АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Кога полицията арестува за вандализъм срещу Паметника на съветската армия?

Искра Баева - 21 ноември 2018

Преди няколко дни с изумление чух новината, че заради вандалски акт срещу Паметника на съветската армия в центъра на София (рисуване на графити на 15 ноември вечерта) полицаи от Първо районно управление на МВР са арестували извършителя и Софийската градска прокуратура го е обвинила в хулиганство, извършено „с изключителен цинизъм и дързост”, заради което го заплашва присъда от 5 години затвор. Изумлението ми беше предизвикано не от факта, че Паметникът е използван за отправяне на политически послания (в каквото място преди почти три десетилетия се беше превърнал Мавзолеят), а от действията на полицията.

За пръв път чувам някой от многобройните осквернители на Паметника на съветската армия да бъде не само задържан, но и да е заплашен със съд с такова обвинение. Досега не е имало нищо подобно, предишните заловени за същото деяние, макар и не на този паметник, а на антифашисткия пред „Позитано” № 20, Асен Генов и Цветелина Сърбинска бяха защитени от обществото с призиви да се защити тяхното право свободно да изразяват мнението си, като бяха наречени борци за свобода на словото. А в мотивите за оправдателната присъда беше записано, че „политическото мнение, доколко представлява участие в политическия дебат, само по себе си не може да представлява грубо неуважение, а представлява опит за привличане на общественото внимание”. И отведнъж нещо такова!

Втората ми мисъл беше дали пък в тази ситуация, когато от месец на властта ѝ „пари” под краката заради непрестанните протести, полицията не е решила строго и безпристрастно да прилага законите, а не да дели престъпниците на добрите „наши” и лошите „чужди”. Но не би!

Всичко стана ясно, когато се разбра какъв е бил надписът, направен от 22-годишен студент по биология от СУ „Св. Климент Охридски”. А именно: „Refugees welcome. Le Pen go home” („Бежанци, добре дошли, Льо Пен, отивай си!”). Сиреч, когато посланието е обърнато срещу ксенофобията и възраждащите се с пълна сила в Европа екстремни виждания, законът се прилага с пълната си строгост. А поводът беше посещението на следващия ден на лидерката на френския Национален фронт Марин льо Пен в България по покана на заместник-председателя на Народното събрание Веселин Марешки.

Проблемът е, че никакви подобни бързи и решителни полицейски действия не виждаме, когато из цяла София се изобразяват нацистки свастики и се пишат расистки и ксенофобски надписи, когато всяка година през февруари се провежда печално известният „Луков-марш” в памет на един от изявените български последователи на националсоциализма.

За това, че става дума точно за идеологическа оценка на деянието говорят и коментари от форума на в. „Дневник” от рода на: „Не че ми е жал за антифа демонстрантчето, но прокурватурата се престарава в желанието си да симулира дейност” или „И това, въпреки факта, че тоя студент май не е наясно със себе си. Съдя по текста. Бе странно е, че тоя студент кани азиатци и африканци”.

Утвърдените вече двойни стандарти у нас към действия и думи, изразяващи леви и десни убеждения, говорят достатъчно за характера на обществото, в което живеем. Дали това ще остане така, дали тенденцията ще се задълбочи, или обратно – ще сложим край на възраждането на неофашизма, в крайна сметка зависи от всички нас.

 

 

Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…