АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Българският преход към капитализъм през очите на Томас Мор и Георг  Хегел

Васил Проданов - 10 ноември 2018

Днес се навършват 29 години от началото на прехода към капитализъм, либерално маскиран идеологически като „преход към демокрация“. Какво стана за тези 29 години? За да си обясним това нека се обърнем към двама знаменити мислители, които описват аналогични етапи на преход към капитализъм в историята – Томас Мор, описващ началото на икокомическия преход към капитализъм в Англия по времето на династията на Тюдорите и Георг Хегел, описващ политическия преход към капитализъм, свързан с Френската буржоазна революция.

Томас Мор описва в своето знаменито произведение „Утопия“ през 1516 г. началото на развитието на капитализма като икономическа система. В първата част на своята работа той произнася знаменитата фраза „Овцете изядоха хората“, с която дава израз на това как общата, принадлежаща на всички  преди това общинска земя, е заграбена от новопоявяващите се капиталисти, за да отглеждат на тях овце, което е една от формите на печеливш бизнес в началото на развитие на капитализма. В резултат на това хиляди хора са останали без препитание, превръщайки се в клошари, скитници, престъпници. Но същото стана и и у нас  след 1989 г. С тържествени викове „Днес е хубав ден за българската демокрация!“ бе премахнато колективното владеене на земята от българските селяни, тя бе оградена за частни собственици, и най-напред стотици хиляди роми, които работеха в селското стопанство, останаха без работа, напуснаха своите родни места, изградиха гета край големите градове и се превърнаха в скитници, клошари, бездомници, престъпници. Днес основното богатство от нея се извлича от стотина аграрни олигарси, които концентрираха в ръцете си богатството, принадлежало преди това на стотици хиляди хора.

След това бяха разграбени и унищожени принадлежащи на целия български народ хиляди индустриални предприятия, станали притежание на малка група новопоявили се български капиталисти и западни корпорации. А работещите в тях около 1.5 милиона, работници, инженери, служители в огромната си част бяха декласирани, лумпенизирани, станаха безработни, загубиха предходния си статус, много умряха от стрес и невъзможност да се лекуват, от срива на всички социални отношения или напуснаха страната, скитайки се немили-недраги по света. Извършен бе хиляди пъти по-голям грабеж на общо богатство, отколкото по времето на Томас Мор и Хенрих VIII в началните етапи на развитието на капитализма в Европа. А и броят на „изядените от овцете хора“ беше много по-голям.

Времето на прехода към капитализъм след 1989 г. станаха тъмните и ужасяващи години на най-големият грабеж в 1300-годишната история на България. Три бяха основните форми, чрез които се реализира този грабеж:

Първо, собственост за над 100 милиарда, създадена по времето на социализма, бе разграбена и приватизирана за няколко милиарда. Част от нея бе просто унищожена и разпродадена на скрап, друга част бе взета на безценица от чужди фирми, които изнесоха машините в своите предприятия в чужбина и закриха съответните производства у нас, за да не им са конкуренти, трета част – стана собственост на едно свръхбогато малцинство, новата капиталистическа класа в България.

Второ. Друга част бе изнесена, скрита по офшорки и в крайна сметка стана двигател на икономиките на държавите от капиталистическия център. Според проучване на нелегалните финансови потоци в различни страни в света,п равено ежегодно от намиращата се във Вашингтон организация Global Financial Integrity, в периода 2004-2013 г. от България са излезли нелегални финансови потоци за близо 25 млрд. долара и са отишли в офшорки и в развитите западни държави, т.е. годишно средно от страната са изтичали около 2.5 милиарда дол. Ако умножим тази цифра по годините на преход към капитализъм, то от страната ни (т.е. от всеки от нас)  са заграбени над 72 млрд. долара. Измъкват от джоба на всички българи 72 милиарда долара и по основните медии им обясняват колко щастлив трябва да бъде, че го няма страшният „тоталитаризъм“, който преди това е създал основната част от тези 72 млрд. долара.

Трето. Най-големият грабеж в страната се осъществи чрез извличане на човешки капитал. Млади хора, които са отгледани и получили образование в България, учени и специалисти, за създаването на които е плащано в нашата страна, бяха заграбени от развитите западни държави с помощта на свободния неолиберален пазар, при което това се превърна в чиста печалба за капиталистическия център и гигантска загуба за нас. Грабеха ги и ги грабят, обяснявайки колко лошо било преди това, когато не можели да ги грабят, защото това било „тоталитаризъм“.  През 2009 г. не кой да е, а баш „демократът“ Жельо Желев призна: „В САЩ са изчислили, че издръжката на един американец от раждането му до завършването на висше образование е 250 хиляди долара. Ако България са напуснали 300 000 висшисти, значи сме загубили 75 милиарда долара” (1). Ако за 20 години до тогава от нас по този начин за заграбили 75 милиарда долара, то през следващите десетина годиини по най-груби оценки са измъкнали още 30-40 милиарда долара, т.е. от България по времето на прехода към капитализъм само по този начин са заграбени около 110 милиарда долара.

Така тези, които реализираха прехода към капитализъм, са виновниците за най-страшния грабеж в 1300 годишната история на България, но вместо да си получат заслуженото продължават да сипят лъжи, че страшното време е било, когато се е създавало богатството от тези стотици милиарди долари, а не времето, когато с тяхните активни усилия по преход към неолиберален капитализъм то е било разграбено. Ограбваш един народ и му говориш „Бъди щастлив, страшното беше някога, преди да бъдеш ограбен!“

През 1989 г., през последната година на социализма, според ООН Индексът на Джини в България е  20.7, т.е. в страната имаме високо социално равенство, като огромната част от населението представлява средна класа, което означава и в максимална степен равни възможности за развитие (2). През 2017 г. индексът на Джини е 55.2 преди социалните трансфери и 40.2  след социалните трансфери, а средната класа е минимизирана, една от най-незначителните в Европа. От едно от най-равните общества в Европа по времето на социализма днес България е една от двете най-неравни страни в ЕС. Създадено е едно много по-несправедливо и неравно общество на периферен неолиберален капитализъм.

Как се срина грижата на държавата в България за човека при прехода към капитализъм и какво ни казва за това не кой да е, а ООН, използваща за тази цел така нар. „Индекс за човешко развитие“? Индексът подрежда страните в света съобразно три основни критерия: първо, продължителност на човешкия живот от момента на раждането; второ, знанията, измервани с претегления показател от грамотността на възрастните  и продължителността на училищното образование; трето         , реален доход на човек от населението. През 1987 г., когато за първи път ООН мери този показател, по Индекс на човешко развитие България е поставена на 27-мо място между 130 държави в света, като на първо място е била Япония, на 19-то – САЩ. Това означава, че грижата за човека през предходните десетилетия на социализма, е била много успешна, защото по един комплексен показател страната се е оказала много напред в класацията, в сравнение с останалите държави в света. От Балканските страни само Гърция е малко преди нас – на 22-ро място, а от бившите социалистически държави  само ГДР (21-во място) и Чехословакия (25-то място) са преди нас. Югославия е след нас (31-во място), Унгария е след нас – на 30-то място, Полша е на 33-то място, Румъния на 41-во място (3).

Как се грижи за човека капитализмът три десетилетия по-късно? Дали сега нещата не са много по-зле и ако днешното общество се грижи много по-зле за човека не е ли то „престъпният режим“? Наскоро бе публикуван последният доклад за човешкото развитие на ООН.  Според този доклад 30 години по-късно, след като социализмът е бил унищожен, огромната част от собствеността е частна, наложен е капитализъм, България се е сринала с 24 места назад в класацията по Индекс на човешко развитие и е вече на 51 място. Гърция, която през 1987 г. е 5 места преди нас в класацията, днес е на 31 място и вече е 20 места преди нас. Чехия, която бе преди три десетилетия 2 места преди нас, сега е на 27 място и вече е 24 места преди нас (4). Преходът към капитализъм е сринал България далеч назад по грижата за човека и за да скрият това днешните „демократи“ правят конференции и дрънкат лъжи по медиите колко тежко било при социализма. Довеждаш стотици хиляди и милиони хора до просешка тояга и се правиш, че това не съществува, обяснявайки им, че някога, когато те не са били под равнището на бедността, не са просели, не са били бездомници, не е било заграбено и унищожено това, което те са имали, е било много, много по-лошо.

НСИ няма реални данни за бездомните в България, защото брои само тези, които са се регистрирали в центровете за временно настаняване, за което се изисква лична карта, каквато повечето бездомни нямат. Според данни на различни неправителствени организации те са хиляди и с всяка година капитализъм допълнително се увеличават. Според данни от проекта «Градски номади» на българския клон на най-голямата католическа благотворителна фондация в света «Каритас», представени през 2015 г., в България има около 500 хиляди бездомници, т.е. между 6 и 7 % от населението са бездомници, при това появили се за четвърт век капитализъм. Само в София те са около 100 000 човека, а в центъра на града бездомните са около 5000 човека. Около една четвърт от бездомните в София са висшисти. Профилът им показва, че най-често това е мъж между 50 и 60 години, жертва на жилищни измами или семейни конфликти.

Паралелно с това продължава тенденцията на обедняване и задлъжняване в небивали преди това размери. Така например по данни на председателя на Асоциацията на заложните къщи в България Александър Александров през февруари 2016 г. предлагането в заложни къщи на златни накити, брачни халки, годежни пръстени, за да могат хората да си платят сметките и си купят лекарства е скочило с 80 % спрямо февруари предходната година (5).

Голяма част от българите ужасно искат да се махнат, да заминат някъде другаде и дори позицията на “бял роб” в Западна Европа, работещ най-непрестижната и незаплатена, с най-висока експлоатация работа в сивия сектор, им изглежда по-привлекателна от състоянието тук в България, където очевидно възприятията за нетърпимостта на тяхното състояние са много по-силни от всички други времена, дори от годините, за които все още разни хора спорят дали са били “Османско присъствие” или “турско робство”. Защото безспорно е едно – днес в България има повече бездомни, скитници и просяци, а вероятно и по-нещастни хора, отколкото през Османското робство.

Георг Вилхелм Фридрих Хегел  дава философският отговор на въпроса защо тези, които правят Френската буржоазна революция като политически феномен през 1789 г. реват „свобода, братство, равенство“, а получават по-голямо неравенство; братството изобщо изчезва; а и свободата е за тези, които притежават собственост, докато за другите е клошарството, бездомничеството, безработицата, несигурността, бедността, невъзможността да се лекуват. Хората разрушават една система с едни очаквания, а се получава точно обратното. Историята върви в съвсем друга посока в сравнение с онази, която са обещавали тези, които са разрушили предходната система и са създавали новата. Така както стана и у нас два века по-късно. Обещали са на хората „демокрация“ и „времето е наше“, а са получили капитализъм и времето на 1 % най-богати. Този тип социална промяна, когато хората разрушават съществуващата система, мислейки че вървят в една посока, а реално тръгват в друга, непредвидена от тях, Хегел нарича „ирония на историята“.

Съвсем по хегеловата ирония на историята броят на бедните при днешни капитализъм в България е 11 пъти повече отколкото по времето на социализма, а броят на тези, които ходят без зъби в устата, защото не могат да си позволят да отидат на зъболекар е близо един милион. А братчетата на Гаврош са много повече не само от времето на стихотворението на Смирненски, но и от времето на Виктор Юго след Френската революция, когато се появява образът на Гаврош. Но нашите медии вършат своята неолиберално пропагандно-идеологическа работа да обясняват на доведените до просешка тояга и бездомничество хора, че лошото и страшното за тях е било времето, когато не са били бедни и просяци, а сега живеят в светлото „демократично настояще“.

Хуманитарната интелигенция бе най-кресливата на площадите, съчиняваше песни, правеше клипове и нейните идеолози от рода на Жельо Желев си въобразяваха, че идва „великото време на интелигенцията“ и „времето е наше“. Разрушаването на предходната система обаче доведе до морален разпад и маргинализацията на голямата част от нея. Днес държавата дава в пъти по-малка част от БВП за култура и наука, броят на хората занимаващи се с култура и наука рязко е намалял. Като при всеки преход към буржоазно общество резултатите са противоположни на очакваните. Революцията изяжда своите деца. Хуманитарната интелигенция, която е активния субект по площадите и идеологическата трансформация, пееща „времето е наше“, открива че е една от основните жертви на промяната. Мислела е, че ще стане едно, а се е получило съвсем по хегеловски нещо съвсем различно. Мислели са, че историята ще върви в една посока, а тя е тръгнала съвсем в друга. По-интелигентната част от нея осъзнава какво е направила и съжалява за илюзиите си, най-неинтелигентната и ригидната реве с хейтърски глас, че не сме влезли в царството небесно на това, което те наричат „демокрация“, а не капитализъм, защото „комунистите“ и „ченгетата“ й попречили. А милионите бяха „изядени от овцете“ на Томас Мор и преживяха „иронията на историята“ на Георг Хегел.

(1)  Желев, Ж. Революционерите станаха излишни, в. Стандарт, 8 ноември 2009 г.

(2)http://www.wider.unu.edu/research/Database/en_GB/wiid/_files/79789834673192984/default/WIID2C.xls

(3) Human Development Report 1990,  New York-Oxford: Oxford University Press, 1990, р. 111.

(4) Human Development Indices and Indicators. 2018 Statistical Update, UNDP, 2018, pр. 22-23

(5) Николова, Десислава. Българинът си залага брачната халка за сметки и лекарства, в. Труд, 11 март 2016, с. 17.

 

 

 

 

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. За контакт: vprodanov@hotmail.com