АНАЛИЗИ > СТАТИИ
За България – накъде?

Александър Трифонов - 19 януари 2019

Активизираха се инициативите за установяване на ново устройство на държавата – нова конституция на г-н Софиянски, на г-н Томислав Дончев – задължителното образование да бъде закрепено в Конституцията, смяна на системата на БСП, петиции за референдуми за изменение на конституцията, както и отделни изказвания и предложения в тази насока. Появиха се инициативи за нови граждански движения като „Единение“, „Идея за България“ с цел да се търси пътя за просперитет на България. Такова активизиране се забелязва и в другите страни – Македония, Гърция, Турция, Япония. Явно светът търси нов модел на общественото развитие.

Капитализмът във всичките му проявления и форми губи своята привлекателност. Икономическият форум в Давос през 2012 г. започна с дискусията за бъдещото на капитализма. „Капитализмът може би е най-лошата система, ако не се броят всички други системи“, посочи Дейвид Рубенстийн, съосновател на международния инвестиционен фонд Карлайл груп (Carlyle Group). Основният доклад  на Давос през 2018 г. беше „Да създадем общо бъдеще в един разпадащ се свят“. Какво бъдеще ни очаква и как да се готвим за него е в основата на книгата на Лестър Търоу „Бъдещето на капитализма“. И всичко се свежда до нарушено икономическо и социално равновесие. Изчезва средната класа, която е гаранция за социален мир. Кузман Илиев, пазарен анализатор и водещ на Boom&Bust стига дори до извода, че „Неолиберализмът е най-коментираното понятие в икономическия и политическия дискурс на нашето време, но и най-мъгляво дефинираното. Това е строй, при който под дегизировката на „свободен пазар” се промъква смесената икономика, или сливането на бизнеса с държавата. Или икономически фашизъм.“  Промени се ролята на парите –от „парите обслужват хората“ при социалната държава тя се измести към „хората обслужват парите“, което означава нов вид колонизация на по-бедните страни и все по-силна концентрация на капитала в монополи и олигополи.

Появиха се инициативи за нови граждански движения като „Единение“, „Идея за България“  и др. с цел да се търси пътя за просперитет на България. В тях се залагат верни и справедливи идеи, но липсват основните принципи, които трябва да бъдат в основата на тяхното реализиране. А кои са тези ПРИНЦИПИ за възраждане на на Р. България като просперираща и уважавана държава?

І. Справедливо отношение към всеки вид собственост – държавна, частна, кооперативна. Те трябва да се балансирани като присъствие в обществено-икономическия живот на страната, като се даде приоритет на устойчиво развитие на средните предприятия  (250-500 заети), защото:

– около 53 % от нефинансовите предприятия са c персонал от 0 до 50 заети, а тези със 50 до 250 22%, докато във Великобритания делът на предприятията с персонал над 250 е 43%, в Германия – 38%. Същевременно 99, 2 % от регистрираните търговски правни субекти са Микропредприятия – това са всички еднолични търговци, семейни фирми, малки търговски и производствени предприятия с персонал до 10 наети лица.

– именно средните предприятия могат да бъдат конкуретноустойчиви чрез ползване на резултатите от НИРД ( научно-изследователска и развойна дейност), собствена, национална или чужда и да устояват на икономически кризи и предизвикателствата на глобализацията;

– корпоративното движение е било в основата на икономическото възраждане на България след І-та световна война. Вземането на решения в кооперациите се вземат на принципа „един член – един глас“, т.е изолира се влиянието на деловото участие на кооператорите;

Тази промяна трябва да стане чрез ресурсно и временно участие на държавата при установяване на такъв баланс – държавата като предприемач, а не като изключителен собственик.

ІІ. Ясен и устойчив във времето индустриален профил на българската икономика, който:

– да залага на максимално рационално използване на природните ресурси и ограничаване предоставянето им на чужди агресивни инвеститори без участието на държавата;

– да се базира на:

  • секторното развитие в съответствие с природните ресурси, с възможностите на българската наука, ВУЗ, местния бизнес;
  • балансирано териториално разпределение, за да се:
    • намали вътрешната миграция;
    • да се попречи на чужди апетити за спекулация при ползване на запустели райони на страната;

-да позволява на местния и чуждия бизнес да планира в дългосрочен аспект инвестиции и бизнес дейности в България;

ІІІ. Пълна прозрачност при ползване на публичен ресурс като:

– за всеки разход да има финансово-икономическа обосновка с критерии за добро изпълнение, ефикасен контрол и мерки за неутрализиране на евентуални рискове;

– за злоупотреба с публичен ресурс да има наказателна отговорност. Трябва да се прекрати прилагането груповата безотговорност на Министерския съвет, общински съвети и т.н. при вземането на решения под влияние на корпоративни, партийни и други интереси.

ІV. Националната сигурност трябва да включва и подкатегории като икономическа,  културна, социална, екологична, дори и институционална сигурност. На тази база да се определя собствеността и вида на управлението на обекти и дейности, както и съдържанието на закони и хармонизирането на международни разпоредби, регламенти, споразумения и др. в българското законодателство;

  1. Външно-политическата дейност трябва да гарантира:

– издигане авторитета на държавата като прогнозируем партньор в международния живот;

– участие в съюзи и международни конфигурации при условие, че:

  • това ще бъде от полза за просперитета на държавата;
  • няма да вреди на нейната икономическа и национална сигурност;

– разширяване възможностите на българския бизнес за устойчиво участие на международните пазари чрез реализиране на друстранни и многостранни проекти за изграждане на съвременна производствена база при зачитане интересите на страните-участнички;

VІ. Въвеждане на двукамерен парламент:

Това се поражда от необходимостта за по-строго спазване на обществения договор и осигуряване на присъствие, участие и контрол на гражданското общество при разработката и приемането на нормативни актове – закони, наредби, решения и т.н.

Той трябва да се конституира в две камари:

– долна камара – представители на политическите партии, но макс. 120 места;

– горна камара – представители на браншовите организации, граждански сдружения/НПО, макс. 120 места ( 73 браншови организации от промишлеността + съюзи на лекари, адвокати, учители, съдии, икономисти и пр.)

Наличието на две камари цели да се намали влиянието на политически партии и възможностите да се приемат политически оцветени законопроекти и решения. Всеки представител на двете камари да има право на законодателна инициатива, като решенията се утвърждават от Президента само при болшинство от гласуването в двете камари.

– всички магистрати на ръководни позиции в управлението на държавата се утвърждават от двете камари, като по този начин може да се елиминира политически лобизъм и политически назначения. Същевременно всяка камара да има право по всяко време да отзовава магистратите при доказани обстоятелства;

Представителите/депутатите в горната камара може да работи виртуално, чрез обща интернет-платформа и не трябва да получават възнаграждение, тъй като те не трябва да напускат основното си работни място.

Същевременно тази конструкция ще обезцени политическото номадство и купуването на политическа подкрепа.

VІІ. Участие на населението в приемането на стратегически важни за държавата решения:

– оповестяване и съгласуване на мнения, решения, предложения, в това число и разширяване практиката за референдуми;

– привличане на населението във вземането на решения и реализирането на местни политики – публично-частно партньорство, привличане на финансови ресурси чрез облигационни заеми, справедливо разпределение на приходи от стопанска дейност чрез общо приета и стимулираща данъчна система и др.

 „Благополучието на народа трябва да бъде върховен закон“ – М.Т. Цицерон

 

 

Александър Трифонов е доктор по национална сигурност и дипломиран инженер по далекосъобщителна техника. Има богат опит в управлението на научно-изследователската дейност на държавно и бизнес ниво. Основните му интереси са насочени към влиянието на новите технологии върху устойчивото развитие. От 2006 година следи, изучава и анализира процеса на участието на частен капитал в обществено-икономическия живот в България и света чрез…