АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Природа, общество и икономика: пропорционалност на развитието (първа част)

Боян Дуранкев - 08 декември 2018

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешко лице и остава там завинаги. Джордж Оруел

Увод

„Напред, човечество!“ Тази формула е достатъчно тривиална и по всичко изглежда, че не се нуждае от коментари. Достатъчно е просто да се върви напред и неотклонно в избраната посока от „невидимата ръка“, за да се стигне до градината, пълна с райските ябълки.

Същевременно по отношение на посоката споровете продължават. Според едни мислители, бъдещето е напред – като отрицание на старото и „обреченото“. Според други, бъдещето е категорично назад – като отрицание на модното и упадъчното. Според трети, бъдещето е неизвестно къде, но трябва да се приеме такова, каквото ще пристигне. На свой ред, някои просто казват че е необходимо да се спазва определен модел, за да се отиде в „царството на единството“  (1). По всичко изглежда, че човечеството или се колебае, или се е разделило на групи, които възприемат развитието и прогреса просто по различен начин. Изглежда, че след Вавилонската кула, днес човечеството отново е заговорило на различни езици.

Но какво са развитието и прогресът?

Една древна мъдрост гласи, че на неправилно поставен въпрос е невъзможно да се даде точен отговор. В много отношения обаче човечеството влиза в ролята на питащ, който колкото по-малко точни отговори получава, толкова по-настойчиво продължава да задава все по-неправилни въпроси.

Да се позовем на някои от ежедневните въпроси: как да се постигне по-висок икономически растеж; как да се увеличи потреблението; как да се достигнат по-развитите от по -слаборазвитите страни? Това са само няколко от групата остри въпроси, които всички средноразвити и развиващи се страни – а това е по-голямата част от населението на планетата Земя – ежедневно си задават. Разбира се, списъкът може да бъде увеличен чувствително. Но не това е главното и важното. Същественото е, че тези въпроси произтичат от делничната необходимост. Впрочем, за някои страни и народи икономическият растеж е въпрос на живот и смърт.

Други страни си задават не по-малко сложни въпроси: как да се задържи позицията на лидер; как да се постигне все по-висока степен на потребление; как да се ускори растежът и т.н. И тази група въпроси са достатъчно остри и съществени за съответните страни и народи, за да бъдат подценявани. Те също произтичат от делничната необходимост и са проблем за постигането на по-висок стандарт на живота.

Колкото и различни да са от гледна точка на статуса на съответната страна или регион, въпросите съвсем не датират от днес. Столетия те са стояли на дневен ред пред много държави и народи. Столетия те са получавали различни отговори, предписвали са се всякакви рецепти за прогрес и благополучие. В крайна сметка имаме съвременната цивилизация (човечеството днес с различните култури) точно такава каквато е и каквато може да си я позволим.

Столетия е търсена възможността за създаване на онова световно общество, което ще бъде общество на свободата, справедливостта, солидарността и просперитета. И днес обаче то или витае някъде далеч в миналото (от гледна точка на утопистите, обърнати с поглед назад във времето), или в прекрасното светло бъдеще (от позициите на традиционните прогресисти-утописти), или пък въобще се отрича възможността за неговото постигане (от позициите на песимистите). Трудно е да се каже, дали този образ е призрачен мираж или пък действителна цел, постоянно измествана във времето.

Икономическият просперитет действително е съществен. Никой прогностик от началото на ХХ век не е могъл да допусне възникването на химикалката, антибиотиците и смартфона. Никой не би дръзнал да фантазира, че човечеството ще произвежда толкова, че при едно по-равномерно разпределение всеки гражданин на планетата би бил днес нахранен, облечен, под покрив, сравнително здрав и достатъчно грамотен, за да се справя успешно с проблемите си. Не прогресът в икономиката е виновник за това, че от началото, от който сте започнали да четете увода, до този момент, около 50 човешки живота по света са отнети само от глада, същевременно Джеф Безос е увеличил личното си богатство с нови 20 млн. долара. Икономиката достигна такива поразителни размери благодарение и на обстоятелството, че в нея бяха инвестирани до днес над 200 000 000 000 000 долара само за оръжие за масово унищожение, приложението на което отне над 100 000 000 живота в над 150 войни по света от началото на ХХ век. Икономиката на най-богата страна в света е в състояние да задоволява и най-фантастични прищевки и капризи, но тя позволява на почти толкова граждани на тази страна, колкото е цялото население на България, да се числят в армията на бездомните. Благодарение на разширяващата се икономика милиони нови работни места бяха разкрити, но въпросът за безработицата продължава да е хронично остър даже в „постиндустриалното“ общество. С други думи, въпросът за необходимата и възможна от социална гледна точка икономика стои нерешен. Сам в себе си този проблем е нерешим.

Не по-малко съществен е и „прогресът“ в природата благодарение на човешката фантазия, наука, воля и необузданост. Днес природата, такава, каквато я е описал Дарвин, просто не съществува. Даже в Антарктида промените са значителни. Човешките умове и ръце промениха и това творение на създателя. Днешните крави дават многократно повече мляко, свинете – повече месо. Появиха се дървета, които раждат сандвичи. Природата днес е такава, каквато я декретира човекът, въпреки че той не я познава докрай. Ако обаче днес Бог беше заповядал на Ной да подбере същите двойки за прочутия си ковчег, Ной би се изправил пред неразрешима задача. Огромната част от списъка на тогавашните видове вече е изчезнала или е на път да изчезне – над 60% само през 20-ти век. Ковчегът на Ной щеше да бъде много по-леко натоварен. Ако всичките тези процеси се развиват със същите темпове, не е далеч времето, когато човек от господар на природата ще стане единствен представител на природата. С други думи, въпросът за необходимата и възможна намеса на човека в развитието на природата стои нерешен. Сам в себе си и този проблем е нерешим.

Хармонията между природа, човек, общество, икономика и наука обаче е нарушена. Равновесието е статично, относително, нестабилно и кратковременно. То поддържа дисхармонията, без да я насочва към хармония. Демографският и икономическият растеж предизвикват появата на онези клетки на обкръжаващата среда, които заплашват в бъдеще да прераснат в злокачествени образувания. И хармонията, и равновесието се жертват днес пред олтара на растежа – израз на невероятната експанзия на човека, на опита му да подчини всичко, на имперското му мислене и действие.

Нарушаването на хармонията и равновесието в най-широк мащаб предизвика раждането на проблемите, които днес имат глобален характер. Тяхната глобалност произтича от факта, че те не могат да бъдат решени нито с помощта на една наука, нито от една страна – даже и най-могъщата. Глобалните проблеми – възникнали и назрели – имат, от една страна, различно отражение върху всяка страна и всеки народ. От друга страна, те имат еднакви последици за бъдещето на човечеството и света. Повече или по-малко забелязвани, признавани и анализирани – те съществуват.

Глобалните проблеми имат количествено изражение. Нито един представител на Homo Sapiens не е в състояние да се абстрахира от тях. От друга страна, никой сам не би могъл да ги реши. Ако е възможно да се решат – а и това вече е под въпрос – те могат да се решат единствено с дружните усилия на човечеството, на обединения свят.

Глобалните проблеми имат качествено изражение. Количествените натрупвания – по стария неотменим закон – водят до съществени качествени изменения. Те се отнасят най-вече до най-незащитените системи. Същевременно и тук действа принципът за най-слабото звено – днес никой не е застрахован от последиците на промените, които се предизвикват.

Глобалните проблеми имат свое регионално измерение. От Ню Йорк до Хонг-Конг и от София до Владивосток те съществуват, но „картата на промените“ е различно обагрена. Някои страни страдат най-вече от собствените си действия. Други се подлагат на унищожение от действията на трети. Но промените – взети в цялост – имат планетарен мащаб, прерастващ в космически. Да се позовем на един философ: „днес не е възможно да се натисне едно копче и да бъде нахранено, подслонено, образовано и „окултурено“ човечеството, но е възможно да се натисне едно копче и да бъде унищожено това човечество“.

Глобалните измерения имат времево измерение. Някои от тенденциите зрееха десетилетия, преди да се проявят с пълна сила. За други бяха достатъчни години. Трети се налагат буквално за година. Разбира се, позитивните могат да бъдат стимулирани, но кой реално държи спирачката за негативните? И до кога тя ще възпира необратимите процеси? Колко още време остава на човечеството, ако не вземе в свой ръце – чрез общия разум – собствената си съдба?!

Всъщност остават броени десетилетия.

Ако не настъпят необходимите промени в глобалната система.

  1. Глобалистиката като наука за взаимодействието на глобалните системи в рамките на суперсистемата

1.1. Глобалната система

Терминът „глобален” произхожда от латинското globus, което означава кълбо. Английското и френското значение на global има две значения – всестранен и обхващащ цялото земно кълбо. И трите определения по своему са верни.

Изходен пункт на настоящето изследване е доказателството, че „кълбото” действително се превръща в глобална система, т.е. че са налице все повече качествено обособени елементи, които се намират във взаимна зависимост чрез постоянни връзки един между друг и един чрез друг. Особено важно е да се установи на базата на какви връзки на взаимна зависимост емпиричната съвкупност функционира като определена по вид хомогенна система (2) . Колкото и странно да изглежда, този въпрос се подминава в повечето изследвания, което е съществено затруднение за използване възможностите на системния подход. Не е възможно да се дефинират глобалните проблеми, без преди това да се намери отговор на въпроса какво представлява е глобалната система.

За решаването на този комплициран проблем е необходимо да се изследва развитието на Земята и на живота върху нея. Ето един опит за описание на структурата на съществуващата система като цяло от гледна точка на естественото й развитие:

VІІ. СИСТЕМА НА КУЛТУРАТА

VІ. СИСТЕМА НА НАУКАТ

V. ИКОНОМИЧЕСКА СИСТЕМА

ІV. ДЕМОГРАФСКА СИСТЕМА

ІІІ. ПРИРОДНА СИСТЕМА

ІІ. ГЕОСИСТЕМА

І. КОСМИЧЕСКА СИСТЕМА

Пластове на суперсистемата.

В предложената структура има няколко (седем) пласта (3) . Всеки пласт се базира върху „пласт-майка” и е производен на предхождащите го. За разликата от биологичните видове, тук всеки пласт „се крепи” и съществува върху предхождащите го. Разрушаването на всеки по-ранен пласт, следователно, ще бъде причина за унищожаването на „дъщерните” пластове. Всеки един от тях притежава емержентни качества.

Всеки от пластовете си взаимодейства по определен постоянен и характерен начин с всички останали пластове (и особено със съседните си), което придава в повечето случаи системни връзки на взаимодействието. В едни от случаите връзките са нагоре по пирамидата, понякога прескачащи един или няколко пластя. В други случаи са надолу, към „пласта-майка” или даже отвъд него. Не всяко влияние на дъщерните пластове обаче е благоприятно за предходните и „майката”. Не всяко влияние има мигновен ефект. Понякога ефектът е „под пласта” и се проявява чрез съвсем други признаци.

В основата на всичко, първопричина за всичко, е космическата система, включваща всичко познато като първоначално възникнала материя във философски смисъл. Разбира се, възможно е, но не е доказано, тя да е производна на друга – на свой ред още по-първична система. Тази логика чувствително може да бъде продължена – системата е отворена. Може и да съществува deus absconditus. Това обаче е предмет на самостоятелно изследване, което излиза извън рамките на настоящето.

Ab ovo, първата секунда е принадлежала на Големия Взрив. Значително по-късно измененията на Космическата система предизвикват появата на един неин микроелемент – геосферата. Според данните, преди около 4,5 млрд. г. в резултат на сложни процеси е възникнал уникалният космическият кораб във Вселената, наречен от хората Земя. Напълно естествено, системните връзки на геосферата с космическата система ще породят в неизвестно бъдеще такива промени, при която ще настъпят съществени промени в нейното съдържание и структура (4) .

3,75 млрд. г. по-късно на Земята възникват първите форми на живот, които като цяло образуват система – екосистемата. На свой ред тя включва различните видове макроорганизми – растения и животни и микроорганизми – микроби, взаимодействащи един с друг и с окръжаващата среда по такъв начин, че съвкупността им се съхранява исторически продължително време. Определен вид в състава на екосистемата обхваща категория растения, животни и микроби, които се възпроизвеждат върху единна основа и комуникират по определен начин. Всеки вид се представлява от популация, т.е. група от организми, свързани един с друг и размножаващи се по определен начин така, че в рамките на продължителен исторически период числеността остава повече или по-малко неизменна. Обратно, изменението на популацията на някой вид е проява на нарушеното равновесие между биотичния потенциал и съпротивлението на окръжаващата среда.

Развитието на екосистемата предизвиква „роене” на видовете. Специфичен продукт на тези изменения е вид, който по-късно ще стане човешки, но тогава „още не е”. След един кратък исторически период (кратък от гледна точка на космическия хронометър) – само преди 1,5 млн. г. това, което ще се превърне по-късно в човек, подава заявка за своята еволюция, като започва да обработва кремниевите оръдия на труда и да обменя огромен обем информация. Преди по-малко от 100 х. г. човечеството започва да оформя своята физиономия (5) .

Но кое диференцира човека от другите видове? Този въпрос все още няма окончателен отговор (6) . Впрочем, точен отговор едва ли ще се намери някога.

Според съвременните виждания за началата на човешката история, човечеството се е диференцирало от природната система тогава, когато, за разлика от животинските и растителните видове, е започнало да програмира собственото си бъдеще като цяло. За целта са били необходими и достатъчни следните изменения: първо, човек да започне да съхранява и обменя информация чрез речта по начин, различен от този на животните – чувствително повече и като количество, и като качество; второ, да започне да изобретява системно и целесъобразно оръдия на труда; трето, осъзнавайки собственото си „Аз”, да започне постепенно да измества природните закони на развитието със законите на човешката общност. Кое от условията е яйцето, и кое – кокошката, в случая е без значение. От друга страна, търсенето на „Единствената първопричина“ е безсмислено от гледна точка на системния подход.

Постепенно човечеството започва целесъобразно да организира все повече елементи на екосистемата, геосферата и даже на космическата система, което довежда до създаването на нова мощна система, която преди малко повече от хилядолетие „скъсва пъпната връв” – икономиката. Чрез тази система, развиваща се по коренно различни закони от тези на човечеството и природата, демографската система задоволява основна част от своите нужди, потребности и желания.

На човека е присъщо да анализира, оценява и открива. Именно тези негови свойства дадоха огромен тласък на прогреса на науката.

Накрая развитието и на човешката система, и на икономиката, и на науката, довежда до обособяване на нова производна система, която включва всички произведени от човека материални и нематериални блага и ценности – културата.

Един или няколко пласта, на свой ред, също образуват системи.

Системата на културата, икономическата система, екосистемата, геосферата и близкият космос образуват възпроизводствената система на човечеството. Културата и икономиката, приети като неделимо цяло, са резултантната от човешката дейност, която постепенно се превръща в причина за развитие на самото човечество.

Екосистемата и демографската система образуват биосферата. Ако един от факторите на развитието на един от елементите на биосферата не се развива по оптимален начин, то той води до стресово състояние развитието на цялото. В някои екстремални случаи лимитиращият фактор може да предизвика гибел както на самия елемент, така и на други свързани с него. Законът за лимитиращите фактори, впрочем, се базира на известното откритие на Лишбих от 1840 г. (законът за минимумите).

Намесата на човека върху екосистемите доведе до намаляване на популацията на някои от видовете, в определени случаи до достигането на критическата й численост (минималната численост, гарантираща нормалното възпроизводство на вида), и в други – до ликвидирането на определени видове. Това се извършваше и извършва както пряко – чрез непосредствено въздействие върху видовете, така и косвено – чрез разрушаването на елементите на околната среда. В някои случаи човешката намеса доведе до нарушаването на принципа за стабилността, изискващ видово разнообразие и обезпечаващ нормалното функциониране на екосистемата в цялост.

Биогеосфера, на свой ред, обхваща този пласт от планетата, който е населен с организми, взаимодействащи с въздуха (атмосфера), водата (хидросфера) и земната кора (литосфера). Всички живи същества зависят от съхранението на нейната цялостност. Не е изключено, че атмосферата, хидросферата и литосферата ще могат да съществуват при разрушена биосфера, но в тяхното взаимодействие няма да участва живота.

Вернадски определи ноосферата като особено състояние на биосферата, при което преобразуващата човешка дейност започва да играе в нейното развитие определяща роля, превръщайки се в една от главните сили на глобално-геологическия ред  (7).

По-нататък, геосферата, екосферата, човечеството, икономическата система, науката и културата образуват глобалната система, отличаваща се с изключителна сложност,  динамика и уникалност. Накрая, глобалната система и космическата система като цяло обхващат суперсистемата. В този смисъл, всички останали системи се явяват нейни подсистеми.

Това отграничаване на глобалната система е от съществено значение и позволява анализиране на основните й състояния, параметри и проблеми.

 

(1) Печално известен е примерът с изявлението на бившия президент Роналд Рейгън по отношение на другите страни: „Те просто трябва да направят като нас!“.

(2) Тази важна бележка е направена от акад. Евгени Матеев. Вж по-подробно: Матеев, Е., Структура и управление на икономическата система. С., 1987, с. 15-68.

(3) Понятието „пластове“ е условно. Според нас, то е значително по-точно, отколкото понятията системи или равнища на взаимодействие, които се използват в повечето трудове. От съществено значение е диференцирането на пластовете от системите. Авторът не приема безусловната категоризация на пластовете като окончателно формирани системи. Както ще бъде доказано по-нататък, не всеки пласт отговаря на изискванията за система. Освен това, някои от системите са в процес на дезинтегриране или на деструктивност. Не е без значение и обстоятелството, че елементи от даден пласт и елементи на друг пласт образуват самостоятелни системи. Най-точно казано, пластовете представляват съвкупности от приблизително хомогенни системи. В илюстрацията пластовете са подредени от гледна точка на историческото им възникване.

(4) Смъртта на Земята ще настъпи от изгаряне или от замръзване, твърдят американски учени. Краят на света обаче ще започне да настъпва чак след 500 милиона години. „Животът на Земята зависи от Слънцето, а то няма да е вечно”, казва геологът Джеймс Ал Кастинг от Пенсилванския университет пред АП. „Слънцето ще става все по-ярко и горещо. Това ще увеличи земните температури. Бедите ще почнат, когато средните температури на въздуха достигнат 60 градуса. Тогава Земята ще започне да губи водата си.” Пресмятанията сочат, че океаните ще изчезнат и Земята ще стане пустиня след 1,2 млрд. години, твърди той. Други бедствия обаче ще започнат от по-рано. Високите температури, обяснява Кастинг, ще накарат океаните да поглъщат въглероден двуокис от атмосферата. След около 500 млн. години в атмосферата ще има толкова малко от този газ, че растенията ще загинат. Тяхната гибел ще предизвика смъртта на всичко живо, което зависи от тях. „Земята е съществувала вече 4,5 млрд. години. Остават й още само 1-1,5 млрд.,”, убеден е геологът.

(5) Виж по-подробно: Поршнев, Б., За началото на човешката история. С., 1981 г.

(6) Само 50 гена отличават човека от шимпанзетата, твърдят американски биолози. Човек обаче има два пъти по-голям мозък, което се дължи на еволюцията в различна посока. Разликата с маймуните е в подредбата и поведението на хромозомите.

(7) Вернадский В.И. Химическое строение биосферы Земли и ее окружения. М., 1965, с. 328.

(следва)

Сп. „ПОЛИТИЧЕСКИ ХОРИЗОНТИ“, 2018 г. бр.6

Боян Дуранкев е български икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Роден е на 2 май 1951 г. в София. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а…