Майките на децата с увреждания протестират от доста месеци, носейки черни фанелки с надпис „Системата ни убива“. Дори Слави Трифонов бе облякъл и интервюира премиера с такава фанелка, без да успее да го притесни и да го накара да обясни за коя система става дума и как тя ни убива. Появиха се и протестиращи, които обявиха, че искат „смяна на системата“,. От БСП също заявиха, че с тяхната „Визия за България“ щели да „сменят системата“. Коя е системата обаче, която едни казват, че ги убива, а други искат да сменят?
Нека да се опитаме да отговорим на този въпрос, за който протестиращите и политиците не говорят, не искат да говорят или не могат да говорят. Най-общо можем да разграничим седем основни черти на „системата“, която „ни убива“.
- Системата е капиталистическа. Социално-икономически огромната част от собствеността у нас е частна, по-голям дял отколкото в почти всички останали европейски държави и в това отношение България е между най-капиталистическите държави в Европа. Правно и конституционно е закрепена неприкосновеността на частната собственост. Партиите със своите програми подкрепят частната собственост. Делът на държавния бюджет като част от БВП спрез последните години е между 33 и 36 % от БВП в страната, докато в Германия е между 43 и 46 %. В този смисъл България е по-капиталистическа страна от Германия, основната държава в капиталистическия център на ЕС. И въпреки че в останалите страни системата е по-малко капиталистическа от нашата, то и в тях мнозинството от хората не искат тази система, предпочитат нейната смяна. Според проучване на социологическата агенция YouGov през 2015 г. 63 % от британците смятат, че капитализмът е несправедлива система, засивлаща социалното неравенство. В САЩ така мислят 55 % от американците. В Германия, бастионът на европейския капитализъм, 77 % от населението е скептично настроено към него. Три четвърти от населението в основните капиталистически икономики смята, че големият бизнес по същността си е корумпиран (1). E, ако в най-развитите страни се смята, че капитализмът носи корупция, краде от обществото и от хората, скептични са към него, какво да кажем за у нас, където капитализмът се е развихрил с по-голяма сила от колкото при тях?
- Системата е неолиберална. От времето на идването на Маргарет Тачър през 1979 г. във Великобритания и на Роналд Рейгън през 1981 г. в САЩ бе извършен преход от социален към неолиберален капитализъм. При неолибералния капитализъм наднационалният пазар доминира, за сметка на държавата с нейния формално и реално ограничен суверенитет на определена територия. При неолибералната система голямата част от капитала е извън регулацията на държавата, крие се по-офшорки, не плаща данъци, подчинява я на себе си. В света има около 200 държави, но от общо 200-та най-големи икономики в света само 43 са на държави, другите 157 са на корпорации, т.е. копорациите като икономическа сила господстват в света и могат да купуват и подчиняват на своите цели тези, които управляват държавите. Българската икономика е по-малка отколкото икономиката на всяка от157-те корпорации и 43 държави, в този смисъл е много по-подчинена на външните сили и фактори. А голяма част от държавите изглеждат все по-неефективни и безпомощни, поради неспособността да регулират излезлите изпод контрола им процеси. Това става характерно дори за САЩ, държавата с най-мощната икономика и доведе на власт Тръмп, който обеща, че ще направи „Америка отново велика“ като засили контрола на държавата върху наднационалния капитал, издигайки стени по границите, за да спре емигрантите и налагайки протекционистки бариери, с които да ограничи глобалните пазари.
- Системата е експлоататорска. Тя прехвърля богатство от бедните към богатите, разделя обществата на 99 % срещу 1 %, както твърдяха активистите на едно популярно американско протестно движение. При това експлоатацията навсякъде нараства и все повече новосъздаден БВП отива у най-богатите, поради което и навсякъде скоростно нараства неравенството. България е сред страните в Европа с най-експлоататорска система, защото капитализмът е много по-неограничен от данъци и от държавни предприятия в сравнение със Западна Европа. Затова и в България е сред страните с най-голямо и непрекъснато нарастващо през последните 29 години неравенство в Европа, което означава, че основната част от новосъздадения БВП отива у най-богатата част от населението или изтича към държавите на капиталистическия център. Делът на заплащането като процент от средното за ЕС е по-нисък от средната производителност на труда. През 1989 – последната година на социализма индексът на Джини, измерващ неравенството, в България е 21.7, което означава, че страната ни е едно общество с високо равенство. През 2006 г., преди влизането в ЕС той е скочил на 32.1. А през 2017 г. след 10 години консумация на „европейски ценности” – любима ляво-дясна дъвка той е станал 40.2 след всички социални трансфери, правени от държавата. Това означава, че година сред година системата работи за едно малцинство от населението и е враждебна, действаща убийствено за голямата част от хората.
- Системата е клиенталистка. Политическите партии, които трябва да управляват и регулират системата се формират, успяват и функционират като големи клиенталистки групировки, организацията на които се реализира чрез мрежа от зависимости, интереси и разпределение на ресурси. Не квалификацията, знанията, уменията, а „нашият човек“ е от значение в тях. „Калинката“ е основен феномен на управленските системи и тенденцията навсякъде е на нарастваща депрофесионализация и деградация. Всичко се купува и продава. Пазарът разменя и най-висши ценности – любов, живот, здраве. Не „кадрите решават всичко“, какъвто е бил принципа на японските корпорации, зает след това и от Сталин, а „нашите хора“ решават всичко“. „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!“, беше възкликнал един нашенски вицепремиер в годините на прехода към капитализъм. Но той беше изключение, другите не правеха такива признания. Случайни и неадекватни хора, озовали се на най-високо място ни доведоха до днешния бедствен капитализъм. Да си спомним, как едно случайно адвокатче се оказа в бъркотията премиер и със замах ликвидира селското ни стопанство, а след това за тези му заслуги бе направен дипломат и конституционен съдия с огромна заплата. Други случайни хора станаха министри и ликвидираха ред други неща – от индустрията до армията и структурите на сигурност. Коментирайки ситуацията във Великобритания в в последния брой на сп. „Проспект“ Дейвид Бътлър, познаващ лично много английски политици, включително и Чърчил, обобщи: „Качеството на политиците в момента е депресиращо“ (2). Е, ако при англичаните е така, то какво да кажем ние, в европейската периферия, в която негативният подбор на политиците е типична характеристика на политическата система – тя избутва напред най-агресивното, нагаждаческото, конюнктурното, а не най-интелигентното и експертното. Купища морални, професионални и интелектуални нищожества през последните 29 години, озовали се по една слуайност във високите места на политиката, взеха не едно и две решения, имащи фатални следствия за България. Така е при днешната кризисна и олигархизирана либерална демокрация навсякъде по света. Такава е системата и у нас.
- Системата е клептократска. Гигантска държавна собственост за над сто милиарда бе раздадена за няколко милиарда и дори продаването на скрап на едно или друго предприятия е направило милионери неговите притежатели, независимо дали става дума за „Полимери“, заграбено от наш новопоявил се капиталист или БГА „Балкан“, харизана за 150 00 долара – цената на един апартамент на чужд капиталист, който от продажбата на собствеността й е спечелил десетки пъти повече. Българският капитализъм се формира с помощта на най-голямото разграбване в историята на страната ни на принадлежащо на всички българи богатство. При първоначалното натрупване на капитала в Англия се казва, че „овцете изяли хората“, защото новопоявилите се капиталисти заграбили принадлежащата на всички обща земя. У нас първоначалното натрупване на капитала стана с разграбването на стотици пъти по-голяма собственост, отколкото това става преди пет века в Англия, а гръбнакът на новата управляваща класа са приватизатори и политици, участвали в този невиждан в 1300 годишната ни история грабеж. Има държави, в които се казва, че сред капиталистите им доминират бизнесмени и предприемачи. У нас доминират клептократи.
- Системата е на периферен и периферизиращ се по отношение на държавите от Западна Европа и САЩ капитализъм. Характерно за отношенията между център и периферия е, че центърът експлоатира периферията. Ресурси от по-бедните и неразвити държави в периферията вървят към богатите и развити държави на ЕС и САЩ. Изтеклите финансови ресурси от страната ни са по различни оценки нас 100 милиарда. Същото е с изтеклите човешки ресурси – учени, инженери, лекари, водещи професионалисти. Създадени и отгледани у нас, заграбени с помощта на свободния пазар от капиталистическия център. Грабене най-умните и перспективните кадри, деинтелектуализирайки и дебилизирайки страната ни. Тодор Живков искаше да „интелектуализира всички сфери на обществото“. Периферният капитализъм ни превръща в интелектуално гето на капиталистическия център. От там към България вървят стоки – втора употреба, превърнали страната ни в кошче, в което Запада изнася своите непотребни боклуци. Извлича чрез големите търговски вериги ресурси от страната ни, а тук пробутва стоки с по-ниско качество и с по-високи цени, като на хора второ качество и втора употреба.
- Системата е компрадорска. Думата „компрадор“ се появява в Югоизточна Азия през ХIХ век, за да обозначи местната прислуга, (политици, буржоазия в полуколониалните територии там), която обслужва чужди сили, работи за чужди държави и капитал, а не за своя народ. У нас радикалната промяна на геополитическата ситуация създаде компрадорски политици, пропагандно -идеологически структури от НПО-та, включително и част от новопоявилите се капиталисти, служещи на външни, а не на национални интереси. Характеризира се с лакейското поведение на политическите елити, които служат не на интересите на страната си и народа си, а на външни сили от капиталистически център и огромни ресурси за десетки милиарди долари, принадлежащи на българския народ са унищожавани или заграбвани по указание на тези външни сили. Компрадорски бяха унищожени четирите блока на АЕЦ Козлодуй, а с тях и милиарди, принадлежащи на българския народ. Компрадорски бяха спряни проектите АЕЦ Белене, Южен Поток, Бургас-Александропололис и така бяха загубени други милиарди долари. Компрадорски по чужди указания бяха унищожени българските ракети, оръжия и армия и то в размери по -големи отколкото след Ньойския договор, с който завършва катастрофата при Първата светова война. Компрадорски българските политици пращаха български войни да умират в наемнически корпус в измислени с лъжвиви аргументи чужди войни, като тази в Ирак. Компрадорски по чужди указания опростиха дълга, който тази държава ни дължеше. Хем ентусиазирано се включиха в измамата и разрушаването на Ирак, хем след това удариха и българския народ, като казаха че не искат да ни се върнат дълговете, които бяха жизнено важни за нас при състоянието, до което бяхме докарани. Ако си компрадор има много по-голяма вероятност да се добереш и задържиш във властта, а ако не си – това е много по-трудно и ако се добереш, може да бъдеш свален с компромати, цветни революции, различни форми на сплашване и провокации.
Това е истинската същност на системата, за която майките на децата с увреждания казват, че ги убива. Тя убива обаче не само майките, и не само техните деца. Ако бяха само те, то със 150 милиона, каквито им дава правителството, можеше нещата и да се решат. Това обаче е само върхът на айсберга. Именно, защото в сравнение със Западна Европа и изобщо с капиталистическия център нашият капитализъм е по-експлоататорски, по-клептократски, периферен, компрадорски, то той е и много по-убийствен от този в Западна Европа. Неговата система убива не само майките на децата с увреждания, но и хиляди други българи, по множество различни начини.
Тези дни стана ясно например, че тя убива хиляди хора годишно с екологически инструменти. Перестройката, която стана родилната утроба на българските „демократи“ у нас започна с борба на екологическия фронт – с Русенския комитет, воюващ срещу замърсяването, идващо у нас от съседна Румъния. Обясняваха ни как с „демокрацията“ ще се преборим срещу замърсяването, мъчещо русенци. Даже Зелени партии се родиха и бяха активни участници в първоначалното налагане на капитализма през 1990-те години у нас. И ни „демократизираха“ като създадоха един много по-убийствен от екологическа гледна точка капитализъм.
Какви са резулатите от „демократичното“ унищожаване на социализма, довело до фактическото премахване на всеобщото и безплатно здравеопазване, до ликвидацията на хиляди индустриални предприятия, включително и огромни селскостопански комплекси с най-различни селскостопански животни? Ако мислите, че ликвидацията на българската индустрия и свързаните с нея пушещи комини на индустриалните предприятия са родили един екологически чист, грижещ се за здравето на хората капитализъм, жестоко се лъжете.
Точно обратното, „демократично“ бе ликвидирана индустрията и създаден екологически най-убийственият капитализъм в ЕС. Това се вижда от публикувания тези дни доклад „Качеството на въздуха в Европа – 2018“ на Европейската агенция по околната среда, в който се дават данни за екологически убитите от замърсяването на въздуха в ЕС с финни прахови частици и азотен диоксид. Eкологически най-замърсява въздухът и най-много хора убива системата на българския капитализъм, независимо от това че неговите създатели „демократично“ ликвидираха предходната индустрия на социализма. Общият брой на екологически убитите в 28-те членки на ЕС с помощта на замърсен въздух през 2015 г. е 391 000 души. Като процент от населението най-малко те са във Франция и Великобритания – 0.05 % от тяхното население. След това идват Испания с 0.06 и Германия – с 0.08 % от населението. Челното място принадлежи на България, в която процентът на убитите с екологическото оръжие на замърсения въздух от съществуващата система е 0.20 % от населението или общо 14 200 души за една година (3).
Българският капитализъм е известен като най-убиващия в ЕС своето население не само чрез мръсния въздух. България държи челно място в Европа по смъртност от рак, инфаркт и други болести на сърцето, инстулт и състояние, възникващи в периода около раждането. Наскоро стана известно например, че според данни на Евростат за 2016 г. 42% от смъртните случаи в България са се реализирали в резултат на съществуващата здравна система. Можело е да бъдат предотвратени с по-качествени медицински грижи и с по-ефективна здравна система изобщо. Можело е, но са били убити. Ако някой ги бе застрелял, щяха да го осъдят, но сега виновни няма. А социалните системи може да убиват по различен начин – може чрез лагерите в Аушвиц или Бухенвалд, може чрез здравната, екологичната и останалите подсистеми на капитализма. В първия случай това се нарича „престъпление срещу човечеството“, а виновните политици са съдени от Нюрнбергския трибунал и Народни съдилища от Франция до България. Във втория либерално демагогски системата е прославяна като „демокрацията“, а политиците са невинни младенци. Но и в единия, и в другия случай системата убива.
Преди няколко години стана ясно, че българите са най-боледуващата нация в Европа – с най-много отсъствия по болест годишно. България е на първо място в Европа по процента на убийствата по пътищата. Така системата убива по множество най-различни начини, водещи в крайна сметка до демографската катастрофа, реализирана чрез ликвидация и прогонване на населението в размери, невиждани в историята на България. А ако една система убива хиляди хора това не я ли прави престъпна? Не я ли прави една от най-престъпните в нашата история? Нищо, че българските политици крият този факт, обявявайки за „престъпни“ системи от миналото. Нищо, че тези убийства са прикривани с либерални пропагандно-идеологичеси маски за днешната система като за „демокрацията“, противопоставяна на това, което те пак чрез техните либерални идеологеми те изобразяват като „комунизма“ или „тоталитаризма“.
(1) Hickel, Jason and Martin Kirk. Are You Ready To Consider That Capitalism Is The Real Problem?, https://www.fastcompany.com/40439316/are-you-ready-to-consider-that-capitalism-is-the-real-problem?fbclid=IwAR2eEvZznsfsd5ynDlayaUGwffHfrpQMt174ML_ZsNYAPFWbux5rMsvghoE, 07.11.2017
(2) David Butler. The quality of politicians at the moment is depressing, In: Prospect Magazine, December 2018
(3) Joe Myers. Where EU air pollution is deadliest, In: World Economic Forum, https://www.weforum.org/agenda/2018/11/chart-of-the-day-where-eu-air-pollution-is-deadliest, 06.11.2018
