на избрани представители на нисшите чинове, т. е. на обикновените войници. В заповедта се казва дословно „да се изберат комитети от избрани представители на нисшите чинове… Всичките родове оръжия трябва да бъдат в разпореждане на комитетите и в никакъв случай да не се предават на офицерите” (цит. съч., стр. 290). В качеството си на военен министър Керенски (който по-късно ще оглави Временното правителство) на 9 май с. г. издава своята с аналогично съдържание „Заповед по армията и флота”. Тези две заповеди практически ликвидират войската, а с нея и държавата. Затова и съпротивата срещу тях сред членовете на Комитета е голяма. Видяна е огромната заплаха за пълния разпад на държавата, но духът е изпуснат от бутилката и е невъзможно да бъде върнат обратно в нея. Извършен е държавен преврат, държавата не само е обезглавена с детронирането на Николай ІІ, но е лишена и от най-сигурната си опора – войската. От тук насетне положението става неуправляемо.
Може да се каже, че не народът сваля властта, а властта извежда народа на улицата, за да се разбунтува. Но тези, които разрушават властта и държавата (макар и самодържавието) се оказват неспособни да създадат на тяхно място нова структура, която да преведе държавните институции и правилата им към новите изисквания и потребности. Това са все хора и политически субекти, които нямат нищо общо с болшевиките. Както твърди Вадим Кожинов, през февруари 1917 г. в Петроград няма нито един от болшевишките ръководители – в това число и Ленин.
Когато властта е слаба и практически не владее положението, политическият въздух се изпълва с непредсказуемо напрежение, става горещ, нагнетява се и е въпрос на време да избухне общественото недоволство, за да се превърне в истинска гражданска война. В Петербург и в други градове започват бунтове; войниците на фронта недоволстват, защото не им се доставя необходимото и в достатъчно количество въоръжение. А и не се дохранват. Офицерите и генералите са с вързани ръце. Пораженията идват едно след друго.
Започва разпадът на Русия. Една след друга от Империята се отделят Украйна, Финландия, Северен Кавказ, Молдавия и Литва. Наред с тях автономия обявяват и отделни вътрешни региони, губернии, околии.
Вярно е, че болшевишката партия е желаела Русия да претърпи поражение във войната, защото е смятала, че по този начин ще се дискредитира напълно самодържавната и вече обуржоазяваща се власт и ще се отвори народно недоволство, което да доведе до социалистическа революция. Понеже войниците ще използват оръжието, което им е дадено, за да воюват с чуждия враг, срещу властта и буржоазията. Ала тази пропаганда не изиграва кой знае каква роля и не заради нея започва разпадът на държавата. Тук действат стихийните сили на народното недоволство; те запалват пожара на революцията и гражданската война. Тези сили, както посочва в цитираната вече своя книга В. В. Кожинов са насочени и след Октомври 1917 г. както срещу „червените”, така и срещу „белите”.
Разпадът на държавата достига критична точка към месец октомври, когато става очевидно, че е необходима здрава власт и силен политически субект, които да го спрат и да започнат постепенното възстановяване на разрушеното.
Тогава именно е решителната намеса на болшевиките и началото на Великата октомврийска социалистическа революция.
5.
Всъщност идването на власт на болшевиките още не е начало на Октомврийската революция, а само решаваща предпоставка за нея. Защото сега-засега за болшевиките задачата е не да сменят социално-икономическата и политическа система, а да спрат разпада и спасят държавата. Може да се каже, че болшевиките идват на власт по мирен път, чрез избори, а не насилствено, не с бунт и нарочен преврат. Ала идването им на власт е една от особеностите на руската революция, която изисква от тези, които я извършват, най-напред да укрепят държавата, за да могат по-късно да я разрушат и премахнат по революционната теория на В. И. Ленин, развита в книгата му „Държавата и революцията”. Буржоазията и утвърждаващият се капитализъм доведоха Русия до това страшно положение и е само въпрос на време новата власт да започне тяхното ликвидиране и демонтиране като система в Русия. Въпреки че условията за социалистическа революция все още да не са назрели, както са описани от Маркс и Енгелс. Липсва движещата сила – пролетариатът. Или липсва в достатъчна степен, за да бъде неговата революционност достатъчна за мисията, която марксизмът му е поставил. Но липсва и буржоазията като оформена напълно класа, държаща икономическата и политическата власт в Русия. По същата причина е сравнително слабо влиянието на либералните идеи, а принципите и формите на буржоазната демокрация през октомври 1917 година са още в съвсем начален стадий. Затова пък руският марксизъм в лицето на В. И. Ленин е разработил тактическите и стратегическите цели и похвати за една руска социалистическа революция, която да започне именно сега.
Можеше ли ролята на болшевишката идеология и партия да се ограничи и изчерпи с взимането на властта и спирането на държавния разпад? Ако В. И. Ленин и неговите сподвижници се бяха ограничили до това, историята можеше да възложи на други политически субекти същата роля. Но тя не го стори! Защото сметна, че пътят, който Русия бе поела и бе я извел до революцията от 1905 и особено до февруари 1917 г., е път без изход и ако Русия продължи да върви по него, ще се обезличи напълно, за да се превърне в една от многото европейски държави. Русия обаче не може да бъде една от многото. Тя е единствена и Октомврийската революция показа още веднъж нейната изключителност. Още повече че буржоазната революция преминава в социалистическа и именно социалистическата спира разпада и възстановява Русия в границите на предишната империя. За тази особеност впрочем пише и В. И. Ленин в „Задачите на пролетариата в нашата революция. Проект за платформа на пролетарската партия”, които прочита най-напред на 4 (17) април 1917 г. и публикува на 7 април във в. „Правда”. Това са т. нар. „Априлски тезиси”, които той пише във влака преди да пристигне в Петроград.
Но болшевиките взимат властта и начеват социалистическата революция не с идеята за спасение на държавата, макар че тази цел им поставя историята. Или по-точно – не само с тази цел и не за това главно агитират те народа, за да се присъедини към тях. Социалистическата революция провъзгласява, че ще възстанови справедливостта, солидарността; ще реши проблема с глада и мизерията, ще даде свобода и равенство на онеправданите, а това означава, че ще се въведат нови правила на преразпределение на благата и възможността за труд. Временното правителство и преди това и самодържавието не само не осъществиха тези принципи, но и изобщо не ги прилагаха в своята политика, защото изразяваха интересите на други социални слоеве. А тези слоеве нямаха нужда от тях. В разрушаваща се държава е невъзможно да се решават социалните проблеми. Хаосът и паниката не позволяват трезвия поглед, грижата за бедните и перспективното мислене. На всичко отгоре страната е във война, което още повече отежнява вътрешното положение и ожесточава конфликтите и политическите борби.
Като имаме предвид всичко това, можем да си отговорим на въпроса, който често се задава – дори още преди революцията, а още повече след нея, та чак до наши дни: проклятие или спасение е Октомврийската революция за Русия, руската държава и руския народ? Ако в такъв въпрос има и историческа, и социална, и политическа, и нравствена логика и оправдание, то нима те отсъстват във въпрос от рода на: спасение или проклятие е Френската буржоазна революция и изобщо какво са буржоазните революции, в това число и толкова дълго проточилата се и така не завършила руска буржоазна революция?
Октомврийската революция трябваше да разреши, освен своите собствени проблеми и да постигне целите, които си поставяше, още и да довърши започнатото, но недовършено от буржоазната революция. Тя имаше съзнание за тази си задача и затова едни от първите й мерки след завземането на властта бе повсеместната индустриализация, която умножи пролетариата и го превърна в онази могъща сила, която трябваше, съгласно предписанието на Маркс, Енгелс и Ленин да наложи своята диктатура като нова форма на демокрация и организация на държавата. Другата голяма нейна задача бе селската реформа и оземляването на селяните, с което да се ликвидира практически дворянството и реално да се освободи селянина от крепостничеството. И да превърне населението на страната от поданици в граждани. С това приключва дългият преход от Средновековието към Модерната епоха.
В този си смисъл болшевишката революция в Русия не отговаря на „стандартите”, които бе придал Карл Маркс на социалистическата революция. Руската революция обаче се стреми не да „оправдава” марксизма като теория, а да разреши належащите проблеми в руския свят. И тя ги разреши. Друг е въпросът какво произлезе от това. Но тя постигна целите, които историята й постави.
6.
Николай Бердяев повече остроумно отколкото вярно подчертава, че през октомври 1917 г. властта в Русия се е търкаляла по улиците и болшевиките единствени са се навели и са я взели в ръцете си. Т. е. всичко е било случайно. Още повече: били са възможни и други варианти, ако водачите на другите участници в тогавашния политически живот са били по-организирани, по-смели и решителни. И изобщо: ако се бяха сетили да се наведат и вземат търкалящата се по улиците власт, то…
Че болшевиките се готвят усилено за своята революция, показват два от основните труда на В. И. Ленин „Задачите на пролетариата в нашата революция” (за него стана дума малко по-горе) и „Държавата и революцията. Учението на марксизма за държавата и задачите на пролетариата в революцията”. Ленин, макар и в емиграция, следи внимателно хода на редоволюцията и отчита всичките грешки, които участващите в нея политически субекти допускат съзнателно и несъзнателно, волно и неволно. Той анализира бързо променящата се ситуация и дава указания как пролетариата чрез болшивишката партия да се подготви за взимането на властта. Ленин наблюдава отстрани, но информацията му е достатъчно пълна и точна, а анализиторските му способности забележителни, за да осъзнае, че часът на социалистическата революция, за който са мечтали Маркс и Енгелс, се приближава. Но и че за да е успешен изходът от тази революция, е необходима специална подготовка. Най-важното е пролетариатът да осъзнае необходимостта и неизбежността на тази революция и своята роля в нея. Той трябва да се подготви идейно и теоретично, за да ускори политическото си съзряване и да придобие убеденост и увереност в себе си като главна действаща сила в предстоящите събития. Но Ленин трябва да убеди не само пролетариата, а и всички близки до него съсловия, недоволни от създалото се положение. В революцията трябва да се увлече целият народ и особено армията, дребната буржоазия, чиновниците, силите на реда.
Политическата ситуация в Русия след февруарската революция продължава да е революционна, т. е. кризисна и критична; нищо не е решено, недоволството расте и назряват грандиозни събития в започналата и все още неприключила борба за власт. За да се разсече Гордиевият възел, са необходими решителни, но преди всичко точни, премерени политически действия. В „Задачите на пролетариата в нашата революция” Ленин представя мащабна, но напълно реалистична програма за изход от привидно безизходната ситуация. Този негов труд показва колко задълбочено е политико-практическото мислене на Ленин и как вярно отчита реалностите, но и с какво умение и прозорливост чертае програмата за промяна в хода и характера на революцията и довеждането й до успешен край.
В книгата си „Извори и смисъл на руския комунизъм” Николай Бердяев рисува интересен образ на В. И. Ленин. Той подчертава способността му да мисли практично за сметка на теоретичното мислене. Аз не искам да оспорвам констатациите на великия философ, защото в тях има известно подценяване на Ленин, нещо като „потупване снизходително по рамото”. В. И. Ленин е единственият руски политически деец през 1917 г., който не просто съзнава цялата сложност на ситуацията, но и вижда конкретните мерки за спасението на Русия. Мащабът на мисленето му е потресаващ. Това е мислене на политик и държавник, който не се поддава на илюзии, не взима желаното за реално, отчита сложността, но и притежава решителност и категорично за това, което предлага да се извърши. В целия хаос и в отчаянието, обзело почти всички тогава, той изработва реалистичен политически план и насочва освободената от революцията енергия към предварително насочени действия.
Никой проблем, особено в политическия и социалния живот, не може да бъде разрешен вярно, ако не бъде точно и ясно описан и формулиран. Всяка приблизителност, словесна неточност, общите приказки и половинчатости само отдалечават от истината, заблуждават, скриват смисъла и не позволяват да се види реалността такава, каквато е. И заради това няма как да се намери решението. Революционната ситуация поставя множество проблеми, всеки от които дава едно или друго измерение на революцията и ангажира с разрешаването си участниците в нея. Умението на водача и идеолога е да ги разчете и подреди по важност, да ги формулира и предложи конкретни практически методи и средства за тяхното преодоляване.
Ленин е забележителен теоретик, идеолог и ръководител на болшевишката партия. Неговият проникновен ум изгражда не само стройна теоретична обосновка на целите и задачите на болшевиките в сложната и противоречива политическа обстановка, като формулира основните актуални проблеми, но и предлага програма за действия.
Най-напред той посочва класовия характер на революцията от февруари 1917 г. и произтичащите от това последици за актуалния политически живот. Царската власт, подчертава Ленин, „е разбита и отстранена, но не е доубита. Формално монархията не е унищожена” (цит. по В. И. Ленин. Избрани произведения в осем тома, т. 6, стр. 279). Буржоазнодемократичната революция е привидно завършена, но правителството влиза в съюз с монархическите сили, за да възстанови монархията и спре народа да вземе властта в свои ръце. Т. е. истинската революция, която да извърши радикалната промяна, още не е приключила заради предателството на правителството и на тези, които се определят като представители и защитници на работниците и селяните. Създадено е двувластие. От една страна е „официалното правителство” на буржоазията, което държи органите на властта, а от друга страна е Петроградският съвет на работническите и селските депутати, който няма реална власт, макар да се ползва с подкрепата на мнозинството от народа. Правителството се стреми по същество да запази монархическата власт и затова оставя на ръководните им постове нейните чиновници. Това то прави поради неспосбност да разреши възникващите постоянно огромни проблеми. То се надява по този начин да примири в някаква степен враждуващите сили, като използва авторитета на свалената монархия. Всъщност, най-важната му цел е да осуети надигането на народа, да потуши в зародиш още неговия бунт и така да спаси статуквото на системата. Ленин разобличава тези опити и призовава работниците и войниците в Петроградския съвет да осъзнаят своята отговорност и изпълнят поставената им от историята и обстоятелствата задача. Той обаче доброволно предава властта на буржоазията. Според Ленин става едно своеобразно преплитане на две диктатури – на буржоазията и пролетариата, което не може да се задържи дълго. „Две власти в една държава не могат да съществуват. Едната от тях трябва да изчезне.” (пак там, стр. 283)
Колкото по-скоро отмине този преходен момент в историята на Русия, толкова по-бързо ще се изчисти класовият характер на руската революция и тя ще прояви възможностите си в новото устройване на държавата. „Доверчивата несъзнателност на масите” трябва да се преодолее, за да се тласне напред тяхното съзнание. Трябва да се промени така съзнанието на масите и специално на „дребната буржоазия”, че те да не вярват повече на буржоазията.
Но революцията, която болшевиките под ръководството на В. И. Ленин теоретично осмислят и пропагандират и с практически действия провеждат, не е обикновена борба за власт; не е и само класов сблъсък. Революцията е средство, с което ще се промени характерът на държавата. И тук няма никакви компромиси. В този пункт именно не са възможни никакви компромиси с никого – нито тактически, още по-малко стратегически. Основата на този нов тип държава са работническо-селските комитети – тази „Република на Съветите на работническите, войнишките, селските и др. депутати, обединени в Общоруското учредително събрание на народните представители в Съвет на съветите” (пак там, стр. 290). Това е държавата от типа на Парижката комуна, „която заменя отделената от народа армия и полиция с прякото и непосредствено въоръжаване на самия народ”.
След укрепването на тази държава трябва бързо да се осъществи аграрна програма. Смисълът на тази програма е в национализацията на всички земи. Земята, която ще се изземе от помешците трябва „да се превърне в едро образцово стопанство под контрола на Съветите на ратайските депутати”. Земята в никакъв случай не бива да за разпокъсва. Ленин подчертава, че дребното селско стопанство не може да изхрани населението и да избави страната от мизерията. Мащабната революционна програма изисква да се национализират банките и синдикатите на капиталистите. Ако национализацията не е възможна веднага, то е наложително банките да се поставят под контрола на съветите на работническите депутати.
Ленин завършва своите тезиси с един раздел, който е наречен „Какво трябва да бъде названието на нашата партия, за да бъде научно-правилно и да помага политически за издигане съзннанието на пролетариата?”. Названието, с което се кичат някои руски марксически партии, „социалдемокрация” е „научно погрешно”. Целта на болшевиките не е просто социализма, а постепенното му прерастване в комунизъм, на „чието знаме е написано: „от всеки според способностите, на всекиго според потребностите”. Социализмът е обща собственост върху средствата за производство и „разпределение на продуктите според работата на всеки” (пак там, стр. 306). Разликата е съществена и много важна за разбиране болшевишките цели на революцията.