АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Протестите и кризата на неолибералната идеологическа хегемония

Васил Проданов - 26 ноември 2018

Над сто хиляди души протестират през последната седмица във Франция, където сблъсъците и ранените говорят, че след като системните партии в тази страна отидоха на боклука на историята, там ще бъде захвърлен и изглеждащият антисистемен Макрон. Едва 25% от французите имат доверие в него само след година и половина управление, а над 70% не го искат. В Германия Ангела Меркел е на смъртното си политическо ложе, а двете основни системни партии са в най-тежката си криза от Втората световна война насам. У нас през последната година почти всеки ден има някакъв локален протест, а през последната седмица в цялата страна протестират хора, отхвърлящи не само управляващите, а и системата, която те символизират.

Противоречията, които поражда глобализираният неолиберален капитализъм, провокираха през последните две десетилетия повече протести, отколкото в цялата предходна история на света. Започна се  през 1999 г. в Сиатъл, където бе провалена срещата на Световната търговска организация. След това дойдоха протестите срещу войната в Ирак, „Окупирай Уолстрийт“, „99% срещу 1%“ (срещу единия процент най-богати). Имаше „Арабска пролет“ и „цветни революции“, чието последно проявление беше украинският „Майдан“.

Медиите като основен идеологически апарат за налагане на легитимност и оправданост на властовите структури все повече не успяват да си вършат успешно работата. Навсякъде доверието към институции, лидери, но и към медиите, налагащи в съзнанието на хората неолибералния идеологически порядък, се срива.

Идеите за идеологическата хегемония, а след това и за идеологическите апарати, са формулирани през 30-те години на миналия век от Антонио Грамши и през 70-те години от Луи Алтюсер. Това става в два периода на кризисни процеси на капитализма.

Грамши формулира концепцията за идеологическата хегемония във времето на коренна промяна в резултат на голямата икономическа криза и преди това на Първата световна война в Европа. Това е промяна във възгледите на милиони хора, в съдържанието и ролята на пропагандата, в начина, по който се легитимират разпадът на предходните политически режими и възходът на фашизма. В този смисъл можем да кажем, че медиите са свързани със сигурността в степента, в която легитимират функционирането на наличната система, и почват да губят своята функция в степента, в която играят ролята на инструменти на делегитимация на тази система, за разпада ѝ и замяната ѝ с нещо друго. Това именно става през 30-те годни – либералната демокрация в основните европейски страни е заменена с фашизма. През 70-те години е следващата криза на капитализма, от която той излиза, като се трансформира не във фашизъм, а в неолиберален капитализъм.

Днес и неолибералният капитализъм е в криза. И немалко автори правят сравнения със станалото през 30-те години в Европа.

Идеологическата хегемония на съществуващата днес система е в криза, която всява ужас у либералните господстващи елити. Те ужасено говорят, че някой фалшифицира, пречи, критикува неолибералните им истини, че срещу тях се води „хибридна“ и „информационна война“. Опитват се по всякакъв начин да поставят медиите под контрол, което в световен план води до това, че навсякъде индексът за свобода на медиите намалява.

В традиционните медии, от вестника до телевизията, е възможно да подбереш нужните факти, да се откажеш от огромно количество други, да ги интерпретираш от гледна точка на интересите на съответните сили, контролиращи тези медиите. В глобалното виртуално пространство, което възхожда през последните две десетилетия, обаче това е много по-трудно. Чуждите посолства у нас например могат да финансират и организират, да застанат начело на София прайд и така да налагат съответните неолиберални ценности, но са безсилни да контролират този процес в дигиталните мрежи.

Чрез дигиталните мрежи днес може да въздейства всеки, от всяка точка на света.  И това се превръща в техтнологическия фактор, който заедно с изострящите се икономически, политически и геополитически неравенства, започна да тресе глобализираната хегемония на САЩ.

Възникнала е съвсем нова ситуация. САЩ са световен технологичен лидер и основните интернет гиганти на глобалната сцена са американски, но независимо от това контролът върху информацията е много по-труден, а виртуалното пространство се превръща в основно поле на нова студена и хибридна война.

За това колко е труден контролът можем да съдим по следните данни: през 1994 г. в интернет има 3000 сайта, 20 години по-късно, през 2014 г., те са вече над 1 милиард (1). По този начин новите медии водят до разпад на предходните идеологически апарати. Подобно на Гутенберговата печатна машина, която разрушава средновековния идеологически порядък, дигиталните медии днес допринасят за нова радикална реорганизация на обществата. Това става в условия на глобализирани комуникации и изострящи се противоречия на неолибералния капитализъм, при който се съчетава невиждан възход на неравенствата с нарастваща мултиполярност на света.

Кризата на неолибералния капитализъм е свързана с отслабване на легимиращите функции на идеологическите апарати и с либерални плачове за това как сме живели в света на медийните истини, а сега отнякъде са плъзнали фалшиви новини и постистини. Огромната част от хората обаче смятат, че медиите манипулират и лъжат. И никакви конференции по медийна сигурност не могат да решат този системен проблем, свързан с криза на либералната демокрация и неолибералния капитализъм.

Глобално изследване сред 33 000 човека в 28 страни, осъществено от компанията Edelman Trust Barometer в края на 2016 г.,  отчита срив на доверието в правителства, медии, НПО-та, бизнес и политици в повечето държави по света. Медиите и правителствата са на най-ниското ниво на доверие, откакто се правят такива проучвания. 53% от анкетираните са убедени, че системата се е провалила, което е допринесло и за победата на Доналд Тръмп в президентските избори в САЩ през 2016 година. Над 70% от французите и италианците заявяват, че са изгубили вяра в системата – най-висок процент сред анкетираните държави. Повече от половината французи и италианци също така се страхуват и са обезпокоени от имиграцията, глобализацията и упадъка на социалните ценности (2).

Според данни на агенция „Галъп“ убедеността на американците, че медиите представят точно и вярно ставащото, е паднала до най-ниското равнище, откакто тази най-стара социологическа агенция в света мери тези показатели. През 1976 г. доверие в медиите заявяват 72% от американците. През септември 2016 г. те са едва 32%. При това сривът само за една година е  8% ‒ през 2015 г. доверие към медиите са имали 40% от американците (3). Същата тенденция виждаме и в Европа, поради което паралелно с това имаме срив на доверието към политици, партии и парламенти.

Победата на Тръмп срещу Хилъри Клинтън бе победа на „Туитър“ срещу СиЕнЕн, „Ню Йорк таймс“ и останалите традиционни медии. В ситуация на остра криза и поляризация на американското общество либералните елити държаха традиционните медии и можеха да замазват  ситуацията, но новите медии дадоха възможност на това противоречие да се прояви. Така „Туитър“ се оказа по-мощен от два от най-мощните идеологически инструмента в историята. Направи ги безсилни.

Водеща журналистка от СиЕнЕн демонстративно „отряза главата“ на Тръмп, но и това не им помогна. Ето защо редакторът на „Файненшъл таймс“ пусна след края на президентската кампания в САЩ  статия, озаглавена „Годината на демагогията: 2016 г. промени демокрацията“, с подзаглавие „От Брекзит до Доналд Тръмп през тази година се наблюдава гръмко отхвърляне на статуквото“.

Там се казва: „Това бе годината, когато немислимото стана възможно, маргиналът стана водеща фигура, а Доналд Тръмп, мажоритарен собственик и телевизионен водещ, бе издигнат до главнокомандващ на САЩ… Брекзит и Тръмп са израз на революционна промяна. Не както през 1789 или 1989 г., но със сигурност е гръмотевично отхвърляне на статуквото… Добре дошли в света на политиката на постистините, засилвана от технологии като смартфоните… При американските избори журналистите, някога ползващи се с високо доверие като филтър на истината на най-високо равнище, бяха охулени и отречени по Туитър като „противни“ и „куци“  (4)

 

Бележки:

(1) Lafrance, Adrienne. Raiders of the Lost Web, In: The Atlantic, October 14, 2015, Available from: https://www.theatlantic.com/technology/archive/2015/10/raiders-of-the-lost-web/409210/?utm_source=atlfb (20.11.2018)
(2) Спад на доверието към медиите и правителствата по света през 2016 г., 16.01.2017, Available from: http://www.bulnews.bg/article/283522 (20.11.2018)
(3) Вж. Art, Swift, 2016, American’s Trust in Mass Media Sinks to New Low, In: Gallup, September 14, 2016, Available from:  http://www.gallup.com/poll/195542/americans-trust-mass-media-sinks-new-low.aspx (20.11.2018)
(4) Barber, Lionel. The year of demagogue: how 2016 changed democracy, In: Financial Times, December 15, 2016.

 

 

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския…