Няма съмнение вече за никого, че правителството на Република България за втори път в последните три години за огромно съжаление е напът да наруши категорично и да опорочи международно обявената процедура за закупуване на изтребители.
Тази процедура се основава на специално изработена методика и списък от претеглени по точки критерии. Авторите на тази методика и на критериите са същите, които – както преди, при правителството на проф. Герджиков, така и днес – се обявяват против резултатите от собствената си процедура, от собствената си методика и проведения многокритериален анализ. Тези хора носят отговорност пред народа си.
Тук не става дума само какъв тип боен самолет ще избере България за въоръжението на своите ВВС, а и за нещо много важно, което президентът Румен Радев подчерта преди дни. Става дума за международната репутация на България и на нейните държавни институции.
Ние обиждаме най-грубо държави, правителства, уважавани международни корпорации; обиждаме наши действителни или потенциални технологични, научни и бизнес партньори. Отблъскваме ги с нашите маниери, с нашата култура на поведение, и то в години, когато българската икономика и бизнес среда са се превърнали в пустиня от гледна точка на висококонкурентните стратегически преки чужди инвестиции.
Даваме и ясен сигнал на тези, които се чудят дали да инвестират в България, как се работи у нас. Така икономика не се развива. Така не се прави и бизнес. Това не е и държавна политика за страна членка на ЕС.
Ние не обиждаме единствено Швеция, шведската страна и СААБ-Грипен. С това поведение ние обиждаме и американците, и най-голямата в света оръжейна компания „Локхийд-Мартин“, с годишни продажби от над 44 милиарда USD за 2017 г. Отнасяме се към тях не като към сериозни и равноправни бизнес-партньори, а като към тъмни балканизирани субекти. Все едно, че сме на стадиона, едните – срещу американците, другите – срещу шведите.
Но това не е хокеен мач. Става дума, пак да напомня, за националните интереси на България, военно-политически, икономически, технологични, социални и др.
Говорят се глупости по телевизионни студиа и други медии, манипулират се данни и факти, без никакъв сериозен и задълбочен анализ, покриващ официално приетите методика и критерии за избор на изтребител.
Няма да навлизам в дебрите на специалния военно-технологичен анализ за качествата на предлаганите Gripen C/D, от страна на Швеция, и F-16/V Block 70/72, от страна на САЩ. Работната комисия, използвайки многокритериалния анализ, е направила своят избор. И той е за Gripen C/D.
Държа обаче за пореден път да обърна внимание върху сметките на управляващите; върху „икономиката“ на сделката.
За тези, които умеят да четат и искат да знаят повече, не е свръхголяма трудност или тайна да разберат, че в своята дългосрочна стратегия „Локхийд-Мартин“ се е фокусирал изцяло върху F-35 и цели стъпка по стъпка да спре производството на F-16 в близко бъдеще. Което вероятно ще постави клиентите и доставчиците на части за този модел в зависимост от други производители. Както се очертава, това най-вероятно ще е Индия.
Още отсега е ясно, че крилата на все още несъздадения F-16V Block 70/72 ще бъдат произведени в Индия в партньорство с индийската компания Tata Advanced systems. Това е ясно потвърдено от Dr Vivek Lall, вицепрезидент по стратегията и бизнесразвитието на „Локхийд – Мартин“, в негово официално интервю за Financial Express (1).
Необходимо е също внимателно да се отбележи, че ВВС на САЩ (USAF) няма да приемат на въоръжение F-16V Block 70/72. Този модел, независимо от качествата си, ще остане един самолет, за който засега са сключени (или са в процес на сключване) договори само от страна на Бахрейн и Словакия. И то за доставки най-рано през 2023 г. С този модел САЩ участват и в процедурите в Индия и в Индонезия, както и в България. Моделът има неясно бъдеще, особено след 2023 г., когато, ако САЩ спечелят процедурата в Индия, той изцяло ще се произвежда в Индия, а не на засега определената производствена линия в Greenville, South Carolina.
Това, че производството и даже модернизирането на F-16 е в очевидно спадаща стратегическа траектория, може да се разбере от изказванията на президента и главен изпълнителен директор на „Локхийд-Мартин“ г-жа Мерилин Хюсън за стратегическите приоритети на компанията. В последните си доклади, през 2018 г., тя никъде не говори за бъдещето на F-16, a обратно, подчертава, че през 21 век за компанията главният и основен приоритет е F-35 (2).
България на този етап не може да си купи F-35. Но проблемът е, че икономически и финансово, изключително трудно и в остро нарушение на процедурата и на бюджетната политика на държавата, може да допусне закупуването на F-16/V Block 70/72.
Прилагам моя анализ на очакваната потенциална цена, която бихме могли да постигнем в едни преговори с правителството на САЩ. Тази цена не отговаря нито на критериите на процедурата, нито пък адекватно защитава някакви съществени военно-технологични предимства на този модел.
Според международните експерти, Gripen C/D e тип изтребител в период на технологично-генерационно развитие и експанзия, докато F-16/V Block 70/72 е само допълнителното модернизиране на един отиващ си модел, според стратегическите приоритети на самият му производител.
Отговорността на правителството, както и на депутатите е изключително голяма, тъй като става дума за огромна разлика в цената, в начина на плащане, в ритъма и графика на доставка, в годишния и часовия разход (който при Gripen C/D е доста по-евтин) и в цялостната поддръжка на експлоатацията на този самолет.
Сделка от този мащаб винаги има своите сериозни синергетични ефекти върху цялата икономика. Тези ефекти биха били огромни за България, ако бъде взето правилното военно и икономическо решение.
8 Януари 2019 г. , Лондон
От Facebook профила на автора
Бележки:
(1) https://www.financialexpress.com/…/lockheed-martin…/1365715/
(2) Вж. изказването й на Конференцията на Военновъздушните сили през май 2018 г. в Израел: https://www.lockheedmartin.com/…/senior-air-force-conferenc… и също речта й от март 2016 г. в Арлингтън: https://www.lockheedmartin.com/…/0315-hewson-2016-media-day…
