АНАЛИЗИ > СТАТИИ
За циганите, измамата и властта

Любомир Шопов - 11 януари 2019

През 2016 г. от печат излезе книгата ми Турският въпрос и държавната сигурност“– част първа. През 2018 г. тя бе последвана от част втора Измамата. Позволявам си да припомня откъси от главата Циганският въпрос.

През есента на 2015 г. на автобусна спирка станах неволен свидетел на оживен спор между двама мургави мъже. Единият, млад, опърпан, с празни ръце. Другият – също бедно облечен, възрастен и небръснат, носеше сак със събрани кестени:

– Ние сме роми и сме различни от българите, бате. Трябва да живеем по своя начин, говореше високо и разпалено първият.

– Ние сме цигани, мой човек! Роми са Иван Костов и Петър Стоянов. Те са богати, известни, обикалят Европа и света. Използваха ни, когато можаха и не ги е грижа за нас. Грижа го беше Живков. Аз 72-ра година клетва съм давал в казармата за България и се гордея с това. Имахме работа, имахме всичко…

Действителният брой на циганите в България е труден за установяване поради вътрешното разнообразие и защото много от тях се обявяват за етнически българи или етнически турци. При преброяването на населението от 2001 г. – общ брой 7 928 901, циганите са 370 908, или 4.68 %. При преброяването през 2011 г. НСИ обявява 320 761, или 4.9 %. Според американски източници към 1990 г. циганите в България са около 450 000. Данни от други източници говорят за 700 000 до 1 300 000 души. Според проучване на „Алфа рисърч“ на парламентарните избори през 2014 г. циганите дават 8 % за ГЕРБ;17 % за БСП; 44 % за ДПС; 2 % за РБ; 1 % за ПФ; 7 % за ББЦ; 2 % за „Атака“;3 % за АБВ, и други – 16 %

По време на Втората световна война циганите, както и евреите, са обект на расистки закони в Германия и България. Забранено им е да посещават централните квартали, да се возят в трамваите. В рамките на купонната система получават по-малко храна и от евреите.

След 9 септември 1944 г. с тях целенасочено се работи за включването им в културния, икономическия и политическия живот на страната, за приобщаване към обществото. Издава се цигански вестник „Нов път“ на български език. Постановление на МС 258 от декември 1958 г. регламентира усядането на циганите чергари. Те се установяват на постоянно местоживеене. Осигурява им се работа с прилично възнаграждение в ТКЗС, в промишлени предприятия и в градински центрове. Правят се опити за разселване сред българите, но те се стремят към компактен живот в цигански квартали.

Резултати за промяна на циганския начин на живот се постигат най-вече чрез образование и труд. През 1946 г. 81 % от циганското население е неграмотно. Откриват се детски градини и училища в техните квартали. Постановление на МС нарежда „целокупностно“ приемане на децата в училищна възраст от цигански произход в българските училища. От 1958 г. българският език се утвърждава в циганските и турските училища. Въвежда се практика за облекчено приемане на циганите в професионални училища и техникуми, във висши учебни заведения.

В началото на 60-те години се предприемат действия за по-трайно откъсване на децата от семейството и кварталната среда и поставянето им в по-добри условия в интернати. Откриват се основни училища със засилено трудово обучение, които по-късно прерастват в средни. Те са добре оборудвани с работилници за обработване на дърво, стругарски и шлосерски отдели. По-късно са трансформирани в професионално-технически училища. Образователната политика е резултатна. Нивото на неграмотните цигани пада до 11 %, но по-късно отново расте. Те смятат, че децата им трябва да учат от 8-9 годишна възраст до навлизането им в пубертета, когато вече са годни за сключване на брак.

Трудно преодолима е ценностната система на циганите, която държи на преден план свободата, рода и семейството, децата, веселието, задоволяването с най-необходимото. Циганите се приобщават към обществените норми на живот и в Трудовите войски, където хиляди младежи ежегодно получават строителна квалификация.

Секретариатът на ЦК на БКП с решение от 1978 г. засилва дейността на държавните учреждения към издигане равнището на циганското население в България. Цели се неговото приобщаване във всички сфери на живота – образование, трудова реализация, култура, бит. На преден план отново се поставя образованието. Използва се и разселването, както и възможностите за смесени бракове.

Изпълнението на приетите програми върви трудно. Опасността от турчеене на циганите води до продължаване на промяната на тюркско-арабските им имена с български чрез смяна на старите паспорти, при раждане и при изпращане в казармата.

След 1989 г. резултатите, постигнати с много труд и средства, са заличени. Президентът Желю Желев премахва задължителната адресна регистрация на територията на България. Министър-председателя Андрей Луканов се обръща с молба към Националната търговска камара на САЩ да изготви стратегия за преход към пазарна икономика. Конкретните програми на Тодор Живков, насочени към същата задача, но по предвидим и запазващ обществените и държавни интереси начин, са пренебрегнати изцяло.

Екип от американски и български икономисти подготвя Национална стратегия „Ран-Ът“ за преход към пазарна икономика. Народното събрание приема за сведение с бурни ръкопляскания документа. Всеки народен представител получава по едно копие (без секретния раздел). Андрей Луканов заявява, че Програмата съдържа рационални елементи от платформите и на БСП, и на СДС, както и съгласуваните между двете основни политически сили идеи. По-късно Премиерът Филип Димитров разрушава трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС). Премиерът Иван Костов съсипва индустрията. Ликвидирането и ограбването на ТКЗС-та, на промишлените предприятия силно ограничават правото на труд и възможността за достоен живот и на българите, и на циганите. Това е една от причините за рязкото нарастване на престъпността като цяло.

След 1989 г. се създават ромски фондации и структури, които съвместно с български „партньори“ предимно изпомпват финанси от ЕС и отделни държави за образование и интеграция на циганското население. Към създалото се тежко икономическо и социално положение трябва да добавим и провежданата от ДПС политика за ислямизиране и турцизиране на циганското население. Данните за участието на циганите в изборите за НС през 2015 г. потвърждават това.

Демографските тенденции (дано се окажат погрешни) сочат, че към 2050 година циганското население в България ще бъде около 3 млн.,турското – около 1.2 млн. а българското – под 1 млн. души. Към края на 21 век предполагаемите цифри са зашеметяващи – 6 млн. цигани и 2 млн. турци.

Към 2019 г. статуквото на властта и опозицията руши българската държавност и заличава християнския и български характер на нашата Родина. Без кардинална смяна на прогнилата и корумпирана система окончателно ще се превърнем в територия.

Източник - От Facebook профила на автора.
  Любомир Шопов е дипломат от кариерата. Посланик. Кадрови служител на българското външно-политическо разузнаване. Автор е на книгите „Отдел „Трети“ (2012 г.), „Геноцид“ (2014 г.) и „Турският въпрос и държавната сигурност“ (2016 г.) Член е на Асоциацията на разузнавачите от запаса и на Национална асоциация „Сигурност“.