Родиха се твърде много митове от буржоазните идеолози и от ортодоксалните комунисти, по време и след краха на комунизма, за личността и творчеството на Маркс.
Най-големият мит е за идеала на Маркс!
Всъщност кой е идеалът на Маркс?
Колкото хора съм питал отговорът е един и същ – социализмът!
Не!
Това не е верният отговор! Социализмът не е идеалът на Маркс!
– ИДЕАЛЪТ на Маркс е: хармонично развитата свободна човешка личност, при която е възможно единство или абсолютно тъждество между обществени и лични интереси.
Маркс внушава на хората, че в бъдещото общество е възможна хармония между личните и обществени интереси на хората и представата, че всички източници на противоречия и конфликти, злоба и агресия постепенно ще изчезнат.
Маркс лансира идеята за социалната революция, чрез които ще преодолее конфликтът между личния и обществения живот на
хората. Идеалът на Маркс е за свободния човек, който е преодолял
противоречието между личните и обществените интереси.
– ОСНОВНАТА ИДЕЯ на Маркс – това е социалистическо общество!
Цялото основно творчество на Маркс:
-Ръкописите от 1844 г.
-Немска идеология-1845 г.
-Нищета на философията от 1847 г.
-Комунистически манифест-1948 г.
-Наемен труд и капитал 1849 г.
-Grundrisse 1857-1858 г.
-Към критика на политическата икономия 1859 г.
-Капиталът-1867 г.,
всички анализи и критики към капиталистическото общество в тези трудове са в основата на идеята на Маркс за преминаване от капитализъм към социалистическото общество продиктувано основно поради:
+Реификацията на работника – трудът му е абстрактен, трябва да
стане конкретен. Неговите природни качества – физически сили и мускулна система, мозък и умствени способности, сръчност и
умения, стават стока, приемат формата на вещ, която се продава на пазара, като нейният притежател я чувства като чужда сила, която е подчинена на други хора, и той няма възможност да живее свободно, да осъществява свободна и нормална човешка дейност. Неговият живот се определя от реифицираната извънчовешка власт, социалните отношения между хората са се превърнали в материални връзки; хората действат като представители на иманентните сили, господстващи в света на пазарното стопанство, капитала, парите, стоките, кредита, лихвата или силата на властта, която се купува и продава също като стока, а свободата му се изразява в това, че той трудно управлява и контролира собствения си живот, сякаш оставен на произвола на съдбата в този чужд за него свят.
ВЕЩИТЕ ВЛАСТВАТ НАД ЧОВЕКА И ТОЙ НЕ Е СВОБОДЕН!
+Цялата история е отчуждение – алиенация, защото хората не могат да я контролират и нейното развитие протича като независим процес, който ги прави сякаш странични, безлични участници в него. За да се премахне отчуждението е необходимо те да си възвърнат контрола над резултатите от своята дейност, като превърнат историята в човешка, т.е. в контролиран от хората процес.
Всички форми на алиенацията се съдържат в производствените отношения.
Целта е Деалиенация – връщане на човека към самия себе си!
Стоковите форми на продуктите на труда, започват да изглеждат
като самостоятелни същества, притежаващи свой собствен живот и сякаш, намиращи се във взаимоотношения помежду си и с хората, пораждат специфична илюзия, която Маркс нарича стоков
фетишизъм. Взаимоотношенията на производителите, като участници в процеса на размяната, се превръщат от непосредствени обществени отношения между самите лица, като вещни отношения между лицата и обществени отношения между вещите!
АЛИЕНАЦИЯ – ОТЧУЖДЕНИЕТО – форми на поробване:
-ИКОНОМИЧЕСКА- АЛИЕНАЦИЯ НА ПАРИТЕ – хората са подчинени на парите в социалния живот! Производителите на стоки не притежават стоките, те се отчуждават от тях и стават притежание на капиталиста;
-ПОЛИТИЧЕСКА – политическите институции се превръщат в
елемент на подтискане;
– РЕЛИГИОЗНА – продукти на човешкото съзнание във форма на религиозни представи!
Маркс достига до извода, че в средата на ХІХ век дехуманизацията на човек, т.е. отчуждението му- социално, икономическо, политическо, е достигнало своя предел и трябва да се извърши революционен преврат от пролетариата – най-дехуманизираната класа, който ще върне свободата на хората, т.е. тяхната човечност.
Социализмът не се състои в премахване на бедността и на луксозното буржоазно консуматорство, а в унищожение на алиенацията!
Идеалът на Маркс е свободната хармонично развита човешка личност! Средството за реализация на този идеал, e основната му идея – социалистическото общество!
Идеалът на Маркс се явява първата и най-сериозна причина за провала на реалния социализъм и е най-голямата утопия в т.н. “научен социализъм”.
Невъзможно се оказа, че е възможно единство или абсолютно тъждество между обществени и лични интереси; че е възможна частната егоистична мотивация в поведението на хората да бъде заменена с илюзията за единство с общото! Маркс внушава на хората, че в бъдещото общество е възможна хармония между личните и обществени интереси на хората и представата, че всички източници на противоречия и конфликти, злоба и агресия постепенно ще изчезнат.
Илюзията, че хората ще хармонизират личните си интереси с
обществените постепенно изгасна и то пред моите очи.
Аз бях свидетел на тези процеси. През първите 20-25 години при изграждане на социализма в България, във хората е имало и имаше небивал ентусиазъм за изграждане на едно справедливо общество, без експлоатация на човек от човека. Те работеха с огромната вяра, че изграждат ново, по-добро общество и място за живеене и не жалеха сили за това. В този период, независимо от престъпленията извършвани в лагерите, бяха постигнати най-големите успехи в строителството на социализма.
Но когато в края на шесдесетте години обикновените хора видяха, че започна да се формира партийна олигархия, новите чорбаджии, които започнаха да присвояват част от излишъка, т.е. от принадената стойност или печалбата, която създаваха те, общественият им интерес бързо започна да се изпарява!
Това беше началото на края!
Хората постепенно се отдръпваха от производствения процес!
Маркс си е представял, че с премахването на частната собственост и обобществяване на средствата за производство, човешкото
поведение ще загуби егоистичния си характер и интересите на индивидите ще съвпаднат в идеална хармония. На какво се е дължала тази вяра и кое го е карало да мисли, че конфликтът на човешки интереси ще изчезне след национализацията на средствата за производство, а няма да се случи това, което Хегел е смятал, че колизията между противоречивите лични интереси и обществените интереси никога няма да изчезне, за това Маркс не пише и не говори нищо!
Всъщност това е най-голямата грешка на Маркс! Той е игнорирал природния егоизъм на човека. Той е вярвал, че общественият интерес ще надделее над личния интерес.Практиката на социализма го опроверга!Интересното е, че още когато са били живи, Бакунин и Пиер Жозеф Прудон са го предупреждавали за това и критикували в своите трудове!
Вторият основен мит: Научният социализъм е наука и Маркс е духовен баща на сталинския модел на социалистическо общество!
- Маркс няма общ устройствен план и предвиждания за организацията на бъдещото общество, като му дава обща характеристика:
- ликвидиране на частната собственост и всички форми на неравенство и експлоатация;
- задоволяване на основните потребности на хората, производството служи за производство на потребителни стойности;
- ликвидиране на политическия живот;
- ликвидиране на държавните институции, като сфера на извънпроизводствената администрация;
- Социализмът трябва да дойде при икономическата зрялост на капитализма.
- Преходът към социализма не може да стане изведнъж! В “Критика към Готската програма” той обосновава необходимостта от преходен период!
- Необходима е диктатура на пролетариата като временна власт, която запазва класовия характер, но си служи с насилие, с цел пълно премахване на класовото разделение !
Тъй наречения „научен социализъм” провъзгласен като наука е рожба на сталинския марксизъм, провъзгласен теоретично да обоснове сталинския модел на социализма. Това не е наука. Това не е теоретична социално-политическа революционна алтернатива – това е идеология и хипотеза за бъдещо развитие на човечеството!Практиката на социалистическите общества го доказа!Когато говори за преходен период под формата на диктатура на пролетариата, Маркс е имал предвид опита в управлението на Римската империя, когато временно властта се предава и тя се е наричала „диктатура”. Маркс не е предвиждал „диктатурата на пролетариата” от сталински тип, където цялата държавна машина се подчинява на диктата на комунистическата партия, която управлява държавата и обществото с насилие!
„Ние не сме от онези комунисти, които унищожават личната свобода и искат да превърнат света в казарма, населена с бедняци“. Цитатът е от декларация от 1847 г., под която стои и подписът на Маркс.
Маркс не си е представял социализма като тоталитарна власт, където политическият му апарат също ще използва и пази привилегиите си, чрез монопола върху политиката и производствените отношения. Маркс не подлага на съмнение демократичните принципи, счита ги за елемент на народовластие!
Маркс не е обяснил как ще бъде организирано социалистическото общество при условие, че държавата ще бъде премахната и икономиката ще се регулира административно. Той е вярвал, че като се махне държавата няма да има сблъсък на лични и обществени интереси!
Самият Маркс не е оставил „строителен план“ за изграждането и как ще се приложи социализмът! Определено той би бил един от най-яростните критици на догматизацията, която сполетя творчеството му след неговата смърт.
На практика Марксовия социализъм е една хипотеза за бъдещото развитие на обществото. Както знаем най-трудно се предвижда в областта на общественото развитие.
„Маркс може и да е развил причинно-следствената връзка между икономическите процеси и историческото развитие, но анализът му за бъдещия обществен модел, се оказа погрешен“, казва Тобиас Щауман от университета в Цюрих.
Това мнение споделя и документалистът Кристиян Твенте:
„Искаше ми се, Маркс да беше спрял при анализа, без да формулира вижданията си за бъдещето. Така че всъщност проблемът с Маркс се крие в пророкуването му, но това е обяснимо предвид времето, в което е живял“.
Анализите му, особено тези, които са насочени към бъдещето, от днешна гледна точка звучат като пророчество. И наистина много неща, за които той говори и пише, в действителност се случиха. Нормално е, изводите и предвижданията от анализите му да са различни, т.е. някои от тях погрешни!
Колкото е да са верни анализите на Маркс и Енгелс за революционните последици от глобализацията на световната икономика, толкова по-фатално те се лъжат в прогнозите си за „историческата мисия на пролетариата“.
Основната му теза е, че работниците биват експлоатирани, и че няма друг изход от тази експлоатация освен революцията.
Чрез „Капиталът“, Карл Маркс е преследвал няколко цели:
– да опровергае класическите икономически теории;
– да покаже източникът на капиталистическонто богатство;
– даде на работническото движение теоретична основа за събарянето на капитализма;
Във всички развити капиталистически страни така и не се стигна до социалистическа революция.
Погрешна се оказа и тезата за „пауперизацията на работническата класа”. В икономическите му виждания има погрешно разбиране, или в „Капиталът” той умишлено го пренебрегва, макар и да го споменава в том III, че труда е единствен източник за създаването на стойност, и явно не е прогнозирал правилно ролята на техническия прогрес, иновациите и предприемаческата инициатива, които увеличават производителността на труда и решават голяма част от социалните проблеми.
Оказа се, че идеята за равенството и свободата от експлоатация може да се реализира единствено чрез насилие!
Неговите идеи и философия бяха дискредитирани от факта, че комунистическите режими възприемаха Маркс като Бог, а идеите му-като Евангелие!
Не трябва да спираме да четем трудовете му критично, но не бива да оставяме философията му в ръцете на онези, които я идеологизират.
Третият мит е за морала в „икономиката и политиката”
Маркс вкарва морал в икономиката и политиката!
Маркс мрази капитализма и частната собственост!
Той счита това, което се случва в капиталистическото пазарно стопанство за неморално поради експлоатацията и невъзможността на хората да се развиват в живота си свободно!
Затова предлага политически акт за премахване на частната собственост и въвеждане на държавна или общонародна собственост, където няма да има експлоатация и благата ще се разпределят според труда!
Защо обаче социалистическите общества се разпаднаха в Европа?
Защо социалистическите икономики се оказаха по-неефективни от пазарното стопанство!
Защото не се спази изискването на Маркс за преминаване към социализъм при условия на високо-развито капиталистическо общество и сериозна промяна в човешкото съзнание!
Та капитализмът по времето на Маркс току що е преминал от първоначално натрупване на капитала към едро промишлено производство. Капитализмът дори не е достигнал своя разцвет, което се случва чак към края на ХХ век.
Какъв социализъм може да се осъществи в бедна Русия, където първо трябва сериозно развитие, за да се догонят развитите капиталистически страни и тогава да се строи социалистическо общество.
Няма сериозна промяна в съзнанието на т.н. работническа класа. Няма съществен прелом в самопознанието и културата на хората на наемния труд. Дори мнозинството от хората, които живяха в условията на социализма, поласкани от многообразието на стоките, се потопиха в течението на хедонизма и забравиха за социалните придобивки при социализма.
Днес можем да направим категоричния извод, че по-времето на Маркс и през ХХ няма реални условия за реализиране на успешен реален социализъм!
Грешни са интерпретациите и на някои либерални и леви интелектуалци, като Тома Пикети и Янис Варуфакис.
Пикети предлага чрез нова данъчна политика т.е.чрез прилагане в световен мащаб на нов данък върху богатството, създаване на по-справедливо и мерикратично общество.
Варуфакис публикува в „Гардиън“ статия си: „Маркс предвиди нашата днешна криза и посочи изхода от нея“.
Изходът от задълбочаващата се системна криза на съвременното капиталистическо общество не е в решението на Маркс т.е. в премахване на частната собственост чрез социалистическа революция, а в промяна на съзнанието на хората на наемният труд и постигане на производителност на труда, премахваща дефицитите в обществото и от там промяна на производствените отношения. Чак в последните години на неолиберализма и след Голямата рецесия се забелязват първите сигнали на осъзнаване, което все още няма масов и ясно изразен характер!
Но историческият процес на осъзнаване започва да тече по-бързо!
Маркс интуитивно е разбирал това и затова в последните си години е говорил, че социализмът ще настъпи като цялостна система във високо развитите капиталистически страни!
И все пак бъдещето принадлежи на идеите на Маркс!
Човечеството само през последните двеста години е увеличило производството на материални блага около 10 пъти при увеличение на населението около шест пъти!
Не е трудно да се предвиди, че при нормално развитие на обществото, примерно след 100, та дори и след двеста години, при тази интензификация и глобализация на производството, иновациите и развитие на науката ще бъдат решени основните проблеми на хората по света. Това, както образованието и познанието за света, ще издигне на високо ниво човешкото съзнание. И тогава можем да говорим за реализация на „ИДЕАЛЪТ на МАРКС” чрез неговата основна идея!
Хармонично развитата свободна човешка личност!