АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Днешната трагедия на левицата

Юрий Борисов - 03 февруари 2019

 

На сайта money.bg с днешна дата е публикувана статия със заглавие „Зaщo пoдoxoднoтo нepaвeнcтвo e лoшo зa бopбaтa c ĸлимaтичнитe пpoмeни?“ След обичайните числа, които показват, че неравенствата  в света растат, авторите се позовават на изследвания, според които  по-голямото неравенство усилва позициите на крайнодесните партии. Дават примери с три социологически проучвания – едно общоевропейско и две шведски.  „Швeдcĸo пpoyчвaнe ycтaнoвявa, чe ĸpaйнoдяcнaтa швeдcĸa пapтия („Шведски демократи“ – б.м.) e билa ocoбeнo ycпeшнa в oблacти, в ĸoитo пo-гoлямa чacт oт нaceлeниeтo ca иĸoнoмичecĸи „зaгyбeняци“ в cpaвнeниe c ocтaнaлaтa чacт oт нaceлeниeтo.“

„Как така?“, си казвам аз, а заедно с мен сигурно и стотици други, които дефинират своята политическа ориентация като „лява“. Нали левите партии са тези, които  се борят срещу експлоатацията? Нали левицата се свързва с борбата за равенство?

Не е ли логично, когато неравенствата в едно общество растат,
да се увеличава силата  на съответните леви партии?

От друга страна, какво им е „дясното“ на т.нар. крайнодесни партии? Какво му е крайно дясното на Националния фронт на Льо Пен (преименуван на Национален съюз от 1 юни 2018 г), след като той има искания в защита на работниците, много по-ясни от тези на френската левица? Какво ѝ е крайнодясното на „Атака“?

Горчивата истина според мен е следната. Една от същностните черти на Левицата е интернационализмът. Главната причина за своето обедняване хората виждат в глобализацията. В същото това съзнание интернационализмът като ценност и практика по никакъв начин не противодейства на глобализацията. Срещу глобализацията се борят тези, които издигат лозунга „За по-силна национална държава“. Такива лозунги са на въоръжение на партии, които не крият своята враждебност към левицата и които се самоопределят като десни.

Друга причина, която отслабва  позициите на левицата днес  е собственото ѝ социално-класово поведение. За няколко десетилетия тя изостави своите класови борби и почти изцяло се ангажира със защита на идентичности. Борба за защита на цветнокожите, борба за защита на сексуално нестандартните, борба за правото на сексуално самоопределение… Справедливо или не, в очите на обществата левицата се изпразни от  социално си съдържание, а проблемът с неравенствата изисква преди всичко чувствителност към социално – класовите отношения. Защото в това поле са взаимоотношенията „работник – работодател“, „труд и капитал“, „наемник – акционер“. Справедливо или не, в съзнанието на хората именно тези политически сили, които се обявиха против глобализацията чрез „силната национална държава“, имат реално отношение към стандарта на живот на обикновения човек. А тези политически сили са идентифицирани като десни.

Това е днешната трагедия на левицата. Тя напусна сражението, което е най-необходимо на широките маси. Нейната интернационална закваска превърна говоренето ѝ  срещу глобализацията в половинчато, беззъбо и дори фалшиво.

Днес европейската левица засилва своето говорене в посока, обратна на тази, от която мнозинството ощетени от глобализацията имат нужда. Партията на европейските социалисти рязко, категорично, дори грубо отхвърли лозунгите „Европа на нациите!“, „Европа на отечествата!“ Такова заклеймяване чухме и на родна почва –  от Сергей Станишев на конгреса на БСП.

Европейската левица защитава като пантера „общия европейски дом“, но се държи като домашно коте, когато става дума за несправедливите, дори цинични бонуси, давани на едрия капитал. Или за световната финансова язва – офшорните зони, лишаващи държавите от данъци в размер на стотици милиарди. Или за свободното движение на капитали, което на практика унищожава силата на профсъюзите и обезсилва оръжията за съпротива на наемния труд. От тази трагедия

има само един изход –
връщане към класовия анализ

А за „генетичния“ интернационализъм на левицата също има място. Не обаче за скопения интернационализъм, който пренебрегва националните различия и издига в култ някакви наднационални ценности, а за интернационализма на европейския и световен наемен труд, който се противопоставя на вродената алчност на едрия капитал и трескаво търси оръжия за борба с нея.

Секретар на Клуб "24 май" Юрий Митков Борисов е доктор по философия. Роден на 12 август 1956 г. Средното си образование завършва във Френската езикова гимназия „Ромен Ролан“  гр. Стара Загора, а висшето - в СУ „Св. Климент Охридски “. В периода 1980 - 1983 е учител по морал и право, естетика, обществознание, логика и психология във ФЕГ „Ромен Ролан“. …