„Същностният проблем е съдбата на демокрацията, системният проблем, от който ще зависи разрешаването на всички кризи и то не само в Европа като Европейски съюз, а в цяла Европа и най-вече на Балканите”. Това обяви историкът проф. Искра Баева по повод предстоящите големи събития идната година като Брекзит или пък кризата във Франция с президента Макрон.
Тя бе гост в предаването „Денят на живо” по Канал 3 заедно с друг историк проф. Антон Първанов.
„Очертават се нови проблемни зони, които могат да отидат до критично състояние. И тъй като те стават все повече и все по-дълбочинни, очевидно е, че тези неща ще получат своето развитие в близко бъдеще, т.е. в близките една-две години”, допълни проф. Първанов.
„Отговорът на проблемите на европейските страни не се крие в последната изминала година, а по-назад във времето. Защото тази тенденция на отдалечаване на политическите елити от основната част от населението започна много отдавна – преди близо 30 години, с утвърждаването на един преход, на трансформация към демокрация, които бяха утвърдени през 1989 г. с т.нар. „вашингтонски консенсус”, който формулира принципите на неолиберализма. Неолиберализмът тогава беше на върха на своята популярност, базиран върху монетаризма на Милтън Фридмън, една система, която твърдеше, че само от финансите зависи съществуването на икономиката и която абсолютно неглижира реалната икономика. И тъй като всичко беше подчинено на финансовата стабилност, реалната икономика започна да изчезва, Европа и особено страните в преход, да се деиндустриализират и това доведе до натрупване на недоволство и до относително обедняване, което 30 години по-късно избликна, защото всяко действие на политиците, дори и да е с добро намерение, изведнъж получи силна реакция”, коментира проф. Баева.
„В този период и особено в последните 10-15 години политическите елити се затвориха и станаха самозадоволяващи се и все по-малко обръщаха внимание на проблемите, интересите и нуждите на хората, на своите граждани, на гражданите на отделните европейски държави. И интересно, според мен, е, че в тези години в някои от държавите в Европа се установява едно трайно, продължително управление. Като феномена Меркел. Тези елити, които се установяват на власт, гледат да се придържат и да остават колкото се може по-дълго време и да удовлетворяват своите потребности. В Източна Европа и на Балканите също има подобни случаи – при които елитите стават едни самостоятелни фактори, без да се съобразяват с реалностите в своите страни и това, което става в Европа”, допълни от своя страна проф. Първанов.
Конкретно за канцлера на Германия Ангела Меркел и заявката за оттеглянето ѝ Искра Баева коментира:
„Мисля, че краят на Меркел настъпи, той е вече факт. В състоянието, в което тя се намира, тя е крал без кралство. Вече се превърна само в морален стожер и това допълнително задълбочава кризата в Европейския съюз. Защото една Меркел, която няма власт и сила, с един Макрон, който е поставен под такъв силен натиск от собственото си общество, като имаме предвид и положението във Великобритания – това означава, че Европа няма лидерство. Като имаме предвид и отношенията между италианското правителство и Европейската комисия, ние виждаме, че това е една Европа, която няма ясно изразено лидерство, няма ясно изразени лидери, не казвам, че трябва да е само един лидерът, но трябва да има ясно изразено лидерство, което да върви в една посока. Достигнахме до състояние, до един Съюз, в който всяка държава се спасява сама себе си и който поставя под въпрос изобщо системата”.
„Оказа се, че самодостатъчността на лидерите ги загроби и заедно с това опасявам се и много други неща, които бяха позитивни”, допълни тя.
„Появиха се нови лидери, но те са от нов тип – авторитарни лидери, които отхвърлят т.нар. либерална демокрация. Но да се отхвърли либералната демокрация, ми се струва, че означава да се изхвърли и бебето, заедно с мръсната вода. Защото това, което трябва да се отхвърли, е неолиберализмът. А либералната демокрация, която се гради върху либералните свободи на гражданите, ако отхвърлим това, не знам какво ще остане от демокрацията. Да, лидери има, но те са по-скоро от преддемократичен тип”, заяви Искра Баева и посочи конкретно Виктор Орбан и Ярослав Качински като такива лидери.
„Сега се отива към нова генерация. Отива се към едни авторитарни режими. И в цяла група държави в Европа има този модел. Лидери, които се стремят към авторитарно управление и лидери в сянка, които дърпат конците и насочват обществения живот в дадена насока”, каза Първанов.
„Около Европейския съюз обаче се изградиха такива режими – като на Ердоган, като на Путин. Това са моделите, които малките недоволни държави възприемат и следват. И това руши отвътре принципите, на които е изграден ЕС. Той няма как да се разпадне, защото е такава конструкция, която дори и да залязва, то ще е дълъг процес, но има опасност той да промени своята същност”, допълни проф. Баева.
Какво да очакваме на Балканите през следващата година? Особено по отношение на проблема с Македония.
„Мисля, че сме не само изоставащи и губещи, ние сме и отдалечаващи се от реалната ситуация в региона, за възможност за някакво въздействие и за разрешаване на проблеми, които нас директно ни засягат. Ето например Македония – на практика това, което се случва сега и което предстои, върви в посока, в която България губи възможност да се изкаже, да заеме позиция, поради това, че липсва готовност, подход и хора, които да го направят. Тази година даде големи шансове на България да се изяви. Тя се опита, но не успя”, коментира Първанов.
„Не знам дали наистина имахме голям шанс или това бе един моментен триумф на България – той се състоя, но нищо не остана от него, а и не мисля, че имаше шанс да остане. Защото веднага след края на нашето председателство, го пое една централноевропейска държава и пренасочи фокуса. Това, което се опитахме да направим и да обърнем вниманието на ЕС към Западните Балкани, беше една почивка, една пауза в другите по-големи проблеми на ЕС”, каза още проф. Искра Баева.
Вижте още във видеото
Източник - Канал 3, „Денят на живо”