АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Доколко е зряло човечеството днес

Никола Карадимов - 19 ноември 2018

Този въпрос си задават все повече хора на фона на случващото се по света днес. Изминаха сто години от края на Първата световна война и повече от седемдесет години от края на Втората световна война, а човечеството все още продължава да води войни. Първата световна война беше и първият голям урок за човечеството, че войната не решава проблемите, които са я провокирали, но задължително поражда нови проблеми, които, в крайно сметка, водят до нови войни. Но очевидно, човечеството не беше научило нищо от този първи урок, за да започне Втората световна война само 21 години след края на Първата. Непосредствено след края на тази втора и най-опустошителна война в човешката история, много хора наивно вярваха, че човечеството, поучено от втория горчив урок, завинаги ще се откаже от войните. Но малко след края на Втората световна война,  група западни страни, обединени от идеята за „спасяване“ на капитализма и „свободния свят, започнаха нова, но този път „Студена война“ срещу страните от социалистическия лагер.  И за да не „забрави“ как се водят горещи войни, една от тези страни – САЩ, макар и не винаги подкрепяни от своите съюзници,  започна войната в Корея, след това във Виетнам, след това в Афганистан, след това в Ирак, а под знака на т.н. „Арабска пролет“, запали цяла поредица от военни конфликти в Близкия изток, някои от които продължават и до днес.

Паралелно с тези военни конфликти, човечеството продължава да се размножава неконтролирано на много места по света и особено на Африканския континент, без да отчита, че ресурсите от храна и питейна война на земята са силно ограничени. И макар, че раждаемостта в повечето от развитите страни и най-вече, тези в Европа, продължава да пада, броят на населението на земята расте застрашително и в скоро време може да се окаже, че земната територия не е достатъчна, за да побере всички. Още повече, че с настъпващите климатични промени на земята, все повече територии ще стават трудни за обитаване, а ако температурите продължат да се покачват, много територии ще се окажат под водата на моретата и океаните, чиито нива ще се покачват в резултат на топящите се ледове на Арктика и Антарктика.

Наред с протичащия демографски бум на човечеството, хищническото изсичане на  горите по земята, започнало още от времето на колониализма, продължава с пълна сила и до днес. И това става въпреки категоричните доказателства, че горите са „белите дробове“ на земята, които без никакви разходи за човечеството, усвояват пряко въглеродния двуокис от атмосферата и я насищат с кислород. В същото време човечеството харчи ежегодно милиарди долари в много по-неефективни и скъпи способи за намаляване или улавяне на емисиите от въглероден двуокис, с цел да ограничи до възможния минимум т.н. „парников ефект“ в земната атмосфера, който води до промяна на климата и повишаване на температурата в атмосферата, чиято пряка последица е споменатото вече застрашително топене на ледовете на териториите на двата полюса. Това категорично доказва, че нито едно от действията на човечеството не оставя без последствия, някои от които могат да застрашат дори съществуването му.

На пръв поглед изглежда, че днес човечеството се държи доста незряло, дори, в известна степен – детински. Но така ли е в действителност?

Наистина, от всички живи същества на земята, човекът има най-кратък период на развитие, защото той се е появил едва в края на хилядолетния еволюционен процес на нашата планета. Но човекът, за разлика от всички други живи същества, единствен притежава разум. И при него, наред с биологичното развитие, е налице също умствено и духовно развитие. Освен това, човекът, единствен от всички други живи същества, живее в съзнателно организирани общества, които именно са предпоставката тази общност от хора  да са се нарича човечество, както и основанието да се говори за общественото развитие на човечеството. В този смисъл, може да се счита, че  човечеството е сравнително младо, защото основните репери на неговото обществено развитие датират само в рамките на последните няколко хилядолетия.

Едни от ключовите репери в развитието на човечеството са държавите и по-точно, тяхното възникване, възход и упадък, а в някои случаи и пълното им изчезване от картата на света. Но създаването, утвърждаването и развитието на държавите, както и гибелта на някои от тях, са свързани с множество войни и военни конфликти, заграбване на чужди територии, както и с множество бунтове, въстания и погроми и всичко това заплатено с неизброими човешки жертви и материални щети. Така, че не може през всичките тези хилядолетия на страдания и смърт, човечеството да не се е поучило от горчивите уроци на историята и да не е съзряло напълно. Дори едно от най-убедителните доказателства за зрелостта на човечеството е, че то се е отказало завинаги от колониализма, робството и фашизма, които са едни от най-мрачните и осъдителни периоди в развитието на държавите.

Знае се, че колониализмът е най-широко мащабното насилствено заграбване на чужди територии в цялата история на човечеството, който след близо 6 века на колониални завоевания,  завършва с две разрушителни Световни войни. Все пак, по време на колониализма протичат и някои, съзидателни процеси, които водят до възникването на множество нови държави на Американския континент и в Тихоокеанския район, а след неговото премахване, много държави в Африка, Азия и Латинска Америка, които са били колонии, получават независимост. Но колониалните държави не само са експлоатирали хищнически природните богатства на колониите, но те са превръщали голяма част от местното население в роби.

Всъщност, робството е познато на човечеството от дълбока древност, като то достига истински разцвет по време на Римската империя, чийто обществен строй с право се нарича робовладелчески. Но  по време на колониализма, робството добива глобални измерения. Португалските колонизатори първи започват да заробват местното население на Западна Африка и да го изпращат в Бразилия като безплатна работна ръка в плантациите със захарна тръстика. Дори те поставят  началото на бартерната търговия, като са обменяли роби срещу захар. По-късно и другите колониални държави тръгват по пътя на португалците и постепенно търговията с роби се превръща в глобален и високодоходен бизнес, който снабдява с роби почти всички новосъздадени държави на Американския континент. Чак в средата на 19-ти век, Великобритания първа отменя робството, а 30 години след нея, я последват и САЩ. Но робството оставя трайни и незаличими следи в страните, където то е съществувало, най-видими от които днес са расизмът и ксенофобията.

Мнозина считат фашизмът като едно от най-мрачните явления на 20-ти век, когато Германия, Италия и Япония приемат фашистката идеология като своя държавна политика и започват Втората световна война. Тяхната главна цел е да се разширят териториално за сметка на съседните държави и близки територии, като Германия, след като окупира своите съседи, напада и Съветския съюз, страната с най-голяма територия в света. Тази брутална агресия, обаче, мобилизира не само страните, които са обект на агресия, но и много страни по света, в т.ч. и икономически най-развитите САЩ, за да може светът с общи усилия, но с решаващото участие на Съветския съюз, да победи фашистките агресори. Но наред с милионите човешки жертви и огромни разрушения, фашизмът остави и страшния спомен за геноцида над евреите, славяните и циганите, за чието целенасочено изтребление фашистите дори изградиха и специални концентрационни лагери, известни на света като „лагерите на смъртта“. Това обяснява защо много страни по света днес със закон са обявили дори самото проповядване на фашистката идеология за престъпно деяние. Не е ли това истински признак на зрялост!

Други важни репери в развитието на човечеството са проповядваните от него религии, чийто брой е няколко хиляди, но най-разпространени са християнството, ислямът, индуизмът, китайската народна религия и будизмът. Днес повече от половината от населението на земята изповядва някаква религия, но най-голямо влияние върху човешкото развитието са оказвали и продължават да оказват двете най-разпространени религии  в света християнството и ислямът.

Християнството възниква в средата на 1-ви век от н.е.  и през изминалите две хилядолетия то обхваща целия свят, като днес християнската общност, със своите над 2,2 милиарда вярващи, е най-голямата религиозна общност в света. През своето почти две хилядолетно съществуване, християнството оказва позитивно въздействие върху духа, морала, поведението и ежедневния живот на християните. Но в същото време две явления, които са продукт на християнския свят, остават черни петна в историята на християнството. Това са християнските кръстоносни походи и християнската църковна инквизиция.

Християнските кръстоносни походи са се провеждали в продължение на няколко века по време на Средновековието, като те са се организирали от Римския папа под формата на „Свещена война срещу друговерците, но всъщност са целели създаването на Световна католическа империя в рамките на старата Римска империя. Това е най-мащабната религиозна инвазия в историята на човечеството, която много по-късно, вече в наши дни, дава основание на някои радикални представители на исляма да започнат своята „Свещена войнасрещу всички неверници. Така кръстоносните походи, стартирали като едно религиозно явление, постепенно придобиват широкомащабно военно измерение с големи политически и социални последици, които оказват влияние върху хода на историята на почти целия свят.

Инквизицията или „Светата инквизиция“ е въведена от Римския папа в края на 12-ти век като специализиран съд  на католическата църква срещу еретиците. Тази зловеща институция, която осъжда и изпраща на смърт чрез изгаряне на клада десетки хиляди „грешни души“, преустановява дейността си едва през първата половина на 19-ти век. Първоначално  инквизицията преследва само считаните от църквата еретици, но по-късно, по времето на Ренесанса, тя започва да преследва и всички, които чрез своите научни открития за произхода на земята и вселената, оспорват остарелите догми на църквата, че „Бог е създал земята и всичко живо на нея“. Все пак, човечеството проявява зрялост и тук, и макар късно, отменя завинаги инквизицията. Наред с това, християнската църква  е отделена от държавата и е лишена от всякакви политически функции, като й е  оставена единствената функция да бъде морален стожер на хората.

Не така, обаче, е с другата голяма световна религия ислямът, който по броя на своите вярващи, надхвърлящ 1,6 милиарда души, днес се нарежда непосредствено след християнството. Всъщност, ислямът е една от най-младите религии в света, която започва да се разпространява по света в началото на 7-и век от н.е. Ислямът, както и християнството също оказва позитивно въздействие върху духа и живота на вярващите, особено със своята непримиримост към пороците на хората. Нещо повече! За разлика от християнството, което е преследвало лечителите и астрономите, ислямът още по времето на Арабския халифат е стимулирал развитието на медицината, химията, математиката и астрономията и много от откритията в тази област човечеството дължи на мюсюлманите.

Но много скоро след създаването на исляма, религиозните водачи застават и начело на държавата, като с това поставят началото на силното обвързване на религията с държавата. И въпреки, че по-късно, когато по света започват да доминират светските държави и това обвързване започва да играе задържаща роля, тази формула на религиозно-държавно управление се запазва и до наши дни. Днес все още редица мюсюлмански държави са пряко обвързани и силно зависими от ислямската религия и те се управляват по предписанията на Шариата, който е основният ислямски закон и обхваща не само правните норми, но и всички правни и морални аспекти на обществото. Едно от обясненията на този феномен е, че скоро след създаването на исляма, мюсюлманите се разделят на сунити и шиити. Това чисто теологическо разделяне, постепенно прераства в открита вражда между двете мюсюлмански общности, за да се стигне и до взаимна ненавист и отричане, водещи до въоръжени сблъсъци между тях. И тъй като в едни  от ислямските държави доминират сунитите, а в други – шиитите, тази вековна вражда налага силно обвързване на светската и религиозната власт. Християнството също е преминало през подобен период, но както беше отбелязано, днес вече християнската религия не играе почти никаква политическа роля в държавите, където то доминира. Може би един ден и ислямът, който съществува едва от тринадесет века, също ще тръгне по този път, но поне за сега не се забелязват някакви видими признаци. Тъкмо напротив!

Както е известно, в началото на настоящото хилядолетие, се появява т.н. Ислямска държава, която първоначално се настанява в размирните територии на  Ирак и Сирия, а по-късно завладява и други територии по света и прави серия от убийствени атентати в някои страни на Западна Европа. Това дава основание на някои изследователи да сравняват Ислямска държава с християнските кръстоносните походи пред Средновековието, а нейните религиозни съдилища – със Светата инквизиция, с тази разлика, че вместо изгаряне на клада като смъртно наказание, ислямистите прилагат обезглавяването. Този незрял и примитивен религиозен поход на Ислямска държава, обаче, е посрещнат с категоричното неодобрение и съпротива на значителна част от човечеството, която успява да мобилизира не само християнски, но и мюсюлмански страни, които със съвместни усилия, спират разрастването на тази „чума“ на 21-и век и я локализират само в отделни, изолирани райони. А човечеството за пореден път показва свята зрялост. Вероятно ислямът се нуждае от още време, за да узрее и той напълно като християнството и съзнателно да се отдели от държавата.

Но не само преодоляването на трудните и драматични моменти в своята история показва зрелостта на човечеството. Могат да се изброят цял набор от светли и вдъхновяващи периоди от човешката история, през които човечеството не само истински съзрява, но се утвърждава като най-висшата и развита жива форма на земята. Първият такъв период е Ренесансът, който бележи едни от най-високите върхове в духовното развитие на човечеството и особено във философията, науката, литературата, изкуството и архитектурата. После следва Просвещението, което утвърждава равенството, гражданските и човешки права и извежда на преден план знанието и науката и особено, политическата икономия, социологията, правото и политологията. Не закъснява и Великата френска революция, която води до големи политически и социални промени в цяла Западна Европа, свързани с премахването на абсолютната монархия и замяната й с парламентарна монархия, с промяната на ролята на църквата в държавата и с отмяната на феодалните, аристократически и църковни привилегии. Накрая идва и Индустриалната революция, която успява да превърне господстващата до тогава аграрната икономика в индустриална, както и да утвърди капитализма като световна социално-икономическа система.

Цялата тази поредица от ключови за развитието на човечеството периоди, изгражда онази благоприятна среда, която стимулира човешките  изобретения, стартирали с появата на парната машина, а по-късно последвана и от двигателят с вътрешно горене, които пък откриват пътя на влаковете и автомобилите. Следват телеграфът, радиото, киното, а по-късно и телевизията. Появява се и първият  летателен апарат, а после и първата подводница. Изобретен е и компютърът, а през втората половина на 20-ти век човечеството щурмува  и завладява космоса. Паралелно с това, се развиват и информационните технологии, които днес обхващат буквално всички сфери на човешкия живот.

За съжаление, човечеството развива със същото темпо и оръжията, с които воюва. Днес то притежава най-високо-технологичните и смъртоносни оръжия в цялата си история, като се започне с ядрените оръжия, космическите оръжия, свръхзвуковата авиация и самолетоносачите и се стигне до най-новите лазерни и електронни оръжия. И въпреки бясната надпревара във въоръжаването, човечеството все пак проява зрялост и тук, като решава да забрани напълно химическите и бактериологични оръжия и да ограничи и контролира разпространението на ядрените оръжия.

Но въпреки всичките тези безспорни доказателства за зрелостта на човечеството, достигната през многовековното му развитие и особено през 20-тия и настоящия 21-ви век, страхът за неговото бъдеще днес ни най-малко не е намалял. Много са причините за това, но от ключово значение е фактът, че повечето от решенията, от които зависи съдбата на човечеството, се вземат или само от един човек или от ограничена група хора. А всеизвестна истина е, че хората вземат своите решения, водени не само от своя разум и натрупани опит и знания, а и от своите чувства, пристрастия, и чисто човешки слабости и пороци.

Всъщност, добрите чувства по правило са в подкрепа на здравия разум, но не е така с негативните чувства и особено със завистта, ревността, егоизмът, омразата, гнева, ненавистта, отмъстителността, агресивността, жестокостта. Пристрастията също могат да насочат хората в погрешна посока при вземане на решения и особено опасна е пристрастеността към парите и властта. В не по-малка степен върху решенията на хората влияят и техните чисто човешки слабости като нерешителността, колебливостта, подмазването, угодничеството, надменността, арогантността, бездушието, цинизмът, алчността. Но най-опасни при вземането на решения са човешките пороци като кражбата, измамата, корупцията, предателството, клеветничеството, доносничеството, манията за величие, липсата на задръжки. Но би било наивно да се полагат усилия за освобождаване на хората от техните природно предопределени негативни чувства, пристрастия, слабости и пороци, за да могат те да взимат най-правилните и разумни решения. Най-многото, което може да се направи в тази посока е да се ограничи достъпът на такива зависими хора до властови позиции. По-реалистично е да се търсят механизми и да се създават условия, които биха ограничили до минимум пагубното влияние на чувствата, пристрастията и човешките слабости и пороци на отделните хора при вземането на ключови за човечеството  решения.

Първата стъпка в това направление е ограничаване на едноличното управление. Така, още Древна Гърция въвежда демокрацията или народовластието, при което гражданите вземат пряко решенията. По-късно, човечеството полага усилия да ограничи властта на монарсите, като  заменя абсолютната им власт с парламентарна монархия. Днес в повечето монархии, политическите функциите на монарха са силно ограничени. Още по-остро реагира човечеството на диктатурите, които в днешно време то счита за несъвместими с демократичния свят. Именно поради това, днес в повечето страни в света е установено демократично управление, което в едни случаи се доминира от парламент, а в други – от президент или монарх. За сега, демокрацията е най-доброто, до което е достигнало човечеството при вземането на решения, но и тя има своите слабости. В някои страни ролята на президента е твърде завишена и понякога неговите еднолични решения могат да навредят не само на гражданите на съответната страна, но и на редица други страни по света. Още повече, че президентът, като едноличен орган на управление, винаги е застрашен от опасността да попадне под влиянието на определи кръгове, които чрез парите си и огромното влияние, което имат над политиците, на практика могат да упражняват властта задкулисно, скрити зад гърба на официалната власт.

Същата опасност съществува и при демократично избраните парламенти, където отделни депутати, или групи от тях, а понякога и цели партийни фракции, могат да попаднат под пълната зависимост и влияние на задкулисната власт. Като ефективна контрамярка на тази  реална опасност, човечеството е въвело референдумите или т.н. „пряко допитване до гражданите“, което, на практика, е чиста форма на пряка демокрация. Днес Швейцария е най-добрият пример в света за тази форма на пряка демокрация.

Но при вземането на решенията може силно да повлияе и широко разпространената по света корупция. Всъщност, корупцията, която по същество е „търговия с власт“, е най-разпространеното средство за купуването на тези, които вземат решенията. Но и тук човечеството е намерило ефикасни решения за противодействие на това трудно преодолимо обществено заболяване. Едно от тези решения е повсеместният и постоянен контрол на доходите на вземащите решения, като в този контрол освен специално назначените органи, трябва да участва и обществото, чрез своя обществен защитник омбудсмана и чрез медиите и социалните мрежи. Друго ефективно решение е електронното правителство, което не само атакува успешно корупцията, но и ограничава силно бюрокрацията, както и едноличните и субективни решения. Но тези две решения са ефикасни преди всичко в рамките на националните територии, докато в международен план са необходими решения от глобален характер.

Всъщност, това което се наблюдава в национален план, вече е станало и международна практика. Международните корпорации, опериращи с огромни материални и финансови активи и възползвайки се от настъпващата глобализация, се опитват и то доста успешно, да управляват света задкулисно, прикрити не само зад националните официални власти, но и зад големия набор от международни организации и институции, в т.ч. и банки  В тези си действия, международните корпорации се ръководят единствено и само от собствения си интерес в непрекъснатото гонене на печалбата, като в много случаи грубо потъпкват интересите не само на отделни страни, но и на цялото  човечеството. В отговор на тази порочна практика, напоследък някои държави и на първо място САЩ, потърсиха спасение  само за себе си, чрез напускане на тези организации и само-изолиране от останалия свят. Но днес светът е достигнал до такъв етап на интеграция и глобализация, че никоя страна, та дори и най- могъщата, не би могла да оцелее в изолация.

Затова, изходът е само в общото глобално решение, чрез налагане на нов световен ред. Това е най-важната и отговорна задача пред човечеството днес и тя може да бъде решена само, ако следва няколко основополагащи принципа:

Първо, пълно „табу“ на едноличното управление и на едностранното лидерство в света и безрезервна подкрепа на всички форми на демократично управление и на много-полюсния свят;

Второ, решенията да се вземат само колективно от хора, които са пряко отговорни за тяхното изпълнение;

Трето, решенията да се вземат при пълна прозрачност за обществото, което трябва да има възможността и за пълен контрол при техните изпълнения;

Четвърто, решенията да се вземат в рамките на общността, която пряко е засегната от тях, независимо дали това са социални общности /по доходи, по здравен статус, по заетост, по интереси и т.н./ или териториални единици /общини, области, райони/, или цели държави, или съюзи от държави, или целият свят;

Пето, поставяне на общия интерес на човечеството, пред частните, корпоративни и дори национални интереси;

Шесто, повсеместно прилагане на референдумите при вземането на ключови решения, като техните резултати трябва да имат пряко действие, без да бъдат одобрявани от някакъв орган;

Седмо, инкриминиране на купуването на медиите, с цел гарантиране на тяхната пълна независимост и превръщането им в морален рупор на човечеството;

Осмо, повсеместно прилагане на електронното управление, включително и на глобално ниво, като най-ефективна мярка за намаляване на бюрокрацията и за борба срещу корупцията и субективните решения;

Девето, широко използване на социалните мрежи, като индикатор на общественото мнение и интереси, както и като средство за обществен контрол над официалните власти и международните  организации и корпорации;

Крайно време е човечеството да прояви отново своята зрялост и следвайки изброените принципи да се заеме със създаването на така необходимия днес нов световен ред!

 

 

 

 

 

 

Никола Карадимов е завършил Висшия институт по строителство и архитектура. Проектирал е жилищни сгради, електрически централи, училищни и спортни съоръжения, болници, детски градини. Бил е два пъти министър на регионалното развитие (1991 - 1992 и 1997) Посланик на Република България в Кралство Дания (1993 - 1997) и в Кралство Норвегия (2006 - 2011). От 1997 до 1999 г. е посланик…