Маркс не е Христос да възкръсне, не е Мохамед или Буда, но неговият идеал и основна идея един ден ще завладеят свeта така, както християнството, исляма и будизма са го завладявали.
Изтича годината, в която се навършват 200 години от рождението на Карл Маркс, мислителя на второто хилядолетие, един от най-великите интелектуалци на всички времена, което ни дава повод от името на милиони хора на труда от цял свят, студенти и преподаватели, политици, социолози, политолози и интелектуалци да отговорим на въпросите:
Кой е Карл Маркс? Кой е идеалът на Маркс?
Кои са неговите идеи, постижения, хипотези и прогнози?
Гений-мислител, философ, социолог, политик или най -ерудираният икономист за всички времена, който е успял да направи перфектен анализ и да диагностицира пръв злините, които носи със себе си пазарната икономика?
Или той е духовният баща на кървавите диктатури от съветски тип?
Сигурен съм, че човечеството не познава истински Карл Маркс!
Никой мислител от такава величина не е бил до такава степен идеологизиран както Карл Маркс. Тълкуванията за Маркс винаги са крайно идеологизирани, поради тази причина книгите му трябва да бъдат прочетени, меко казано, на трезва глава и идеите му оценени без идеологическите конструкции от крайности на предишните епохи.
Изминаха 200 години от рождението му. Нарочно изчаках да видя какво се пише за него в нашата преса. Не се изненадвам, че идеологическите постулати продължават, както от ляво, така и от дясно. Голямата истина за Маркс тук –таме наднича срамежливо зад някоя фраза, внушение или извод.
Какво ни остави, като социално-икономическо и културно наследство геният на Второто хилядолетие?
На първо място в трудовете си, най-вече в „Комунистическия манифест” и „Капиталът” Маркс лансира СОЦИАЛНАТА ИДЕЯ!
Темата за правата и свободите на хората на наемният труд става една от основните теми в произведенията му, формира и изпълва със съдържание бъдещата борба на работническата класа, като съдържа различни форми:
– борбата за намаляване на работното време;
– за увеличаване на работната заплата;
– за подобряване на условията на работа;
– за подобряване условията на живот на наемните работници;
-за намаляване на експлоатацията в т.ч. на детския и женски труд;
– за създаване на профсъюзи;
– за ролята на левите политически партии;
Анализът и критиката на Маркс, потвърдена от докладите на държавните инспектори по труда в Англия цитирани в „Капиталът”, за жестоката експлоатация на труда на работници, жени и деца, за тежките условия на работа и живот, при 12-14-16 часов работен ден, висока интензивност на работа, при ниско заплащане, липса на социална защита и здравеопазване, създаването на Интернационала, заедно с хипотезата за социализма, подпомогнаха изключително много борбата на работническата класа в Европа, Америка и останалата част от света, в рамките на едно столетие да постигнат резултати немислими за времето на Маркс.
Днес не малко хора на наемния труд по света се радват на:
-осем-часов работен ден;
-работна заплата, чийто размер позволява на човек нормално възпроизводство на работната му сила, създаване и издръжка на семейство;
-забрана на детския труд;
-сравнително нормални условия на работа и отдих;
-отпуска;
-социално-здравна осигурителна система;
-пенсионна система;
-здравеопазване;
-законодателна защита;
-Кодекс на труда;
-трудови договори;
-минимална работна заплата или часова ставка;
-профсъюзи и леви политически партии;
На второ място Маркс постига огромен успех с икономическия си труд „Капиталът”-1867г. блестящ анализ на пазарното стопанство.
Основните достижения в този икономически шедьовър все повече и повече се доказват в съвременното пазарно стопанство:
– трудова теория за стойността, парите и производствените цени,
- Стойността има регулираща функция, чрез цените стойността регулира обемите на производство и продажби на отделните стоки, а заедно с това структурата на цялото обществено производство, разпределение на средствата за производство и труд между отраслите;
- Стойността има стимулираща функция– състои се във въздействието за намаляване на разходите на производство, повишение на производителността на труда, ефективността на производството на база внедряване постиженията на научно-техническият прогрес. Цената на стоката се колебае около средните обществено необходими разходи на труда. Това значи, че пазарът създава постоянно икономическо стимулиране на стокопроизводителите, мотивира ги към снижаване на индивидуалните разходи на производство на товара, което им обезпечава устойчиво положение на пазара.
– теория за принадената стойност, която сваля воала на капиталистическото натрупване и неравенството;
– теория за средната норма на печалбата и производствените цени, предложеното от Маркс решение за превръщането на стойностите на стоките в производствени цени;
– теорията за тенденцията на средната норма на печалба към
понижение следствие на жестоката конкуренция;
– теорията за концентрацията на капитала и богатството в света, Маркс предсказва, че цялата икономическа власт на базата на жестоката конкуренция се стреми да се съсредоточи в ръцете на малък брой корпорации-монополи, които прибират лъвския пай от печалбите. Например- „Групата ABCD” – ADM, Bunge, Cargill и (Louis) Dreyfus. Четирите мултинационални компании доминират световния пазар на храни, като контролират между 80% и 90 % от търговията със зърнени храни – соя, пшеница, царевица.
Групата ABCD стои зад идеята за пълна либерализация на пазара с цел създаване на гигантски глобален пазар на зърнените храни – без никакви търговски бариери, за да господстват в него и реализират базнословни печалби;
– огромен натиск върху малките и средни предприятия;
– увеличаващата се роля на технически прогрес;
– повтарящи се икономически кризи;
– нарастващо значение на основния капитал;
– тенденция за относително обедняване – доходите на богатите
растат с много по-високи темпове от доходите на другите слоеве
на населението/;
– за „фиктивния капитализъм” т.е. финансиализация на икономиката, поява на облигации и деривати, нямащи реално покритие със стоки;
-за „мнимите потребности” или хедонизма: потребителят ще стане „изобретателен и пресметлив роб на нечовешки, изтънчени, неестествени и измислени желания”. Това е съвременната характеристика на хората по света, които се наслаждават на новите стоки и постояно изпитват потребност да придобиват нови и нови вещи;
-за глобализацията, глобалният капитализъм и разпространение на капитализма по целия свят в търсене на нови пазари. „Постоянната потребност към разширяване на пазара, за да се продаде продукцията, принуждава буржоазита да плъзне по цялото земно кълбо. Навсякъде тя е длъжна да се внедри, навсякъде се разполага, навсякъде прави връзки помежду си.” – пише Маркс.
Маркс беше игнориран от представителите на почти цялата неокласическа концепция, като Бьом-Баверк, Фридрих Фон Хайек, Мизес, Зомбарт, Реймон Арон, Маршал, Бернщайн, Конрад Шмид, Парето, Струве, Айн Ранд, Лешек Колаковски, Джон Мейнард Кейнс, Попър и др.
Днес обаче, никой не отрича проблемите като:
– безработицата – днес в света има над 200 милиона безработни;
– огромната концентрация и монополизацията на капитала –
Місrоѕоft и Аррlе – нaй-cĸъпите пyблични ĸoмпaния в cвeтa пo пaзapнa ĸaпитaлизaция днес имат oцeнĸa съответно $812,93 милиapдa и $812,6 милиapдa. Суми 14 пъти превишаващи Брутния вътрешен продукт на България;
– задълбочаващите се икономически кризи, като Голямата рецесия от 2008 г. По оценка на специалисти, загубите от нея се равняват на 70-80 трилиона долара или производството на цялото човечество за една година, или десетки пъти повече от външните дългове на бившите социалистически страни при краха на комунизма;
– нарастващото богатство в джобовете на шепа хора по света, като общото състоянието на 2 158 – те милиардера в света днес
е нараснало с 1,4 трилиона долара през миналата година – повече от БВП на Испания или Австралия, тъй като борсите са помогнали на богатите да постигнат „най-големия абсолютен растеж в историята”. Състоянието на най-богатите хора е нараснало с много по-бързо темпо в сравнение с това през XX век, когато фамилии като Ротшилд, Рокфелер и Вандербилт контролираха по-голяма част от парите в света.
– Задълбочаващото се относително неравенство. Четири от всеки пет долара богатство, генерирано през 2017 г., е отишло в джобовете на най-богатия 1% от населението, а най-бедната половина от човечеството не е получила нищо, сочи нов доклад на неправителствената организация Oxfam;
– Ролята на иновациите за производителността – само през последните двеста години човечеството е произвело 10 пъти повече стоки и услуги;
– Как огромната конкуренция намалява нормата на печалба и увеличава натиска върху работните заплати, може би най-голямата опастност за капитализма е пресата върху работните заплати от страна на бизнеса. От средата на седемдесетте години на ХХ век ръста на доходите на капитала спрямо ръста на заплатите е 3:1! С две думи нормата на печалба намалява, заплатите растат много по-бавно, но масата на печалбата се увеличава поради огромната конкуренция и по-високата производителност!
През последните години и особено след Голямата рецесия мнението за Маркс рязко се подобрява и все по-малко се идеологизира!
Д. К. Голбрайт казва, че „Никой не може да твърди, че светът би бил същият, ако не бе живял Маркс“… който мнозина биха
окачествили като най-оригиналният и най-богат на идеи икономист.”
М. Боуман твърди подобно и подчертава, че „Маркс е допринесъл повече за съвременната икономическа мисъл, отколкото обикновено се признава“.
А. Медио, че:
„Марксовата теория за принадената стойност е забележителна, защото тя изяснява същността на печалбата при капитализма много по-добре от всяка друга теория преди и след нея“. ..
„Ето защо, не би било възможно да се защитава повече противоположната постановка, съгласно която печалбата произхожда не от труда, а от друг особен източник на стойността”.
Третата огромна заслуга на Маркс е, че той разкрива преходния характер на всяка обществена форма на живот и същността на историята на човечеството чрез диалектиката, претворена в т.н. исторически материализъм
Всичко е преходно и крайно, и съществува в рамките на времето.
Историята ни дава множество примери на неизбежната преходност на множество форми на обществен живот.
Египет, Персия, Атина, Римската, Византийската, Турската, Руската и Британската империи, Райха, СССР, ЕИО, САЩ. Всички тези общества са се самореализирали в хода на човешката история, която търси и се стреми към съвършенство.
До този момент развитието на човечеството е непрекъснат процес на отчуждение и неговото преодоляване. Животът на робът, крепостният селянин, днес хората на наемният труд са исторически пример за това. Всяка исторически осъществена обществена форма е в процес на движение. И всяка обществена форма се променя в резултат на вътрешна борба и противопоставяне, тя се развива чрез преодоляване на противоречията и с това се обяснява диалектическата интерпретация на света.
Всяка обществена форма има своето начало, разцвет и апогей, криза и отмиране!
И от тук:
Капитализмът е исторически преходна форма на обществото!
Капитализмът се намира в процес на сериозна деформация.
От началото на 80-те години започна историческата фаза на постепенно изкривяване на капитализма.
Изкривяват се, както икономиката, така и демокрацията!
Маркс изследва и разгадава миналото, разбулва настоящето и се насочва и опитва да хвърли светлина върху бъдещето.
Неговата идея за социално общество без частна собственост, не можа да проработи и претърпя крах. Пазарното стопанство се оказа икономически по-ефективно от плановото и това предопредели съдбата на социализма през ХХ век. И не само това. Както Наполеон, носител на революционните идеи на буржоазията, загина безславно унищожен от заобикалящите го монархии, така и социализмът, носител на социална справедливост, беше потопен от безкрайното и враждебно обкръжение на капиталистическите страни. Защото с насилие се постигат временни успехи.
Маркс разкри на следващите поколения, че капитализмът не е вечен! И задачата им е да усъвършенстват обществото, в което живеем! Да намерим баланса между социалната и либералната идеи! Да изградим споделено общество, със споделена отговорност и споделени ползи! И когато изградим високо -организирано, производително общество и се повиши рязко нивото на човешката култура и съзнание, ТОГАВА МОЖЕ ДА СЕ РЕАЛИЗИРА ИДЕАЛЪТ НА МАРКС!