АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Тарикатлъкът „данък дивидент“ у нас

Даниела Пенкова - 16 декември 2018

Отдавна разни десни икономически „експерти“ се опитват да премахнат данъчното облагане върху дивидентите, което у нас е 5%, аргументирайки се, че те вече веднъж са били обложени с корпоративен данък. Рано или късно ще успеят, освен ако не окажем сериозен отпор. Истината е, че върху дивидентите всъщност не се плащат 3 вида данъци, които обикновеният трудов човек плаща:

Първо, дивиденти се получават от акционерите в дадена компания. За да бъдеш акционер, трябва да си вложил някакъв капитал във въпросната компания. Капиталът всъщност са онези пари, които човек не е изхарчил, или другояче казано, е „спестил“. Ако вие сте обикновен човек със средна заплата, ще изхарчите своите 1000 лв. доходи, за да си купите необходимите ви продукти за живот. И върху всеки свой разход ще заплатите 20% ДДС. Богатите не харчат всички свои доходи, така че за разлика от вас не плащат ДДС върху онова, което ще „спестят“ и ще вкарат като капитал в някое дружество. Така ще платят 20% по-малко данък от вас.

Второ, за разлика от всички останали, у нас те няма да платят 10% върху доходите си от дивиденти, а само 5%. Аргументът данъкът върху доходи от дивиденти да бъде наполовина на данъка върху доходите от труд е, че компанията, преди да разпредели дивидентите, е платила 10% данък върху печалбата. Това е напълно лъжлив аргумент, защото фирмите заплащат данък печалба не за друго, а защото ползват публични блага, за да могат да съществуват. Данък печалба НЕ Е данък върху доходите. Данък печалба съществува, защото фирмите плащат с него факта, че ползват обществените пътища, че ползват услугите на отбраната, на полицията и т.н. Ако полицията например не пазеше „правото на собственост“ на фирмите, когато някой работодател не даде заплатите на работниците си, те просто биха го изхвърлили от фирмата и биха си я присвоили. В повечето страни корпоративният данък е много по-висок, защото фирмите принципно използват много повече обществени блага от обикновения гражданин. Например, помислете колко повече е фирменият транспорт спрямо частния – доставки на суровини, на стоки и т.н. Затова корпоративният данък няма нищо общо с данъка върху доходите. Безсрамно e, че за дивидентите не се плащат 10%, колкото пращаме ние върху доходите си. Още 5% спестени. Защото така е написан законът. Кой го пише, знаете. Сега знаете и за кого го пише.

Трето, върху дивидентите не се плащат никакви осигуровки, каквито по закон се плащат върху доходите от труд. Тоест, ако парите ви капят отгоре, без никакви усилия, няма да допринасяте с нищо за осигурителната система. Но ако работите, ще си плащате и още как. Общо осигуровките върху доходите от труд са минимум 32,7% от заплатата на всеки един от нас.

Простата сметка е, че който получава доходи от дивиденти, плаща 20+5+32,7=57,7% по-малко данъци от мен и от вас. Всеки милионер, декларирал пред НАП доходи над 1 млн. лева, ще си спестява между 327 000 и 577 000 годишно за всеки милион. От 32,7% до 57,7% по-малко данъци от човечеца с минимална заплата. За недекларираните милиони изобщо не ми се говори. Това е нашата „справедлива“ данъчна система.

Не бива да се чудим защо сме първи по неравенство в ЕС и защо у нас то се увеличава с всяка изминала година. За да се справят поне донякъде с неравенството, на Запад задължително използват прогресивно данъчно облагане – колкото са по-големи доходите, толкова по-голям процент данък върху тях се плаща. Данъкът дивидент им e доста по-висок от нашия (25% или повече).

„Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“. Ще добавя: охранените животни.

 

Даниела Пенкова е родена през 1975 г. в гр. София. Завършва Икономическо развитие, социално и здравно международно сътрудничество и управление на конфликти във Флорентинския университет. От 1993 г.  живее в Италия, а през 2015 г. се връща в България. Автор на статии на икономическа тематика в български и международни медии.…