АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Новите лъжи на работодателите

Даниела Пенкова - 23 януари 2019

Ще се опитам възможно най-ясно да обясня защо работодателите искат осигуровките да се плащат 50 на 50, а не 40 на 60, както е в момента. И защо обяснението им, че всъщност нищо няма да се промени, е невярно.

Ако тежестта на осигуровките за работника стане 50%, вместо сегашните 40%, той ще получи по-ниска нетна заплата, а това, което изгуби, ще отиде директно в джоба на работодателя. Ще дам пример с минималната работна заплата:

Брутна заплата 560 лв. Общо осигуровките върху нея са 32,7% – 183,12 лв. От тази сума днес работодателят плаща 105,95, а работникът плаща 77,17 лв.

Остава нетна заплата 482,83 (върху нея се плаща 10% данък общ доход).

Ако се приеме новото съотношение, работодателят и работникът ще плащат по 91,66 лв.

Нетната заплата на работника ще бъде 468,34 – с 14,49 лв. по-малко.

Ето и пример при 1000 лв:

днес: осигуровки 327 лв., 130,80 за сметка на работника, нетно – 869,20.

При 50/50: 163,50 за сметка на работника, нетно – 835,50. Загуба за работника 33,70 лв – хляба за месеца.

Вчера г-н Велев като представител на работодателите заяви по централните новини, че всъщност няма нищо лошо в тази промяна. Точните му думи бяха: „Не ни подозирайте в пъклени планове! В рамките на общия разход за труд нищо няма да се промени и в рамките на нетния доход също нищо няма да се промени. Това разпределение е напълно условно. Най-накрая, и осигурителната вноска, и самото възнаграждение, го плаща клиентът, купувайки нашите стоки и услуги.“ Журналистът, вместо да изобличи тази лъжа (което аз ще направя сега) добавя услужливо: „За да не пострада чистото възнаграждение на работника, бизнесът е склонен да завиши заплатите.“

Г-н Велев, аз не само ви подозирам в пъклени планове, но и ще го докажа:

  1. Разбира се, че накрая клиентите плащат всичко. Вашата битка обаче е каква част от това „всичко“ да задържите за себе си и каква да оставите на работниците. Затова и използвате това банално изречение, нямащо никаква връзка с проблема, само за да отвлечете вниманието от въпросната битка.
  2. „Това разпределение е напълно условно“ – то не само, че не е условно, а е законово регламентирано. Затова и се опитвате да промените закона.
  3. „В рамките на нетния доход за труд нищо няма да се промени“ – във втория абзац вече доказах как всъщност нетният доход безусловно се променя. И колкото е по-висок този доход, толкова по-голяма ще е загубата за работника.
  4. „В рамките на общия разход за труд нищо няма да се промени“ – тук намеквате, че работодателят така или иначе ще плати за труд 560 лв, независимо как ще бъдат разпределени осигуровките. А това е откровена лъжа! Защото от брутната заплата се удържат единствено осигуровките на работника. А работодателят заплаща своята част от осигуровките от своите печалби!

Ето и нашият пример:

560 лв. брутна заплата.

работодателят заплаща за труд при сегашните осигуровки

560 + 105,95 = 665,95

А ако тежестта на осигуровките се разпредели 50/50, работодателят ще плаща:

560 + 91,66 = 651,66

Видно е, че онези 14,49 лв, които ще изгуби работникът, ще влязат директно в джоба на работодателя!

Какво му е условното тук? И как така разходите за труд си оставали същите?

  1. Накрая ще коментирам допълнението на журналиста, което явно вие сте му подшушнали, след като днес се тиражира и от г-н Иванов при Кошлуков: „За да не пострада чистото възнаграждение на работника, бизнесът е склонен да завиши заплатите.“

Първо, никой не може да накара всички работодатели да вдигнат заплатите на работниците си. Дори работодателските организиации като вашата, г-н Велев, да им го кажат, те пак няма да го направят. Това си е техен избор и те са длъжни да се съобразяват единствено с изискването за минимална работна заплата. Това е кухо обещание!

Второ, когато следващата година отново се вдигнат минималните работни заплати, пак ли ще призовавате всички работодатели да плащат по собствено желание повече от задължителното, за да компенсират новото разпределение на тежестта? Или тогава ще се борите отново със зъби и нокти тя да не се вдига, както правите всяка година?

А какво ще стане по-следващата година? Пак ли ще „сте склонни“ да повишавате сами заплатите?

Фактът е, че ако се допусне подобно преразпределение на тежестта на осигуровките, то ще си остане завинаги. И завинаги работниците ще са загубили част от възнаграждението си, докато работодателите ще си го прибират като печалба.

Следващата стъпка ще бъде да поискат всички осигуровки да се плащат от работника.

РАБОТНИЦИ, НИТО КРАЧКА НАЗАД!

Излезте на улицата! Подкрепете синдикатите!

Даниела Пенкова е родена през 1975 г. в гр. София. Завършва Икономическо развитие, социално и здравно международно сътрудничество и управление на конфликти във Флорентинския университет. От 1993 г.  живее в Италия, а през 2015 г. се връща в България. Автор на статии на икономическа тематика в български и международни медии.…