Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешко лице и остава там завинаги. Джордж Оруел
- Природа и общество при капиталистическа икономическа система
Случайно ли е, че икономическата система, измерваща крайните си резултати чрез печалбата, както и обществата, определящи прогреса си с показателя GNP, водят в момента света към екокатастрофа?
Случайно ли е че сме в период на огромно екологично безпокойство, понеже вече не сме в епохата на холоцена, а в антропоцена (1)? Случайно ли е че сме в етапа на „шестото измиране“ (2), на „неестествената“ история?
Антропоценът рефлектира в аномалиите в климата (3) първоначално през 50-те години на ХХ век, неудържимо се разви до началото на новото столетие, като основна причина за него се изтъква хищническата порода на капитализма (4). Икономическата система на капитализма разчита в голяма степен на изгарянето на изкопаеми горива, изсичането на тропическите гори и бурното развитие на животновъдството, като всички те водят до нарастващи емисии на парникови газове, които ускоряват изменението на климата (5).
Днешната планетарна екологична криза се дължи преди всичко на нарастващия мащаб на капиталистическата икономика. И това не е случайно – логиката на капиталистическата система – от най-дребните собственици до най-гигантските корпорации – се заключава с натиск към нарастването на един показател – печалбата. Обществата, в които капитализмът „работи“ измерват успеха си с растежа на БВП. Важни са добавената стойност, печалбата и растежа!
Но как могат да нарастват БВП и печалбите, свързани с него? Например, „инвестициите“ във военно-промишления комплекс, независимо в коя страна, колкото по-големи са те, водят до икономически растеж на сектора; ако военните продукти се „употребят“ в реални войни, то са необходими нови, още по-големи инвестиции във ВПК, но и за замяна на разрушенията – това води до бурен растеж на БВП; загиналите хора във войните не влияят върху растежа на БВП, освен като унищожена потенциална „работна сила“, но могат да се заменят с мигранти. Огромна работа се върши в домовете на хората, но тя не се отчита в БВП, колкото и да е важна. БВП не отчита гледането на малките деца у дома, но „бизнесът“ отчита „загуба на трудовите навици“ и „пропуснати ползи“ от майките; следователно децата са загуба, разход, а отсъствието на майките от шивашката машина или полето – пропуснати ползи за икономиката. Известен друг пример – ако петролен танкер удари айсберг, и причини нефтен разлив, БВП се увеличава, поради разходите за почистване, застрахователни плащания и адвокатски хонорари; но БВП не „приспада“ въздействието на нефтения разлив върху околната среда – социалните и екологичните разходи в този смисъл се третират като „външни фактори“, т.е. те са изключени от счетоводството на национално ниво. Растежът на горите не добавя нищо за растежа на БВП; но изсичането на същата гора и ползването на дървесината се брои като растеж. „Печалбата над всичко, над Земята и хората!“ – това е стандартната метрика на капитализма! Ако действително принадената стойност се създава от експлоатацията на стоката „работна сила“ (да не се бърка с труда – той е процес, а не стока), както твърди марксистката школа, това изисква постоянно „отчуждаване“ на естествена среда, която се счита за свободен дар за капитал. В тясното си търсене на печалби капиталистическата система неумолимо върви към хищническо унищожаване на планетата, природата и хората. Капитализмът ограбва самата Земя като основа за натрупването на капитал.
Някои основни природозащитници смятат, че проблемът е, че природата не е „осчетоводена“ като опустиняване и обоклучаване в системата на пазарната оценка и че цялото й естество трябва да се разглежда като „природен капитал“. Но трябва да помним, че стойността не е всичко: реалното богатство (природа и хора), самият живот не може да се сведе до логиката на пазарната оценка, без да се подкопава самото основание за неговото съществуване.
Проблемът не е „технически“ – в начина на отчитането на БВП. Но именно този начин на измерване на растежа точно отразява съдържанието на капиталистическата система – как „работи“ и по какъв начин измерва резултатите си тя. Системата възприема „развитието“ само по отношение на нарастването на паричните връзки (какво преминава през пазара), за разлика от това, което е от полза за хората, за обществото и за планетата. В по-развитите капиталистически икономики по-голямата част от производството се състои от военни продукти (минимална част от тях после могат да се използват повторно за гражданското производство), както и от отпадъци. От гледна точка на същностното развитие на обществото и природата тези военни продукти и отпадъците носят отрицателни стойности, т.е. това са разрушителни и „косвени“ продукти, които са непродуктивни и излишни, докато структурата на крайната продукция показва че голяма част от най-основните човешки нужди често не са задоволени. Това е „рационално“ за днешния финансово-олигархически капитал, но е ирационално за обществото като цяло, както отбелязват редица наблюдатели (6). Всичко това означава, че трябва да преосмислим икономическото развитие от гледна точка на структурата на крайната продукция – такава, каквато носи ползи за обществото и природата, като се откажем от самоцелния финансов растеж, както се пресмята „развитието“ в сегашната система на капитала.
Ако се абстрахираме от фалшивата макетна система на БНП, но се фокусираме върху основния сегашен риск за човечеството и природата – глобалното затопляне, то при сегашните темпове на нарастване на емисиите на въглероден диоксид равновесието в света ще изчезне и климатът ще излезе от контрол около 18 ноември 2035 г. (7). Има и по-негативна прогноза: имаме само 12 години, за да намалим емисиите на парникови газове с 45%, според доклад на Междуправителствения панел за изменение на климата (IPCC) от 2018 г (8). Да добавим и другите неотчетени от БВП данни за убийствените рискови промени: окисляването на океаните; замърсяването на питейните водоизточници; изсичането на горите; ликвидирането на 60% от животинските видове; генно-модифицирането на остатъчните организми; експлоатацията на хора от корпорации и от хора и т.н. Тези неотложни проблеми трябва да бъдат разгледани в контекста на реалностите, неотчитани от БВП, това изисква създаването на масивно, неудържимо, глобално движение към социализма , което противоречи на логиката на системата: запалване на дълга екологична революция.
Разбира се, има обстоятелство, което в условията на развития капитализъм действа частично като спирачка – това са иновациите. Новите технологии са незаменими в частичното разрешаването на глобалните проблеми. Но трябва да имаме критична социална теория за технологиите, а не да я разглеждаме като деу ex machina. Днешната катастрофална планетарна ситуация е отчасти резултат от технологии, насочени почти еднозначно към нарастване на печалбите. Използват се разрушителни технологии, които подкопават планетата като единствен дом за човечеството и другите живи същества. Нуждаем се от тотална промяна в посока усвояването на слънчевата, вятърната и водната енергия, както и други спешни алтернативни източници на енергия, но капиталистическата икономика, свързана с изкопаемите горива, и растежът на капитала препятстват спешните мерки – „Да направим Америка отново велика, даже с технологиите от XIX век!“ – наистина е велика глупост (9)! Не по-малка грешка е да се подчиним на вулгарен технологизъм, гледайки на технологията като на магическо решение на всички проблеми. Тази идеология е силно популяризирана от системата на капитализма, защото тя поддържа идеята, че сегашният ред може да остане непроменен в своите отношения. Твърди се, че нови футуристични технологии ще влязат в действие, за да спасят природата и човечеството; говори се за „зелен капитализъм“, „зелена икономика“, „зелен маркетинг“, и т.н. Но новите технологии при глобална капиталистическа система няма да променят законите на физиката и химията – затова е необходима тотална промяна на отношението „природа – икономика – общество“, а не просто фантазии за „модерен капитализъм“, „мек капитализъм“, „социален капитализъм“ и т.н. – фикции, които се поддържат както от десницата, така и от левицата (социалисти).
Друга лансирана фикция е ограничаването на крайното потребление. Но даже от позициите на маркетинга „потребителският суверенитет“ е демодирана романтика. Идеологията на капитализма твърди: „Просто консумирайте по-малко“, но с насоченост към средната класа и бедните, а не към мултимилиардерите. Едва ли едрият капитал вярва (идеологията на капиталистическия маркетинг), че крайните потребители диктуват какво да се произвежда. Обратно казано, че всички проблеми на околната среда се дължат на самите потребители и че те просто трябва да ограничат покупките си и да купуват „зелени продукти“. Разбира се, и в това има голяма доза истина – към 1%. Но редица академични изследователи са категорични че има много причини да се отхвърлят подобни възгледи. От една страна, властта в капиталистическата икономика се основава върху собствеността върху средствата за производство, а не върху потребителя и неговото потребление. От друга страна, даже ако всички домакински отпадъци в САЩ, които влизат в общинските депа за отпадъци, се оползотворяват вторично, те са твърде малко – твърдите битови отпадъци съставляват само 3% от отпадъците; останалите 97% са промишлените – изхвърляни от корпорациите (те са склонни обаче обществото да поеме разходите за тяхното съхранение и преработка, но те самите да си „спестят“ разходите) (10). От трета страна, още на времето Джон Кенет Галбрайт посочи така наречения „ефект на зависимост“: това, което се консумира, зависи до голяма степен от това, което се произвежда. Нетните рекламни разходи ще нараснат с 6,9% през тази 2018 г., като достигнат 207 млрд. долара, което е нов връх за всички времена (11). За пръв път цифровите рекламни приходи надхвърлиха 50% – приходите от цифрови реклами през 2018 г. ще достигнат 106 милиарда долара, или 51,5%. Тези рекламни разходи не са просто харчене на излишни пари, а силно средство за убеждаване как да се купува повече и повече. Освен това, развитата система за маркетингови изследвания върху хората и обществото, върху която се базират сегментирането и позиционирането на пазара, вече ляга върху интернет, който се превръща в основно средство за манипулиране на потребителите. Очаква се глобалните маркетингови разходи за медиите да достигнат 2,1 трлн. долара през 2019 г. само в САЩ (12). Накрая, едрият капитал отдавна е придобил политически контрол върху производството (субсидии, фондове, поръчки, разрешаване на офшорна дейност и т.н.), което е от съществено значение, но капиталът е „отчужден“ от екологичната катастрофа, демографската катастрофа и експлоатацията на хора от хора.
Именно по тази причина не е възможно „гражданското общество“ да се изправи на пътя на едрия капитал и свързаните с него управляващи политици. Нека не се забравя, че прилагателното „гражданско“ има изсмукващо отношение към съществителното „общество“; че движения от 2-20-200-2000-20000-200000 души не са обществото, в което има 7 млн. души. Приемам идеологията за „гражданското общество“ като производна на идеологията за „властта на потребителите“; по същия начин възприемам идеологията за „представителната демокрация“.
Какво е необходимо да се направи, за да се гарантира, че може да продължим да подобряваме жизнения стандарт и начина на живот, без да вредим на околната среда? Развитието на хората, природата и икономиката – в посока към далечното бъдеще, както и прилагането на новите технологии в съответствие с научните, природните и човешките критерии, налага сериозно преобразуване на социалните отношения. Изход винаги има, намираме го в екосоциализма.
- Природа и общество при екосоциална икономическа система
Възможен ли е „социализъм към околната среда“ (разбиран в тесен смисъл като липса на експлоатация на тази среда) и едновременно с него – „социализъм в обществото“ (разбиран също в тесен смисъл – като отсъствие на експлоатация на човека ат капитала) – екосоциализъм?
Въпросът има и исторически контекст – след провала на т.нар. „реален социализъм“ възможно ли е и не е ли срамно въобще да се споменава думата „социализъм“? Колкото и да не ни се иска да диагностицираме в негативен аспект „реалния социализъм“, не може да се подминава факта че той беше микс както от държавно-монополистичен капитализъм (начело с партията-класа), така и на свежи наченки на централизиран социализъм. Но и транснационалният капитализъм, и държавно-монополистическият капитализъм от съветски тип се подчиниха на логиката на растежа, като съвместно унищожаваха природата, докато хората живееха в репресивни класови общества sui generis (от техния собствен тип). Независимо от тези обстоятелства, в социалистическия „лагер“ се развиваше екологично движение, базирано върху върхови изследвания на учени, заедно с появата на най-голямата природозащитна организация в света. Имаше предложения от икономисти да преразгледат системата за социално-икономическо планиране в социалистическите страни, като се премине от показателя „съвкупен обществен продукт“ към показателя за „брутното обществено богатство“, като се имат предвид и екологичните фактори. Всичко това приключи с разпадането на СССР и „световната социалистическа система“ (тя никога не е била „световна“, а регионална; така също сега „международната общност“ не е международна, а на няколко страни; а ето и „гражданското общество“ не е общество). Днес е налице китайската идея за „екологична цивилизация“ (всъщност тя е разработена за първи път от еко-социалистите в СССР). Междувременно екосоциализацията възниква отделно на Запад през 80-те и 90-те години на ХХ век и сега се разпространява по целия свят под наслова „устойчиво развитие“.
Екосоциализмът признава, че за да се преодолее най-голямото историческо предизвикателство, което човечеството някога е изправено, ще е необходимо да се извърши революционно възстановяване на глобалното общество като система. Все повече и повече хора, особено в периферния третичен и четвъртичен капитализъм, заключават, в резултат на своя собствен опит, че деградацията на околната среда и експлоатацията на хора имат обща основа в отчуждената капиталистическа система, която трябва да бъде преодоляна. Това ни връща към класическата историко-материалистична традиция, свързана с Маркс и Енгелс, която се появява в момент, когато борбите за експлоатацията на работната сила, на градската среда и природата като система, се разглеждат като неразривно свързани. Разбрано в тези термини, екосоциализмът като система не променя климата, не експлоатира хора и трасира път към бъдещето!
Казано по друг начин, апокалипсисът може да се отмени (13), понеже нищо не е разумно за икономиката, ако не е разумно от гледна точка на екологията. Екологията не е добавка към икономиката. Екологията не може да се ограничи до ограничаване на емисионните норми за автомобилите. Защото както при цифровизацията, изменението на климата ни изправя пред основния въпрос как искаме да работим и живеем. Това представя социалната демокрация с шанса да обедини основни цели като цифровизацията, добрата работа, социалното сближаване, икономическото развитие и иновационната политика в нов, прогресивен, социално-екологичен проект.
Нямаме друг избор освен да се разработи екологичното правосъдие. Иначе глобалните промени в околната среда и сега водят до значително увеличаване на конфликтите по разпределението на ресурсите. Емисионното поведение на едно лице все повече подкопава правото на съществуване на останалите. С последици като деградацията на почвата, замърсяването на въздуха и шума и разпространението на болести изменението на климата вече се превърна в „невидима ръка“ зад много социални катаклизми днес. Затова се поставят и въпросите: как можем да подкрепим още сега тези, които са най-силно засегнати от екологичните щети; как можем да предотвратим екологичните политически решения от задълбочаването на социалното разделение; какво трябва да продължи да расте БВП (в момента няма друг измерител), като допринася за общото благо и на обществото, но и на природата; какво трябва да бъде веднага спряно от производство, защото е социално и екологично вредно; как може подобна промяна да се осъществи по социално справедлив начин; колко ресурси се падат на един човек от планетата Земя, на които има право да се възползва при своя начин на живот, без да ограничава правата на другите в това отношение; как да предотвратим „традицията“, екологичните разходи на частния сектор да се прехвърлят върху обществото, докато печалбите се приватизират и т.н. (14)?
Заключение
Новите концепции за мобилност, жизнеспособни градове и общности, чисто енергийно снабдяване, добро хранене и опазване на ландшафта, както и обществено участие и съвместно определяне на работното място – всички тези неща се проявяват осезаемо в ежедневието на хората и са пряко свързани със социалното -екологична трансформация. Днес „добра работа“ може, предвид глобалните вериги на доставки, да означава само „добра работа“ в световен мащаб. Точно както Маркс говори за не един, а за два „източника на богатство“, а именно „земя и труд“, и двата са подложени на опасностите от прекомерна употреба и експлоатация и трябва да бъдат организирани според критериите за устойчивост даже отвъд Парижкото споразумение за изменението на климата.
А за да се променят нещата, основният революционен въпрос е смяната на собствеността. не от държавна към частна (грубата грешна на Горбачов и „преходниците“), а от частна към обществена собственост. Кой ще губи капиталът; кой ще печели – природата и обществото. Среден път, за съжаление на капитала, няма. Има друг път – да оставим нещата такива, каквито са, подготвяйки се за щастието да бъдем последните хора на планетата Земя.
(1) За пръв път за антропоцен се споменава в Большая советская энциклопедия, 1969-1978гг. – Издание III, 30 томов, 24 том (2 книги).
(2) Колбърт, Елизабет, Шестото измиране. Неестествена история. Издателство „Изток-Запад“, С., 2015 (2014).
(3) Симпсън, К., Аномалиите в климата. National Geographic, С., 2009.
(4) Клайн, Нейоми, Това променя всичко. Капитализмът срещу климата. Издателство „Изток-Запад“, С., 2016 (2014).
(5) Съвременните климатични промени нямат нищо общо с цикъла на Миланкович. https://en.wikipedia.org/wiki/Milankovitch_cycles
(6) Climate Change Is the Product of How Capitalism „Values” Nature. https://truthout.org/articles/climate-change-is-the-product-of-how-capitalism-values-nature/
(7) http://trillionthtonne.org/ (по данни от 21 ноември 2018 г.).
(8) http://www.ipcc.ch/report/sr15/
(9) Бил Гейтс трасира други възможности: Climate change and the 75% problem. https://www.gatesnotes.com/Energy/My-plan-for-fighting-climate-change
(10) Municipal versus Industrial Waste: Questioning the 3-97 ratio. https://discardstudies.com/2016/03/02/municipal-versus-industrial-waste-a-3-97-ratio-or-something-else-entirely/
(11) Report: Digital now makes up 51% of US ad spending. https://marketingland.com/report-digital-now-makes-up-51-of-us-ad-spending-248617
(12) How Much Should Companies Invest In Their Marketing Spend? https://www.chatterbuzzmedia.com/blog/how-much-to-invest-in-marketing/
(13) Apocalypse cancelled! https://www.ips-journal.eu/topics/democracy/article/show/apocalypse-cancelled-3090/
(14) Пак там.
(край)
Сп. „Политически хоризонти“, 2018 г., бр. 6
