Статията на члена на Клуб „24 май“ Даниела Пенкова „Кой плаща помощите на циганите?“, която нашият сайт препечата от „Барикада“, предизвика буря от негодувания. Тъжното е, че несъгласните с тезите в статията, отказаха да спорят с аргументи и с „числа срещу числа“, а се нахвърлиха с квалификации, като най-обидната от тях беше обвинение в продажност – статията била платена публикация. Препечатвайки материала, аз също получих обилна порция от упреци и то от хора, които от десетилетия смятам за съмишленици в основните си оценки за обществото. Непознатите, които ме ругаят не ме интересуват, но на приятелите си дължа обяснение.
Самата формулировка – „те, циганите“ вече съдържа претенция за колективна отговорност. Няма да забравя как в Сърбия, пътувайки с кола, след бомбардировките на НАТО през 1999 г., сръбски полицаи ме „малтретираха“, защото „“те, българите, пуснаха през своята територия натовските самолети“. Да, ама аз тогава пишех статии срещу тази варварщина и участвах в демонстрации срещу нея! Аз бях не просто възмутен, аз бях отвратен от наглостта и безчовечността на американците! Да, но за сърбите аз бях българин, аз бях част от „те, българите“, аз носех отговорност за поведението на Иван Костов, чиято политика абсолютно не споделях.
От този момент преди 20 години, за мен няма „циганите“, има Асен или Асан. Всеки трябва да плаща за своето поведение и да бъде възнаграждаван за своето поведение и не трябва да носи някаква отговорност за принадлежност към етнос. Да, отвратително е когато властта си затваря очите пред нагли побоища, предизвикани от цигани; пред незаконно строителство; неплащане на ток и вода; спиране на децата от училище; пътуване гратис в обществения транспорт, но това е позитивна дискриминация, която е обратната страна на „те, циганите са мародери“. Отвратително е отношението на политиците към циганите, когато ги „“пазаруват“ за избори, както е отвратително поставянето на всички под един знаменател. Едно изключение да има, едно! – вече нямаме право да обобщаваме „на кило“. Защото човешкото същество е индивидуалност, която заслужава да бъде третирана индивидуално. Другото е фашизъм, колкото силна и неподходяща да изглежда тази дума тук.
